Решение по дело №523/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 426
Дата: 14 септември 2018 г. (в сила от 2 октомври 2018 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20185140200523
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2018 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

14.09.2018

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд                 

 

Състав

 

На

03.09

                                       Година

2018

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                         Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                Членове

 

 

                                       Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Анелия Янчева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

НАХ

дело номер

523

по описа за

2018

година.

 

                                            

                                                Р   Е   Ш   И   : 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1300-000325/12.04.2018 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР гр.Кърджали, с-р „ПП“, с което на А.М.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв.  

Решението подлежи на обжалване пред АС-Кърджали в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                         

                                 Председател:

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А.М.Д. ***, с която се атакува Наказателно постановление № 18-1300-000325/12.04.2018 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР гр.Кърджали, с-р „ПП“, с което на жалбодателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. Счита, че АНО не е съобразил разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН. Твърди, че действително бил в трудови правоотношения с дружество, което изпълнява дейност по поддръжка на пътя при зимни условия, като на 29.03.2018 г. около 03.30. часа извършил обход на пътя, при която констатирал, че пътната настилка е суха и температурите са с положителни стойности. Провел разговор с дежурния кантонер в с.Черноочене, който потвърдил че температурата е положителна, което и докладвал в Районната пътна служба. По-късно разбрал, че около 07.10 часа в пътната служба е подаден сигнал за настъпило ПТП. При съставянето на акта изложил възраженията си, че е изпълнил добросъвестно служебните си задължения, поради което счита, че неправилно му е ангажирана административно наказателна отговорност.

На следващо място релевира доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, състоящи се съществени несъответствия в посочените нарушени разпоредби. В наказателното постановление било описано, че нарушената норма била променена с докладна записка на актосъставителя, с която не бил запознат, което било нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Сочи, че напълно необосновано в обстоятелствената част било отразено, че нарушението е потвърдено от И.А.А., което лице било служител на Районната пътна служба, на когото именно докладвал за състоянието на пътя и който също извършвал обход.

Намира, че описаната норма на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП не кореспондирала с описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка. В заключение сочи, че за него било неясно, за какво конкретно била реализирана административно наказателната отговорност, тъй като между санкционната и описателната част на НП имало съществено разминаване. Моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание лично и чрез адв.Д. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.  

Началник сектор към ОДМВР гр.Кърджали, с-р „ПП“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище.  

Съдът като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

От писмо вх. № 5622/08.06.2018г. от ОДМВР- Кърджали, ведно с приложения, както следва: писмо изх. № 24-00-368/28.11.2017 г. на ОПУ-Кърджали и писмо изх. № 820/24.11.17 г. от ДЗЗД „РПМ Кърджали 2014“ - с.Груево, общ.Момчилград, Докладна записка вх. № 1300р-2394/04.04.2018 г., Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., АУАН № 325/29.03.2018 г., Наказателно постановление № 18-1300-000325/12.04.2018 г., Писмо изх.№ 53-00-326/06.06.2018 г., издадено от ОПУ, копие на температурни дневници за м.март 2018 г., копие от дневник на дежурния по обход за 29.03.2018 г и подробна ведомост за м.март 2018 г. за метеорологична обстановка, състояние на настилката и

дейност по ЗП, се установява че: А.М.Д. *** 2014“ и отговаря за зимното поддържане на територията на Районна пътна служба гр.Кърджали; На 29.03.2018 г. в 07.10 часа при дежурния в ОПУ – Кърджали е постъпил сигнал от РПУ-Кърджали за заледен участък на пътя в района от КПП до с.Черна скала, който се нуждае от опесъчаване, за което дежурния служител е уведомил А.Д.; В температурния дневник за 29.03.2018 г. за района на Кърджали в 03.30 часа е отразена температура от +30 и суха пътна настилка, а в 7.00 часа температура от +30 и частично мокра настилка, съответно за района на Черноочене в 03.30 часа температура от +10 и суха настилка, в 07.00 часа температура то +10  и суха настилка; В дневника на дежурния са отразени обаждания за частично заледени участъци в района на КПП /пункт на КАТ/ и с.Железник, за което около 08.10 часа е бил уведомен А., че има нужда за опесъчаване до с.Черноочене; На 29.03.2018 г. срещу жалбоподателя е бил съставен АУАН № 325, за това, че на посочената дата, около 06.15 часа на път I-5 км.344+600м., като длъжностно лице, отговарящо за поддръжката на пътя, не е осигурил условия за сигурно придвижване на   заледен участък, не е сигнализиран и не взети мерки за обработването му против замръзване, поради което лек автомобил “Форд“ с рег. № К 8186 АК, управляван от К.Н А., движейки се в посока към с.Черноочене, е излязъл извън пътното платно и се е блъснал в ската, след което са настъпили материални щети по МПС и увреждания на водача. Горното е преценено като нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен на А.Д., който е изложил несъгласие с отразените в него констатации; На основание цитирания акт за нарушение на 12.04.2018 г. Началникът на сектор към ОДМВР – Кърджали, сектор „ПП“ е издал НП № 18-1300-000325, с което на А.М.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв.  В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено: „нарушеният член е променен с докладна записка от А.Д.А. с вх. №1300р – 2394/04.04.3018 г. АНО е посочил като нарушена нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП.

Видно от разпита на свидетелите А.А. и Т.У., на 29.03.2018 г. настъпило ПТП в участък от пътното платно за с.Черноочене, до разклона за с.Черна скала. На мястото имало черен път, от който се стичала вода и имало заледен участък от пътя около 10-15 метра, където автомобилите губели контрол и излизали извън пътя. Св.А. сочи, че посетил мястото в 08.15 часа и констатирал, че има заледяване, без пътя да е обработен, където разговарял с колегите си от нощната смяна, измежду които и У., които съобщили за ПТП на същото място около 06.15 часа. По-късно съставил акт срещу А.М.. Св.Т.У. заявява, че на 28.03.2018 г. бил на работа нощна смяна като около 06.00 часа на сутринта получили сигнал за произшествие до разклона за с.Черна скала на км.344+600м. На мястото имало стичане на вода на пътното платно, поради което се получило заледяване и участъкът бил много хлъзгав. Констатирали излязъл извън платното автомобил като водачът потърсил лекарска помощ, поради което акта бил съставен на по-късен етап. Асфалта се виждал, но бил с по-тъмен цвят с тънък лед. Замръзването било едва забележимо, но много хлъзгаво.

От показанията на св.М.Е. и св.И.А. се установяла следното: На 29.03.2018 г. св.Е. бил дежурен кантонер към пътното поддържане на участъка в района на с.Черноочене и задълженията му включвали обход на района и измерване на температурите. Същата нощ около 03.30 часа температурите били положителни, а времето ясно, поради което се обадил на А.Д., който също обхождал своя район и му казал, че според него няма нужда от опесъчаване. Отделно от това се информирал от преминаващи автомобили за състоянието на пътната настилка; Св.И.А. работел като главен специалист към ОПУ-Кърджали, като задълженията му включвали проверка на изпълнение на задълженията на фирмата за поддръжка на пътя/към която работел жалбоподателя/ и обход на пътното платно. Сутринта на 29.03.2018 г. бил на работа и провел телефонен разговор с А., който се връщал от обход. Според свидетеля в сутрешните часове на 29.03.2018 г. нямало нужда от обработване на пътното платно с пясък, тъй като никъде нямало лед. Настилката бил суха, на места частично мокра, но без заледяване. Около 07.40 часа му се обадили за ПТП до разклона за с.Черна скала. Веднага отишъл на мястото и констатирал, че в дясно по посока гр.Хасково имало вода на пътното платно, което обаче не било заледено. Имало един или два завъртели се автомобила, без жертви.

При преценка на събраните доказателства, съдът намира депозираната жалба за допустима, като депозирана в законоустановения седмодневен срок и разгледана по съществото си за основателна.

Описаният в АУАН и НП  пътен участък – път I-5 км.344+600м е част от републиканската пътна мрежа, чието поддържане се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ чрез Областно пътно управление /ОПУ/- Кърджали, като специализирано териториално звено на Агенцията – по арг. от чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. АПИ е длъжна по силата на чл. 30, ал.1 Закона за пътищата/ЗП/ да поддържа пътната настилка в годно за безопасното й ползването състояние и това задължение на зависи от обстоятелството дали е налице уведомяване за състоянието на пътя по реда на  чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Няма никакво значение, по какъв начин съответното областно пътно управление е избрало да осъществява задължението си по поддържането и управлението на републиканския път – чрез възлагането на дейността с договор със съответната община или друго лице. За прецизност следва да се отбележи, че на съдът е служебно известно, че за републиканската пътна мрежа, разположена на територията на Област Кърджали е налице договор с Дружество по ЗЗД "РПМ Кърджали 2014" с участващи в същото дружество "Пътстройинженеринг" АД, " Трейс Кърджали" ЕАД и "Пи Ес Ай" АД  - Договор за възлагане на обществена поръчка  №РД – 38 -17/01.12.2014 г. с предмет: Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Южен централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата и обособена позиция № 1.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението се наказва с глоба от 2 000 до 7 000 лв. Легалното определение на понятието „длъжностно лице“ се съдържа в нормата на чл. 93, т. 1 от НК, а именно: „длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец, …“.

В конкретния случай безспорно А.М.Д., качеството си на служител на  ДЗЗД „РПМ Кърджали 2014“ и отговарящ за зимното поддържане на територията на Районна пътна служба гр.Кърджали се явява носител на пасивната процесуална легитимация, респ. наказателно отговорно лице.

При словесното изписването на нарушение АНО е отразил: „не е осигурил условия за сигурно предвижване на заледен участък не сигнализиран  и не взети мерки за обработването му против замръзване“. Това словесно описание, освен, че е граматически неправилно е и крайно неясно, тъй като съдържа в себе си няколко хипотези. Очевидно, че е направен опит нарушението да се подведе под всичките три хипотези на нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, която норма буквално е възпроизведена по-надолу в обстоятелствената част на наказателното постановление. Подобно е и изписването на нарушението в АУАН. Това според настоящия съдебен състав води до неяснота относно това, какво конкретно е възприел наказващия орган, че не е извършил жалбоподателя, т.е. дали не е поддържал пътя в изправност, дали не е отстранил препятствие по пътя и не е сигнализирал за него или не е предоставил част от обхвата на пътя на трети лица за ползване, с което затруднява участниците в движението. Съгласно § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП препятствие на пътя е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

Така констатираното несъответствие обоснова изводът, че наказващият орган не е конкретизирал в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на административното нарушение. Както при съставяне на АУАН, така и в издаденото НП, по същество липсва описание на конкретно установените факти и обстоятелства, на точното действие или бездействие от страна на нарушителя. Визираната норма на  чл. 178, ал. 1 т. 7 от ЗДвП независимо от обстоятелството, че цитираната санкционна разпоредба съдържа в себе си и състав на нарушение, е бланкетна, респ. препращаща, поради което и с оглед изискването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН е следвало контролните органи да отразят в АУАН и НП, в какво конкретно се състои бездействието на дееца, респ. в конкретна хипотеза на нормата на чл. 167, ал. от ЗДвП попада бездействието и каква мярка е следвало да се предприеме – сигнализиране за заледен участък, обработване против заледяване или отстраняване на лед. Това от своя страна води и до незаконосъобразност на издаденото НП, доколкото с неизпълнение на горе посочените задължения е и нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере, какви конкретно действия не е извършил, за което му е ангажирана административнонаказателната отговорност и на какво законово основание е следвало да извърши съответните действия.

Освен посочената неяснота относно описанието на нарушението следва да се отбележи и обстоятелството, че в АУАН е описана като нарушена нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, а в НП нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, което е незаконосъобразно с оглед липсата на каквито и да е мотиви за това. Отразеното в НП, че: „нарушеният член е променен с докладна записка от А.Д.А. с вх. №1300р – 2394/04.04.3018 г.“ е в пълно противоречие с принципите на административно наказателния процес и в случая е неприложима нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.    

За прецизност следва да се отбележи, че разгледано по същество нарушението (ако хипотетично се приеме, че деянието се изразява в това, че жалбоподателят не е предприел действия по отстраняване на препятствие на пътя – образувал се лед) се явява недоказано. Видно от събраните по делото писмени доказателства - копие на температурни дневници за м.март 2018 г., копие от дневник на дежурния по обход за 29.03.2018 г и подробна ведомост за м.март 2018 г. за метеорологична обстановка, състояние на настилката и дейност по ЗП, на посочената дата измерени и отразени положителни температури, ясно време и суха пътна настилка, на места частично мокра, което от своя страна изключвало нуждата от обработване на пътното платно против замръзване. Тези факти се потвърждават и от показанията на свидетелите М.Е. и И.А., последният от които също извършил обход на района и посетил местопроизшествието. Видно от неговите показания сутринта на 29.03.2018 г. бил на работа и провел телефонен разговор с А., който се връщал от обход. Според свидетеля в сутрешните часове на 29.03.2018 г. нямало нужда от обработване на пътното платно с пясък, тъй като никъде нямало лед. Настилката бил суха, на места частично мокра, но без заледяване. Около 07.40 часа му се обадили за ПТП до разклона за с.Черна скала. Веднага отишъл на мястото и констатирал, че в дясно по посока гр.Хасково имало вода на пътното платно, което обаче не било заледено.

Така изложените данни от свидетеля са в съществено противоречие с обстоятелствената част на НП, където е отразено, че нарушението се потвърждавало от обяснението на И.А. с вх. № 130000-3532/29.03.2018 г., което писмено доказателство не е приложено към административната преписка.

Св.У., който е посетил произшествието около 06.30 часа, заявява, че на мястото имало стичане на вода на пътното платно, поради което се получило заледяване и участъкът бил много хлъзгав. Констатирали излязъл извън платното автомобил като водачът потърсил лекарска помощ, поради което акта бил съставен на по-късен етап. Асфалта се виждал, но бил с по-тъмен цвят, с тънък лед. Замръзването

било едва забележимо, но много хлъзгаво.

            Всичко това взето в съвкупност, обоснова извода за недоказаност на вмененото на А.М.Д. обвинение за извършено административно нарушение по описания в НП начин. Различно би било, ако по делото се бе установило по категоричен начин, че атмосферните условия и състоянието на пътното платно са налагали нуждата от обработването на пътя против замръзване или, че след констатиране на заледен участък и съобщаването за това жалбоподателят не е предприел мерки за отстраняването му, респ. за полагане на пясък, луга или друго вещество с цел осигуряване безопасността на движението и то, ако такова нарушение е вменено на Д..

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано, поради което следва същото да бъде отменено изцяло.     

Водим от горното, съдът постанови решението си.

                                                                                      Председател: