мотиви към присъда № 15, постановена по НОХД №2272/2017г. по описа
на Русенски районен съд, \/-ти наказателен състав
Русенска
районна прокуратура е обвинила Х.В.Ф. в това, че за периода 1.09.2014г,-
30.09.2014г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил
чужда движима вещ- лек автомобил, марка „Mercedes Benz”, модел Е230, с рег.№*******, идентификационен № на
рама *************, собственост на С.К.Х., която владеел, като продал
автомобила на М.Д.М.- престъпление по чл.206, ал.З във вр. ал.1 от НК,
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подсъдимият
не се признава за виновен и дава обяснения в хода на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по делото по предвидения за това ред.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено следното:
Подсъдимият Х.В.Ф. е роден на ***г. в
гр.Берковица, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
осъждан, ЕГН**********.
В края на м.август 2014 г., в гр.Виена,
РАвстрия, свид.Х. придобил собствеността на лек автомобил, марка „Mercedes Benz”, модел Е230, с
идентификационен № на рама *********, който регистрирал там като собственик под
рег.№********. По същото време Х. се запознал с подсъдимия в гр.Виена и му
предложил да му продаде автомобила си. Уговорили се няколко дни по- късно
подсъдимият да извърши оглед на автомобила, паркиран пред дома на Х. в даденото
селище. На срещата им се явили и свидетелите В. Г. Г. Г. В. А., съответно баща
и брат на подсъдимия. Ф. заявил, че ще купи автомобила, а Х. определели цена
2000 евро. Ф. се съгласил с цената и поискал да му бъде предоставен автомобила
за три дни за да го изпробва. Х. предложил на подсъдимия да плати автомобила,
след което да го провери и ако не му харесва, да го върне. Поде.Ф. настоял да
получи автомобила и заявил, че със сигурност щял да го купи, но нямал възможност
да го плати веднага, но че можел да остави в залог личния си л.а. марка
„Опел", модел „Корса" с рег. № ******** като обезпечение, че ще плати
до два- три дни вещта на Х. или пък ще я върне. Свид.Х. се съгласил, Ф.
паркирал автомобила си пред дома на Х. в гр.Виена и му предал ключа за това
превозно средство, двата талона за регистрация, полица за платена „Гражданска
отговорност" и знак за първоначален технически преглед. Х. на свой ред
предал на подсъдимия ключ за автомобила„Mercedes Benz”, малкия регистрационен талон и техническата му
документация.
Подсъдимият
решил да присвои автомобила и на следващия ден след предаването му от Х.
отпътувал с него и се прибрал в РБългария. Свързал се със свид. М., който бил
търговец на автомобили и на когото многократно преди това Ф. бил продавал други
превозни средства. М. решил да купи предложения му от подсъдимия автомобил на Х.
и през периода 1.09.2014г.- 30.09.2014г. в гр.Русе Ф. му го продал на цена 900
евро. Ф. предал на М. и документите на автомобила.
След
това подсъдимият се върнал в гр.Виена, докъдето бил привозен от свид.Чалъков, и
с ключ, за който Х. не знаел, без да уведоми последния за това, привел в
движение и откарал собствения си л.а. марка „Опел", модел „Корса" с
рег. № ********* от мястото на паркирането му пред дома на Х. в РБългария.
Сделката
за автомобила на Х. не протичала според уговорките му с подсъдимия, той
започнал многократни опити да открие Ф. по телефон, но последния, който вече се
бил разпоредил противоправно с процесната вещ, не отговарял на пострадалия и се
укривал. От свид.А. Х. разбрал, че Ф. е откарал автомобила на пострадалия в
РБългария. Последният се прибрал в страната, активно търсил Ф., за да уредят
отношенията си, не го открил и подал жалба в полицията в гр.Попово. Заминал за
РАвстрия, където също подал жалба в полицията в гр.Виена. Органите на полицията
обявили автомобила за издирване.
Свид.М.
обявил за продажба, закупения от подсъдимия автомобил и свид. Радева решила да
го купи. На 8.05.2015 г. тя се явила в КАТ-гр.Русе, за да го регистрира като
собственик, към документите за което тя представила и неистински договор за
продажба на автомобила между нея и свид.Х., съставен от свид.М.. Системата на
МВР показала, че автомобила е обявен за издирване с Шенген идентификатор **************.
С протокол за доброволно предаване от същата дата Р. предала автомобила на
Сектор ПП при ОД МВР-Русе.
Според
заключението на назначената по делото съдебна авто- техническа ценова
експертиза, стойността на автомобила „Mercedes Benz”,, модел Е230, с рег.№********, идентификационен №
на рама ********** била 3 599
лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите, както и от писмените доказателства и доказателствени средства
по делото- договор за продажба, справка за съдимост, автобиография,
декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, както и от заключението
на назначената по делото съдебноценова- икономическа експертиза. При
изграждането на тази фактическа обстановка съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в частта им, в която той заявява съществуването на договор за
продажба на процесната вещ между него и свид.Х.. На първо място тези обяснения
се опровергават по категоричен начин от показания на пострадалия, в които
детайлно, последователно и непротиворечиво се излагат фактите по делото.
Показанията съдът приема за достоверни, поради изключително прецизното
пресъздаване на отношенията на свидетеля и подсъдимия до най- дребните
подробности, на което рязко контрастират обясненията по главните факти на
доказване, изчерпващи се в едно изречение, в което декларативно подсъдимия
заявява, че е имал писмен договор за продажба на автомобила с Х.. Това последно
обстоятелство е категорично невярно, тъй като такъв .договор не съществува.
Единственият писмен договор за автомобила е неистинския такъв, на който бил
придаден вид от свид.М., че е сключен между пострадалия, като продавач, и
свид.Радева, като купувач. Това отново установява недостоверността на обясненията в
коментираната им
част. За склонността на подсъдимия към незаконни действия и лъжливото им
пресъздаване сочи и тайния и подмолен начин, по- който си е върнал владението
върху неговия автомобил, оставен в залог на пострадалия. Същото се отнася и за
измамата, извършена от подсъдимия, досежно заплащането на превозването му от
свид.Ч. до гр.Виена, при което още при пристигането им там, той избягал без да
плати предварително уговорения транспорт. Косвено обясненията се опровергават и
от показанията на свид.Р., на когото пострадалия е разкрил обстоятелствата по
делото и те заедно са издирвали подсъдимия, което нямаше да се наложи при
нормални облигационни отношения, каквито Ф. заявява. Следва да се отбележи, че
свидетелите А. и Г., съответно брат и баща на подсъдимия, не внасят по делото
информация, която да разколебае изводите на съда относно събитията по делото.
Първият твърди, че въобще не е наясно с уговорките на брат си относно
автомобила, а втория- че синът му и свид.Х. имали някакъв разговор за пари,
касаещ процесната вещ, което безспорно съда приема за вярно и е пресъздадено
във фактическата обстановка.
Дадената
фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат
правния извод, че с описаното в нея деяние подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.206, ал.З във вр. ал.1 от НК, тъй като за периода
1.09.2014г.- 30.09.2014г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив,
противозаконно присвоил чужда движима вещ- лек автомобил, марка „Mercedes Benz”, модел Е230, с
рег.№*****, идентификационен N° на рама ********** собственост на С.К.Х., която
владеел, като продал автомобила на М.Д.М.. От обективна страна подсъдимия
владеел процесната вещ на правно основание- тя му била предоставена от свид.Х.,
за да я изпробва и реши дали да я купи. Вещта била чужда за подсъдимия, за
което спор по делото няма. Същата е движима по смисъла на чл. 110, ал.2 във вр.
ал.1 от ЗС. Изпълнителното деяние на престъплението подсъдимият осъществил като
продал автомобила на свид. М., без знанието и съгласието на собственика й. По
този начин била препятствана възможността за собственика на вещта да се
разпорежда с нея, с което се постигнал и престъпния резултат. Престъплението
представлява опасен рецидив, тъй като е извършено в срока по чл.ЗО от НК от
изтърпяването на наказанията по присъди НОХД № 2099/2003 год. по описа на РС-
Пазарджик, по НОХД № 72/2004 год. по описа на РС-Тутракан, по НОХД N9 1772/2003
год. по описа на РС-Русе и по НОХД № 774/2004 год. по описа на РС-Пловдив, с
които подсъдимият е било осъждан ефективно на лишаване от свобода. От
субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл- той е съзнавал, че
владее вещта на правно основание, но че е следвало да я върне в определения за
това срок на собственика й, предвиждал е, че с разпореждането с вещта ще
надвиши предоставените му права и че по този начин ще увреди пострадалия и
точно това е искал.
Причина
за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия за облагодетелстване
по неправомерен начин.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия следва се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство закъснението на наказателната репресия, за
което вина подсъдимия няма. Отегчаващо вината обстоятелство се явява
многобройността на предходните му осъждания, извън тези, определящи деянието
като опасен рецидив. При тези индивидуализиращи наказанията обстоятелства и при
съобразяване с правилото реформацио ин пеус, на подсъдимия следва да се наложи
наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим.
Подсъдимият,
с установената по делото самоличност, следва да заплати в полза на ОД на МВР-
Русе сумата 187.56лв. за разноски в хода на досъдебното производство и по
сметката на РРС сумата 144.90 лв. за разноски на съдебното следствие.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Русенският окръжен
съд.