Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../22.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 14530 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Ч.м."
АД, ЕИК ******, адрес: ***, представлявано от изпълнителния директор - инж. П.М.срещу Т.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439
ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните,
че ищецът не дължи претендираната от ответника сума
в общ размер на 2872.37лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и седем
стотинки/, от които главница в размер на 1 046.48лв. и
законна лихва в размер на 1 825.89лв. за
периода 04.04.2005г.-29.10.2020г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 01.08.2003г. на основание съдебно решение по ГД №2611/2003г. по описа на
ВРС, 8
състав, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№20208950402153, по описа на ЧСИ-Л.С., peг. №895, с район на действие Окръжен съд - Варна.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по гр.д. №
2611/2003г. на ВРС, в полза на Т.Х.Д.
на 01.08.2003г. срещу „Ч.м."
АД бил издаден изпълнителен лист за сумата 1089.86 лв., на основание
чл.128 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2003 г.
до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на него било образувано
изпълнително дело № 20208950102153 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 КЧСИ, район
на действие ВОС. Получил ПДИ на 16.10.2020г. за дължимост
на сумата в общ размер на 2872.37 лева, от която 1046.48 лева главница и
законна лихва 1825.89 лева за периода 04.04.2005г.-29.10.2020г..
Твърди се, че от издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнително
дело № 20208950102153 не са извършвани изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на давността. Навежда доводи, че възможността на ответника да събере
принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо обективира
искане за постановяване на положително решение по делото.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като
неоснователен. Счита за недопустимо производството в частта за установяване недължимостта на законната лихва от 1825.89 лева за периода 04.04.2005г.-29.10.2020г.
поради липса на правен интерес, доколкото
дължимостта й е обусловена от дължимостта на главното вземане. Твърди се, че за вземането
по изпълнителния лист от 01.08.2003г. е
било образувано изп. дело № 3243/2003 г. по описа на СИС
при ВРС. Взискателят овластил
ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да извършва действия срещу длъжника, като така
давността за вземанията е прекъсната. По време на изпълнителния процес давност
не била текла.
Изпълнително дело № 20208950102153 е образувано преди изтичане на
петгодишния давностен срок. Извършените
действия по изпълнението са прекъснали давността за вземанията. Моли поради изложените съображения
за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен
като неоснователен.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се
от доказване факта, че по искова молба с правно основание чл.128 КТ на Т.Д.
срещу Черно море ЕАД е образувано гр.д. № 2611/2003г. по описа на ВРС, като въз
основа на постановеното по делото решение е издаден изпълнителен лист от
01.08.2003г. в полза на Д. за сумата в общ размер на 1089.86 лева, ведно със
законната лихва, считано от 29.05.2003г., представляваща дължимо трудово
възнаграждение.
От
представената справка за движението по изпълнително дело № 3243/2003г. по описа
на СИС при ВРС се установява, че е образувано на 13.08.2003г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2611/2003г. по описа на ВРС. Изпълнителното
производство е прекратено на 28.02.2007г.. Най-късната дата, на която е
отразено определено действие е 22.04.2009г. – уведомление за вдигнат запор в
КАТ.
На
23.09.2020г. изпълнителният лист е върнат на взискателя,
като въз основа на него на 15.10.2020г. е образувано изпълнително дело №
2153/2020г. по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895, район на действие ОС-Варна. На
ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ. На 16.10.2020г. на длъжника е връчена
ПДИ.
С оглед така установените факти, съдът намира
следното от правна страна:
Правният интерес от
предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна
давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция
е относима при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.
По изложените съображения
предявеният отрицателен установителен иск следва да
се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за
реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от
нарушаване на материалноправните или
процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представляват
условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат
съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към
имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото
гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя
за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното
изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с
чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изпълнителен лист. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата
допустимост съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска
извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи
на прекратяване. Съобразно задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение
е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. С
цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.,
според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
При
така установената хронология на фактите по делото, основният спорен между
страните по делото въпрос касае протичането на давностния
срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство
обуславящ погасяване правото на взискателя да иска
принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото
спиране или прекъсване.
В настоящия случай липсват данни за последното
валидно действие по събиране на вземането по изп.
дело № 3243/2003г. по описа на СИС при ВРС. Последното отразяване по справката е
на 22.04.2009г..
Към 15.10.2020г. когато е образувано изпълнително
дело № 2153/2020г. по описа на ЧСИ Л.С. са изтекли повече от 11 години, поради
което образуването на изпълнително дело, заедно с останалите действия извършени
след 22.04.2015г. са без правно значение.
Относно
възраженията на ответника, че в казуса приложение следва да намери приложение
ППВС 3/1980г. предвид формираната съдебна практика с решение по гр.д. №
2382/2017г. на ВКС, IV ГО, настоящият състав приема следното: С посочената
съдебна практика, която се споделя от настоящия състав, е дадено разрешение,
съобразно което отмяната на ППВС 3/1980г. поражда действие от датата на
обявяване на ТР № 2/26.06.2015г. и се прилага единствено от тази дата и само по
отношение на висящите към този момент изп.
производства, не и за тези приключили преди това. Доколкото изп.производство
е било образувано на 13.08.2003г., приложение следва да намери именно ППВС
3/1980г., предвиждащо, че погасителна давност не тече, докато изп. процес трае. Следователно от 13.08.2003г. до 28.02.2007г.
протичането на давностния срок е спряно. Предприетите
след 28.02.2007г. действия по изп.дело не водят по
прекъсване на давността. Следователно в периода от 28.02.2007г. до 15.10.2020г.
реално взискателят е бездействал. От прекратяването
на изп.производство е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок, изтичащ на 28.02.2012г. В рамките на давностния срок изтичащ на 28.02.2012г., взискателят не е образувал ново изп.
дело.
Съобразно конкретиката на случая, при обявяване на ТР на
26.06.2015г., не е било налице висящо изп.производство
относно вземането, тъй като същото е било перемирано
на основание чл.433, т.8 ГПК /прекратено по право/ към предходен момент.
Спрялата да тече погасителна давност по време на изпълнителното производство
съгласно постановките на действащото по време ППВС от 1980г., е започнала да
тече отново, като до образуване на новото изп.производство,
съответно възлагане по чл.18 ЗЧСИ, е изтекъл петгодишния срок за погасяване на
вземането /Решение
по в.т.дело №174 по описа за 2020г. на ВОС/.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по
отношение на вземанията се е осъществил фактическия състав на погасителната
давност.
Предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за дължимата
по делото държавна такса за разглеждане на предявения иск в размер на 114.89
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
„Ч.м." АД, ЕИК ******, адрес: ***,
представлявано от изпълнителния директор - инж. П.М.не дължи на Т.Х.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, сума в общ размер на 2872.37лв. /две хиляди осемстотин
седемдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/, от които главница в размер
на 1
046.48лв. и законна лихва в размер на 1 825.89лв. за периода 04.04.2005г.-29.10.2020г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.08.2003г. на основание съдебно
решение по ГД №2611/2003г. по описа на ВРС, 8 състав, въз основа
на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20208950402153, по
описа на ЧСИ-Л.С., peг. №895, с район на действие Окръжен съд - Варна, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Х.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.м."
АД, ЕИК ******, адрес: ***, представлявано от изпълнителния директор - инж. П.М.сумата
от 114.89 лева, представляваща
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: