Решение по дело №70/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.29, ал.3 от ЗПЗП вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя си Д.Д., чрез процесуален представител – адв.М.С., против Уведомително писмо с изх.№ 02-250/2600/4823 от 01.12.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020г. за кампания 2019г., издадено от Зам. – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В жалбата се релевират доводи, че обжалваното писмо е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Моли се за неговата отмяна по подробно изложени съображения. Оспорващият подчертава, че липсват конкретни фактически основания въз основа на какъв административен акт са били наложени санкциите, включително наименование, дата на издаване на този акт, както и органът който го е издал, влязъл ли е в сила този акт и други обстоятелства. Счита, че уведомителното писмо не е мотивирано. Конкретно се твърди, че не е посочено основанието, въз основа на което се извършва прихващането, дали е резултат от санкции от предходни периоди, дали е недължимо оторизирана сума, за която вече е издаден АУПДВ или е приспадната сума от изискуемо задължение по други схеми и мерки които се администрират от ДФ „Земеделие“. Сочи, че в писмото са изброени всички възможности за това, без каквато и да е конкретизация.

В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител, намира, че в хода на производство не се доказа ДФ „Земеделие“ да има ликвидно изискуемо вземане към него. Подчертава, че дължимостта на прихванатата сума е предмет на оспорване по адм. дело № 86/2023г. по описа на Адм. съд – Варна, а задължението на бенефициента трябва да представлява установено вземане за разплащателната агенция. В случая административният орган дори не е посочил актовете, въз основа на които се твърди да са наложени прихващанията, а от друга страна – не се твърди да е налице хипотеза на влязъл в сила АУПДВ. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата – Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – гр.София, чрез процесуалния си представител - юриск. Д.М, в депозирани писмени становища, сочи на приложимост на чл.28 от Регламент (ЕС) № 908/2014 на Комисията, чл.52, ал.4 от ЗПЗП и чл.29, ал.3 от ЗПЗП. В хода по същество на делото, моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспореното уведомително писмо, чиито права и законни интереси неблагоприятно и пряко се засягат от него, в преклузивния 14-дневен срок от изтеглянето му от СЕУ, извършено на 10.12.2022г., поради което жалбата е допустима.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят „КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС“ ЕООД е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 550675 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2019г. дружеството подава Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: 25/300419/09721 и приложения за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020г.,видно от което е заявило за подпомагане площ от 16,98 ха по мярка „Биологично растениевъдство“ – БР 12 /л.182 от делото/. След извършване на задължителните проверки по чл.37 от ЗПЗП, на база данните в подаденото заявление и наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, на дружеството е оторизирана сума в общ размер на 18 497,68 лева.

На 01.12.2022 г. Зам. – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", оправомощен по делегация със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г., издава Уведомително писмо изх. № 02-250/2600/4823 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020г. за кампания 2019г., с което „КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС“ ЕООД е информирано, че по подаденото заявление /УИН/: 25/300419/09721на дружеството е оторизирана сума в общ размер на 18 497,68 лева. В писмото са посочени като неразделна негова част включените две таблици: Таблица № 1 - "Оторизирани суми", и Таблица № 2 - "Извършени плащания", както и легенда относно всяка от съставните в таблиците колони. В Колона 3 "Прихваната сума" от Таблица 2 „Извършени плащания“ е посочена сума в размер на оторизираната - 18 497,68 лева, като в легендата под таблицата е обяснено, че колоната отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. В Колона 5 "Изплатена сума" е посочена сума в размер на 0 лева.

С преписката до съда е представено и Становище № 02-2600/7241 от 05.01.2023г. на зам. - изпълнителния директор на ДФЗ. Според съдържанието му,след извършване на всички административни проверки, по заявлението на бенефициента не е установена недопустима за подпомагане площ за код на дейност БР 12 и е оторизирана исканата сума в размер на 18 497,68 лева. След проведена комуникация с дирекция „Финансова“, се установило, че на кандидата „КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС“ ЕООД е прихваната сумата 18 497,68 лева, поради наложена санкция за бъдещ период по схема за обвързано подпомагане за плодове /основна/ за календарната 2020г. Същата е описана в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх.№ 01-2600/6990 от 05.12.2022г., получено лично от Д.С.Д.на 12.12.2022г.

От придружително писмо изх.№ 02-2600/7241#4 от 14.02.2023г. /л.31 от делото/ и от извършена служебна справка в деловодната система на Адм. съд – Варна, се установява, че цитираното в становището Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх.№ 01-2600/6990 от 05.12.2022г. е предмет на оспорване по адм. дело № 86/2023г. по описа на Адм. съд – Варна. В цитираното придружително писмо се посочва, че извършеното с обжалвания в настоящото производство административен акт прихващане е в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията. Ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. Държавният фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/, а Разплащателната агенция, съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки. В разпоредбата на чл.11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", съответстваща на законовите норми на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4от ЗПЗП /ДВ бр.51/2019г./, е предвидена възможност за изпълнителния директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. В случая със Заповед № 0З-РД/3088 от 22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на В.К.– заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания. Следователно, оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, поради което е валиден административен акт.

Оспореното уведомително писмо е издадено в предвидената от закона писмена форма, но без задължителни реквизити от съдържанието си и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт, което накърнява правото на защита на неговия адресат, и препятства възможността за извършване на контрол и проверка. Съдържанието на акта сочи на пълно отсъствие на фактически и правни основания за издаването му, с оглед на което наведените в жалбата оплаквания за липса на мотиви, са основателни. Органът не е посочил фактите, от които черпи упражненото право на прихващане - кое е вземането, с което е направено прихващането, какъв е неговият произход, установеност, вид, размер, ликвидност и изискуемост, както и нормативната разпоредба, в която това право е предвидено. В настоящия случай, с оспорения акт е извършено прихващане от оторизираната сума за финансово подпомагане на жалбоподателя, като прихващането засяга изцяло одобрената сума по схемите и мерките за директни плащания. Основанията за извършеното прихващане не могат да бъдат извлечени и от съпоставка на данните в таблиците, а в обясненията към Таблица „Извършени плащания“ в относимата част за колона „Прихваната сума“, административният орган единствено е изброил възможните хипотези за прихващане на суми, без да посочва коя е приложил в случая и защо. Няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на произхода на прихванатата сума и нейната ликвидност и изискуемост. Данни и доказателства, обосноваващи приложимостта на предвидените хипотези, не се съдържат в акта, като волята на административния орган не се изяснява и от документацията, съпътстваща издаването на оспореното уведомително писмо.

В посочените обяснения за колона „Прихваната сума“ към Таблица „Извършени плащания“ от уведомителното писмо са дадени различни хипотези, но липсват твърдения и информация за издаден срещу дружеството АУПДВ с предмет наложени санкции или възстановяване на недължимо изплатени суми за финансово подпомагане, както и информация и за наличие на изискуеми, т. е. подлежащи на изпълнение, задължения на жалбоподателя във връзка с други схеми и мерките за финансово подпомагане. Обясненията към таблицата /под нея/ не внасят конкретност и обоснованост на прихващането, тъй като очертават три независими хипотетични възможности за прихващането. Едва в депозираното с административната преписка Становище № 02-2600/7241 от 05.01.2023г. са дадени от органа някакви насоки за основанието за извършеното прихващане, които са крайно лаконични, за да обосноват от правна и фактическа страна извършеното прихващане. Дори да се допусне, че с оглед дадените постановки с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, същото допълва мотивите на оспорения акт, изложените в становището обстоятелства нито по своя обем, нито по своята конкретика, са достатъчни да заменят изцяло липсващите мотиви на оспорваното уведомително писмо. Допълнителното обосноваване и конкретизиране на основанията за извършеното прихващане в депозираните писма в хода на производството, както и в хода на о.с.з., включително чрез поисканата ССчЕ от процесуалния представител на ДФ "Земеделие", е процесуално недопустимо. Органът е бил длъжен да посочи акта, фактически и правен източник на сумата, претендирана като дължима. В становището на административния орган, дадено пред съда, с което жалбоподателят не е запознат до този момент, е направен опит за внасяне на яснота чрез обяснението, че приспадането е в резултат от наложена санкция за бъдещ период по УП изх.№ 01-2600/6990 от 05.12.2022г. А в придружително писмо изх.№ 02-2600/7241#4 от 14.02.2023г., административният орган предоставя информация, че въпросното УП е предмет на оспорване по адм. дело № 86/2023г. по описа на Адм. съд – Варна, но и че счита, че е налице предварително изпълнение по отношение на акта. При безспорната липса на конкретика в оспорвания акт, е възможно въпросните суми по уведомителни писма да бъдат повторно прихванати с други уведомителни писма.

Наред с изложеното, липсва житейска и юридическа логика за издаването на акта, явяващ се основание за извършеното прихващане - изх.№ 01-2600/6990 от 05.12.2022г, след отправянето на компенсационното волеизявление с оспореното УП изх.№ 02-250/2600/4823 от 01.12.2022г. Дори да се игнорира и този порок на оспорвания акт, в контекста на обясненията към Таблица „Извършени плащания“, вземането на ДФЗ по УП изх.№ 01-2600/6990 от 05.12.2022г., е публично държавно вземане по см. на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК вр. чл.27, ал.5 от ЗПЗП. Нормата регламентира характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП. За изпълнението му се изисква издаване на акт за публично държавно вземане /арг. чл. 165 от ДОПК/, какъвто в случая липсва. Идентични правни изводи за отсъствие на основание за прихващането следват и от анализа на правната норма на чл. 28 от Регламент (ЕС) № 908/2014 на Комисията, релевирана като основание за извършване на прихващането от административния орган. Съгласно разпоредбата, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Налице е препращане към националното законодателство относно реда за установяване и събиране на вземанията на ДФЗ. В смисъла на цитираната разпоредба е и съображение 24 от същия регламент, където е посочено, че един от начините за събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство. Кореспондиращи с нормата и приложими в случая са именно горецитираните разпоредби на ДОПК. Липсват каквито и да било данни за издаден срещу дружеството АУПДВ с предмет наложени санкции или възстановяване на недължимо изплатени суми за финансово подпомагане.

В последващите писма от административния орган, след представяне на административната преписка, и в съдебна зала се навеждат доводи за предварителна изпълняемост на административните актове по ЗПЗП, съгласно чл.52, ал.4 ЗПЗП и чл.29, ал.3 от ЗПЗП. Такова последващо мотивиране на акта е процесуално недопустимо предвид изискванията на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Самите доводи по същество също не могат да бъдат споделени. Прихващането е способ, който замества принудителното изпълнение и изисква вземането на прихващащата страна (активното вземане) да е ликвидно и изискуемо към момента на изявлението за компенсация. На първо място, следва да се отбележи, че издаването на процесното УП за прихващане хронологически предшества издаването на УП изх.№ 01-2600/6990 от 05.12.2022г., наложената санкция по което се явява твърдяното от органа основание за извършване на прихващането. Т.е., последното се явява извършено без основание. Изключение от изискването за ликвидност и изискуемост на вземането е актът, с който е установено вземането, да подлежи на предварително изпълнение, съобразно националното законодателство. Предварителната изпълняемост, обаче, също следва да е налице към момента на компенсационното изявление. В случая, към момента на издаване на оспорения акт, уведомителното писмо, с което е наложена санкцията за бъдещ период, не само не е подлежало на предварително изпълнение по силата на специалния ЗПЗП или по разпореждане на административния орган, но дори не е било издадено. Допускането на предварително изпълнение е станало една впоследствие - с настъпилите изменения в ЗПЗП /ДВ. бр.102 от 23 декември 2022г., влезли в сила от 01.01.2023г./ В тази насока, дори да се игнорира факта на предприемане на изявление за прихващане преди възникване на вземането по санкционния акт, явяващо се негово основание, отново не могат да бъдат споделени аргументите на ответника, извлечени от новата разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП. Същата предвижда предварително изпълнение на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на ЗПЗП, но не е била действаща към датата на издаване на оспорваното уведомително писмо, т.е. измененията на разпоредбата на чл.29, ал.3 ЗПЗП са неотносими към преценката за законосъобразност на оспорвания акт.

Действително, отпадането на суспензивния ефект на оспорването, разписано в новия чл.29, ал.3 ЗПЗП има незабавно действие и по отношение на заварените правоотношения с оглед процесуалния й характер, но същото не може да преуреди материалноправните отношения и основания за извършване на прихващането към датата на оспорваното УП, придавайки ликвидност и изискуемост на вземането на разплащателната агенция. Последното не е било годно за прихващане към момента на изявлението за компенсация, тъй като не е било ликвидно и изискуемо. При липсата на предварителна изпълняемост на УП изх.№ 01-2600/6990 от 05.12.2022г. и наличието на висящо съдебно производство по оспорването му, административният орган няма правната възможност да извърши прихващането, още по - малко преди възникването в правния мир на вземането по УП изх.№ 01-2600/6990 от 05.12.2022г., с оглед датата на издаване на двете уведомителни писма. Публичното вземане на разплащателната агенция не е било ликвидно и изискуемо, поради което и компенсационното волеизявление на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразно.

Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника досежно приложимост на чл.52, ал.4 от ЗПЗП по настоящия казус. Съгласно цитираната разпоредба, безвъзмездната финансова помощ по ал. 1 се предоставя с административен акт или с административен договор. Оспорването на административните актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Съгласно ал.1 на същия член, въпросната безвъзмездна финансова помощ се отпуска за подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план. Същите систематично са поместени в нова глава Пета на ЗПЗП и касаят Прилагането на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. (ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.), респективно - издаваните във връзка с реализирането на плана индивидуални административни актове. Нормата на чл.52, ал.4 ЗПЗП е изцяло неотносима към оспорвания административен акт и настоящия казус и не може да обоснове предварително изпълнение на УП изх.№ 01-2600/6990 от 05.12.2022г.

С оглед изложеното, дължимо е решение за отмяна на уведомителното писмо на Зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която е извършено прихващане с оторизираната сума в размер на 18 497,68 лева, като при усл. на чл. 173, ал. 2 от АПК се следва връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на земеделския производител при спазване на указанията в настоящото решение. Оспорването на жалбоподателя, обаче, е насочено срещу уведомителното писмо в цялост. Наличието на оторизирана сума в размер на 18 497,68 лева лишава от правен интерес оспорващото дружество, тъй като в тази част писмото е благоприятно за нея. В съответната част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати на основание чл. 159, т. 4 от АПК.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по делото. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК дължимите разноски възлизат общо на 1050 лева, включващи 50 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение, изплатено по приложен Договор № 044741/18.12.2022г., които следва да се присъдят в пълен размер.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.159, т.4 АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Уведомително писмо с изх.№ 02-250/2600/4823 от 01.12.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020г. за кампания 2019г., издадено от Зам. – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е оторизирана на дружеството сума в размер на 18 497,68 лева, и ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.

ОТМЕНЯ по жалба на „КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС“ ЕООД Уведомително писмо с изх.№ 02-250/2600/4823 от 01.12.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020г. за кампания 2019г., издадено от Зам. – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която е извършено прихващане с оторизираната сума в размер на 18 497,68 лева.

ИЗПРАЩА преписката на органа за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 25/300419/09721 за кампания 2019, подадено от „КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС“ ЕООД при спазване на дадените указания по прилагането на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 1050 лева, сторени разноски за първата инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: