РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Варна, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110113144 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. С. З., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „**** Ж.", ****, ет. ***, ап.***, съдебен
адрес: гр. В., бул. „В. В.“ №****, офис *** – адв. М. К.- ВАК, с която претендира да
бъде осъдено „С. м.“ ****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„С.“ №***, представлявано от А. Т. Е., да му заплати сумата от 2700 лв. (две хиляди и
седемстотин лева), преведена от ищеца на ответника по банков път без основание над
дължимата по т. 2 „б“ от Договор за придобиване на квалификация от 22.03.2018г.
сума в размер на 5600 лв.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 22.03.2018г. ищецът сключил с ответното дружество
Договор за придобиване на квалификация със срок за завършване на обучението до
2020г. Дружеството, като представител на работодателя „С. П. М. к.“ се задължило да
осигури издръжка на обучаемия и след приключване на обучението му да сключи
договор за работа с него. Обучаемият се задължил да работи при този работодател след
завършване на обучението за срок от 3 г., като в случай на неизпълнение на това
задължение дължи връщане на получените като издръжка суми, които в конкретния
случай възлизат на 5600 лв. Междувременно ищецът в качеството си на студент
кандидатствал чрез учебното си заведение за подпомагане по програма "Е." и през 2018
г. получил сумата от 4200 лв., а през 2019 г. сумата от 4224 лв. Независимо от липсата
на клауза в процесния договор, според която обучаемия се задължава да предаде
получените от него суми на ответното дружество, управителят на „. м.“ ****
нееднократно изискал от ищеца да го направи, като предаде сумата в брой в офиса на
дружеството. На 01.10.2018г. ищецът превел на „С. м.“ **** по банков път сума в
размер на 4100 лв., получена преди това по програма "Е.", а на 08.04.2019 г. сума в
размер на 4200 лв. също получена по програма "Е.", като за извършените плащания от
1
ответното дружество не му е издадена фактура. Същия не е посочил и основание за
извършените плащания, доколкото по Договора за придобиване на квалификация
такова плащане не се дължи. Твърди се, че ответното дружество е злоупотребило с
липсата на житейския опит у ищеца и с неговото незнание. Посочва се, че
действително след изтичане на срока на Договора за придобиване на квалификация,
ищецът не сключил Договор за работа със „С. м.“ ****, който е представител на „С. П.
М.к.“, поради което дължи връщане на получената издръжка по време на периода на
обучение, равняваща се на сумата от 5600 лв. Ищецът превел сумата от 8300 лв.,
надвишаваща дължимата от него с 2700 лв., за която счита, че е преведена на ответното
дружество без основание. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на
Договор за придобиване на квалификация между ищеца и ответника, по силата на
който ищецът се е задължил в срок до 2020 г. да завърши обучението си и да придобие
квалификация, „в.“, а ответното дружество се задължило да му заплаща ежемесечно
сумата от 200лв., както и да сключи Договор за работа с него след завършване на
обучението и придобиване на предвидената квалификация за срок не по-малък от 3г.
срещу възнаграждение, съгласно утвърдената от работодателя скала. Ответното
дружеството не е имало задължението да осигурява и организира необходимите за
придобиване на квалификацията плавателни стажове, като това е било ангажимент на
студента. За осигуряване финансиране на задължителните за придобиване на
квалификацията плавателни стажове ищецът е кандидатствал за финансиране по
програма "Е.", като програмата изисква и съфинансиране от страна на студента.
Посочва се още, че ищецът се е обърнал за съдействиe към ответника относно
съфинансирането и страните постигнало съгласие обучаемия да предостави получените
по програма "Е." средства на дружеството, като то поеме за своя сметка всички
останали разходи, необходими за действителното провеждане на необходимия
плавателен стаж. Твърди се, че същата ситуация се е повторила и през 2019г., когато
обучаемия превел на ответното дружество сумата от 4200 лв., а ответникът доплатил
сумата от 1685,61 лв., като впоследствие ищецът провел съответния стаж. Ответното
дружество не е имало задължението да осигурява задължителни плавателни стажове на
обучаемия, нито да му оказва съдействие по отношение на провеждането на
необходимите плавателни стажове, но го е направило с оглед интереса на обучаемия,
като без допълнителни средства, тези по програма Е. не биха били достатъчни за
провеждане на предвидените стажове и успешно приключване на квалификацията.
Ответното дружество сочи, че преведените от ищеца суми са използвани изцяло по
предназначение, а именно за провеждане на необходимите стажове, като са му
закупувани самолетни билети, заплащани са медицински свидетелства, визи, работно
облекло и др. Ответното дружество е инвестирало в обучаемия свои допълнителни
средства в размери, надвишаващи тези, посочени в сключения между страните Договор
за придобиване на квалификация. Ответникът твърди, че е налице неизпълнение на
задължението му да сключи договор за работа след приключване на обучението му,
поради което на основание чл. 2 „б“ от Договора за придобиване на квалификация
сключен между страните ищецът дължи на ответното дружество сумата от 5600 лв.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – договор за придобиване на квалификация от
22.03.2018г., стандартни договори за обучение на палубен стажант сключени на
04.06.2018г. и 12.04.2019г. на български и английски език; извлечение от банкова
сметка на Г. С. З.; справка за изплатени на Г. С. З. за ежемесечни издръжки за периода
от 02.05.2018г. - 06.08.2020г.; справки от счетоводството на ответното дружество, се
установява, че: На 22.03.2018г. Г. С. З. като обучаем сключил с „С. м.“ ****,
действащо от името и за сметка на „С. П. М. к.“ – гр. М., Л. като работодател, Договор
2
за придобиване на квалификация. В договора било уговорено работодателят да осигури
издръжка на обучаемия в размер на 200лв. месечно за придобиване на квалификация
"******", като се задължило след приключване на обучението му да сключи договор за
работа с него за мин. 3 години. Обучаемият се задължил да завърши обучението до
2020г. и да работи след това при работодателя мин. 3 години, като в случай на
неизпълнение на това задължение следвало да върне получените като издръжка суми.
На 04.06.2018г. и 12.04.2019г. между Г. С. З. като пълубен стажант и „С. П. М. к.“ – гр.
М., Л., действащо по първия договор чрез агент - компания осигуряваща корабен
екипаж „С. м.“ ***, били сключени договори за обучението на палубния стажант за
придобиване на правоспособност на ***** на м/к A. H., за срок съответно от
06.06.2018г. и от 16.04.2019г., до завръщането му в Р Б. В договорите било уговорено,
че компанията ще осигури на палубния стажант настаняване на борда, храна, лично
предпазно оборудване, работни дрехи, защитни обувки, както и ще поеми всички
пътни разноски от/до кораба /клаузи B-1.e и D-1/. На 01.10.2018г. и на 08.04.2019г. от
сметка на Г. С. З. били наредени по сметка на „С. м.“ ***** суми съотв. в размер на
4100 лв. и 4200 лв. с посочено основание „програма Е“.
От приетите заключения по допуснатата счетоводна експертиза – основно и
допълнително, вкл. уточненията в проведените открити съдебни заседания се
установява, че ответникът е получил от Г. С.З. чрез банкови преводи на 01.10.2018г. -
4100 лева и на 08.04.2019г. - 4200 лева. В проверените документи в счетоводството на
ответника няма данни за получените суми да са издадени фактури на името на Г. С. З.,
съответно да са включвани в дневниците за продажби на „С. М.“ ****. За получения
превод на 01.10.2018г. в счетоводството на ответника са направени счетоводни
записвания: Дебит сметка 509,2 (банкова сметка ********** Еразъм) на стойност 4100
лева; Кредит сметка 439,50,4 (разчети Е.) на стойност 4100 лева. Съотв. за получения
превод на 08.04.2019г.: Дебит сметка 509,2 (банкова сметка ********** Еразъм) на
стойност 4200 лева; Кредит сметка 439,50,4 (разчети Е.) на стойност 4200 лева.
В счетоводството на ответника са отразени следните операции във връзка с
ищеца - „С. М.“ ****платил на 15.03.2018г. 256 лева за *****, получени от „С. П. М.
К.“, отразени като вземане по „Е.“ на ответника от ищеца. Общо за м. март 2018г.
ответникът е получил от „С. П. М. К.“ 1 504 139.12 евро равняващи се на 2 941 840.42
лева. През м. май 2018 г. ответникът е платил 11.17 лв. за куриерската услуга,
начислена като задължение на кораб A. H., получена от „С. П. М. К.“. Не касае вземане
по програма „Е“. Общо за м. май 2018г. ответникът е получил от „С. П. М. К.“
1222495.83 евро равняващи се на 2 390 994.02 лева. През м. юни 2018 г. „С. М.“ ****
платило сума за облекло и обувки, и самолетен билет в общ размер 2 362.97 лева,
получени от „С. П. М. К.“ и отразени като вземане по „Е.“ на ответника от ищеца.
Общо за м. юни 2018г. ответника е получил от „С. П. М. К.“ 1 237 109.06 евро
равняващи се на 2 419 575.01 лева. На 19.09.2018г. на „С. М.“ **** платил 2 391.98
лева за самолетен билет, получени от „С. П. М. К.“ и е отразени като вземане по „Е.“
на ответника от ищеца. Общо за м. септември 2018г. ответникът е получил от „С. П.
М. К.“ 1 319 452.29 евро равняващи се на 2 580 624.37 лева. Всички суми за 2018 та
година касаещи ищеца са в общ размер на 5022.12 лева са платени от „С. П. М. К.“ на
ответника. Впоследствие след постъпване на сумата от 4100 лева по програма „Е.“ тя е
отнесена за погасяване на част от платените суми.
През м. април 2019г. „С. М.“ *** платило за медицинско свидетелство, облекло
и обувки, и самолетен билет общо 2236.92 лева, отразена като вземане по „Е.“ и
приспаднато от получения от ищеца превод на 08.04.2019г. „С. М.“ ***** превело на
ищеца по банков път на 30.05.2019г. за транспортни разходи 28.00 лева получени от
„С. П. М. К.“. Не касае вземане по програма „Е.“. Общо за м. май 2019г. ответникът е
получил от „С. П. М. К.“ 1130 281.18 евро равняващи се на 2 210 637.84 лева. На
22.07.2019г. „С> М.“ *** платило 2407.63 лева за самолетен билет, отразена като
вземане по „Е.“ на ответника от ищеца. Част от сумата в размер на 1052.13 е
прихваната от стипендията по „Е.“ на Г. З. (сумата е разлика между двата получени
3
превода по програма „Е.“ и всички разходи до момента във връзка с разходи за Г. З. по
същата програма), а остатъка от 1355.50 лева, платен от „С. М.“ ***** е получен от „С.
П. М. К.“. Общо за м. юли 2019г. ответникът е получил от „С. П. М. К.“ 1 134 544.84
евро равняващи се на 2 218 976.83 лева. За 2019та година са отразени разходи във
връзка с ищеца 4672,55 лева.
Всички фактури и протоколи за изброените разходи са издадени на името на "С.
П. М. К.".
По данни на счетоводителя на ответника за храна за 2018г. са начислени 86 дни
по 7.50 долара на ден за периода от 06.06.2018г. до 04.09.2018г. - 1081,49 лв. За 2019 г.
са начислени 94 дни по 7.50 долара на ден за периода от 16.04.2019г. до 23.07.2019г. -
1213,01лв. като са заплатени непосредствено от С. П. М. К. и в счетоводството на
ответника няма осчетоводени суми във връзка с плащането им.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Уважаването на претенция основаваща се на чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД е обусловено
от наличието на всеки един от елементите на сложния фактически състав на правната
норма – наличие на извършена престация /имуществено разместване/ на основание,
което не е съществувало към момента на извършването й. Предвид правната
квалификация на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи заплащането на
ответника /или получаването от него/ на сумата от 8100 лв. /вкл. предметните 2700 лв./,
а ответникът при успешно проведено от ищеца доказване следва да установи
обстоятелството, че към момента на получаването й е било налице годно правно
основание за цялата сума вкл. частта от нея предмет на иска – 2700 лв.
По делото не се спори, че между ищецът като обучаем и ответникът като
пълномощник на трето лице - работодател е сключен Договор за придобиване на
квалификация на 22.03.2018г., както и договори за обучение на палубен стажант
от 04.06.2018г. и 12.04.2019г. Не се спори също така, че в срока на действие на тези
договори обучаемият е превел на ответника получени по програма "Е." суми в общ
размер на 8100 лв.
Въз основа на гореобсъдените доказателства в тяхната съвкупност – писмени и
експертиза, съдът намира, че ответникът не установи основание за получаването на
сумата от 8100 лв. преведена му по банков път от ищеца. Такова не е налице в
представените писмени /формални/ договори между страните. Не бяха поискани или
събрани доказателства за наличието на уговорка в писмен или устен вид/неформална/
за промяна на процесните писмени договори или за тяхното допълнение в твърдяния от
ответника смисъл – ищецът да се е задължил да му заплаща конкретни по вид и размер
разходи свързани с обучението си. От съдържанието на гореобсъдените договори за
квалификация и за обучение на палубен стажант е видно, че разходите на ищеца за
транспорт, облекло, оборудване и храна са за сметка на работодателя „С. П.М. к.“ – гр.
М., Ли., който не е страна по делото.
От експертизата се установява, че работодателят е възстановявал на ответника
действал като негов пълномощник и корабен агент направените разходи в горния
смисъл във връзка с обучението на ищеца. Това е било в съответствие с поетото от
работодателя договорно задължение, респ. ответникът като негов представител не е
имал основание да изисква получаването на отпуснатата на ищеца стипендия по
програма „Е.“ с обосновка да погасява същите разходи или част от тях.
Предвид изложените правни доводи и неустановяването от ответника на годно
правно основание за получаване на сумата от 2700 лв. /като по-малка част на общ
превод 8100 лв./, искът по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД предявен от ищеца за връщането й е
основателен.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80
ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ, вносни
4
бележки за държавна такса и депозит за експертиза са в общ размер от 1118,05 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД „С. м.“ ****, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „С.“ №**** да заплати на Г. С. З., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „**** Ж.", ****, ет. **, ап. ***, сумата от
2700 лв. (две хиляди и седемстотин лева), преведена от ищеца на ответника по
банков път без основание над дължимата по т. 2 „б“ от Договор за придобиване на
квалификация от 22.03.2018г. сума в размер на 5600 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „С. м.“ ****, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „С.“ № **** да заплати на Г. С. З., ЕГН:
********** сумата от 1118,05 лева, представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5