№ 134
гр. Ямбол, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330102935 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба П. Т. Т. против
„Мултилизинг“ООД, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че вземането му, предмет на ИЛ от 27.04.2010 год. по ч.гр.д. № ***/2010
год. на ЯРС , въз основа на които е образувано ИД № ***2010 год. на ЧСИ И. Х.
срещу ищеца не съществува.
В исковата молба и уточнението се твърди, че на 12.05.2010 било образувано ИД
№***2010 год. на ЧСИ И. Х. срещу ищцата, след като дружеството ответник се
снабдило със заповед за изпълнение и ИЛ от 27.04.2010 год. по ч.гр.д. № ***/2010 год.
на ЯРС за посочени суми. С молба от същата дата ответникът поискал да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По делото липсвали данни да са
правени справки и да е бил наложен исканият запор, нито да е заплатена държавна
такса. С молба от 28.06.2012 год. ответникът отново поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. За периода 12.05.2010 – 28.06.2012 год. от
взискателя не били извършени никакви валидни изпълнителни действия по събиране
на вземането, ето защо и изпълнителния процес бил прекратен по силата на закона –
чл. 433,ал.1,т.8 ГПК. Поради това всички извършени след тази дата изпълнителни
действия , които можели да прекъснат давността не са породили ефект по изложени
съображения. Петгодишния давностен срок изтекъл на 12.05.2015 год. без давността да
е прекъсвана или спирана. Ето защо се иска да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите по издадения ИЛ, т.к. след
приключване на съдебното дирене , в производството в което е издадено
изпълнителното основание е изтекъл давностния срок.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Оспорват се изложените в ИМ
факти и обстоятелства, като се твърди, че след образуване на изпълнителното дело е
връчена ПДИ на съпруга на длъжника, на 17.05.2012 год. били платени такси по ИД, на
26.06.2012 год. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като
1
и до момента се изплащали дължими суми. Иска се отхвърляне на иска, както и
присъждане на разноски.
В с.з. страните, редовно и своевременно уведомени, не се явяват и не се
представляват.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че в
полза на ответника е бил издаден ИЛ от 27.04.2010 год. за сумите – 1296 лв. –
главница, законна лихва от 21.04.2010 год. до изплащане на вземането и 145, 92 лв. -
разноски, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д № ***/2010 год. на ЯРС.
Видно от приложеното в цялост заверено копие от ИД № ***2010 год. на ЧСИ
И. Х., същото е било образувано по искане на заявителя – взискател, въз основа на
гореописаните ИЛ на 12.05.2010 год. С молбата взискателят е поискал на длъжниците
да бъдат изпратени ПДИ, като в случай на неизпълнение на задължението да се
пристъпи към принудителното му събиране посредством налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжниците.
ПДИ е връчена на длъжника П. Т. Т. на 25.06.2010 год.
На 06.07.2010 год. от ЧСИ е получена информация относно регистрирани
трудови договори на длъжника П.Т..
С молба от 17.05.2012 год. взискателят отново е поискал да бъде направена
справка за регистрирани трудови договори на длъжниците, внесъл е необходимите
такси, а справка е постъпила при ЧСИ на 26.06.2012 год.
Ищцата е уведомена за наложения запор върху трудовото си възнаграждение на
27.06.2012 год. Запорното съобщение е връчено на работодателят на същата, видно от
приложената обратна разписка на 27.06.2012 год.
Във връзка с наложения запор по ИД са приложени платежни нареждания с
наредител „***“ООД – работодател на ищцата, с които по сметка на ЧСИ са
превеждани суми с основание – длъжник по ИД № ***2010 год. от следните дати –
10.07.2012, 09.08.2012, 10.09.2012, 09.10.2012, 08.11.2012, 07.12.2012, 09.01.2013,
10.04.2013, 11.03.2013, 09.05.2013, 10.06.2013, 11.02.2013, 10.07.2013, 09.08.2013,
10.09.2013, 09.10.2013, 11.11.2013, 10.12.2013, 10.01.2014, 10.02.2014, 10.03.2014,
09.05.2014, 09.06.2014, 24.06.2014, 10.07.2014, 08.08.2014, 28.08.2014, 09.09.2014,
17.10.2014, 24.11.2014, 22.12.2014, 22.01.2015, 06.02.2015, 27.02.2015, 24.03.2015,
24.04.2015, 29.05.2015, 30.06.2015, 30.07.2015, 31.08.2015, 28.09.2015, 30.10.2015,
30.11.2015, 29.01.2016, 29.02.2016, 14.03.2016, 31.03.2016, 28.04.2016, 31.05.2016,
18.07.2016, 29.06.2016, 01.08.2016, 31.08.2016, 17.10.2016, 29.11.2016, 28.10.2016,
30.09.2016, 29.12.2016, 30.01.2017, 27.02.2017, 30.03.2017, 27.04.2017, 30.05.2017,
28.06.2017, 31.07.2017, 29.08.2017, 27.09.2017, 30.10.2017, 30.11.2017, 28.12.2017,
26.01.2018, 29.01.2018, 20.02.2018, 27.02.2018, 28.03.2018, 27.04.2018, 28.05.2018,
27.06.2018, 23.07.2018, 29.08.2018, 26.09.2018, 29.10.2018,28.11.2018, 27.12.2018,
29.01.2019, 26.02.2019, 27.03.2019,23.04.2019, 29.05.2019, 25.06.2019, 04.07.2019,
26.07.2019, 28.08.2019, 29.10.2019, 25.09.2019, 27.11.2019, 27.12.2019, 29.01.2020.
Постъпилите суми са били превеждани периодично по сметка на взискателя,
2
както и са събирани дължимите в полза на ЧСИ такси.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.
Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на
длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на
изпълняемото право.Съгласно ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава
само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене , в производството, в
което е издадено изпълнителното основание.
Съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к.
изложените в исковата молба и уточнението твърдения са основани на факти,
настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила.
Основното възражение на ищцата, релевирано в ИМ и допълнението е, че е
изтекла погасителна давност, която в случая следвало да бъде 5 години от образуване
на ИД – 12.05.2010 год., предвид, че на 12.05.2012 год. изпълнителното дело се
прекратило по право – чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК и всички извършени след тази дата
изпълнителни действия не можели да прекъснат давността, т.к. са извършени след
настъпилата по силата на закона перемация.
С решение № 37/24.02.2021 год. по гр.д. № 1747/2020 год., ВКС приема, че
перемпцията е без правно значение за давността. Тя е имала значение при действието
на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването
му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били
длъжни да съобразяват поведението си с него.Общото между двата правни института е,
че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
Отново в същото решение е прието , че в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично
установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче
може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
3
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство.
Имайки предвид гореизложеното, дори и да се приема, че на 12.05.2012 год. ИД
№ ***2010 год. се е прекратило по силата на чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, което в процесния
случай не е констатирано от съдебния изпълнител, то след тази дата, по надлежния ред
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата Т.. Налагането на запор
или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника.
То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в
изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера
– неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори. Както беше посочено, настъпването на перемацията е без
значение за валидността на последващите изпълнителни действия извършени по ИД.
Видно от доказателствата по делото за периода 2012 – 2020 год. в следствие на
наложения запор периодично биват изплащани суми от трудовото възнаграждение на
ищцата за погасяване на вземането по процесния ИЛ.
Всичко изложено дотук води до извод за неоснователност на предявения иск.
Предвид изхода на спора, ответникът има право на разноски на осн. чл. 78,ал.3
от ГПК в размер на 524 лв. по представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. Т., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на „Мултилизинг“ООД, ЕИК
********* , че вземането, предмет на ИЛ от 27.04.2010, издаден по ч.гр.д.№ ***/2010
год. на ЯРС, въз основа на които е образувано ИД № ***2010 год. по описа на ЧСИ И.
Х. не съществува.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 ГПК П. Т. Т., ЕГН ********** да заплати на
„Мултилизинг“ООД, ЕИК ********* от сумата от 524 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4