РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. К., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200261 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № *** г. на Н. на г. П.к. при РУ на М.В.Р.
К., на А. Ф. Б. ЕГН ********** от гр. К., обл. П., ул. „З.” № . на основание чл.
184 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 106 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Б.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно.
Моли за неговата отмяна. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Оспорва извършване на нарушението.
Ответната по жалбата страна – Н. на група П.к. при РУ на М.В.Р. К.,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
1
разпита на актосъставителя Н. Ш., свидетеля по акта П. А., и приложените и
приети писмени такива – справка на нарушител/водач, заповед № **г., Заповед
№ **г., Заповед № **г., протокол за ПТП, справка от ОДБХ П., снимков
материал, АУАН, съдът намира за установено следното:
На 12.12.2023 г., служителите на РУ на МВР - К., свидетелите Н. Ш. и П.
А. изпълнявали служебни задължения по контрол на безопасността на
движението, като получили сигнал за възникнало около 22.50ч. ПТП на път I
- 6 км. 257 + 846 м. между гр. К. и село В. Л.. При пристигане на място
констатирали лек автомобил Р.М. с рег. № **, който имал повреди в предната
част. От водача му узнали, че превозното средство е претърпяло ПТП, като се
е ударило във внезапно излязло на пътната му лента животно/крава/.
Последното било живо и имало ушна марка, вписана впоследствие в
съставения протокол за ПТП. На мястото на произшествието нямало
собственик или пастир. След разговор с ОДЧ полицейските служители се
свързали с жалбоподателя, за който имали сведения, че пашува животните си в
този район, а и друг път имало произшествия с негови животни. Същият бил
призован да се яви в РУ на М.В.Р. К., където за констатираното от свидетеля
Ш. бил съставен АУАН срещу Б. за това, че на 12.12.2023г. в 22.50 часа в
община К., на път граница М.-Г. - К.-П.-С.-К.-С.-Б. при следните
обстоятелства: На Път 1-6 км 257+846 метра като стопанин (пастир) на
живото - крава го оставя без надзор в обхвата на пътя и става причина
животното да излезе внезапно на пътното плато и да бъде блъснато от
движещия се по пътя с предимство лек автомобил Р.М. с регистрационен
номер **, с което допуска ПТП с материални щети по автомобила, с което е
нарушил: чл. 106 ал. 1 от ЗДвП - не направлява или оставя без надзор ППС с
животинска тяга или стада и сьздава пречки (опасности) за движението.
Същият не вписал възражения в АУАН, а при разговора споделил, че
животното е негово и вероятно е било изпуснато от пастира.
Възоснова на така съставения акт, компетентният за това орган Н. на
група П.к. към РУ на МВР – К., съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и
приложените заповеди на министъра на вътрешните работи е издал
обжалваното наказателно постановление, като обстоятелствата по извършване
на нарушението са вписани по идентичен начин с тези в АУАН.
Жалбоподателя оспорва процесното животно да е негова собственост.
2
От изисканата справка от Областна дирекция по безопасност на храните се
установява, че в И.и.с. на БАБХ липсват животни с посочения в протокола за
ПТП номер на ушни марки, поради което не могат да установят собственост
към датата на произшествието. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че собствеността на животното е била установена чрез ОДЧ,
сведенията обаче са нееднозначни, според свидетеля А. чрез оперативен
дежурен били снабдени с тел. номер на жалбоподателя, тъй като знаели, че в
този район пашуват негови животни, а според актосъставителя- по номера на
ушната марка чрез проверка от ветеринарен лекар. Последното съдът не
кредитира, тъй като в системата В., ползвана от ветеринарните лекари,
подобна ушна марка като вписаната не съществува. И двамата свидетели
заявяват, че жалбоподателят потвърдил, че животното е негово, но не
установяват, за да се потвърди това обстоятелство, Б. лично ли е възприел
процесното животно. Относно този факт показанията им отново се разминават
– според свидетеля А. жалбоподателят не е посетил мястото на
произшествието, а единствено РУ на М.В.Р. К., където по дадените от него
сведения за собствеността бил съставен АУАН. Според свидетеля Ш. се явил
на мястото на произшествието, където имало и други негови животни, които
отвел. Свидетеля А. опровергава това обстоятелство, като твърди, че други
животни освен процесното не е имало. Това несъответствие между
показанията на двамата свидетели обосновава недостатъчна степен на
доказване на административното обвинение. Макар и показанията на
свидетелите да не са еднопосочни, съдът не отдава това на недобросъвестност
от тяхна страна, а на спецификата на работата на свидетелите, свързана с
посещение на пътнотранпортни произшествия, някои от които еднотипни, а и
такива, при които са участвали животни, в т.ч. и собственост на
жалбоподателя.
На следващо място жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.
106 ал. 1 от ЗДвП. Според посочената разпоредба водачите на пътни превозни
средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да
направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за
движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. Адресат на
въведените с нормата задължения са водачите на пътни превозни средства с
животинска тяга, на животни или на стада. Според АУАН и атакуваното
наказателно постановление, отговорността на жалбоподателя е ангажирана,
3
като собственик (пастир)на животно. Санкционната разпоредба на чл. 184 ал.
1 т. 1 от ЗДвП също предвижда, че глоба се налага на водач на пътно превозно
средство, което не е моторно, както и на водач на организирана група
пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който
наруши правилата за движение по пътищата. Субект на нарушението по чл.
106 от ЗДвП може да бъде само лице, което отговаря на легалната дефиниция
за водач, дадена в § 6. т. 25 от ДР на ЗДвП, съгласно който „водач“ е лице,
което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. По делото не се доказа на процесната дата и място,
жалбоподателят да е водил или карал посоченото в НП животно по процесния
път. Жалбоподателят дори да беше доказано, че е негов собственик, не може
да бъде извършител на вмененото му административно нарушение, тъй като
не отговаря на легалната дефиниция за водач. За собственици на животни,
оставили ги без надзор и станали причина за настъпване на ПТП, такава
отговорност не е предвидена. В случая се касае до реализиране на
административнонаказателна отговорност, като е недопустимо
материалноправните норми, определящи субекта на нарушението, да се
тълкуват разширително.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде отменено.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 400 лева. Предвид изхода на спора съдът счита, че е основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът отчете извършената по делото работа, правната му и фактическа
сложност, която не е висока, положените усилия от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя с явяване в съдебните заседания, поради
което и като приема разбирането на СЕС по дело C-438/22, както и
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, счита, че присъждане на
разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв. съответства в
достатъчна степен на извършената по делото работа. Същите следва да се
възложат на юридическото лице, част от чиято структура е наказващият орган.
4
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на Началника на група
П.к. при РУ на М.В.Р. К., с което на А. Ф. Б. ЕГН ********** от гр. К., обл.
П., ул. „З.” № ..на основание чл. 184 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 106
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- П. ДА ЗАПЛАТИ на А. Ф. Б. ЕГН ********** от
гр. К., обл. П., ул. „З.” № ..сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5