Решение по дело №242/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 222
Дата: 14 октомври 2020 г. (в сила от 6 декември 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20197110700242
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

14.10. 2020 г.

 

Номер                 222                                     2 0 2 0 година                                   гр. Кюстендил

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на петнадесети септември                                                                           2 0 2 0 година

в открито заседание в следния състав:

                                                           

                                                              Административен съдия: И. ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Лидия С.

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 242 по описа за 2019 година

и за да се произнесе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 127 ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

Образувано е по жалба на Сдружение “За Земята – Достъп до правосъдие”, със седалище гр. София и адрес за кореспонденция: гр. София 1164, ул. „К.С.“ №** , представлявано от И.С.П. и Г.Б.К., против Решение № 45-Н4-ИО-АО/09.04.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда /ИАОС/ гр. София, подписано на 09.04.2019 г., с което е актуализирано КР № 45-Н4/2019 г. издадено на ТЕЦ „Бобов дол“, с. Големо село, община Бобов дол, област Кюстендил, за експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1. Горивна инсталация за производство на електрическа енергия /т. 1.1 и т. 5.2, б. „а“ от Приложение № 4 към ЗООС/ и 2. Инсталация за производство на водород /т. 4.2, б.“а“ от Приложение № 4 към ЗООС/ при условията на разрешително  № 45-Н4/2019 г., приложение № 1 към решението.

Изложени са доводи за незаконосъобразност и нецелесъобразност на административният акт, издаден в противоречие с материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. Излагат се подробни мотиви за това. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се сторените разноски по делото. Представени са писмени бележки.

Ответникът – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда гр. София, в писмена молба, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се отхвърли като се потвърди издаденото решение.

Заинтересованата страна Т. „Б.д.“ ЕАД, ***, чрез процесуалните си представители, счита жалбата за неоснователна, а издаденото решение за законосъобразно. Представени са и писмени бележки.

Заинтересованите страни К.А.С., Я.Н.К., А.П.Д., В.П.С., В.С.С., Г.Н.Д., В.Е.К., В.С.Е., Й.М.С., К.С.Р., И.К.З., В.Р.Д., Й.В.И., В.С.Д., Е.В.С., В.Т.В., В.Н.Ч., В.Р.М., С.К.Н., Ц.К.Н., Е.Д.М., Д.Г.К., В.С.В., Н.С.Н., И.Н.М., З.К.И., С.Г.Б., В.С.С., Н.Г.Й., В.Д.Д., Л.С.С., В.Г.Л., Д.Б.Г., А.Д.Д., Д.В.В., А.С.В., С.А.П., М.А.Д., Т.В.А., Л.Т.Я., Ю.С.К., Н.Г.Т., Д.Г.Г., Р.Х.А., Т.М.Д., А.Г.П., Д.П.П., Б.Т.П., Ю.Г.Д., К.И.Л., Я.Я.Я., А.М.Н., М.А.А., К.В.Я., М.С.Т., В.А.А., Й.А.С., Й.Н.С., М.М.А., Д.И.Л., И.В.И., Н.Д.Т., А.Г.П., Е.Ж.М., В.М.С., Д.М.Б., Е.С.В., М.К.Д., В.Х.М., А.И.Й., К.О.Г., Ф.М.Ф., Д.Д.С., В.И.С., П.В.Б., Е.Г.Х., Н.И.С., И.С.Г., С.С.Т., Т.Г.Т., Р.Й.К., А.Г.С., Т.В.И., В.Я.Р., И.П.А., И.П.З., Д.И.С., С.И.Б., В.И.С., К.Л.И., К.И.А., А.М.А., Е.И.Я., В.И.Й., Е.Д.Е., Д.С.Д., Р.Р.К. и Г.К. *** и Община Дупница, чрез пълномощника им адв. С.Ч., изразяват становище за незаконосъобразност и нецелесъобразност на издаденото решение и молят същото да бъде отменено.

Заинтересованата страна Община Бобов дол, чрез процесуалния си представител  счита жалбата за основателна, а издаденото решение за неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на осн. чл.168 ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

С Решение за изпълнение 2017/1442/ЕС за формулиране на заключенията за най – добрите налични техники /НДНТ/ емисионни нива за големи горивни инсталации /ГГИ/, съгласно Директива 2010/75/ЕС са приети заключенията за НДНТ относно ГГИ, в сила от 17.08.2021 г. Разпоредбите на чл. 21 от Директивата, респективно чл. 16 ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на КР, задължават операторите да спазват заключенията за НДНТ и при необходимост да започнат процедури по актуализация на КР като в 9 месечен срок подадат съответните документи.

Поради тази законова регламентация Т. „Б.д.“ ЕАД, в качеството му на оператор на ГГИ,  е подала заявление за издаване на ново КР, представено в ИАОС с писмо вх. № КР-11344/30.03.2017 г., по смисъла на чл. 117 ал. 3 от ЗООС за „Разширяване на производствената дейност на неопасни отпадъци съвместно с основно гориво /въглища/ по утвърдена технология и без промяна на капацитета на инсталацията“. В съответствие с чл. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни /НУРИКР/ заявлението е изпратено от ИАОС с писмо изх. № КР-1195/20.04.2017 г. до Кмета на Община Бобов дол. Съгласно чл. 6 ал. 2 от Наредбата с писмо на ИАОС от 20.04.2017 г. е изискано становище по заявлението от Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Перник /РИОСВ/ и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР/. В съответствие с чл. 122а ал. 2 от ЗООС становищата на РИОСВ – Перник /от 17.05.2017 г./ и БДЗБР /от 05.05.2017 г. са взети предвид и до оператора с писмо изх. № КР-1841/30.06.2017 г. на ИАОС са изпратени подробни указания за допълнително необходима информация, за съответствие с чл. 11 от НУРИКР. В отговор, съгласно чл. 122а ал. 3 от ЗООС, с писмо вх. № КР-13554/28.07.2017 г., Т. „Б.д.“ ЕАД е представил допълнително заявление за издаване на ново КР.

На основание чл. 122а ал. 5 от ЗООС, с писмо изх. № КР-2278/10.08.2017 г. е открита процедурата по издаване на ново КР на Т. „Б.д.“ ЕАД. В периода 15.08.2017 г. – 15.09.2017 г. е организиран обществен достъп до заявлението за издаване на ново КР, съгласно чл. 7 ал. 3 от НУРИКР от ИАОС, Община Бобов дол, РИОСВ – Перник и БДЗБР. В указания период за обществен достъп не са постъпили становища от заинтересовани лица. С писмо изх. № КР-14321 ОТ 18.09.2017 г. и 02.10.2017 г. са постъпили становища от членове на УС на Сдружение „За Земята – Достъп до правосъдие“, като същите са отразени в коригираните проекти на КР, техническата оценка и таблицата от вътрешно съгласуване.  

В изпълнение на чл. 10 от НУРИКР проект на комплексно разрешително и техническа оценка са изпратени с писмо изх. № КР-3619/28.12.2017 г. от ИАОС за съгласуване и становище до РИОСВ – Перник и БДЗБР. С писмо вх. № КР-191/12.01.2018 г., БДЗБР изразява становище за спазаване на разпоредбата на чл. 71 ал. 2 от ЗООС, а РИОСВ – Перник с писмо вх. № КР-517/26.01.2018 г. дава положително становище след писмено потвърждение от инспекцията на изброени в писмото условия /дължими парични задължения на оператора към инспекцията/.

С писма изх. № КР-571/02.03.2018 г. до Директора на ТД на НАП София, офис Кюстендил и Кмета на Община Бобов дол, е изискано да бъде изпратена информация за наличието или липсата на задължения на Т. „Б.д.“ ЕАД, ***.

В изпълнение на чл. 122а ал. 6 от ЗООС и чл. 10 ал. 6 от НУРИКР, ИАОС предоставя с изх. № КР-571/02.03.2018 г. проекта за КР на ТЕЦ „Бобов дол“ за бележки, разяснения и възражения, с указания за допълнително необходима информация. В указания срок оператора с писмо вх. № КР-2047/15.03.2018 г. представя допълнително необходимата информация към проекта за КР, съгласно дадените указания. По отношение на изпълнение на изискванията на чл. 71 ал. 2 от ЗООС операторът информира, че за задълженията си към БДЗБР до 01.08.2018 г. има утвърден погасителен план за разсрочване на дължимата такса за 2016 г. за водовземане от повърхностни водоизточници и същият спазва задълженията си към РИОСВ – Перник, като до издаване на разрешителното ще погаси задълженията си.

С писмо от 16.03.2018 г. от Кмета на Община Бобов дол до ИАОС постъпва удостоверение за наличие на задължения, на основание чл. 87 ал. 6 от ДОПК, удостоверяващо наличие на задължения на Т. „Б.д.“ ЕАД.

С писмо вх. № КР-2400/23.08.2018 г., РИОСВ – Перник изразява становище, че инсталацията за съвместно изгаряне на основно гориво въглища и неопасни отпадъци на Т. „Б.д.“ ЕАД следва да бъде разрешена след доказване изпълнението на екологичното законодателство и влизане в сила на КР за депо „Каменик“.

С писмо вх. № КР-2545/27.03.2018 г. Директорът на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ представя в ИАОС удостоверение с № 295531800483951/12.03.2018 г. за наличие на задължения на Т. „Б.д.“ ЕАД.

С писмо изх. № 26-00-506/14.06.2018 г. на МОСВ до оператора се дават указания за приложимата процедура по отношение на планирано съвместно изгаряне на въглища, биомаса и отпадъци в горивната инсталация на Т. „Б.д.“ ЕАД, в следствие на което оператора внася с вх. № КР-4058/05.07.2018 г. в ИАОС, допълнено заявление за издаване на ново КР за инвестиционно намерение за „Разширяване на производствената дейност на основната производствена площадка, включващо дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци и биомаса, съвместно с основното гориво /въглища/ по утвърдена технология и без промяна на капацитета на инсталацията“.

С писмо изх. № КР-1914/12.07.2018 г., ИАОС уведомява оператора за необходимостта от допълнително обществено обсъждане и за наличието на парични задължения към държавата и общината, по смисъла на чл. 162 ал. 2 от ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.

На основание чл. 122а ал. 5 от ЗООС, в периода 08.08.2018 г. до 08.09.2018 г. е организиран обществен достъп до допълненото заявление за издаване на ново КР. В периода на обществен достъп в ИАОС постъпват два броя становища от Сдружение „За    Земята – Достъп до правосъдие“ и от физическо лице. Получените становища са отразени в коригираните проекти на КР, техническата оценка и таблицата от вътрешно съгласуване.

С писмо изх. № 12-00-76/27/19.10.2018 г. от РИОСВ – Перник предлага в новото КР да бъдат ясно разписани и дефинирани режимите, при които е допустимо изпускане през ИУ № 1 и за които операторът докаже, че същите са част от технологичния процес.

На основание чл. 10 ал. 1 от НУРИКР с писмо изх. № КР-281/01.02.2019 г. от ИАОС са изпратени проектите на КР и техническата оценка до РИОСВ – Перник и БДЗБР за съгласуване и становище. В отговор с писмо вх. № 884/11.02.2019 г. БДЗБР съгласува представените документи и счита същите за обусловени. С писмо вх. № 923/12.02.2019 г. РИОСВ – Перник изразява становище да се издаде КР след писмено потвърждение на упоменатите в писмото условия

Съгласно чл. 122а ал. 6 от ЗООС и чл. 10 ал. 6 от НУРИКР, с писмо изх. № КР-548/05.03.2019 г., ИАОС изпраща проекта за ново КР до оператора за предоставяне на допълнителна информация, бележки, разяснения и възражения. В отговор, с писмо вх. № КР-2171/14.03.2019 г. се предоставя исканата допълнителна информация.

За изпълнение на разпоредбата на чл. 71 ал. 2 от ЗООС във връзка с чл. 162 ал. 2 от ДОПК и след проведена кореспонденция с Община Бобов дол и НАП ТД София – ГДО, в ИАОС постъпват удостоверение с изх. № 290201900085220/01.04.2019 г. за липса на задължения по данни на ТД София – ГДО, София – ГДО, актуални към 01.04.2019 г.

Предвид гореизложенвото, на 09.04.2019 г. Изпълнителният директор на ИАОС е приключил процедурата с постановяване на Решение № 45-Н4-ИО-АО/2019 г. за издаване на КР № 45-Н4/2019 г. за експлоатация на „Горивна инсталация за производство на електрическа енергия“ и „Инсталация за производство на водород“, с оператор Т. „Б.д.“ ЕАД, ***.

По жалби, постъпили в Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ с вх. № Ж-58/23.05.2019 г., подадени чрез ИАОС, от К.А.С. и Н.Д.Т., Министърът на околната среда и водите е издал Решение № 137/09.07.2019 г., на основание чл. 81 – 98 от АПК, като е отхвърлил жалбите и е потвърдил като правилно и законосъобразно Решение № 45-Н4-ИО-АО/2019 г. за издаване на КР № 45-Н4/2019 г. от Изпълнителния директор на ИАОС, за експлоатация на „Горивна инсталация за производство на електрическа енергия“ и „Инсталация за производство на водород“, с оператор Т. „Б.д.“ ЕАД, ***.

По делото са назначени съдебно - техническа експертиза, съответно допълнителна такава, изготвени от в.л. инж. К.В.Т. и проф. д-р инж. И.Г., съответно посочени от спорещите страни, които съдът приема за добросъвестно изготвени и обосновани и ще ги кредитира като такива.

В.л. инж. К.И.В. – Т. в заключението си сочи, че „При направената проверка на място и по документи, съществуващата горивна инсталация е технологично съвместима с изискванията на Наредбата“; „Вече  смесената горивна смес от въглища и отпадъци в бункер – сурови въглища ще бъде подавана в котела, но след разплването на котела с мазут и достигане на определените температури в енергийния парогенератор, които са над 850С, т.е. няма изгаряне на гориво, въглища и отпадъци под 850С, като при реализиране на проектната документация, по която е издадено оспорваното КР, ще се намали неблагоприятното въздействие върху околната среда в сравнение с производството, действащо по предишното КР“.

В.л. проф. д-р инж. И.Г.Г. в заключението си сочи, че „При централите, работещи с твърдо гориво, независимо от начините на изгарянето му – върху скара, в прахообразно състояние или в кипящ слой, проблем е запалването на основното гориво. Затова се налага поставянето на спомагателни /пускови/ горелки, в които се подава гориво, което е лесно запалимо и устойчиво гори при тези условия в пещната камера – течно или газообразно. За Т. „Б.д.“ ЕАД проектното решение за котли ОВ 650-040 е течно гориво – нискосернист мазут. Това гориво е предназначено за пускане на котела, преди подаване на основното гориво, до достигането на стабилен горивен процес в пещната камера, когато се изключва подаването на разпалващото гориво /стр. 114 на „Инструкция за експлоатация на котел ОВ 650-040“ и фиг. 15.1 от приложението към нея – Приложение 1 и 2 към СТЕ. При влошаване на качеството на основното гориво се налага включването на спомагателните горелки за стабилизирането на горивния процес и поддържането на номинален режим на работа на котела, но това влошава технико – икономическите показатели на котела и се прилага само в краен случай. Спомагателните горелки са паромазутни – по две на предния и задния екран на пещта и автоматично се включват при намаляване на интензитета на факела“. „Мазутът е продукт, който се получава при дестилацията /крекинг процес/ на петрола, при което се отделят бензиновите, керосиновите и дизеловите фракции. Очевидно е, че е газ и е течен, със сравнително висок вискозитет. Той е гориво, което се използва в котелни инсталации,а също в някои случай намира приложение в бавнооборотни дизелови двигатели, особено във флота. Всички органични горива са въглеводороди. Това се определя от механизма на тяхното образуване. Органичните горива се получават от различни видове органична материя, подложена на определени въздействия. В този аспект както мазутът, така и въглищата  и природният газ са въглеводородни горива. В ТЕЦ „Бобов дол“ се  използва котелно гориво /като разпалващо/, съответстващо на Наредбата заизискванията към качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.“; „Основното гориво за ТЕЦ „Бобов дол“ е твърдо гориво – въглища и то се подава, след като в пещната камера на котела се създаде възможност за устойчивото му изгаряне – температура на газовете в края на пещната камера над 350С. Първоначално се включва една горелка за твърдо гориво. Другите видове горива като биомаса и неопасни отпадъци се подават при номинален товар на енергийния блок. Процесът на пускането на блока „котел – турбина“ е автоматизиран и се управлява от системата  за управление и контрол /СУК/ на ТЕЦ –а /стр. 34 – 40 на „Инструкция за експлоатация на котел ОВ 650-040 – Приложение 3 към СТЕ/. „Процесът на работа на енергийния парогенератор е с непрекъснат мониторинг, включващ контрол на горивния процес и температурата на работния флуид. Следи се интензитетът на яркостта на факела в пещната камера и температурите на газовете газозаборните шахти /газове за подсушаване на въглищата при смилането им./. При понижаване на интензитета на яркостта /потъмняване на факела/, системата за управление на горивните процеси включва мазутната горелка за стабилизиране на режима на горене. Отклонение от проектните параметри не е допустимо, защото има опасност от пулсации в пещната камера /Инструкция за експлоатация на парокотелния агрегат ОВ 650-040 и фиг. 9.1 от Приложението към инструкцията – Приложение 4 към СТЕ/; „Изгарянето на горивото в горивната камера става при температура в диапазон от 1620 градуса С в ядрото на факела до температура 1180С на изхода на радиационната част на котела /в края на пещната камера/. Горивото се подава малко по – ниско от ядрото на факела, на нивото на горелките. Пирометрирането на пещната камера се извършва през люкове в ъглите на пещната камера на коти 13.5 м. и 29.5 м. /Инструкция за експлоатация на  котел ОВ 650-040 и фиг. 9.1 в приложението към нея. – Приложение 4 към СТЕ. От кота 13.5 м. до изхода на пещната камера температурата на газовете е по – висока от 850 градуса С.Температурните граници в пещната камера са дадени в Инструкцията. Определяне на минималното време на престой на хомогенна газова смес при прахово изгаряне в котли ОВ 650-040 в ТЕЦ „Бобов дол“  е дадено в изследването на фирма „Еко анализ“ ЕООД, приложен към делото /стр. 6/ и във всички случаи е над 2 сек. Това изследване е приложение 5.15 към заявлението за КР“. „При спирането на котела след подаването на команда за спиране веднага се прекратява подаването на твърдо гориво към котела“ /Инскрукцията – стр. 52 – 53 – Приложение 5 към СТЕ./. „На територията на ТЕЦ „Бобов дол“ има площадки за съхранението на различни видове отпадъци. Номерата на площадките, кодовете и вида на отпадъците са дадени в Приложение 7.2 в заявлението за КР – Приложение 6 към СТЕ; „Не е възможно, чрез измерване на обемния дебит на изходящите газове да се измери концентрацията на вредните емисии. Това са две различни  измервания: измерване на количеството, което дава представа за дебита и измерване на качеството на даден продукт, което в случая е концентрацията на дадено вещество в общия обем. Уредите и способите за измерването на тези величини са различни, като не ми е известно как, чрез измерване на общия обем газове ще може да се получат данни за концентрацията, на който и да е елемент в тях“.

В о.с.з. вещите лица доразвиват отговорите си по поставените въпроси. В.л. инж. К.В. – Т. в с.з. от 14.01.2020 г. /лист 1519 по делото/ изрично посочва, че „към атмосферният въздух при изгаряне на биомаса не се формират отпадъчни газове, които да замърсяват въздуха“.   В.л. проф. д-р инж. И.Г. в с.з. от 15.09.2020 г. /лист 1955 по делото/ изрично посочва, че в „ТЕЦ „Бобов дол“ се горят въглища в допустим диапазон“.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 120 ал. 1 във връзка с чл. 117 ал. 2 от Закона за опазване на околната среда и чл. 11 от НУРИКР, а именно Изпълнителният директор на ИАОС, който е органът за издаване, отказ, преразглеждане и отмяна на разрешителните по чл. 117 ал. 1 от ЗООС. Установената фактическа обстановка кореспондира с хопотезата на чл. 117 ал. 2 от ЗООС. При съществена промяна на действаща инсталация за категории промишлени дейности по Приложение № 4, промяната се разрешава след издаване на комплексно разрешително. По изложените съображения съдът приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 т. 1 от АПК.

Решението е изготвено в изискуемата писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за съставянето му.    

При изготвянето му не се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. След подаване на заявлението на основание чл. 122а от ЗООС във връзка с чл. 10  от НУРИКР, е проверено съответствието на съдържанието и формата му с изискванията на наредбата. Дадени са указания за необходимите поправки и допълнителна информация, като са посочени основанията за това, с което е спазено изискването на чл. 122а ал. 2 от ЗООС, съответно чл. 10 ал. 4 от НУРИКР. Спазени са и разпоредбите на чл. 11 от НУРИКР, като заявлението е предоставено за обществен достъп при условията на равнопоставеност. Изпълнени са изискванията за съгласуване на предоставената от оператора информация с РИОСВ – Перник, РЗИ, Басейнова дирекция – Благоевград, кметовете на засегнатите общини, както и на поставените условия в комплексното разрешително.

В съответствие с чл. 35 от АПК, компетентният орган е изяснил релевантните обстоятелства и факти, както във връзка с дадените указания от МОСВ, така и със забележките от РИОСВ – Перник и БДЗБР. Постановеното решение за издаване на КР, на основание чл. 15 ал. 3 от НУРИКР е оповестено с писмо изх. № КР-906/10.04.2019 г., на БДЗБР, РИОСВ – Перник и „Т.Б.д.“ ЕАД. В изпълнение на чл. 127 от ЗООС оспореното решение е публикувано чрез средствата за масова информация на 12.04.2019 г. /в-к „24 часа“/.  

Административният орган е извършил цялостен анализ на представената от оператора информация и е приложил правилно относимите материалноправни норми.

Операторът – ТЕЦ „Бобов дол“ е провел изцяло процедурата по реда на относимата към подаването на заявлението за КР, Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието на околната среда за инвестиционното намерение.

Компетентният орган – Изпълнителният директор на ИАОС, в условията на обвързана компетентност, преценява дали са налице предпоставките, описани в чл. 2 ал. 3 от НУРИКР, а именно: дали операторът е осъществил необходимите мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването, чрез прилагане на най – добри налични техники /НДНТ/ по смисъла на ЗООС / чл. 2 ал. 3 т. 1 от НУРИКР/ и дали е гарантирал, че експлоатацията на инсталацията и съоръженията няма да предизвика нарушаване на нормите за качеството на околната среда /чл. 2 ал. 3 т. 2 от НУРИКР/.

По отношение на конкретните оплаквания в жалбата, касаещи материално – правната страна на спора, съдът излага следните мотиви:

По т. 1 – „Системни и многократни нарушения на КР и на законодателството за опазване на околната среда“.

Изложените нарушения се явяват ирелевантни за настоящия правен спор, тъй като инкорпорираните в жалбата нарушения на екологичното законодателство, не касаят процедурата по издавене на атакуваното Решение за комплексно разрешително № 45-Н4/2019 г. Нарушенията посочени в жалбата са извън кръга на правомощията на Директора на ИАОС, поради което не обвързват последния при издаването на индивидуалния административен акт. Цитираните нарушения са по условия от КР № 43-Н3/2015 г., което прекратява своето действие с издаването на КР № 45-Н4/2019 г. От представените доказателства е видно, че дружеството – оператор е изплатило изцяло задълженията си за извършените нарушения / виж приложени удостоверения за липса на задължения/, още повече, че съгласно чл. 71 ал. 2 от ЗООС, не се издават разрешителни на лица, които имат парични задължения към държавата или общините.

От доказателствата по делото е видно, че в хода на съгласувателната процедура са получени становища и препоръки, с конкретни бележки по проекта, които са отразени в издаденото комплексно разрешително. Проведени са посочените в чл. 2 от НУРИКР етапи. Компетентният орган е извършил проверката предвидена в ал. 2, относно планиране и осъществяване от оператора на необходимите мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването, съгласно критериите – оценка на възможностите за намаляване потреблението на енергия, води и суровини; оценка на мерките за оптимизиране на производствения процес и оценка на мерките за предотвратяване образуването на отпадъци, а където това е невъзможно – на потенциала за оползотворяването им.

Не се представят никакви доказателства – химически изследвания, замервания или други, за твърдението, че при съвместното изгаряне на отпадъци на въглища, биомаса и неопасни отпадъци ще бъдат отделяни полициклични ароматни въглеводороди, летливи органични съединения, диоксини и фурани, тежки метали. Напротив – в подаденото заявление за издаване на КР /приложено по делото/, като задължителен реквизит се намира „Модел за разпространение на атмосферните замърсители при експлоатация на горивната инсталация /PLUME/ към ТЕЦ „Бобов дол“. В същият се съдържат изчисления на нормите на допустими емисии от изпускащите устройства в централата преди и след реализирането на инвестиционото намерение. Извършените анализи и моделирания са направени при най – неблагоприятните метеорологични условия, когато приземните концентрации са максимални. Изчислените приземни концентрации са значително под допустимите норми в зоната с максимална концентрация в обхвата на населеното място. Средногодишните концентрации са многократно под допустимите норми. Установено е, че дори при евентуално образуване на вредни за околната среда вещества изпускани в атмосферния въздух /диоксини, флурани и тежки метали/, същите ще бъдат в пъти по – малки от пределно допустимите концентрации в рамките на денонощието. В заявлението за издаване на КР е направен и сравнителен анализ на приложените техники за намаляване на замърсителите във въздуха с изискванията за най – добри налични техники /НДНТ/ за инсталации за съвместно изгаряне, каквато се явява тази на централата. Съществуващата инсталация на Т. „Б.д.“ ЕАД отговаря и се класифицира като „Инсталация за съвместно изгаряне“, съобразно изискванията на Наредба за условията и изискванията за изграждане и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. С цел привеждането в съответствие с изискванията на екологичното законодателство и изпълнение на заложените в комплексното разрешително екологични норми по опазване на компонентите на околната среда на площадката на дружеството са изградени и се експлоатират пречиствателни съоръжения за емисиите в атмосферата и същите се считат за най – добри налични техники за големи горивни инсталации. Инсталацията на централата е оборудвана със средства за извършване на собствени непрекъснати измервания на емисиите в атмосферния въздух, които всеки месец се докладват на съответните институции. Преди издаденото КР са представени необходимите разчети, техническа и експлоатационна информация, доказващи че операторът може да извършва дейности по оползотворяване на отпадъци.

По т. 2.1, 2.2 и 2.3 – „Обжалваното КР не съдържа задължителна информация и нарушава нормативните изисквания“.

Оспореното КР съдържа всички необходими условия, съгласно чл. 123 от ЗООС. В него се съдържат заложените норми за ефективност на суровини, спомагателни материали и горива, в съответствие с Методиката за минималните изисквания към вида, мястото и съдържанието на условията на комплексните разрешителни по чл. 117 от ЗООС. В дейността по т. 5.2 “а“ „Обезвреждане или оползотворяване на отпадъци“ – за неопасни отпадъци с капацитет над 3 тона за час от Приложение № 4 към ЗООС, в самото КР  е наложено ограничение по капацитет, като разрешени да се изгарят са не повече от 4 тона неопасни отпадъци на час. Това ограничение е важно за квалификацията на дейността, съгласно Приложение № 4 от ЗООС. Избраната техника за изгаряне не предвижда промяна в естеството на производствената дейност, функционирането или разширяването на инсталацията, нито увеличаване на капацитета й, а предвижда само част от основното гориво /въглища/ да бъде заместено с допълнително гориво /неопасни отпадъци/, изразено в процентно съотношение за денонощие.

По т. 2.4. – „Липса на условие след влизане  в сила на Условие 2.1, експлоатацията на  на ТЕЦ „Бобов дол“ без пречиствателни съоръжения да не надвишава 120 часа“.

Ограничението за работа в рамките на всеки избран период от 12 месеца без функциониращи пречиствателни съоръжения се регламентира от разпоредбата на чл. 22 ал. 4 от Наредбата за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации. В Условие 3.2 се казава, че „нито едно от условията в разрешителното не отменя законовите задължения от притежателя му, произтичащи от други нормативни актове“. В този смисъл, несъотносимо в случая се явява дали е въведено условие ограничаващо оператора да работи без пречиствателни съоръжения не повече от 120 часа, преди или след влизане на Условие 2.1, тъй като задължаниятя по чл. 22 ал. 4 от Наредбата за ГГИ, не могат да бъдат дерогирани от условие по КР.

Наредбата за ГГИ определя в Приложение № 1, част 4, че при изчисляването на средните стойности на емисиите не се вземат предвид стойностите, измерени през периодите на пускане и спиране, т.е. изпускането на непречистени димни газове е допустимо единствено в тези случаи. Самите периоди на пускане и спиране се определят, като е посочено в Условие 6.2.6 на КР, съгласно Решение за изпълнение на Комисията от 07 май 2012 г., относно определянето на периодите на пускане и спиране за целите на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и Съвета, относно емисиите от промишлеността /2012/249/ЕС/.

По т. 2.5 -  „В Условие 9.2.6 от КР-45-Н4/2019 г. незаконосъобразно се предвижда възможност за отвеждане на непречистени димни газове през ИУ 1 в „преходен режим“.  

Понятието „преходен режим“ е регламентирано в Условие 6.15. от КР, поради което твърденията от страна на жалбоподателите за липса на ясна обосновка за понятието „други“ режима на работа се явява недоказано. Преходните режими представляват отклонение от нормалните експлоатационни условия, включително пускане и спиране на инсталациите, неразрешено изтичане на течности и/или газове, повреди, внезапни спирания и окончателно прекратяване на инсталацията, вентилиране и охлаждане на нагревни повърхности и пещна камера, обдухване на ПГ, изпробване на мазутни горелки. При всички случаи на преходност на режима на работа на централата, операторът е ограничен от Условие 9.2.5.3 и чл. 22 ал. 4 от Наредбата за ГГИ, а именно, че инсталацията не може да се експлоатира повече от 120 часа годишно без пречиствателни съоръжения. 

По т. 3 – „Нарушение на законодателството за управление на водите“.

Приложен по делото е действащ План за управлението на речните басейни /2016 – 2021 г./ на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район|“, като общата оценка на състоянието на р. Джерман е „умерено“, а екологичното състояние е посочено като „умерено“, а химичното – „добро“. В Условие 10 и сл. от разрешителното, подробно са материализирани всички задължения вменени на оператора по отношение на емисионния контрол на отпадъчните води. Всички са в съответствие с Решение за изпълнение /ЕС/ 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключенията за най – добри налични техники /НДНТ/за големи горивни инсталации, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и Съвета. НДНТ са сравнени и напълно отговарят на описаните в референтен документ „Best Available Tehniques /BAT/ Reference Document for Large Combustion Plantsq 2017.  Приложено е и Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води с титуляр Община Бобов дол, представляващо канализационна система на гр. Бобов дол. Заустването на отпадъчните канализационни води на общината се извършва във водния обект р. Разметаница, посредством пункта на заустване. Недоказано се явява твърдението, че Т. „Б.д.“ ЕАД е причинител на замърсяване на водното тяло река Разметаница, дотолкова доколкото отпадъчните води от канализационната система на цялата община също се заустват в реката.

В КР не се предвижда промяна в начина на водоснабдяване на обекта. Водоизточниците на повърхностните води, целите, количествата са посочени в техническата оценка към него. Посочени са източниците на отпадъчни води, потоците, които се формират от обекта, точките на заустване и пробовземане, количествата на заустените отпадъчни води, както и индивидуалните емисионни ограничения за отделните пунктове. Честотата на пробовземане от двата пункта за мониторинг на подземните води е два пъти годишно. Това че е било констатирано нарушение по старото КР за нерагламентирано заустване на шламови води при възникнала авалийна ситуация, не води до извод, че инсталацията не разполага с необходимите мерки за предотвратяване  и контрол на замърсяването, чрез прилагане на НДНТ по смисъла на ЗООС, като в условията на новото КР изрично е включено изискване за действия при възникване на аварийна ситуация. Никъде в становището от РИОСВ – Перник, не се съдържат твърдения, че операторът не поддържа необходимото качество на заустените отпадъчни води. В условията на КР е включено условие за предотвратяване на заустване на приоритетно опасните вещества, като съгласно изискванията на Наредба № 4 са допълнени и новите замърсители по вещества и смеси /нитратен азот и неразтворени вещества/.

От приетите по делото експертизи на вещите лица инж. К.В. - Т. и проф. инж. И.Г., се налага изводът, че операторът Т. „Б.д.“ ЕАД, в качеството си на инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, отговаря на нормативните изисквания на Наредба № 4 от 05 април 2013 г. Наредба № 4/2013 г. регламентира експлоатацията както на инсталации за изгаряне на отпадъци, така и на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, съгласно чл. 1 от Наредбата. Параграф , т. 1 и т. 3 от нея дефинират кои са инсталациите за изгаряне и кои за съвместно изгаряне на отпадъци. От доказателствата по делото и заключенията на вещите лица, безспорно се доказва, че Т. „Б.д.“ ЕАД представлява инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци. КР  е издадено именно за такава инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци. Поради това разпоредбата на чл. 13 ал. 4 от Наредбата, в която се сочи, че „спомагателните горелки се захранват единствено с природен газ, втечнени въглеродни газове и газьол, е неприложима в случая, тъй като касае единствено и само инсталации за изгаряне на отпадъци, а не такива за съвместно изгаряне на отпадъци. Предвид на това, обстоятелствата с какъв вид гориво се захранват горелките, що е това мазут, мазутът въглеводороден газ ли е и дали мазутът е газьол или не, се явяват ирелевантни за правния спор. Що се касае до въпросът температурите в котлите и времето на престой на хомогенната газова смес, във връзка ли са с разпоредбата на чл. 12 от Наредбата, то вещото лице инж. Г. бе категоричен, че изгарянето на отпадъци се извършва при температури от 1180 до 1620 градуса, а времето на престой е при всички случаи над 2 секунди, което  е в рамките на нормативните изисквания.

Отделно от гореизложеното, разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 4/2013 г. предоставят на компетентния административен орган да допуска прилагането на изисквания, различни от тези по чл. 12 и чл. 13 за конкретни отпадъци или процеси на термично третиране, използвани в инсталация за изгаряне, с издаваните от тях разрешения или комплексни разрешителни.

Не на последно място по важност, с издаденото комплексно разрешително се дава възможност за използването на нови алтернативни горива за съвместно изгаряне с основното гориво, с което би се постигнала и една от основните цели свързана с екологичната политика – възобновяемите източници на енергия да съставляват 20 % от общото потребление на енергия, увеличаване на енергийната ефективност с 20% и не по – малко от 10% от транспортните горива да се получават от биогорива. Това ще се осигури именно чрез осигуряване на алтернативно гориво за производство на енергия с ниски нива на въглеродните емисии; използване на биогорива с много добри емисионни показатели и висока калоричност; ограничаване на емисиите на парникови газове; намаляване на използваните количества полезни изкопаеми и намаляване на количеството на отпадъците, подлежащи на крайно депониране и спазване йерархията за управление на отпадъците. Именно с процесното новоиздадено КР се дава възможност за изпълнение на горните цели. Следва да се отчете и обстоятелството, че операторът Т. „Б.д.“ ЕАД, *** е включен в Списък със стратегически обекти на Националната сигурност на Р. България, съгласно ПМС № 181/2009 г. и като такъв има изключителна важност за сигурността на страната. С оспореното новоиздадено КР се съдейства за нормалното функциониране на дейността на оператора и способства за недопускането на аварийни ситуации в енергийната система на Р. България.  

Съгласно чл. 170 ал. 1 от АПК, очертаващ доказателствената тежест в съдебния процес, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е балогоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания посочени в него, както и законовите изисквания при издаването му. В случая в приложената по делото административна преписка в 5 /пет/ тома – 1961 стр., се съдържат достатъчно данни, от които може да се направи извод за осъществяване на елементите от сложния фактически състав по издаването на позитивен за Т. „Б.д.“ ЕАД административен акт. Административният орган е установил с надлежни доказателства материално – правните предпоставки за актуализиране на комплексното разрешително за експлоатация на „Горивна инсталация за производство на електрическа енергия“ и „Инсталация за производство на водород“.

Обратното не се установи и доказа от страна на жалбоподателите и заинтересованите лица.

Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата следва да се отхвърли. Събразно определението на § 1, т. 39 от ДР на Закона за опазване на околната среда, комплексното разрешителна е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма от ЗООС. В този смисъл, определените от административния орган условия, включително и тези предмет на оспорването, са част от мотивите на издадения акт, включващи изискванията към оператора по повод на дейността му по експлоатация на инсталацията. Условията в оспореното КР, с което се актуализира предходното такова са в съответствие с нормативните изисквания и като такова същото се явява законосъобразно.  

Преценявайки изложените фактически обстоятелства, които се явяват безспорно установени по делото, съдът отхвърля жалбата като неоснователна. Атакуваният с нея административен акт е законосъобразен - постановен от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 120 ал. от ЗООС, в съответствие с процесуалноправните и материалноправни разпоредби и отговарящ на целта на закона.

При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалвания акт, съдът констатира съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК. Решението съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е мотивирано.

В изпълнение на правомощията си визирани в чл. 117 ал. 1 от ЗООС, компетентният административен орган е издал оспореното решение за комплексно разрешително с оператор „ТЕЦ Бобов дол”, поради което подадената жалба се явява неоснователна и съдът постановява решение за отхвърлянето й.

С оглед изхода на спора, съдът няма да присъжда разноски по делото.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал.  от АПК, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Сдружение “За Земята – Достъп до правосъдие”, със седалище в гр. София и адрес за кореспонденция: гр. София 1164, ул.”К.С.“” № 34, представлявано от И.С.П. и Г.Б.К., срещу Решениие № 45-Н4-ИО-А0/09.04.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София, за издаване на Комплексно разрешително на оператора Т. „Б.д.“ ЕАД, ***, за експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1. Горивна инсталация за производство на електрическа енергия – т.1.1 и т. 5.2, б. „а“ от Приложение № 4 към ЗООС и 2. Инсталация за производство на водород – т.4.2, б. „а“ от Приложение № 4 към ЗООС, при условията на Комплексно разрешително № 45-Н4/2019 г., Приложение № 1 към решението.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: