Р Е Ш Е Н И Е
№
1063/10.05.2019
год., гр. Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
ХXXVIІ – ми граждански състав
на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа
докладваното от съдията Радев гражданско дело № 5575 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Профи кредит България” ЕООД против Г.П.М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1112.18 лв. по сключен между страните договор за потребителски кредит № ********** / 11.11.2016 год., от които 663.37 лв. - главница, 94.17 лв. - договорна лихва и 354.64 лв. - възнаграждение за допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.05.2018 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3332/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно призовано. С нарочна молба процесуалният представител на същото моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.
Особеният представител на ответника оспорва претенциите, като неоснователни.
След анализ на събраните по делото доказателства и твърденията на ищеца, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, относими към предмета на спора:
На 11.11.2016 год. между ищцовото дружество - кредитор и ответника - кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит с допълнителни услуги, съгласно който кредиторът е отпуснал кредит в размер на 1050 лв. на кредитополучателя, а последният се е задължил да го върне на равни месечни вноски. Стойността на допълнителните услуги, закупени с договора за кредит, е уговорена на 679.20 лв. и е следвало да се изплаща на равни месечни вноски, заедно с кредита.
Общият размер на задълженията на ответника по договора за кредит възлизат на 1977.84 лв., в т.ч. отпуснат кредит, допълнителни услуги и договорна лихва и е следвало да се изплатят на 12 месечни вноски от по 164.82 лв., включваща 108.22 лв. - погашение на кредит и договорна лихва, както и 56.60 лв. - погашение на допълнителни услуги. Падежната дата на последната погасителна вносна е уговорена на 10.11.2017 год.
На 11.11.2016 год. „Профи кредит България” ЕООД е изплатило на М. по банков път сумата от 1050 лв., съгласно отпуснатия му кредит.
По заявление на дружеството, депозирано на 09.05.2018 год., по ч.гр.д. № 3332 / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
Налице е твърдение от страна на ищеца, че до момента ответникът е изплатил сума в размер на 865.66 лв. по договора за кредит.
При така установените факти, исковете се явяват частично основателни.
Страните са били обвързани от договора за потребителски кредит, по който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в посочения размер, като становището на настоящия състав за частична основателност на исковете почива на следните аргументи:
Възнаграждението за закупените т.нар. „допълнителни услуги“ на стойност 679.20 лв. всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособено като отделно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“ реално не е предоставена услуга, понеже липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на допълнителни средства, респ. следващ кредит и условията по него са по съгласие на страните. Останалите „допълнителни услуги“ са свързани с усвояване и управление на кредита - приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. Затова възнагражденията за тях са възнаграждения по договора за кредит, което противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК и клаузите, с които е уговорена дължимостта им са нищожни на основание чл.21 от с.з. Но не само - понеже, както се каза, касае се за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, те следва да са включени в годишния процент на разходите - чл.19 ал.1 от ЗПК и макар това да е е сторено, те по естеството си са част същия. Но с тях се надвишава ограничението по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което клаузите за дължимост на възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и на друго основание - чл. 19 ал.5 от ЗПК. По тези съображения вземането по договора за допълнителни услуги не съществува.
По възнаградителната лихва - разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Като противоречаща на добрите нрави би следвало да се счете уговорката,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а за обезпечени кредити – двукратния (Р-906-2004-II г.о.; Р-378-2006-II г.о.;
О-901-2015-IV г.о.).
В случая уговореният ГЛП от 41.17 % е в четири пъти по-висок размер от този на законната лихва, поради което, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, съответната клауза от договора за кредит се явява нищожна, тъй като накърнява добрите нрави. Следователно, възнаградителната лихва също е недължима.
Поради
това, за М. е възникнало валидно задължението да върне единствено чистата
стойност на кредита или 1050 лв.
Що
се отнася до твърдяната предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, следва
да се има предвид, че нейното настъпване се подчинява на установеното в
практиката схващане за надлежното й обявяване, което очевидно
не е сторено - липсват данни уведомителното писмо да е било връчено на
ответника. Но това е без значение, т.к. преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, всички вноски по погасителния план са
падежирали, а оттам - още към този момент цялото вземане е било изискуемо.
Предвид признанието на ищеца за неблагоприятен факт - че ответникът е изплатил сумата от общо 865.66 лв., съдът приема, че с нея задължението за връщане чистата стойност на кредита е погасено в тази част.
Понеже няма доказателства остатъкът от главницата, възлизащ на 184.34 лв., да е изплатен, искът за главница - по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява основателен в този размер.
Оттам, основателен е и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД -за дължимост на законната лихва върху неплатения остатък от кредита, начиная от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното плащане.
При това положение и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно са дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество по ч.гр.д. № 3332 / 2018 год. на БРС и възлизащи на 12.43 лв., както и тези за настоящото производство, в размер на 87.02 лв., вкл. държавна такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултски възнаграждения.
Водим от изложеното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.П.М.
***, ЕГН - **********, на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи “Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.ов и И.Г.сумата
от 184.34 лв. - неплатен остатък от главница по сключен между страните договор
за потребителски кредит № ********** / 11.11.2016 год., ведно със законната
лихва върху посочената сума, начиная от 09.05.2018 год. до окончателното й
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3332/2018 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над уважения до пълния предявен размер от 663.37 лв. и иска за
законна лихва върху неоснователната част от главницата, както и изцяло исковете
за договорна лихва от 94.17 лв. и за възнаграждението за допълнителни услуги от
354.64 лв.
ОСЪЖДА Г.П.М. да заплати на “Профи кредит България” ЕООД
деловодни разноски в размер на 12.43 лв. за производството по ч.гр.д. № 3332 /
2018 год. на БРС, както и в размер на 87.02 лв. - за настоящото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
на страните.
Съдия: А. Радев
Вярно с оригинала!
С. Добрева