Р Е Ш
Е Н И Е
№ 363 / 29.05.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На първи април през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова.
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова.
Гражданско дело номер 1507 по описа за 2018 година; за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от М.М.М.– Д. и Ж.П.С.; против И.В.И. с ЕГН **********
***.
Ищецът твърди, че на 08.11.2017 г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си против ответника, по
което било образувано ч.гр.дело № 2819/2017 г. на ХРС. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което
ищецът предявявал иска си в срок. Ищецът като краен снабдител, съгласно чл.98а
от ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ,
които за процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите /чл.35 ал.1 ОУ/. По силата на чл.7
т.1 от ОУ, ищецът поел задължение да снабдява ответника с електрическа енергия
за обект на потребление с ИТН 1514734, находящ се в гр. Хасково, ул. ***“ № ** ***.
За ответника бил открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна,
съгласно чл.11 т.1 от ОУ, се задължил за заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с ел.енергия в сроковете и по начините, определени в
чл.18 ал.1 и 2 от ОУ. Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ, при неплащане в срок на
дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки ден на просрочие. В изпълнение на задълженията си по ОУ, ищецът
доставил на ответника за посочения обект за периода 04.07.2014 г. до 03.11.2014
г. електроенергия на обща стойност 164,17 лв., която до предявяване на иска не
била заплатена. Поради забава в плащането на главницата, ответникът дължал и
законна лихва за забава от 49,03 лв. за периода 16.09.2014 г. - 07.11.2017 г.,
дължима по всяка фактура поотделно от падежа посочен в нея до датата на образуване
на настоящото производство. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните
суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 08.11.2017 г. до окончателното изплащане; присъдени по процесното
ч.гр.дело; както и да му се присъдят направените в заповедното и в настоящото
производство разноски. Тези си искания ищецът поддържа в открито съдебно
заседание,чрез процесуалния си представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният му на
същото основание особен представител, който счита предявените искове за
неоснователни, като ги оспорва изцяло по основание и размер. Той възразява, че
процесното вземане на ищеца било погасено по давност. Исковата молба била
депозирана на 14.06.2018 г., а срокът за плащане по последната фактура бил
15.12.2014 г., при което изтекъл 3-годишният давностен срок, както за вземането
за главница, така и за обезщетение за забава. Приложими били чл.114 ал.1, вр.
чл.111 б.“в“ от ЗЗД, вр. чл.17 ал.1, вр. чл.18 ал.2, 4 и 5 от ОУ. Ако горните
възражения не се приемели за двете процесни фактури, предвид датата на
депозирание на заявлението по чл.410 от ГПК, алтернативно се прави искане – да
се приемат за погасени по давност главното и акцесорното вземания по първата от
тях. Задължението по първата фактура следвало да се плати до 05.09.2014 г., а
заявлението било подадено на 08.11.2017 г., респ. след изтичане на 3-годишния
давностен срок, при което на основание чл.119 от ЗЗД се погасило и акцесорното
вземане за него. В тази част и на посоченото основание, искът се явявал
неоснователен. Особеният представител на ответника възразява, че по делото не
бил представен договорът между страните по делото, за да се установи точното
съдържание на правоотношението им. Не ставало ясно, как ищецът формирал общото
задължение по размер и по периоди, както и каква част от него е за главница и
за лихви. Ето защо, предявеният иск следвало да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан. Това искане се поддържа от особения представител на
ответника в открито съдебно заседание, който прави и алтернативно искане, при
преценка на исковете като основателни, при определяне на размерите им, съдът да
се съобрази със заключенията на изготвените по делото експертизи.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Според справка с рег. № 1388/17.08.2018 г. в НБДН,
постоянният и настоящ адрес ***. Не е спорно по делото, че при ищеца като краен
снабдител на електрическа енергия, е открита партида на името на ответника с
клиентски номер ********** относно обект на потребление с ИТН 1514734, находящ
се в гр. Х., ул. ****. Това се установява и от събраните по делото писмени доказателства.
Видно от препис-извлечение от сметка на името на ответника за този обект на
потребление, издадено от ищцовото дружество и представено и по заповедното и по
настоящото производства, ответникът му дължи сумата от общо 213,20 лв., от
която главница от 164,17 лв. за периода 04.07.2014 г. – 03.11.2014 г. и лихва
от 49,03 лв. за периода 16.09.2014 г. – 07.11.2017 г., по подробно описани 2
броя фактури, които се представиха и като писмени доказателства по делото, а
именно:
-
№ **********/25.08.2014 г. за сумата от общо 61,71 лв.,
от която 32,35 лв. просрочени стари задължения и 29,36 лв. за периода 04.07.-03.08.2014
г. за 180 кВтч ел.енергия, като новото задължение е с падеж 15.09.2014 г.; и
-
№ **********/25.11.2014 г. за сумата от общо 164,17 лв.,
от която 29,36 лв. просрочени стари задължения и 134,81 лв. за периода
04.10.-03.11.2014 г. за 729 кВтч ел.енергия, като новото задължение е с падеж
15.12.2014 г.
Никоя от фактурите не е подписана от страните в настоящото производство,
като всяка от тях сочи, че представлява „копие – обобщена информация”, като
съдържа и детайлна информация относно дължимите по всяка от тях суми.
Ищецът представи по делото още решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., с
което са одобрени ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, които също се представиха по делото, ведно с
извлечения от вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г., в който са били публикувани. Конкретните
относими към случая текстове от тези ОУ, съдът ще коментира по-долу.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 08.11.2017
г., изпратено по пощата на 07.11.2017 г., въз основа на което е образувано производство
по ч.гр.дело № 2819/2017 г. на ХРС. По това дело със заповед № 1491/09.11.2017
г. е разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати
на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите, както следва: 164,17 лв. главница; 49,03 лв. обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 16.09.2014 г. до
07.11.2017 г.; представляващи дължима стойност на електрическа енергия,
доставена за периода от 04.07.2014 г. до 03.11.2014 г., на основание ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД и чл.98а от Закона за енергетиката, доставена по
партидата на длъжника с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на
потребление, находящ се в гр. Х.,ул. ****; ИТН 1514734; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
08.11.2017 г. до окончателното изплащане; както и направените по делото
разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съобщение за заповедта е било връчено на ответника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК, предвид на което на 23.05.2018 г. заявителят е получил указания, да
предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с
настоящата искова молба от 14.06.2018 г. Както в заповедното, така и в
настоящото производство, съобщенията на съда, изпращани до ответника по неговия
постоянен и настоящ адрес *** – са връщани в цялост с отбелязване, че на адреса
не е открит никой; а тези, изпращани по адреса на обекта на потребление на
ел.енергия в гр. Х., ул. *****, също са връщани в цялост с отбелязване, че по
данни на живуща там, ответникът не живее на адреса.
При така установената фактическа обстановка, и без да е необходимо
обсъждането на заключенията на двете експертизи по делото, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът
счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в
чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна активно
легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен
и недоказан. Не е спорно по делото, а и се установи, че при ищеца като краен
снабдител на електрическа енергия, е открита партида на ответника с клиентски
номер ********** относно обект на потребление с ИТН 1514734, находящ се в гр. Х.,
ул. *****. Основният спорен по делото въпрос е, дали именно ответникът следва
да носи отговорност за заплащането на ищеца на стойността на доставената до
този обект електрическата енергия за процесния период от време. След съвкупния
анализ на събрания по делото доказателствен материал, във връзка със становищата
на страните по делото и предвид приложимата нормативна уредба – съдът достига
до отрицателен отговор на този въпрос. Във връзка с твърденията на ищеца, настоящият спор има за предмет правоотношения
по повод на сключен договор за доставка на електрическа енергия при ОУ по
смисъла на чл. 98а от ЗЕ. Предвид разпоредбата на §1 т. 27г. (нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), вр. т.27б, от ДР на ЗЕ, "краен
клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване.
Според действащата т. 41б. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от §1 на същите ДР, "потребител на енергийни услуги" е краен
клиент, който купува енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. Според отмемената т.42 (изм. - ДВ, бр. 74
от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.) от §1 на същите ДР, "потребител на
енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В аналогичен смисъл
са и текстовете от приложимите ОУ на ищцовото дружество. Според чл.1 т.4 от ОУ,
понятието «клиент» се разбира както в своето значение на «мрежови клиент», така
и в значението на «потребител на електрическа енергия»; като потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Респективно, задължено лице за заплащане цената на
доставена електрическа енергия по договор по чл. 98а ЗЕ е потребител на
енергия, който притежава някое от горните качества по приложимите разпоредби от
§ 1 от ДР на ЗЕ и ОУ. По делото, при изрично указана с доклада доказателствена
тежест за ищеца, той не установи, ответникът да притежава някое от качествата,
според горецитираните разпоредби. Изцяло голословно е твърдението му, че именно ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, което не се установява и от допълнителните доказателствени
искания на ищеца – назначените и изслушани по делото две експертизи. Изцяло в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказаване на фактите, от които произтича вземането му. Същевременно, неуспешни
останаха опитите на съда, да се връчат редовно съобщения на ответника по адреса
на потребление на процесния обект, като по данни на живуща там, той не живее
там. Регистрираният негов постоянен и настоящ адрес, на който той също не е
открит, е различен от адреса на обекта на потребление. Ето защо, съдът
приема за недоказано, че през сочения период по отношение на процесния обект в
гр. Х., ул. ***, именно ответникът е имал качеството на краен клиент или
потребител на ел.енергия за битови нужди или на енергийни услуги, т.к. нито е
бил собственик на този имот, нито е купувал такава енергия за този имот за
собствено ползване или е ползвал доставяната в него; нито е бил ползвател на имота и е използвал
електрическа енергия за домакинството си там.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че ответникът няма задължението
по чл.11 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от ОУ, според което потребителят е длъжен да заплаща
на продавача стойността на консумираната в обекта електрическа енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение – по отношение на обект на потребление ИТН
1514734, находящ се в гр. Х., ул. ***, за периода 04.07.2014 г. - 03.11.2014 г.
Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск изцяло.
В допълнение на горното, частично основателно е ответното възражение за
погасяване на процесното вземане по давност. По силата на чл.11 т.1 от ОУ на
ЕВН ЕС, ответникът се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл.18 ал.1 и 2 от
ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27
ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС, при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. „в" от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Според ТР, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. „в" от ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност. Съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай
изискуемостта на вземането е посочена в издадените от ищеца фактури – на
съответните падежи. Първата от процесните фактури е с № **********/25.08.2014
г. за сумата от общо 61,71 лв., от която 32,35 лв. просрочени стари задължения
и 29,36 лв. за периода 04.07.-03.08.2014 г. за 180 кВтч ел.енергия, като новото
задължение е с падеж 15.09.2014 г. Така към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 07.11.2017
г., която прекъсва давностния срок съгласно чл.116 б. „в” от ЗЗД, давността е
била изтекла за обективираните във фактурата задължения. Нещо повече,
цитираният в нея падеж се отнася единствено до новофактурираното задължение от 29,36
лв., а сумата от 32,35 лв. е за просрочени стари задължения, респ. с падеж
преди посочения. Същата тази сума от 29,36 лв. е цитираната като старо
задължение във втората от фактурите - № **********/ 25.11.2014 г. за сумата от
общо 164,17 лв., от която 134,81 лв. за периода 04.10.-03.11.2014 г. за 729
кВтч ел.енергия, като новото задължение е с падеж 15.12.2014 г. Предвид
гореизложените съображения за датата, на която в случая се прекъсва давността, неоснователно
е ответното възражение, че това следва е датата на предявяване на иска по
чл.422 от ГПК, а не датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В този
смисъл, кратката 3-годишна давност не е изтекла по отношение на вземането за
134,81 лв. с падеж 15.12.2014 г. Частичната неоснователност на главния иск има
за своя последица частична неоснователност и недоказаност и на акцесорния иск
за търсеното обезщетение за забава върху погасената по давност главница.
Предвид изложените съображения, предявения иск, като неоснователен и
недоказан, следва да се отхвърли изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от М.М.М.– Д. и Ж.П.С.; против И.В.И. с ЕГН ********** ***; да
се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
164,17 лв. главница и 49,03 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода от 16.09.2014 г. до 07.11.2017 г.;
представляващи дължима стойност на електрическа енергия, доставена за периода
от 04.07.2014 г. до 03.11.2014 г. по партидата на ответника с клиентски номер №
**********, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в гр. Х., ул. *****;
ИТН 1514734; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане;
като за главницата са били издадени следните фактури:
-
№ **********/25.08.2014 г. за сумата от общо 61,71 лв.,
от която 32,35 лв. просрочени стари задължения и 29,36 лв. за периода
04.07.-03.08.2014 г. за 180 кВтч ел.енергия, като новото задължение е с падеж
15.09.2014 г.; и
-
№ **********/25.11.2014 г. за сумата от общо 164,17 лв.,
от която 29,36 лв. просрочени стари задължения и 134,81 лв. за периода
04.10.-03.11.2014 г. за 729 кВтч ел.енергия, като новото задължение е с падеж
15.12.2014 г.;
за които суми е издадена заповед № 1491
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.11.2017 г. по
ч.гр.дело № 2819/2017 г. на ХРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: М.Б.