Решение по дело №49/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 101
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20207280700049
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 101/3.7.2020 г. 

гр. Ямбол

              

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ:1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                     2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ

при секретаря Велина Митева и с участието на прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдия Вълчев  КАД № 49 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 292/18.12.2019 г. по адм. дело № 350/2019 г. на Административен съд – Ямбол, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главния директор, да заплати на Н.Н.С. *** и посочен съдебен адрес:***, кантора 21, адвокат М.И. от *, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неблагоприятните условия за задържане под стража по време на престоя му в ареста в гр. Ямбол за периодите от 15.07.2016 г. до 04.11.2016 г., от 18.11.2016 г. до 25.11.2016 г., от 27.01.2017 г. до 01.02.2017 г., от 24.02.2017 г. до 28.02.2017 г., от 16.03.2017 г. до 20.03.2017 г., от 31.03.2017 г. до 03.04.2017 г., от 12.05.2017 г. до 16.05.2017 г. и от 24.10.2017 г. до 26.10.2017 г. (общо 141 дни), в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди от Н.Н.С., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главния директор, за разликата над 300  лева до претендирания размер от 5000 лева.

В първата касационна жалба, подадена от Н.Н.С., се твърди че решението в частта, с която е отхвърлена претенцията като неоснователна е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като такова се претендира да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплатят пълния предявен размер от 5000 лева. Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание за касационният жалбоподател се явява адв.И., която подържа жалбата и направените искания, като оспорва жалбата на насрещната страна.

Втората касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“–гр. София, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С., която обжалва решението в частта, с която ГД „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Н.Н.С. сумата от 300 лева обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на неблагоприятните условия за задържане под стража по време на престоя му в ареста в гр.Ямбол за посочените по-горе периоди. Навеждат се доводи, че в тази си част решението е неправилно и необосновано, поради което се претендира за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за касационния жалбоподател се явява ст.юрисконсулт С., която прави искане за уважаване на подадената жалба и отхвърляне като неоснователна жалбата на касатора С..

Представителят на Окръжна прокуратура-Ямбол изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие със събраните по делото доказателства, при съблюдаване на материалния и процесуалния закон, поради което жалбите следва да се оставят без уважение.

Административен съд-Ямбол, втори касационен състав намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно за тях, подадени са в срок, поради което са допустими за разглеждане по същество.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Производството пред Административен съд – Ямбол се е развило по исковата молба на Н.Н.С.,***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са претендирани неимуществени вреди, в размер на 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди по време на престоя му в ареста в гр.Ямбол за посочените периоди от 15.07.2016 г. до 25.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като са направени твърдения, че условията в следствения арест в Ямбол са причинили на ищеца страдания, които надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост, както и че неимуществените вреди са следствие от допуснато нарушение на специализираните органи по изпълнение на наказанията в нарушение на чл.3, ал.1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.

Предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата на страните, направените от тях искания и приложените документи, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства и е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е стигнал до извода, че така предявеният иск е частично доказан и основателен.

За да стигне до този резултат от фактическа страна съдът е установил, че ищецът е пребивавал в ареста в гр.Ямбол за времето, както следва: от 15.07.2016 г. до 04.11.2016 г. (общо 112 дни) - в килия № 13, където за времето от 17-19.08.2016 г. до 18-21.2016 г. (35 дни) лицето е бил настанен заедно с още един задържан, а през останалия период от време (77 дни) е бил сам в килия № 12; за времето от 18.11.2016 г. до 25.11.2016 г. (7 дни) С. е бил в килия № 13 самостоятелно, а от 27.01.2017 г. до 01.02.2017 г. (5 дни), от 24.02.2017 г. до 28.02.2017 г. (4 дни) и от 16.03.2017 г. до 20.03.2017 г. (4 дни) - в килия № 9 самостоятелно, (или общо 20 дни самостоятелно в съответните килии на ареста); за времето от 31.03.2017 г. до 03.04.2017 г. (3 дни) ищецът е пребивавал в килия № 7 с още един задържан, а от 12.05.2017 г. до 16.05.2017 г. (4 дни) и от 24.10.2017 г. до 26.10.2017 г. (2 дни) – в килия № 10 също с още един задържан, (или общо 9 дни в съответните килии на ареста заедно с друг задържан), т.е. общият период на действително пребиваване в ареста за времето от 15.07.2016 г. до 25.10.2017 г. сумарно е 141 дни (приблизително 4 месеца и половина), от които 97 дни (малко над 3 месеца) С. е бил самостоятелно в различни килии, а за период от 44 дни (около месец и половина) лицето е било настанено в различни килии заедно с още един задържан, или общо двама задържани в килия.

Въз основа на приложената Справка относно условията в Арест-Ямбол съдът е приел, че, хигиената в ареста се е поддържала ежедневно - в килиите от обитаващите ги задържани, а в общите помещения от лишен от свобода след изрично негово съгласие, за което почистващи и дезинфекционни материали са били осигурявани ежедневно от бюджета на РСИН-Ямбол, а на лишените от свобода е предоставяна възможност по тяхно желание сами да закупуват хигиенни материали за лична нужда, както и да получават такива отвън; че килиите нямат самостоятелен санитарен възел и течаща вода; осигуряван е достъп до общата баня и тоалетна по график 4 пъти дневно (в периода на закуска, обяд, след обяд и вечер) според натовареността на ареста, като за всичките 14 килии има един общ санитарен възел, оборудван с тоалетна, мивка и място за къпане, което се извършва два пъти в седмицата, а ежедневно, при поискване от страна на задържаното лице, се осигурява незабавен достъп до санитарния възел, до течаща топла вода за задоволяване на хигиенни и физиологични нужди; че достъпът на дневна светлина в килията е опосредстван - от коридора на ареста, през отвор, разположен над вратата на арестантската килия с размери 120 см/60 см, и чрез прорез в самата врата, който съответно е с размери 50 см/40 см - и двете отваряеми; че във всяка килия има и допълнително изкуствено осветление, което предоставя достатъчно количество светлина за четене, като изрично е посочено, че професионално замерване за степента на осветеност в килиите към момента не е извършвано; че не са изградени място за престой на открито и самостоятелни санитарни възли поради причини от технически характер -  разходката е до общата баня и тоалетна, която се осигурява по график 4 пъти дневно (в периода на закуска, обяд, след обяд и вечер) според натовареността на ареста.

Въз основа на това съдът е заключил, че са налице всички предпоставки на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ГДИН, като съобразявайки се с продължителността, характера и интензивността на претърпените от С. неимуществени вреди и отражението върху психическото му здраве и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е определил обезщетение в размер на 300 лв. общо за всички периоди.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.

Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и специфична група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ.

В тази връзка решението е съобразено с приложимата практика на ЕСПЧ и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека относно начина, по който следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл.3, респ. съобразени са изцяло стандартите на ЕСПЧ, което сочи на правилност и обоснованост на решението.

Неоправдано в тази насока е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал как кратките периоди на задържане са се отразили върху причинените на ищеца неимуществени вреди, както и не е съобразил периодите, през което е бил настанен самостоятелно в помещение, при което е имал достатъчно разполагаема площ.

В тази насока съдът изрично е разгледал специфичните обстоятелства, касаещи конкретния случай и се е мотивирал като детайлно е изследвал и посочил конкретно в кои периоди лицето е било настанено само в помещението и кога заедно с друг задържан.

Действително разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС регламентираща, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. е в сила от 7.02.2017 г. и не е приложима за исковия период преди тази дата, но от една страна съдът се е съобразил като е извършил съвкупна преценка касаеща цялото време, през което лицето е било настанено в ареста в гр.Ямбол и е диференцирало различните периоди, за да приеме различен интензитет на въздействие.

От друга страна, за да обоснове основателността на претенцията съдът се е съобразил с цялата действала към момента на престоя нормативна уредба, в т.ч. и залегналите в чл.20, чл.21 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ППЗИНС изисквания по отношение на осигуряване в спалните помещения на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, на количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, които се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради; на осигуряване на лишените от свобода на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на обзавеждането на спалните помещения с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, респ. също условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване; на правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден.

По отношение на тези изисквания са ирелевантни техническата възможност и конструктивните специфики на сградата, в която се помещава ареста, т.к. се касае за нормативно определени задължения залегнали както в националното, така и в европейското законодателство.

Предвид посоченото, като взе предвид, че административният съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

В тази аспект са неоснователни доводите на касатора С. за допуснати в хода на производството процесуални нарушения довели до нарушаване правото му на защита.

При постановяване на решението си съдът е взел предвид кумулативното въздействие, което всички условия за имали върху ищеца по време на престоя му в ареста в гр.Ямбол и не е възприел безкритично събраните по делото писмени доказателства, а ги е оценил в тяхната взаимовръзка и обусловеност.

При това съдът е споделил тезата на ищеца, че е търпял имуществени вреди, която би била неоснователна при кредитиране изцяло на данните представени от ответната страна и изцяло игнориране на твърденията в исковата молба, поради което и събирането на гласни доказателства не би довело нито до установяване на различна фактическа обстановка, нито до други правни изводи.

Правилно е определен и размера на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства, периодите, през които е търпяно нарушението и тяхната продължителност, конкретните факти, свързани със състояние на ищеца, през времето на нарушението, както и последиците за неговото физическо и психическо състояние, като е взета предвид и практиката на ЕСПЧ относно размера на определените от Съда обезщетение по сходни случаи по български дела, като правилно е определена и началната дата, от която се дължи лихва върху присъденото обезщетение, а именно от датата на преустановяване на увреждането, до която дата съдът е приел с решението си, че са продължили незаконосъобразните фактически действия и бездействия.

При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.

По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо АПК Административен съд-Ямбол, втори касационен състав

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 292/18.12.2019 г. постановено по адм.дело № 350/2019 г. по описа на Административен съд-Ямбол.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете

 

ЧЛЕНОВЕ:1.:/п/ не се чете                                      

 

    2.: /п/ не се чете