Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Маргарита
Димитрова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 460 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба на З.С.С. се твърди, че
на 12.01.2020 г., около 16.25 ч. в гр. София е причинено ПТП от лек автомобил „Тойота
Аурис” с рег. № *****управляван от Г.С.Л., който се движил по северната
скоростна тангента и поради несъобразена, с пътните условия и собствените му
възможности, скорост самокатастрофирал в мантинела и бетонна островна преграда.
Вследствие на пътния инцидент пострадала пътничката в лекия автомобил М.Б.Л.,
която починала след двуседмично активно лечение за спасяване на живота й, на
27.01.2020 г. Твърди се, че починалата е баба на ищеца. Твърди се, че връзката
между двамата, приживе, била изключително силна и внезапната й смърт го
съкрушила. Отношенията им били изключително хармонични, основани на взаимна
обич и уважение. Твърди се, че ищецът загубил майка си в юношеска възраст и
баба му поела тази роля в живота му. Същият израснал под нейната морална,
духовна и финансова опека. Живеели в общо домакинство, а ищецът черпел от баба
си опит, учил се на уважение и поставил устоите в съзнанието му да бъде
отговорна личност.
Предвид тези фактически твърдения ищецът
е мотивирал правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на лек автомобил „Тойота”, да му заплати сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на М.Б.Л.. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „ДЗИ – О.З.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. П..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Кантарджиев.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано
от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани
доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник като
към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл,
поради което същият е процесуално допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното
дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид.
Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2
от ЗЗД.
Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил „Тойота Аурис” с рег. № *****е налична валидна застраховка, покриваща риска
«гражданска отговорност», сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя и неговата противоправност се установява при съвкупен анализ от
представените по делото писмени доказателства и изслушаната САТЕ, изготвена от
вещото лице В.Д.. В заключението на същата е посочено, че причините за пътния
инцидент са от субективен характер – действията на водача с органите на
управление при налична техническа възможност да управлява със скорост, при
която да контролира траекторията на движение в района на пътното платно.
Причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди – факта на
смъртта на М.Л.са установени с оглед изслушаната по делото СМЕ, изготвена от
вещото лице д-р К.С., който е посочил в заключението си, че смъртта на лицето е
в причинно следствена връзка с настъпилото на 12.01.2020 г. ПТП като
непосредствената причина за нейната смърт е остра сърдечно съдова и дихателна
недостатъчност, развила се на базата на усложнения от уврежданията, получени
при процесното ПТП.
Ищецът е роднина по права линия от втора степен /внук/ на починалия в ПТП,
което се установява от представеното по делото удостоверение за наследници изх.
№ 01246/05.02.2020 г. На СО – район «Подуяне».
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.
дело 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, а по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг на материално
легитимираните лица се допуска по изключение, при наличие на установена връзка
на привързаност между лицата /в случая между баба и внук/, която поради конкретни житейски обстоятелства е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, които
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка.
Казано по друг начин в тези случаи за
получаването на обезщетение не е достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с това следва да се установят морални болки и страдания, надхвърлящи присъщите такива за съответната връзка,
разгледана в контекста на традиционните за българския бит и традиции взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
От ангажираните по
делото гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че между ищецът
и починалата в ПТП, негова бабае съществувала изключителна като интензитет
връзка, надхвърляща коментираните по-горе традиционни такива за българския бит
и традиция. В процесния случай по несъмнен начин, според настоящия съдебен състав е установена силна и трайна взаимна
близост и обич между баба и внук,
които са живеели и в общо домакинство, а смъртта на единия от тях се е отразила
изключително тежко в психоемоционален план на ищеца. Същият е претърпял емоционален срив, отказал е да се върне в жилището,
което е обитавал с баба си, като тези му изживявания са му причинили морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира заявеният иск за основателен до размера на 30 000
лв., за която сума същият следва да се уважи и отхвърли за горницата до пълния
предявен размер.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ
предвиди, че лихвата за забава върху застрахователно обезщетение се следва от
по-ранната от двете дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на
всички изискуеми по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя / в този смисъл решение 128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г.
на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението за забава за
неимуществените вреди се следва от 17.11.2020
г. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес обаче
началният период на законната лихва следва да се присъди от 07.12.2020 г.,
както е поискано в исковата молба.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 1 350 лв. –
разноски.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 245
лв. – разноски.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на З.С.С., ЕГН **********,*** сумата от
30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на М.Б.Л., в резултат на ПТП, реализирано на 12.01.2020
г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2020
год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен, както и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 1 350 /хиляда триста и петдесет/ лв. -
разноски.
ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ДЗИ
– О.З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 245
лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: