№ 62
гр. Русе, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галена П. Чешмеджиева Дякова
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова
Административно наказателно дело № 20224520201463 по описа за 2022
година
Административнонаказателното производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. Г. от гр.Русе против НП № 100-ЗМВР от
09.08.2022г. на Началника на Второ РУ към ОД МВР Русе, с което на жалбоподателя, на
основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание Глоба, за това,
че: На 15.07.2022г. около 08,35ч. в гр.Русе, ул.“Плиска“№ 2, като водач на МПС – л.а. „Киа
Маджестик“ с рег.№ Р 3935 КС не изпълнява полицейско разпореждане, състоящо се в
това да изгаси двигателя на автомобила и да предаде документите си, както и тези на
автомобила. Напуска мястото на проверката без разрешение на контролния орган, с
което виновно е нарушил чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, оспорва НП като
незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени процесуални нарушения. Не се
явява в с.з., изпраща упълномощен процесуален представител. Не представя допълнителни
доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител –
гл.ю.к.Димитрова, който взема становище за неоснователност на жалбата.
РП Русе – редовно уведомени, не изпращат представител, не вземат становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
1
установено следното от фактическа страна :
От доказателствата по делото – показанията на актосътавител В. и св. М. –
полицаи във Второ РУ към ОД МВР Русе и св.Г. – ст.полицай в сектор ПП към ОДМВР
Русе, както и от писмените доказателства безспорно се установи, че на 15.07.2022г. около
08,35ч., св.М. се намирал в гр.Русе на бензиностанцията до бл.“Воден“. След като заредил
служебния полицейски автомобил поел с него по ул.“Съединение“ в посока ул.“Плиска“.
Между два жилищни блока на пешеходната пътека видял черен автомобил, управляван от
жалбоподателя, който рязко спрял със свистене на гуми, като при спирането застъпил
пешеходната пътека, по която пресичали две жени. Пешеходките се изплашили и
отскочили настрани. Автомобилът продължил да се движи по ул.“Плиска“, а след него се
насочил полицейският автомобил. Св.М. подал звуков и светлинен сигнал, с които
разпоредил на водача на същия л.а. „Киа Маджестик“ с рег.№ Р 3935 КС да спре. Водачът
спрял, св.М. отишъл до него, представил се и му разпоредил ясно да изгаси двигателя на
автомобила и да му представи своите документи и документите на автомобила. По време
на разговора св. М. ясно видял физиономията на водача, който пътувал сам.
Жалбоподателят изгасил автомобила и заявил, че не носи СУМПС, тъй като същото е
отнето наскоро. Не представил никакви документи. Обяснил, че управлява автомобила на
майка си, с който отива във Второ РУ на ОД МВР Русе, където е призован. Казал, че е с
отнето СУМПС и заради настоящата проверка може да влезе в затвора. Св.М. потърсил
съдействие по телефона, за да извърши проверката. През това време, преди да е
приключила проверката, жалбоподателят рязко потеглил с автомобила, чуло се свистене
на гуми. Автомобилът продължил по ул.“Плиска“, а след това завил по ул.“Янтра“. С
полицейския автомобил св.М. проследил автомобила, който преминавал на червени
светофари и създавал опасност за движението по улицата, като след известно време се
изгубил напред по пътя.
Св.М. се върнал в сградата на полицейското управление и същия ден по данните в
информационната система, по рег.номер на автомобила и свързаните с него лица, по
снимките в системата установил, че водач на автомобила е жалбоподателят М. С. Г. –
син на собственика на автомобила – неговата майка. От информационната система на
МВР се установило, че жалбоподателят е с отнето СУ МПС. По случая св.М. изготвил
докладна записка/л.4/ до началника на Второ РУ-Русе.
На жалбоподателя била изпратена призовка и на 18.07.2022г. актосъставител В.,
след като се запознал с докладната записка и в присъствието на св.М. и Г. съставил АУАН
№ 100 – ЗМВР/л.9/ за нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР, който връчил срещу подпис на
жалбоподателя. Жалбоподателят отбелязал в акта, че през това време той не е
управлявал този автомобил.
Допълнителни възражения не постъпили в 7-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП/л.7/ от
Началника на Второ РУ Полиция към ОДМВР Русе, оправомощен да издава НП по ЗМВР
2
от Министъра на МВР със Заповед № 8121з-1371 /11.11.2015г./л.28/. НП било връчено на
жалбоподателя на 21.08.2022г., с което административнонаказателната му отговорност
била ангажирана.
Така описаната фактическа обстановка се установи след преценка на събраните по
делото писмени доказателства – АУАН, НП, справка за нарушител на региона,докладна
записка, Заповеди на Министъра на МВР. Същите са приложени и приобщени към делото
по реда на чл.283 НПК. В с.з. се събраха гласни доказателства чрез проведени разпити на
актосъставителя В., свидетелите Г. и М.. Съдът внимателно обсъди показанията на
разпитаните свидетели, тъй като защитата оспорва верността на показанията на св.М.
за това, че водач на процесния автомобил е бил именно жалбоподателят. Съдът намира,
че показанията на св.М. отговарят на обективната истина и ги поставя в основата на
постановеното решение по следните съображения: Св.М. е единствен очевидец на
нарушението, извършено от жалбоподателя. Първоначално той е възприел неговите
действия от известно разстояние, след което при спиране на автомобила е контактувал с
водача в непосредствена близост до него. По време на разговора с него ясно е възприел
външния му вид, образа и чертите на лицето му при дневна светлина/сутринта/ и ясна
видимост.. Непосредствено след срещата си с него св.М. е открил негова снимка в
информационната система на МВР и го е разпознал, като така го е идентифицирал. В
показанията си св.М. е категоричен, че при съставяне и връчване на акта е присъствал
именно жалбоподателят, когото отново е разпознал като лице, извършило нарушението.
При съставяне на акта нарушителят вече е идентифициран по представените лични
документи и няма съмнение, че това е жалбоподателят. Няма данни и съмнения за
заинтересованост на св.М. от изхода на делото, няма данни да е бил в особени отношения
с жалбоподателя, поради което да е пристрастен. По изложените съображения съдът
изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел. Фактите, изнесени в показанията
му са логични, последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, подкрепени
изцяло от събраните други писмени и гласни доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, изведе следните
правни изводи :
Жалбата е подадена от лице, което има право на обжалване, в преклузивния срок и
по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна : АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл.189,
ал.1 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1,б.”б” от ЗАНН, предвид представената по делото Заповед №
8121з-1098 от 25.08.2017г. на Министъра на вътрешните работи /т.1.5/, като същият
съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити. АУАН е издаден от компетентен
орган въз основа на представената по делото докладна записка/л.11/, в която е описано
нарушението, начина на извършването му и неговия автор. Неоснователни са
3
възраженията в писмените бележки, че при съставяне на АУАН е допуснато процесуално
нарушение, тъй като св.М. имал двойно качество – актосъставител и свидетел. Св.М. е
очевидец на нарушението, установил го е и е написал докладна записка. Няма пречка друг
полицейски орган, който е установил нарушението въз основа на докладната записка, да
състави АУАН, а св.М. да го подпише като свидетел очевидец на нарушението и да
участва в административнонаказателното производство единствено в качеството на
свидетел-очевидец. Издаденият в съответствие със закона акт е подписан от
нарушителя, актосъставителя, свидетеля на нарушението и свидетеля при съставяне на
акта. Нарушителят не е дал обяснения, направил е възражение при съставянето на акта,
като допълнителни такива не са постъпили и в 7-дневния срок по чл. 44,ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП от Началника на
Второ РУ Полиция към ОДМВР Русе, на когото с представената по делото Заповед/л.28/
са делегирани правомощия на наказващ орган, поради което не възниква съмнение относно
компетентността на орагана, издал НП. Налице са необхидимите реквизити на НП по
чл.57, ал.1, т.1-4 и т. 6-7 от ЗАНН. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, установена в акта. Неоснователно е възражението, че НП е издадено при
допуснато процесуално нарушение, тъй като не е установена самоличността на
нарушителя по безспорен начин. Предвид изложените горе съображения и
неопроверганите показания на св.М., лично възприел визуално нарушителя по време на
извършване на нарушението, а после лично отново го е възприел визуално при съставяне на
АУАН и установяване на неговата самоличност по личната му карта, данните от която
са вписани в АУАН, за съда няма никакво съмнение относно личността на нарушителя, а
именно, че това е жалбоподателят. По делото не се спори, че собственик на процесния
автомобил е майката на жалбоподателя, както и че жалбоподателят има брат.
Неоснователно се поставя въпроса, че не е доказано кой от двамата братя е управлявал
автомобила на инкриминираната датата, тъй като на този въпрос е отговорено с
мотиви, изложени по-горе. Твърденията на жалбоподателя пред св.Г., че не е управлявал
автомобила през този ден и е бил на среща с адвокат, съдът приема само като защитна
версия, която остава изцяло недоказана.
При така установеното от правна страна, съдът счита, че оспорването и
обжалването на НП в процесния случай е неоснователно. Съдът не констатира, че при
реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
вменено нарушение, което той не е извършил. От събраните по делото гласни
доказателства – разпитите на полицейските служители и особено от разпита на св.М., се
установи, че на 15.07.2022г. около 08,35ч. жалбоподателят е управлявал л.а. „Дачия
Сандеро“ с рег № Р 7685КМ и по време. Пред съда този факт беше лично потвърден от
св.М. и съдът изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел по съображения,
изложени горе.
Разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
4
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се
издават писмено. Според ал.2 при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията
могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за
които се отнасят. Съгласно чл.64, ал.4 ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че са налице всички
съставомерни признаци на нарушението. От обективна страна са налице всички елементи
на състава. Безспорно св.М. има качеството полицейски орган, който по време на
изпълнение на служебните си задължения по охрана на обществения ред, доколкото
спазването на правилата за движение по пътищата са част от обществения ред, е издал
устно разпореждане на жалбоподателя да представи документи за проверка.
Неизпълнявайки разпореждането и напускайки мястото на проверката преди
приключването й жалбоподателят с действията си е осъществил изпълнителното деяние
на състава на нарушението. Ирелевантни са мотивите, поради които е извършил
нарушението, тъй като те категорично не попадат в кръга на изключващи
отговорността обстоятелства – с изпълнение на отправеното разпореждане не се налага
извършване на очевидно за лицето престъпление или нарушение, не се застрашават
живота или здравето му. Предвид изложеното жалбоподателят е следвал да изпълни
вмененото му от закона задължение и да остане на мястото на проверката до изясняване
на обстоятелствата .
От субективна страна нарушението е извършено виновно. Жалбоподателят като
гражданин на Република България е длъжен да знае и спазва законите на страната.
Жалбоподателят е бил с ясното съзнание, че е обект на полицейска проверка, от която
може да се установи неговото неправомерно поведение – да управлява МПС след като е
лишен от това право и предвид на това за него да настъпят негативни последици. Въпреки,
че е разбирал неправомерните си действия и последиците от тях, той е искал
настъпването на противоправния резултат, а именно с неизпълнение на полицейското
разпореждане да прикрие собственото си неправомерно поведение.
Съдът намира, че на жалбоподателя правилно е наложено наказание за допуснато
нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР, за което в чл.257, ал.1 от ЗМВР е предвидено наказание
глоба в размер от 100 до 500лв. При определяне на вида на наказанието в размер към
средата, а именно 200лв, административно наказващият орган се е съобразил изцяло с
разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, като се е съобразил с тежестта на нарушението и
подбудите за извършването му, а именно с него да се прикрие друго нарушение. Това
обстоятелство изключва от една страна маловажността на случая и определяне на
размера на глобата при условията на чл.257, ал.2 от ЗМВР. Несъответно на нарушението
е налагането на минимално наказание, тъй като с извършване на процесното нарушение и
бягството на жалбоподателя с висока скорост по натоварени с движение улици на града,
същият е създал опасност за безопасността на движението по тези улици. Предвид
5
изложеното, съдът намира, че в този размер от 200лв наказанието глоба ще въздейства
възпиращо на жалбоподателя да не допуска в бъдеще други подобни нарушения. При така
посоченото съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
страна разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв на основание
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 100-ЗМВР от 09.08.2022г. на Началника на Второ РУ към
ОД МВР Русе, с което на М. С. Г. от гр.Русе с ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“Г.Г.“ №
1,вх.5, ет.2 на основание чл.257, ал.1 ЗМВР е наложено адм. наказание Глоба в размер на
200/двеста/лв за нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР, като
з а к о н о с ъ о б р а з н о .
ОСЪЖДА М. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“Г.Г.“ № 1, вх.5, ет.2 да
ЗАПЛАТИ на ОД МВР Русе сумата от 100лв/сто лв/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административния съд в град Русе, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6