Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Добрич, 13.10.2015г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  седемнадесети септември, две хиляди и петнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: Д.  Д.

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №394 по описа за  2015г. и за да се произнесе съобрази  следното :

 

Съдът е сезиран с искова молба от  „..” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С.., район В..., жк „....”, ул. „...” №...., с която срещу В.Н.Д. с ЕГН **********,*** е предявен иск за установяване вземането на ищеца  срещу ответника за сумата от 2000 лева, неплатена част от цялото вземане в размер на 5 164.47 лева, представляващо дължима главница по договор сключен  с „....„ ЕАД  за издаване на национална кредитна карта  Р.... № ... от 12.12.2006г., което вземане е прехвърлено на „....” ООД с договор за цесия от 26.06.2012г., ведно със законната лихва  от подаване на заявлението 14.10.2014 г. до окончателното изплащане  и разноски в производството в размер на 40.00 лева държавна такса.

      Ищецът навежда твърдения, че между „....„ ЕАД  и В.Д., на 12.12.2006г. бил сключен договор за издаване на национална кредитна карта  Р.... № ..., възоснова на който кредитополучателя отпуснал на ответника кредитен лимит в размер на 6750лв.

      На 26.06.2012г., между „....„ ЕАД, и ищцовото дружество, бил сключен договор за цесия, по силата на който вземането на банката срещу ответника било прехвърлено на ищцовото дружество.

      По силата на чл.99 от ЗЗД длъжниците по договора за кредит били уведомени за извършената цесия. От този момент „....”ООД станало кредитор на ответниците.

      Поради липса на доброволно погасяване на задълженията, „....”ООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си, като се снабдило със заповед за изпълнение срещу ответниците по реда на чл.410 от ГПК, а именно по ч.гр.д№ 3000/2014г. по описа на ДРС. Срещу издадената заповед ответниците подали възражение, което мотивирало правния интерес за предявяване на установителния иск, заявен в настоящото производство.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 от ГПК ответникът В.Д. оспорва иска както по основание, така и по размер, както и като недопустим, като излага следните конкретни възражения: -Ответникът не бил уведомяван за извършената цесия. В уведомлението от 08.08.2014г. липсвал правновалиден подпис на ответника; - в договора за издаване на кредитна карта липсвала клауза позволяваща на банката да прехвърли вземането при неплащане на дължими суми от страна на картодържателя; -по повод сключване на договора за цесия ищеца получил лични данни на ответника при нарушение разпоредбите на Закона за защита на личните данни. Ищеца не бил администратор на лични данни; -процесния договор за банков кредит и неговите общи условия нарушавали Закона за защита на потребителите и конкретно чл.143 гл.VІ и Конституцията на РБългария.;- издадената справка за плащания не отразявала обективната истина поради което този документ е неистински; - задълженията били погасени по давност тъй като се касаело за периодични платежи.

При тези доводи ответната страна настоява за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото .

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

Възоснова на договор №.... от 12.12.2006г., сключен между „.....„ ЕАД и ответника Д., Банката е открила на името на ответника разплащателна сметка и издала банкова карта Р..... Отпуснат е кредитен лимит в размер на 6750лв.

Съгласно чл.35 от Договора, картодържателят се задължава да уведоми писмено банката в едномесечен срок преди изтичане срока на валидност на картата, в случай, че не желае тя да му бъде подновена за нов период.

В чл.57 от договора страните са се съгласили за срок на договора  от три години с възможност за автоматично подновяване само ако картодържателят не е в просрочие към момента на изтичане валидността на картата.

         На 26.06.2012г., между „.....„ ЕАД, и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по силата на който вземането на банката срещу ответника е прехвърлено на ищцовото дружество. В представеното по делото приложение №1А е посочено и вземането на „.....„ ЕАД към ответника в размер на 5164,47лв.

         С пълномощно изх№..../05.07.2012г. цедента „....„ ЕАД е упълномощил цесионера „....” ООД  да уведоми  длъжниците за сключения договор за цесия.

        Към исковата молба е приложено уведомление от „....„ ЕАД, до ответника Д., с което последния се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането на банката в полза на „....” ООД.

        Към исковата молба е приложено уведомление  „....” ООД до ответника Д., с което се съобщава за извършената цесия от името на   „.... ЕАД. И двете уведомления не са подписани от В.Д.

        По подадено от „....” ООД   заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В.Н.Д. е образувано ч. гр.д. № 3000/2014г. по описа на Добрички районен съд.

По делото е издадена заповед № .... от 17.10.2014г.

В срока по чл. 414,ал.2 от ГПК  длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение .

        С разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.  В дадения едномесечен срок  „....” ООД    е предявило иск за съдебно установяване вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение.

        По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установява движението по кредитната карта през периода 09.03.2007год. - 26.06.2012год.  и го описва подробно в приложена таблица. Видно от същата картата е ползвана активно от ответника през целия период, като в колона 1 от таблицата е записана датата на извършената операция; в колона 2 – основанието за извършването и; в колона 3 – изтеглените от сметката суми, в колона 4 – начислените от банката лихви; в колона 5 – начислените такси; в колона 6 – възстановени от картодържателя суми по сметката и в колона 7 – е посочен дължимия остатък от картодържателя.

        Вещото лице установява, че към датата на цесията - 26.06.2012год. изкупената сума по задължението от „....“ ООД е в размер на 5 164.47 лева,  от които главница - 5101.55 лева и лихва - 62.92 лева.

        Към датата на изготвяне на експертизата по задължението няма постъпили и осчетоводени плащания за погасяване на дължимата сума.

         Предвид установените с доказателствата факти, съдът намира от правна страна следното:

        По допустимостта на иска: Искът е предявен в резултат на производство по чл. 410 ГПК, надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК и указания на съда да предяви установителен иск в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК. Ищецът има качеството на кредитор по Заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът и ответник по настоящия иск е възразил по реда на чл. 414 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, като същият се явява допустим, местно и родово подсъден на РС Добрич.

Искът е с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл.99 ЗЗД.

        Съгласно  доклада на съда, на основание чл.154 ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на вземане от страна на „....„ ЕАД  срещу ответника В.Д. по договор за издаване на национална кредитна карта  Р..... № .... от 12.12.2006г., да докаже размера на задължението на ответника/размер на кредита, постъпили плащания, остатък главница, прехвърляне на вземането от „....„ ЕАД на ищцовото дружество, както и уведомяването на кредитополучателя за извършеното прехвърляне.

От представените доказателства безспорно се установява възникналото облигационно отношение между В.Д. и „..... Банката е изпълнила задължението си по договора за откриване на разплащателна сметка с кредитен лимит, както и за издаване кредитна карта на името на ответника. Със сключването на договора за кредитна карта, за картодържателя е възникнало задължението да обслужва кредита като погасява използвания кредитен лимит и да заплаща дължимите по договора лихви, такси и комисионни. Вещото лице установява датата на последното плащане от страна на картодържателя- 23.08.2011г. От този момент картодържателя е преустановил обслужването на кредита. С изтичане на револвирания срок на 12.12.2012г. договорът следва да се приеме за неподновен поради наличие на отрицателна предпоставка- просрочие към момента на изтичане валидността на картата.

Ищецът доказа, че е частен правоприемник на „......я„ ЕАД във възникналото кредитно правоотношение по силата на сключения на 26.06.12г. договор за цесия. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия обвързва валидно страните, но за да породи действие и по отношение на длъжника законът предвижда услови-уведомяване от стария кредитор. Уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Целта на това уведомяване е да се защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, в смисъл да се защити срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Настоящият съдебен състав приема, че ще е налице валидно съобщаване  както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите когато по пълномощие на цедента, цесионерът извърши такова съобщаване, тъй като в случая, не се касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор. В разглеждания случай от доказателствата по делото следва да се приеме, че с връчването на исковата молба и доказателства, ответникът е получил пълномощно от цедента и уведомление до длъжника за извършената цесия. Макар и цесията да е породила действие спрямо ответника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК. При това следва да се приеме, че ищецът по делото е заместил кредитора „.....„ ЕАД  във възникналото кредитно правоотношение и длъжника е уведомен надлежно за заместването. Допуснатата експертиза установява точния размер на главното задължение.

При горните изводи, на преценка подлежи възражението на ответника, че задължението е погасено по давност. При договора за кредит е налице неделимо плащане. Договореното връщане на заема представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора/ Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК/.

Следователно по отношение на вземания, произтичащи от договор за кредит важи пет годишната давност, започваща да тече от падежа на цялото задължение- 12.12.2012г. Заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано пред съда на 16.10.2014г. Възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. При това искът за установяване на задълженията на ответника за сумата от 2000лева, представляваща частичен иск от общо 5 164.47 лева, представляваща дължима главница по договор сключен  с „....„ ЕАД  за издаване на национална кредитна карта  Р..... №... от 12.12.2006г., което вземане е прехвърлено на „....” ООД с договор за цесия от 26.06.2012г.

В полза на заявителя в заповедното производство се следват законната лихва върху главното задължение, начиная от датата на подаване на заявлението 14.10.2014г. до окончателното му изплащане.

        На основание решението по т. 12 на ТР№4/2013г., съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство. При това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 40лв.

На основание чл. 78 , ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски в производството по гр.д. № 394/2015 г. на ДРС в размер на 40.00 лева държавна такса  и 80лв. разноски за експертиза.

Водим от горното , Добричкият районен съд

 

                              Р Е Ш И  :

ПРИЗНАВА за установено, че  В.Н.Д. с ЕГН **********,***  дължи на „.....” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С..., район В..., жк „....”, ул. „....” №... сумата от 2000лева, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3000/2014г. по описа на районен съд Добрич,  представляваща частичен иск от общо 5 164.47 лева, дължима главница по договор сключен  с „....„ ЕАД  за издаване на национална кредитна карта  Р.... № .... от 12.12.2006г., което вземане е прехвърлено на „....” ООД с договор за цесия от 26.06.2012г., ведно със законната лихва  върху главното задължение от подаване на заявлението- 14.10.2014г. до окончателното му изплащане. 

 

ОСЪЖДА  В.Н.Д. с ЕГН **********,***  да заплати на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С..., район В... жк „...”, ул. „...” №....   разноски в производството по гр.д. № 394/2015 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 120.00 лева.

 

ОСЪЖДА  В.Н.Д. с ЕГН **********,***  да заплати на „....” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С..., район В..., жк „....”, ул. „....” №....  разноски в заповедното производство по ч.гр.д№ 3000/2014г. по описа на Добрички районен съд в размер на 40.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :  ...................