№ 5830
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100509286 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 11254 от 11.06.2024 г., постановено по гр. д. № 15165/2024 г. по описа на
СРС, 180-и състав, са уважени предявените от ищеца И. И. М. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението,
извършено с издаденa Заповед от 23.01.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване в щата и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на
работа на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност в „А.И.Б.Л.“ КЧТ – „мениджър
на акаунти“.
С постановеното решение ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата от
1119,60 лева – разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС, както и 160 лева –
държавни такси по сметка на Софийски районен съд.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която
са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради
допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила СРС не е формирал мотиви по
въпроса за реалното съкращаване в щата, въпреки че то се установявало от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Изтъква, че при формиране на извода за
законосъобразно проведена процедура по подбор, първоинстанционният съд е игнорирал
събраните по делото писмени и гласни доказателства и е достигнал до неправилен извод за
неговата незаконосъобразност. В тази връзка твърди, че както от показанията на свидетелите
и приетия по делото като писмено доказателство „план за личностно развитие“ се
установява, че друг служител е демонстирал по-високи професионални качества, което
обосновава и по-високото му оценяване при подбора. Оспорва довода на съда, че не са
представени трудовите доосиета на служителите като неоснователен, като посочва, че от тях
не могат да се черпят преки доказателства за нивото на изпълнение на работата, а и защото
са ангажирани достатъчно други доказателства, които доказват защо са поставени конкретни
оценки. Твърди, че към момента на вземане на решението за съкращаване в щата клонът е
1
имал общо четирима служители, които са заемали длъжността „мениджър на акаунти“ и в
тази връзка аргументира становището си, че подборът е проведен измежду всички четирима
служители на клона. Взема отношение по твърденията на ответника за антидатиране на
документите за извършване на подбора, дискриминация при извършване на работа и
изплащането на бонус на въззиваемия. Предвид подробно изложените съображения във
въззивната жалба моли съда да бъде отменено първоинстанционното решение и претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ищец в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител –
адвокат М. А., с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Твърди, че по делото не
е представено щатно разписание на клона за месец януари 2023 г., тъй като представеният
документ представлявал извлечение на щатното разписание, а не е „цялото“ щатно
разписание. В тази връзка изтъква, че ответникът не е доказал, че подборът е извършен
измежду всички служители с идентични трудови функции. Сочи, че по делото не са
представени длъжностните характеристики на служителите, измежду които е извършен
подборът, а представените по делото длъжностни характеристики като частни документи,
които не са подписани от ищеца, нямат доказателствена сила. Поддържа, че процедурата по
подбор не е извършена надлежно, тъй като макар и работодателят да е овластил двама от
своите служители да извършат подбора, тези лица не са участвали в процедурата по подбора
и в прекратяването на трудовите правоотношения с лицата. С оглед изложеното в отговора
на въззивната жалба намира първоинстанционното решение за правилно, поради което моли
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника по делото срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което въззивната жалба е процесуално допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност настоящият състав намира следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства (трудов
договор от 26.05.2020 г.) се установява, че между тях е съществувало трудово
правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„мениджър на акаунти“, с код по НКПД 2421-5025 в „А.И.Б.Л.“ КЧТ. Безспорно между
страните е, че трудовото правоотношение е било прекратено на 22.01.2024 г., когато ищецът
получил копие от заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК процесуалното задължение за установяване
на законността на уволнението принадлежи на работодателя, който следва да установи
осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които
обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,
ал. 1, т. 1, предл. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти: 1.
съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т.е. на трудови задължения,
които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнение да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното и фактическото съкращаване на щата; 3. компетентният орган
да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата; 4. работодателят да е извършил
подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или
служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.
С оглед поддържания довод във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение поради неформиране на мотиви по въпроса за реалното
2
съкращаване в щата, следва да се посочи, че съкращение в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ е налице, когато се премахва за в бъдеще отделна бройка от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на извършваните от
тях и съответстващите на длъжностните им характеристики трудови функции.
С Протокол за решения на „А.И.Б.Л.“ КЧТ от 22.12.2023 г. са извършени промени в
щатното разписание на ответника, като са съкратени две от съществуващите четири бройки
за длъжността „мениджър на акаунти“. От представено в хода на първоинстанционното
производство щатно разписание към декември 2023 г. се установява, че за длъжността,
заемана от ищеца „мениджър на акаунти“ са съществували четири щатни бройки, а от
актуално щатно разписание към февруари 2024 г., се установява, че към датата на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните са утвърдени две щатни
бройки за съответната длъжност. Доколкото решението за съкращаване на щата при
ответника е взето с протокол на управителя на клона на чуждестранния търговец, който е
лице с ръководни и организационни функции, и предвид това, че протоколът, в който е
обективирано решението, е подписан от него, настоящият състав намира, че решението за
съкращаване на щата е взето от комптетентния орган и по надлежния за това ред.
С оглед оплакванията на въззиваемия ищец за антидатиране на документите, свързани с
реалното съкращаване на щата и процедурата по извършване на подбор, спорен се явява
въпросът за момента, към който е извършено уволнението. Настоящият съдебен състав
споделя по-тясното схващане за приложението на процесуалната норма на чл. 181 ГПК,
съгласно което при оспорване на датата в новото щатно разписание, чл. 181 ГПК не се
прилага. Изискването за достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК не важи за всички лица,
които не са участвали в съставянето на документа, тъй като по смисъла на цитираната
разпоредба трети лица са тези, не участващи в съставянето на документа, но които черпят
права от издателите му и които могат да бъдат увредени от неговото антидатиране –
например, при конкуренция на права.
Макар и да не се прилага разпоредбата на чл. 181 ГПК, съдът разполага с възможност за
преценка на всякакви доказателства предвид обстоятелствата по делото за установяване на
датата на такъв документ. В тази връзка следва да бъде посочено, че хронологията на
изготвяне на документите, свързани с вземането на решение за съкращаване в щата и
извършване на подбор и връчването на заповед за прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца е в унисон и с показанията на свидетелите М.П. и П.Г., съгласно
чиито показания, които настоящият състав кредитира като логични и непротиворечиви,
уволнението е извършено, след като е взето решение за съкращаване на щата и след
реалното и фактическото съкращаване.
С оглед на изложеното дотук следва да се приеме, че съкращаването на съответните
щатни бройки е реално, като моментът на реалното съкращаване в щата е предхождал
момента на уволнението, както и че решението за съкращаване на щата е взето от надлежни
орган и по надлежния ред.
По отношение на законосъобразността на извършения подбор с оглед изискванията на
чл. 329 КТ, съдът намира следното:
От представените по делото документ – „Карта за извършване на подбор при
съкращаване в щата, януари 2024“ се установява, че подборът е извършен между всички
лица, заемащи длъжността „мениджър на акаунти“, по нормативните критерии на чл. 329 КТ
и заложени от работодателя подкритерии за оценяване на служителите по всеки от тях. На
служителите са поставяни цифрови оценки по отделните показатели, като от сбора им е
формирана обща цифрова оценка. Съгласно показанията на свидетелката М.П. процедурата
по подбор е извършена само на база документи, без да има събеседване със съответните
служители.
Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има
по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството
по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При осъществяването на този контрол съдът
проверява дали приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1
КТ отговарят на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация
и ниво на изпълнение на възложената работа. Когато преценката е обективирана в писмен
3
документ, какъвто е и конкретният случай (Карта за извършен подбор), същият
представлява частен документ, който сам по себе си не е годен да установи законността на
подбора и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Поради това и в случай
на оспорването му от страна на уволнения работник или служител работодателят носи
доказателствената тежест да докаже всички обстоятелства по протокола с всички
доказателствени средства с оглед установяване действителните качества на участвалите в
подбора служители. Достоверността на протокола се преценява за всеки конкретен случай
при съвкупна оценка на събраните по делото доказателства и при съобразяване на това дали
информацията в него е заимствана от други обективни източници – например трудовите
досиета на участващите в подбора лица.
Смисълът на това разрешение е, че в случаите, когато се съпоставят оценките между
участвалите в подбора служители и доколкото в исковото производство по предявен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се засягат трудовите права на ищеца, за него
следва да е предвидена възможност да оспори оценките на останалите участвали в подбора
лица пред съда, който от своя страна при съответна съпоставка по обективни критерии да
извърши проверка доколко дадените оценки обективно съответстват на действителните
качества на участвалите в подбора, респ. на тази база да прецени дали са спазени
изискванията на чл. 329 КТ. Да се приеме противното би означавало уволненият работник
или служител, който не разполага с информация и средства за контрол върху оценките на
останалите служители, да бъде лишен от възможността да оспори уволнението си при
извършен незаконосъобразен подбор.
В процесния случай подборът е направен единствено на база оценките, дадени на
служителите съгласно „Карта за извършване на подбор при съкращаване на щата, януари
2024“. Участващите в подбора работници и служители са оценявани по критериите
квалификация и изпълнение на трудовите задължения, като за всеки от критериите са
оценявани по отделно за всеки подкритерий. Оценките са вписани в картата единствено като
крайна оценка (от 2 до 5), без да е анализирана работата на всеки един от служителите или
да са изложени конкретни данни в тази връзка. В представената по делото карта за
извършване на подбор не са описани конкретни и обективни данни, въз основа на които да се
съпостави квалификацията и изпълнението на трудовите задължения на участвалите
работници и служители – например какви са постигнатите цели за всеки един от
участниците, по отношение на срочността – какви са забавянията при изпълнение на
задачите, какво е качеството и одобрението на задачите. Поставени са само оценки, като не
става ясно въз основа на какви първични данни са формирани те и в какво се изразяват като
резултат от работата. Макар и подборът да е бил извършен само на база документи (както бе
посочено от свидетелката П., която е била част от процеса), такива документи за
установяване съответността на оценките на комисията не са представени пред съда от
работодателя въпреки, че е имал доказателствената тежест за установяването на тези
обстоятелства.
Предвид релевираните възражения за допуснати процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд, който не е обсъдил плана за личностно развитие и гласните
доказателства на свидетелите, следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е
следвало да обсъди тези доказателства при формирането на крайните си изводи. Следва да
бъде посочено, че както в свидетелските показания, така и в плана за личностно развитие се
съдържа информация единствено за дефицити в работата на ищеца по подкритерия -
оплаквания от клиенти. От друга страна, тези данни не съответстват в пълна степен на
оценката, дадена на ищеца по подкритерий „отзиви от клиенти“ по картата за подбор, тъй
като видно от последната служителят е получил оценка, предхождаща най-високата (4 от 5).
В тази връзка, макар и да е в дискрецията на работодателя да определи тежестта на всеки от
критериите, по които се оценява даден служител, дори и този показател да се бе ползвал с
най-голяма тежест, поради липсата на други доказателства, въз основа на които да се сравни
представянето на останалите служители по този критерий, това нямаше да промени крайния
извод на съда за недоказаност на законосъобразността на извършения подбор.
На база изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че в разглеждания случай не
са представени доказателства, които да дадат възможност на съда действително да установи
дали дадените от работодателя оценки на включените в подбора лица съответстват на
4
действителните им качества на база обективни критерии и показатели. Макар и да са
разпитани свидетели, които са участвали в подбора, същите дават показания за критериите,
по които е извършен подборът и акцентират върху дефицитите в работата на ищеца по
отношение на комуникацията му с клиентите. И при съобразяването на свидетелските
показания, което първоинстанционният съд не е строил в нарушение на процесуалните
правила, не се санира липсата на конкретни и обективни данни, по които служителите биха
могли да бъдат сравнени от съда съобразно действителните качества на участниците в
подбора и на обективността на самите оценки по всеки един от критериите. Предвид
обстоятелството, че съдът няма правомощия да дава собствена оценка на служителя по
показателите, а уволненият служител не е имал възможност да оспори оценките на другите
служители в процедурата по извършване на подбор, настоящият съдебен състав намира, че
ответникът не е установил в условията на пълно и главно доказване законосъобразността на
извършения подбор.
При тези констатации на съда извършеното уволнение следва да се приеме за
незаконосъобразно, а предявените искове по чл. 344, ал. 1 и ал. 2 КТ следва да бъдат
уважени.
При така възприетото настоящият състав намира, че крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба разноски се дължат на въззиваемия
ищец. Последният претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1110,60
лева с ДДС, като представя и доказателства за заплащането им. При това и при липсата на
възражение за прекомерност, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните
разноски в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 11254 от 11.06.2024 г., постановено по гр. д. №
15165/2024 г. по описа на СРС, 180-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А.И.Б.Л.“ КЧТ, ЕИК **** да заплати на И.
И. М., ЕГН ********** сумата от 1119,60 лева – разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5