№ 114
гр. Самоков, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100965 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Й. А. Д. от гр. Самоков е предявила срещу Професионална техническа
гимназия „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Самоков, искове за обявяване на
недействителността на клаузата на сключения между страните трудов договор №
589/01.08.2021 г. за срок на този договор до 31.07.2022 г., за признаване на
незаконността и отмяна на уволнението й от работа, извършено със заповед №
81/27.07.2022 г. на директора на ответното училище и за възстановяване на ищцата на
предишната й работа, ведно с разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че на 01.08.2021 г. ищцата и ответникът сключили
трудов договор за определен срок и в чл. 4 от договора било посочено, че той се
сключва за срок до 31.07.2022 г. С изтичане на този срок трудовият договор бил
прекратен, като издадената за това от директора на училището заповед била връчена на
ищцата на 02.08.2022 г. Твърди се, че този трудов договор е трети поред
последователно сключен между страните срочен трудов договор. Изтъква се липса на
предпоставките по чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ за сключване на този трудов договор като
такъв за определен срок. В тази връзка се иска обявяване на недействителността на
уговорката за срок на трудовия договор. Освен това се изтъква, че в този случай
трудовият договор следва да се счита сключен за неопределено време и затова
прекратяването му поради изтичане на срока му е незаконосъобразно. Поради това са
предявени и искове за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и за неговата
отмяна, както и за възстановяване на ищцата на предишната работа.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който изцяло е оспорил исковете и е изразил становище за тяхната неоснователност.
Ответникът е изложил в отговора на исковата молба съображения за наличие на
изключение, при което е допустимо процесният трудов договор да бъде сключен за
определен срок, като е изтъкнал, че това се е наложило поради ноторно известни
обстоятелства относно усложнената организация на образователния процес в
училището във връзка с пандемията от COVID-19.
Пред съда ищцата се представлява от пълномощника си адв. Снежана Оцетова,
която заявява, че поддържа исковете и в хода на устните състезания изразява
становище за тяхната основателност.
Ответникът се представлява от пълномощника си адв. Елена Божичкова, която
заявява, че поддържа становището по исковете, заявено с отговора на исковата молба и
в хода на устните състезания отправя искане същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищцата е предявила срещу ответника кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 74, ал. 4, изр. първо, вр. ал. 2, изр. първо, вр. ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ) и чл. 344, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КТ.
Тези искове са допустими, а е допустимо и обективното им съединяване.
Съгласно чл. 68, ал. 5 от КТ трудов договор за определен срок, сключен в
нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ, се смята за сключен за неопределено време. Тази
разпоредба е конкретен израз на по-общото правило на чл. 74, ал. 4, изр. второ от КТ за
заместване на недействителни клаузи на трудовия договор с повелителни разпоредби
на закона или с предвиденото в колективен трудов договор. Следователно ако трудов
договор за определен срок е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ и бъде
прекратен на основанието, предвидено в чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – с изтичане на така
уговорения срок, исковете по чл. 344, ал. 1 и 2 от КТ за признаване на прекратяването
на трудовия договор (уволнението) за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване
на предишната работа биха били уважени дори само с оглед правилото на чл. 68, ал. 5
от КТ. Затова, за да се постигне уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ,
не е необходимо да се предяви иск за обявяване на недействителност на клаузата за
срок на трудовия договор. Това обаче не лишава ищцата от правен интерес от
предявяване и на такъв иск, защото ако тя бъде възстановена на работа и отново
започне да полага труд при ответника, то по аргумент от чл. 74, ал. 5 от КТ
уважаването на иска за недействителност на клаузата за срок на трудовия договор ще й
даде право да се позовава на тази недействителност при уреждане на други, следващи
2
отношения между страните, основани на трудовия договор и зависещи според закона
от това дали той е за неопределено време или за определен срок – напр. относно
допустимостта на следващо превръщане на този трудов договор в такъв за определен
срок (чл. 67, ал. 3 от КТ), относно срока на предизвестието за едностранно
прекратяване на трудовия договор (чл. 326, ал. 2 и чл. 328, ал. 1 от КТ) и други. Ето
защо не може да се отрече правния интерес на ищцата от предявяване на иск с правно
основание чл. 74, ал. 4, изр. първо, вр. ал. 2, изр. първо, вр. ал. 1 от КТ.
Обстоятелството, че този иск е установителен (независимо от разпоредбата на чл. 74,
ал. 5 от КТ) и обстоятелството, че в конкретния случай предвид специалното правило
на чл. 68, ал. 5 от КТ изходът по него не е обуславящ за изхода по исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, обосновават допустимостта на кумулативното обективно
съединяване на тези искове и на произнасянето с решение по всички тях.
Исковете са основателни.
Страните не спорят, а и се установява от приетите писмени доказателства,
съдържащи се в личното трудово досие на ищцата, че между страните е сключен
трудов договор № 249/29.07.2020 г. за изпълнение от ищцата на трудовата функция
„чистач“, считано от 29.07.2020 г. за определен срок – до 31.01.2021 г., с място на
работа гр. С., ул. Я.№* – Професионална техническа гимназия (ПТГ) „Никола
Вапцаров“, при пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение
750,00 лв. С допълнително споразумение № 253/01.02.2021 г. страните уговорили
считано от 01.02.2021 г. срокът на договора да бъде продължен до 31.07.2021 г. На
30.07.2021 г. ищцата подала до директора на ответното училище молба за прекратяване
на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, считано от 01.08.2021 г., както и
отделно от това – молба за назначаването й на длъжност „хигиенист“ в училището,
като и двете молби са резолирани с „Да“. Със заповед № 586/01.08.2021 г. на директора
на училището трудовият договор между страните е прекратен, считано от 01.08.2021 г.
на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – с изтичане на уговорения срок и на същата дата
между тях е сключен нов трудов договор № 589/01.08.2021 г., с който страните са се
съгласили ищцата да изпълнява трудовата функция „хигиенист“, считано от 02.08.2021
г., за определен срок – до 31.07.2022 г., с място на работа ПТГ „Никола Вапцаров“, гр.
Самоков, при пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение 825,00
лв. Със заповед № 81/27.07.2022 г. на директора на училището този трудов договор
между страните е прекратен, считано от 01.08.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от
КТ – с изтичане на уговорения срок. Заповедта е връчена на ищцата на 02.08.2022 г.
Трудовата функция на чистач или хигиенист, изпълнявана в училище, не
представлява временна, сезонна или краткотрайна работа или дейност. Затова съгласно
чл. 68, ал. 3 и 4, изр. първо от КТ за изпълнението й може да бъде сключен трудов
договор за определен срок само по изключение по смисъла на § 1, т. 8 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ – при наличие на конкретни икономически,
3
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер,
съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и
обуславящи срочността му.
Първият трудов договор между страните е сключен за определен срок от 6 месеца
– без в него да са посочени причини от кръга на тези, които съставляват изключение по
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ и които да обуславят срочността му и без
инициативата за определяне на този срок с продължителност по-малка от една година,
да е била у работника, както изисква чл. 68, ал. 4, изр. второ от КТ. Видно е от
допълнителното споразумение от 01.02.2021 г. към този трудов договор, че
единствената промяна в съществените елементи на трудовото правоотношение, която
страните са внесли в него със споразумението, е продължаване на срока на договора с
още 6 месеца – отново без да посочат в договора конкретни причини, съставляващи
горепосоченото нормативно изключение, които да налагат той да се сключи за
определен срок и отново без отникъде да следва, че искането за определяне на такъв
срок е изхождало от ищцата. Поради това съдът намира, че с допълнителното
споразумение от 01.02.2021 г., ако и то да е оформено по този начин, страните са
сключили следващ, втори поред трудов договор за определен срок.
Нарушенията на изискванията на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ за уговаряне на клаузите
за срок на първите два трудови договора между страните не са предмет на настоящото
производство, а и няма данни недействителността на съответните клаузи в тях за срок
на договорите да е била обявена по реда на чл. 74 от КТ. Следователно съдът приема,
че това са два последователно сключени между страните трудови договора за
определен срок за изпълнение на една и съща работа.
При това положение трудовият договор № 589/01.08.2021 г., прекратен с
процесната заповед на директора на ответното училище, се явява трети поред сключен
между страните трудов договор за определен срок за изпълнение на същата работа.
Новото наименование на трудовата функция на ищцата в него – „хигиенист“ е синоним
на „чистач“, а и по делото не са събрани доказателства за съществено изменение на
тази трудова функция спрямо трудовата функция на чистач съгласно предходните
трудови договори между страните. Следователно клаузата за срок на този договор е
уговорена в нарушение на чл. 68, ал. 4, изр. трето от КТ. Без значение за този извод е
на какво основание е прекратен предходният трудов договор между страните – дали по
взаимно съгласие, обективирано върху молба на ищцата, подадена ден преди
изтичането на срока му или поради изтичане на срока му. Това е така, защото законът,
ограничавайки допустимия брой сключени между едни и същи страни срочни трудови
договори за изпълнение на една и съща работа, не поставя това ограничение в
зависимост от изискване предходните трудови договори да са прекратени само на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – с изтичане на уговорения срок.
4
Отделно от това, дори да не се възприемат вече изложените съображения, че
допълнителното споразумение от 01.02.2021 г. към първия трудов договор между
страните представлява втори сключен трудов договор между тях за същата работа и в
такъв случай трудовият договор с № 589/01.08.2021 г. да се приеме като втори (а не
трети) такъв трудов договор, то клаузата в последния за срок на договора до 31.07.2022
г. (т. е. една година) е уговорена в нарушение на изискването на чл. 68, ал. 4, изр.
първо от КТ, а именно трудов договор за изпълнение на работи, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер, да се сключва за определен срок само по
изключение по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ.
Преди всичко, съгласно § 1, т. 8 от ДР на КТ конкретните икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер,
съществуващи към момента на сключване на трудовия договор и обуславящи
срочността му, следва да са посочени в самия договор. В случая такова посочване
изобщо липсва в трудовия договор от 01.08.2021 г., поради което съдът намира, че не е
налице предвидено в закона изключение, което да обуславя допустимост на
сключването му за определен срок.
И на следващо място, ответникът твърди и се домогва да докаже, че изключението
по § 1, т. 8 от ДР на КТ, при което трудовият договор от 01.08.2021 г. бил сключен за
определен срок, се е състояло в ноторно известни особени обстоятелства, при които са
функционирали образователните институции в условията на извънредна епидемична
обстановка, породена от разпространението на COVID-19.
Тези доводи на ответника са неоснователни.
Изтъкнатите особени обстоятелства, дори и да са ноторно известни, е следвало да
бъдат посочени в трудовия договор от 01.08.2021 г. в съответствие с § 1, т. 8 от ДР на
КТ, но не са посочени в него. Наличието на такива обстоятелства не е обусловило
нормативна регламентация, която да дерогира фактическия състав на изключението по
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ, при чието наличие е допустимо сключване на трудов
договор за определен срок за изпълнение на работи и дейности, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер – нито в Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, нито в друг закон.
Наред с това, макар и да са ноторно известни особените обстоятелства, при които
е функционирало ответното училище в условията на извънредна епидемична
обстановка, в случая не се установява те да са обусловили срочност на трудовия
договор, сключен между страните на 01.08.2021 г. Ответникът не твърди и не доказва
каква е била щатната численост за чистачи в училището към датата на обявяване на
извънредното положение в страната на 13.03.2020 г., нито че след това тази щатна
численост е увеличена с такива длъжности с оглед необходимостта от изпълнение на
5
противоепидемичните мерки, предприемани в училището. Затова не може да се
приеме, че към датата на сключване на който и да е от трудовите договори между
ищцата и ответника, особените обстоятелства, при които тогава е провеждан
образователният процес в училището, са налагали сключване на срочни трудови
договори с ищцата за работа като чистач, впоследствие хигиенист, обосновано с
евентуална несигурна продължителност на завишена необходимост от работници на
такива длъжности, резултирала в увеличение на щатната численост на училището в
тази насока.
От друга страна, от събраните гласни и писмени доказателства не се установява
към момента на сключване на който и да е от трудовите договори между ищцата и
ответника обемът на работата на ищцата да е намалял поради особеностите на
образователния процес в училището по време на извънредната епидемична обстановка
и това да е обусловило сключване на последния трудов договор между тях с клауза за
определен срок.
Видно е от представените от ответника писмени доказателства, че по време на
извънредната епидемична обстановка начинът на работа на училището е бил подложен
на многократни промени в съответствие с изразените динамика и разнопосочност на
противоепидемичните мерки, предприемани на национално и областно равнище, но
дори воденият от ответника свидетел Галина Старчева, заместник-директор на
училището по учебно-производствената дейност и преподавател по английски език в
училището, сочи, че с изключение на периода на извънредното положение през 2020 г.,
училището не е затваряло напълно и ищцата е изпълнявала редица функции, съобразно
нейната длъжност и компетентност, в изпълнение на най-разнообразни
противоепидемични мерки. Това всъщност е напълно логично, тъй като ищцата е била
чистач, впоследствие хигиенист, а същината на повечето от тези мерки, в чието
изпълнение тя е участвала, е била поддържане на хигиената в училището и не може да
се приеме, че обемът на нейната работа е намалял.
Съвсем отделен е въпросът, че намаляването на обема на работата е основание по
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор от
работодателя, а не за сключване на срочен трудов договор. Доводът на ответника пък,
че целта на сключването на срочен трудов договор с ищцата била да се избегне
уволнението й на горепосоченото основание, е вътрешно нелогичен и противоречив,
защото обективните причини, съставляващи изключение по § 1, т. 8 от ДР на КТ
следва да обуславят необходимост за работодателя от наемане на работна сила чрез
сключване на трудов договор за определен срок, а не необходимост от прекратяване на
съществуващ трудов договор. Този довод е вътрешно противоречив и не кореспондира
с доказателствата по делото и поради следното – ако в действителност при
сключването на трудовия договор от 01.08.2021 г. тенденцията е била за намаляване на
обема на работата на ищцата предвид обусловения от извънредната епидемична
6
обстановка начин на функциониране на училището и на провеждане на образователния
процес в него, то срокът на извънредната епидемична обстановка не е удължаван след
31.03.2022 г. по реда на чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето с решение на Министерския
съвет. Така по време на действие на трудовия договор между страните от 01.08.2022 г.
училището е възстановило нормалното си функциониране и дори ако предходното
състояние е създавало предпоставки за уволнение на ищцата на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ, които били „избегнати“ чрез сключване на срочен трудов договор с нея,
остава неясно защо след отпадането на тези предпоставки ответникът не е сключил с
нея последващ трудов договор за неопределено време. Разбира се, право на
работодателя е да прецени дали да пристъпи към сключване на такъв трудов договор,
но горното по-скоро илюстрира нелогичността на доводите му за обстоятелствата
относно сключване на трудовия договор от 01.08.2021 г. като срочен.
В обобщение, клаузата за срок до 31.07.2022 г. на трудовия договор между
страните от 01.08.2021 г. е уговорена в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ, поради
което с оглед разпоредбите на чл. 74, ал. 4, изр. първо, вр. ал. 1 от КТ е недействителна
и недействителността й следва да бъде обявена с настоящото решение на основание чл.
74, ал. 2, изр. първо от КТ. Поради противоречието на тази клауза с чл. 68, ал. 3 и 4 от
КТ, този трудов договор се смята за сключен за неопределено време съгласно чл. 68,
ал. 5 от КТ. Ето защо основанието за прекратяване на трудовия договор, визирано в чл.
325, ал. 1, т. 3 от КТ – с изтичане на уговорения срок, не се е осъществило. Поради
това заповедта на работодателя, с което е констатирано настъпването на това общо
основание за прекратяване на трудовия договор, е материално незаконосъобразна.
Това обосновава признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. При липсата на доводи от страна на ответника за
обективна невъзможност за възстановяване на ищцата на предишната работа, следва да
бъде уважен и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от ищцата искане, ответникът дължи да й
заплати направените от последната разноски по делото в размер 1010 лв. за платено
адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие то е сбор от адвокатско възнаграждение, уговорено в размер 710 лв. по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и адвокатско възнаграждение, уговорено в
размер 300 лв. по иска по чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 от КТ. При адвокатска защита по
обективно съединени неоценяеми искове е допустимо да се уговори отделно
адвокатско възнаграждение за защита по всеки иск. В случая уговорените
възнаграждения за правна защита и съдействие на ищцата по тези искове не са
прекомерни с оглед чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поради това възражението на ответника за
7
прекомерност на разноските, сторени от ищцата за платено адвокатско възнаграждение
и искането за присъждане на по-малък размер на тези разноски с оглед фактическата и
правната сложност на делото, е неоснователно.
Ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да плати в полза на РС –
Самоков държавната такса в размер на 90,00 лв. по исковете, от заплащането на която
ищцата е освободена – по 30,00 лв. за уважените три неоценяеми иска.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА , на основание чл. 74, ал. 4, изр. първо, вр.
ал. 2, изр. първо, вр. ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), клаузата на т. 4 от трудов договор
№ 589/01.08.2021 г., сключен между П.т.г.Н.Й.В., код по БУЛСТАТ *********, с адрес
гр. С., ул. Я.№* и Й. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.И.Д.№** за изпълнение
от Й. А. Д. на трудовата функция „хигиенист“, съгласно която клауза договорът се
сключва за определен срок до 31.07.2022 г. – поради противоречието й с чл. 68, ал. 3 и
4 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, уволнението на Й. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.И.Д.№**, от работа
като „хигиенист“ в П.т.г.Н.Й.В., код по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. С., ул. Я.№*,
извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ със Заповед № 81/27.07.2022 г. на
директора на П.т.г.Н.Й.В., гр. Самоков.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Й. А. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул.И.Д.№**, на предишната работа до уволнението й като
„хигиенист“ в П.т.г.Н.Й.В., код по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. С., ул. Я.№*.
ОСЪЖДА П.т.г.Н.Й.В., код по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. С., ул. Я.№*, да
заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 90,00 лв. за дължимата
държавна такса по исковете, както и сумата 5,00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА П.т.г.Н.Й.В., код по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. С., ул. Я.№*, да
заплати на Й. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.И.Д.№**, сумата 1010,00 лв. за
разноски по делото.
След влизане на решението в сила, за присъдената в полза на Самоковския
районен съд сума да се издаде изпълнителен лист в случай, че не бъде внесена
доброволно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис.
8
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
9