М О Т
И В И
към присъда № 70/16.05.2019
г. по НОХ д. № 246/2019 г. на РдРС:
С обвинителен акт Р.п.Р. е повдигнала обвинение против С.К.Р., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, пенсионер, неосъждан, живущ ***, с ЕГН: **********, за това,
че, на 17.05.2018 г., около 15,30 ч., в гр.Р.,
в района на А., извършил действия, с цел да
удовлетвори полово желание, без съвкупление
/ целувал по лицето, облизвал с език устата и се опитвал да пъхне езика си в нея, хванал за ръката и опипвал раменете, краката и долната част на корема, над половия орган/ по отношение на ненавършилата
14-годишна възраст Б.Б.Ш.- престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата
поддържа така повдигнатото обвинение и по изложените съображения в съдебно
заседание пледира за признаване на подсъдимия за виновен и определяне на наказание
три години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено за срок
от пет години, както и да бъде осъден подсъдимият да заплати направените по
делото разноски, направени по досъдебното производство и на фазата на съдебното
следствие.
Подсъдимият С.К.Р. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение,
като моли за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия- адв.В.В. *** пледира за оправдателна
присъда. Смята, че обвинението не е доказано. Набляга на допуснати съществени
нарушения при разпознаването на подсъдимия.
При дадената последна дума,
подсъдимият не е изложил нови обстоятелства по същество.
Районният съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, намира за установено следното:
На 17.05.2018 г., около 12.00 ч., пострадалата
Б.Б.Ш., тогава на 9 години, ученичка във втори клас
на ОУ „Х. С.“- ' гр. Р., след като се прибрала от училище в дома си си в гр.Р.,
ул.„Ш.“, № 6, към 15.30 ч. отишла в магазин, който се намирал на входа на градския
парк, в района на автогарата в гр.Р., в близост до нейното жилище. След като
излязла от магазина, тръгнала в обратна посока. По пътя се разминала с баща й-
свидетеля Б.Ш..
Подсъдимият С.К.Р. по това време бил
на 72 г., живущ ***. На въпросния ден
17.05.2018 г. било С. д.. Подсъдимият отишъл в родното си село Б.. Там се
срещнал със свидетеля И. Р.- негов брат, с когото имали пререкания за
наследствената им къща. Двамата седнали да се разберат и помирят, хапнали и
пийнали по около 200 мл. ракия. Подсъдимият казал, че нещо не се чувства добре
и си тръгнал с колелото.
Когато стигнал до района на А. в
гр.Р., минавайки по пътеката, водеща към нея,
подсъдимият С.Р. се разминал със свидетеля Ш. и настигнал пострадалата-
свидетелката Б.Ш.. Той я поздравил, бутайки колелото с едната ръка. Било
относително топло и детето било облечено с къси панталонки. Попитал я как се
казва няколкократно. След това я спрял и й казал да застане. С цел да
удовлетвори половото си желание, без съвкупление, подсъдимият Р. започнал да я
разтрива по рамената, като я държал за ръката. Детето се уплашило. Р. подпрял
колелото на намираща се на мястото ламарина. Започнал да разтрива детето по
коремчето и малко по- надолу, след което го накарал си изплези езичето. Детето
започнало да плаче и казало, че иска да се прибере, защото го чакат в къщи. След
това подсъдимият бутал колелото с едната ръка, а с другата държал детето здраво
и така вървейки стигнали до пътя, където детето успяло да се отскубне и започнало
да бяга в посока към къщи. Когато Б. се прибрала вкъщи първоначално я било срам
да каже какво се е случило. Тогава там бил само по- големият й брат. Тя
започнала да си мие устата и лицето. Направило й впечатление, че възрастния мъж
имал нещо като бенка в областта на носа и че носел шапка, бил с бяла коса.
Когато Б. по- късно разказала на баща си за случилото се, той казал, че познава
подсъдимия и се сетил, че ги е срещнал последователно преди това. От цялата
ситуация детето се чувствало уплашено, погнусено и засрамено.
Свидетелят С.С.,
който е внук на подсъдимия Р. през този ден бил на път за къщата, където живеят
баба му и дядо му. Той живеел в кв.“В.“ на гр.Р., а дядо му- на ул.“Х. Д.“ 16,
в „П. к.л“ в гр.Р.. Стигайки А. посока от към завод „Е.“, свидетелят видял в
района на паркинга на Автогарата човек с колело, който припознал като дядо му.
Извикал, но той не го чул и си продължил по пътя нагоре зад загражденията,
посока стадиона. Настигнал го и пред него видял, че на 2-3 м. пред него ходи
някакво дете, като през цялото време свидетелят имал визуален контакт. От там
насетне се прибрали заедно до дома на подсъдимия на ул.“Х. Д.“, без да спират никъде.
С протокол за разпознаване на лица
и предмети от 18.05.2019 г. пострадалата Б.Ш. е посочила като извършител на
деянието лицето под № 1. Като белези, по които е разпознала извършителя, същата
е изтъкнала бенката под носа му. Видно от снимковия материал, само подсъдимият
е с шапка на главата. На разпознаването присъствали свидетелите Ю.К. и В.Т..
На фазата на досъдебното
производство е назначена психолого- психиатрична
експертиза, като е установено, че по време на инкриминираното деяние
пострадалата е била психически годна правилно да възприема фактите, имащи
значение при разследването и може да дава достоверни показания във връзка с тях.
Не е налице разстройство на психичното й здраве в следствие на инкриминираното
деяние. Според експертизата, към момента на провеждането й пострадалата е могла
да дава адекватни показания, да отговаря на поставените й въпроси и да участва
в наказателното производство в присъствието на психолог, като може да. назовава
проблемите и се опитва да изгражда стратегии за справянето с тях, не е склонна
към фантазиране й измисляне. Същата не е била в
М
О Т И
В И
към присъда № 70/16.05.2019 г. по
НОХ д. № 246/2019 г. на РдРС, /л.2/:
състояние да противодейства психически и физически на
инкриминираното деяние. На фазата на съдебното следствие е допусната нова
експертиза от вещите лица д-р Р.К.- психиатър и Ц.Д.- психолог, като заключенията
по същата се припокриват с тези на експертизата по досъдебното производство.
Видно от заключението на
извършената на фазата на досъдебното производство психиатрична експертиза, подсъдимият
не страда от психично заболяване и не се води на отчет в Психиатрично
диспансерно отделение- П.. Не страда от заболявания, които биха се отразили на
неговото сексуално поведение. До инцидента, предмет на досъдебното
производство, при него не е имало данни за разстройства в сексуалното му
поведение, като при освидетелстването е заявил, че през последните години на
терена на урологични проблеми /с уринирането/, има
затруднения при осъществяването на сексуален контакт. Наличието на желание за
интимност при системно осуетяване на възможността за осъществяването на такава,
вероятно насочва вниманието му към детето като заместител. Употребеният алкохол
допринася за реализирането на тези действия. По време на инкриминираното деяние,
според експерта и към момента на изготвянето й, подсъдимият е могъл да дава
адекватни обяснения и да участва в наказателното производство. Тези изводи се
потвърждават и от изготвената и приета на фазата на съдебното следствие съдебна
психолого- психиатрична експертиза. С оглед
разширените задачи на експертизата, вещите лица- д-р Р.К. и Ц.Д.- съответно психиатър
и психолог, са дали отговор и на поставения допълнителен въпрос, а именно: с
оглед параметрите: възраст, телесно тегло, честота и вид на консумирани спиртни
напитки, 100 гр. концентрат /домашна ракия/ били повлиял на чувствата,
впечатленията, проявите на подсъдимия С.К.Р.? Според вещите лица, съобразно
горните параметри, с много голяма степен на вероятност 100 мл. концентрат не би
могъл да повлияе съществено на чувствата, впечатленията и проявите на
подсъдимия, както и не би предизвикал у него качествени или сериозни
количествени промени на съзнанието.
Подсъдимият С.Р. не е осъждан.
Същият се ползва с добро име сред познатите и близките си, което е видно от
свидетелските показания на Ф.К., негова снаха. Подсъдимият е с влошено
здравословно състояние, страда от фиброзни промени в
левия бял дроб, формация в дясната надбъбречна жлеза със суспектни
КТ- данни за адемон, лезия
черния дроб с КТ характеристики, близки до хемангиом,
приложен е катетаризационен протокол и епикриза. Налице са данни за двуклонова
коронарна болест и др. сърдечни заболявания.
По делото е представено становище
от Дирекция „С. п.“, община Р., като видно от същото и от показанията на
социалния работник М. С., отдел „З. на д.“ е сезиран да присъства на разпита на
детето и е запознат със случая. Детето живее при подходящи условия. Двамата
родители работят и осигуряват средства за издръжката на дъщеря си. В
семейството има по- голям брат. По повод причинената емоционална травма на
детето, отдел „З. на д.“ предприел действия и същата бе насочена за работа с
психолог. По данни на родителите, детето се справя с емоционалната травма,
която е нанесена. Продължава да посещава училище и продължава да общува с
приятели на нейната възраст.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
показанията на разпитаните свидетели Б.Ш., Б.Ш., С.С.,
Ю.К., В.Т., Ф.К., М. С., справка от НИМХ, Филиал- К., компютърно- топографско
изследване на гръден кош, на МБАЛ“Р. А.“- П., одтеление
„Образна диагностика“, медицивска документация от
Специализирана болница за активно лечение по кардиология „С. Г.“- П. ООД, 2 бр.
съдебни психолого- психиатрични експертизи на вещите
лица д-р Р.т К. и Ц.Д., както и от събраните по ДП № ./18.05.2018 г., по описа
на РП- Р. писмени доказателства, а именно: справка за съдимост /л../, протокол
за разпит на обвиняем /л../, протоколи за разпит на свидетели /л../, експертизи
/л../, протокол за разпознаване на лица и предмети и фотоалбум /л../, протокол
за освидетелстване /оглед на лице/ с писмени съгласие на лицето /л../, протокол
за личен обиск на лице /л. фиш за спешна медицинска помощ, както и от обясненията
на подсъдимия.
Събраните доказателства в по-
голямата си цялост не си противоречат, кореспондират си и взаимно се допълват.
В горния смисъл съдът не дава вяра
на показанията на подсъдимия, в частта им, в която твърди, че не е имал никакво
съприкосновение с детето. От показанията на пострадалата Б.Ш. е видно, че
подсъдимият Р. я е спрял, задържал я е с едната ръка, като с другата е започнал
да опипва раменете и долната част на корема, над половия орган. Показанията на
свидетелката, въпреки младата й възраст, са логични и последователни и според
приетите експертизи, детето по време на инкриминираното деяние е било
психически годно правилно да възприема фактите, имащи значение при
разследването и може да дава достоверни показания във връзка с тях и към
момента на провеждането на експертизата Б. е могла да дава адекватни показания,
да отговаря на поставените й въпроси и да участва в наказателното производство
в присъствието на психолог, като може да. назовава проблемите и се опитва да
изгражда стратегии за справянето с тях, не е склонна към фантазиране й
измисляне. В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията й.
Не променя горните изводи и
заключението по допълнителната съдебна психолого-
психиатрична ескпартиза, в частта му, в която
експертите са достигнали до извода, че с голяма степен на вероятност 100 мл.
концентрат не би могъл да повлияе съществено на чувствата, впечатленията и
проявите на подсъдимия, както и не би предизвикал у него качествени или
сериозни количествени промени на съзнанието. Действията на подсъдимия не биха
могли да бъдат провокирани единствено от консумирания алкохол, същите са
мотивирани от стремежа да се удовлетвори полово желание без съвкупление и в
М
О Т И
В И
към присъда № 70/16.05.2019 г. по
НОХ д. № 246/2019 г. на РдРС, /л.3/:
случая приетото количество алкохол би могло да
подсили този стремеж, но не и да се окаже единствена причина за извършване на
действията.
Показанията на свидетеля С.С., внук на подсъдимия, който твърди, че е видял дядо си в
района на А. в гр.Р. и едно дете, което е вървяло пред него, също не променят
горните изводи. Видно от показанията на свидетелката и пострадала Б.Ш., същата
се е отскубнала в момента, когато двамата са стигнали до пътя и това, че С. е
видял детето да върви пред подсъдимия не води до извода, че подсъдимият не е
извършил преди това действията, описани от пострадалата. Това, че свидетелят не
е видял подобни действия не означава, че не е имало такива преди да осъществи
визуален контакт с подсъдимия и по- късно да тръгне с него към дома му.
По отношение на разпознаването. Действително,
видно от снимковия материал по фотоалбума към протокола за разпознаване на лица и предмети, единствено подсъдимият е с шапка
и това е един от белезите, които пострадалата Б.Ш. е посочила. Изключването на
този протокол от доказателствата по делото обаче, не би променило извода,
относно авторството на деянието. Както бе отбелязано по- горе, освен, че
пострадалата описва действията, извършени от Р., същият е бил забелязан от
свидетеля Б.Ш. непосредствено преди деянието, а свидетелят С.С. също го е видял в района на Автогарата с колелото му и
двамата са тръгнали към дома му. Освен това по делото не се събраха каквито и
да било доказателства за друго лице, находящо се в
района, което да притежава външни характеристични белези, подобни на тези на
подсъдимия- възраст, цвят на косата, ръст, както и друго лице с колело. Ето
защо съдът намира, че по отношение на авторството на деянието не съществуват
каквито и да било съмнения.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прие, че с деянието си подсъдимият С.К.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл.149 ал.1 от НК, тъй като, на 17.05.2018 г., около
15,30 ч., в гр.Р., в района на А., извършил действия, с цел да удовлетвори полово
желание, без съвкупление /хванал
за ръката и опипвал раменете и долната част на корема, над половия
орган/ по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст Б.Б.Ш..
От обективна страна- деянието е извършено чрез
действие- хванал за ръката
и опипвал раменете и долната част на корема, над половия орган на потрадалата. Съгласно трайната съдебна практика престъплението
се явява довършено със самото осъществяване
на блудственото действие. Освен
това деянието в настоящия казус се явява съставомерно и без целта на дееца да бъде постигната,
а именно- деецът действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен /в горния смисъл е Решение № ./11.07.1973
г. по н.д. № ./1972 г.,. н.о./. В настоящия казус
не е налице употреба на
сила или заплашване, но същите
не са елементи от състава на престъплението по чл.149, ал.1 от НК
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на извършването
на действия, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление с
лице ненавършило 14-годишна възраст,
предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици
и е искал настъпването им. Следва
да се отбележи, че деянието
в настоящия казус се явява
съставомерно и без целта на
дееца да бъде постигната, а именно- деецът действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен /в този см. Решение № . от 25.I.1979 г. по н. д. № ./79 г., . н. о. на ВС и Решение №. от
18.II.1981 г. по н. д. № ./81 г., I н. о. на ВС/.
Причини
за извършване на деянието- незачитане
неприкосновеността на личността
и най- вече на подрастващите.
Смекчаващи вината обстоятелства- чисто съдебно
минало, липсата на сериозни вредни последици за здравословното и психическото състояние на пострадалата, както и възрастта и здравословното състояние на подсъдимия. Същият страда от множество заболявания- фиброзни
промени в левия бял дроб, формация в дясната надбъбречна жлеза със суспектни
КТ- данни за адемон, лезия черния дроб
с КТ характеристики, близки до хемангиом, данни за двуклонова коронарна болест и др. сърдечни заболявания.
Отегчаващи отговорността обстоятелства- няма.
След като призна подсъдимия
за виновен по чл.149 ал. 1 от НК, предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, съдът определи наказание, при условията
на чл.54 НК, към предвидения законов минимум за
подобен род престъпления, а именно-
„Лишаване от свобода" за срок от една година.
След като намери, че са налице условията
на чл.66, ал.1 НК- наложеното наказание лишаване от свобода е до три години,
а именно- една година, деецът
не е осъждан на лишаване от
свобода и за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, на основание чл.66,
ал.1 НК, съдът отложи изпълнението
на наложеното наказание за срок от
три години.
С оглед липсата на доказателства по отношение на част от действията,
описани в обвинителния акт,
съдът оправда подсъдимия С.К.Р. по повдигнатото
обвинение в частта, в която
се твърди, че е целувал по лицето, облизвал с език устата и се опитвал да пъхне езика си в нея и е опипвал краката на пострадалата.
Предвид изхода на делото и с оглед
разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия С.К.Р., да заплати по сметка на ОДМВР-
П. сумата от 318 лв.- направени разноски на фазата на досъдебното производство
и по сметка на Съдебната власт, чрез Районен съд-Р., сумата от 600 лв.-
направени разноски на фазата на съдебното следствие.
Водим от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Районен съдия: