Р Е Ш Е Н И Е
№…….../18.06.2018
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на
шестнадесети май през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско
дело № 1688 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 59 от ЗЗО и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства, МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА МАРИНА" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо
Смирненски” № 1, чрез проф. д-р В.Л.И., в качеството му на Изпълнителен
директор, е поискало да бъде осъдена НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА,
булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим”
№ 1, чрез Районна здравноосигурителна каса - Варна, с адрес: гр. Варна, бул.
„Цар Освободител” 76 - Г,
представлявана от Управителя д-р К.С.П., да му заплати сумата от 26 299 лв., представляваща
стойността на оказаната на здравноосигурени пациенти в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. болнична помощ и
вложени медицински изделия, както и за извършени амбулаторни и клинични
процедури, дължими по Договор № 030811/25.02.2015 год., Договор №
031895/27.05.2016 год. и Договор № 032104/27.05.2016 год., на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 33О, както и сумата от 2 276,49
лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от
26 299 лв. за периода от 01.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
– 08.12.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от датата на депозиране на исковата молба –
08.12.2017 г. до окончателното заплащане на сумите. Претендира присъждане и на
направени по делото съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се твърди,
че в
съответствие с Националния рамков договор /НРД/ и на основание чл. 59, ал.
1 ЗЗО, между МБАЛ „Света Марина" ЕАД и НЗОК, чрез Директора на РЗОК –
Варна, са сключени следните индивидуални договори: Договор № 030811/25.02.2015 год. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки /КП/, Договор
№
031895/27.05.2016 год. за извършване на амбулаторни процедури /АПр/ и Договор № 032104/27.05.2016 год. за извършване на
клинични процедури /КПр/. По силата на тези договори ищецът, в качеството си на
изпълнител се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на задължително
здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по пар.2, ал.1 от ЗБНЗОК за
Твърди
се, че МБАЛ „Света Марина" ЕАД като изправна страна по посочените
договори, в периода от 01.12.2016 год. до 31.12.2016 год. е оказала на пациенти
болнична помощ по КП, осигурила е чрез медицинския си персонал 24-часово
непрекъснато изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния и координация
с лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ /чл.11,
т.1, т.2 и т.З от Договор № 030811/25.02.2015 год./, извършени са били
медицински дейности по амбулаторни и клинични процедури, при съответната
координация между лекарите - специалисти /чл.8 от Договор № 031895/27.05.2016 год./, като е спазвала
изцяло правата на здравно осигурените лица /ЗОЛ/ и на пациентите /чл.5, т.
14 от Договор № 032104/27.05.2016 год./, осигурявайки условия, които да гарантират
правата им на такива /чл.5, т. 15 от Договор № 032104/27.05.2016 год./.
Предоставените през този период медицински услуги са на обща стойност - 7
763 372.52 лв. Така посочената стойност обхваща цялата осъществена дейност на
лечебното заведение за месец декември - лимитна и безлимитна, както и
стойността на използваните лекарства и медицински изделия.
В
изпълнение на посочените по-горе договори и в указания в тях срок са издадени
съответните първични медицински и финансово отчетни документи, които са
представени на РЗОК - Варна с писмо изх.№ АД-65/11.01.2017 г. на МБАЛ „Света
Марина" ЕАД и вх.№ 29-02-131/12.01.2017 г. на РЗОК – Варна.
Сочи
се, че с писмо изх.№ 29-02-131/2/13.01.2017 г. на РЗОК - Варна, вх.№
ВК-135/13.01.2017 г. на МБАЛ „Света Марина" ЕАД, ищецът е уведомен, че с Решение на НС на НЗОК
РД-НС-04-173/20.12.2016 г. на МБАЛ „Света Марина" ЕАД са утвърдени месечни
стойности за дейностите по Приложение 2 на „Правила за условията и реда за
прилагане на чл.4, ал.1 и ал.З от Закона за бюджета на НЗОК да
Сочи
се, че са издадени и Фактура
№ 15932/27.01.2017г. за сумата от 19 420 лв. за извършена лимитна
дейност по клинични пътеки и Фактура
№ 15933/27.01.2017г. за сумата от 1 085 лв. за извършена лимитна
дейност по клинични процедури. Фактурите са предоставени на РЗОК - Варна за
заплащане с писмо изх.№ АД-480/30.01.2017г. на МБАЛ „Света Марина" ЕАД и
вх.№ 29-02-312/30.01.2017г. на РЗОК - Варна, като сумите по тези две фактури са
извън рамките на посочената в Приложение № 2, в т. 1.2 стойност, поради което същите са върнати с писмо изх.№
29-02-312/1/01.02.2017г. на РЗОК - Варна, вх.№ ВК-357/06.02.2017г. на МБАЛ
„Света Марина" ЕАД и сумите по тях не са заплатени от РЗОК - Варна.
Сочи
се, че освен тези суми РЗОК отказва да заплати и сумата от 5 794 лв. по дебитно
известие № 15932/10.08.2017 г. към фактура № 15926/16.01.2017 г. за извършена лимитна
дейност по клинични пътеки. Касае се за случаи на осъществено лечение на самоволно
напуснали пациенти. В изпълнение на чл. 212, ал. 6 от Решението и Заповед №
РД-09-2/03.01.2017 г. на Директора на РЗОК - Варна е извършена проверка на
случаите, съставен е протокол № РД-13-16/13.01.2017 г., в който е отразено, че
са налице основания за заплащането им. Тъй като проверката е завършила след
крайния срок за предоставяне на месечно известие, случаите са валидирани в
информационната система на НЗОК след връчване на протокола /13.01.2017 г./,
като са прехвърлени към случаите, отчетени над утвърдената на лечебното
заведение месечна стойност за м. декември
Ищецът
твърди нищожност на уговорените в
Договор № 030811/25.02.2015 год., Договор № 031895/27.05.2016 год. и Договор №
032104/27.05.2016 год. клаузи, в които се посочва, че НЗОК ще
заплаща на изпълнителя възнаграждение за всеки отделен случай, при условие, че
извършената и отчетена дейност е в рамките на определените стойности по
Приложение № 2 към индивидуалните договори, като твърди, че същите противоречат на Закона
за здравното осигуряване и по конкретно на нормата на чл. 35 ЗЗ0, както и на
конституционното право на гражданите, заложено в нормата на чл. 52 от Конституцията на РБ на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска
помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
определени със закон. Освен това се твърди, че тези уговорки противоречат и на
добрите нрави.
Сочи
се, че доколкото посочените по-горе клаузи са нищожни, то същите не могат да
произведат и съответните правни последици /по отношение на предвидените
лимити/, поради което и след като дейността за мес. декември 2016 год. е
извършена, отчетена с представените първични медицински и финансово-отчетни
документи, и проверена от НЗОК чрез РЗОК - Варна, то и претендираните от МБАЛ
„Света Марина" ЕАД суми следва да бъдат заплатени в посочените размери.
На
следващо място се твърди, че е налице договорно неизпълнение отстрана на НЗОК
да направи своевременно корекция в делегирания бюджет на МБАЛ „Света
Марина" ЕАД за м. декември 2016 год., като това бездействие на ответника е
довело до невъзможността лечебното заведение да планира разходите си за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни и клинични
процедури, а НЗОК не е проявила грижата на добрия стопанин по смисъла на чл.
83, ал. 2 ЗЗД. Ищецът е бил уведомен за корекцията в бюджета за месец декември
2016 год. едва на 27.12.2016 год.,
поради което и няма как стойностите да бъдат коригирани от лечебното заведение
със задна дата. В случай, че ответникът е констатирал, че МБАЛ „Света
Марина" ЕАД е достигнала предварително изпълнението на определените
месечни стойности /за м. декември 2016 год./ по индивидуалните договори, то
същият е имал задължението да го уведоми за това /чл. З8 от
Допълнително споразумение към Договор № 030811/25.02.2015 год. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и др./, което не е сторено.
Касае се за неизпълнение на договорни задължения от страна на НЗОК, поради
което и последната не може да черпи права от това свое поведение като отказва
да заплати извършената и отчетена по съответния ред от МБАЛ „Света Марина"
ЕАД дейност за претендирания период.
Предвид
гореизложеното, ищецът счита, че не е обвързан от така определения впоследствие
/на 27.12.2016 год./ от НЗОК лимитиран бюджет за м.декември 2016 год., поради
което и на лечебното заведение се дължи плащане на всички суми за осъществена,
своевременно отчетена и призната от НЗОК дейност, включително и определената
като надлимитна в общ размер на 26 299 лв.
Твърди,
че дейността, за която се претендира плащане не само е била извършена и
отчетена по съответния ред, но и проверена и потвърдена от НЗОК/РЗОК. Ето защо,
за същата са били издадени съответните финансово-отчетни документи и е била
заявена за плащане.
Излага
се още, че в горецитираните договори е предвидено, че в случай, че възложителят
не заплати на изпълнителя извършената и отчетена дейност в посочените срокове,
то възложителят дължи на изпълнителя законната лихва за забава за просроченото
време. Плащането е следвало да бъде извършено чрез РЗОК - Варна до 30 - то
число на месеца, следващ отчетния /чл.35 от Договор № 030811/25.02.2015 год./. Дължимата сума за забава
върху посочената главница от 26 299,00 лв. е 2 276,49 лв. /съобразно изменението на иска по реда на чл. 214
от ГПК, извършено в съдебно заседание на 16.05.2018 г./, поради което и
доколкото главницата не е заплатена към настоящият момент, то НЗОК я дължи на
МБАЛ „Света Марина" ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответникът НЗОК, чрез представителя си П.И.-С. - гл.юрисконсулт в РЗОК
– Варна, е подал писмен отговор, с който е оспорил така предявените искове като
неоснователни. Твърди се, че сумите не се дължат, тъй като НЗОК заплаща сумите
за оказана медицинска помощ в рамките на установения за това бюджет. Сочи се,
че за
В срока по чл. 372,
ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е
пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от
ответника.
В допълнителния
отговор на допълнителната искова молба по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът
поддържа становището си по иска и направените доказателствени искания. Доразвиват се направените с
първоначалния отговор възражения срещу предявените искове.
В съдебно заседание и с писмена защита процесуалният представител на
ищеца юрисконсулт Т.В. поддържа така предявените искове и моли за тяхното
уважаване. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника юрисконсулт П.И.-С. моли да бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни. Претендира
присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се
спори по делото, че между МБАЛ „Света Марина" ЕАД и НЗОК, чрез Директора
на РЗОК – Варна, са сключени следните индивидуални договори: Договор № 030811/25.02.2015 год. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, Договор
№
031895/27.05.2016 год. за извършване на амбулаторни процедури и Договор № 032104/27.05.2016 год. за извършване на
клинични процедури. Тези договори са сключени в съответствие с Националния
рамков договор /НРД/ на основание чл. 59, ал. 1  ЗЗО. Няма данни за това,
че през
В края
на отчетния период МБАЛ „Света Марина" ЕАД е издала Фактура № 15932/27.01.2017 г. за
сумата от 19 420 лв. за извършена дейност по клинични пътеки по Договор № 030811/25.02.2015 год. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и Фактура
№ 15933/27.01.2017 г. за сумата от 1 085 лв. за извършена дейност
по клинични процедури по Договор № 032104/27.05.2016 год. за извършване на
клинични процедури. НЗОК е отказала да заплати сумите по тези две фактури,
позовавайки се на това, че същите надвишават месечната стойност на дейностите
за болнична медицинска помощ, посочени в Приложение № 2 към договорите.
Във
връзка с изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца, представляваща
стойността на извършените от болницата разходи за лечение на здравноосигурени
пациенти по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури за м.12.2016 г.
над стойността на договорените в приложение № 2 към договорите стойности за
месеца е основателна. Съдът е сезиран с иск за реално изпълнение на задължение
на НЗОК по Договор № 030811/25.02.2015 год. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, Договор
№
031895/27.05.2016 год. за извършване на амбулаторни процедури и Договор № 032104/27.05.2016 год. за извършване на
клинични процедури. Действително, задължение
на НЗОК е да заплаща извършването на определените с договорите дейности,
отчетена по съответния ред, но в рамките на предварително определените
стойности по реда на чл. 4 от ЗБНЗОК за
Съдът с оглед правомощията си, визирани в т. 1 на TP N 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, по приложението на императивни правни норми, намира, че тези
разпоредби на договорите са нищожни като противоречащи на чл. 35 от 3ЗО, на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и като такива не произвеждат действие.
Осъществената болнична помощ следва да бъде заплатена в изпълнения обем, тъй
като за оказването на болнична помощ по клинични пътеки няма уговорени лимити.
След като е сключен договор между болница и здравната каса, то последната дължи
заплащане на всички дейности по уговорените клинични пътеки и дейности, в
рамките на лимитите за тях. Тези разпоредби са в противоречие с духа и целта на
ЗЗО, респективно с основните разпоредби на сключените между страните договори.
Съдът намира, че следва да се извърши плащане и
над лимитните дейности, тъй като в договорите не е предвидена възможност, след
изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да
прекрати извършването на определените по договора дейности. Напротив, в Договор № 030811/25.02.2015 г. изрично е въведено изискване ищецът в качеството му на
изпълнител постоянно да осигурява договорената БМП на ЗОЛ - чл. 5 от договора -
т. 1 и т. 2, изрично в т. 8 - да разполага по всяко време на изпълнение на
договора с медицински специалисти, в т. 9 - да осигурява непрекъснато 24-часово
изпълнение на лечебната дейност. Идентични задължения за изпълнителя са
предвидени в чл. 5, т. 1, т. 2, т. 8 и т. 9 от Договор № 032104/27.05.2016 г. Следователно, от посочените основни задължения на ищеца се
установява, че НЗОК му е възложила изпълнението на дейностите, предмет на
договорите, като не е поставено ограничение на приема на ЗОЛ и за извършване на
клинични процедури съобразно лимита на договорените средства. Напротив, в чл. 5,
т. 10 от двата договора изрично е посочено, че не следва да изисква заплащане
или доплащане от ЗОЛ за дейност, предмет на двата договор, с изключение на
изчерпателно изброените случаи, от което следва извода, че всяка извършена дейност
от приложение 2 на договорите следва да бъде заплатена от възложителя.
Следва да се посочи, че опазването на здравето
на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално
благополучие е национален приоритет, което се гарантира от държавата чрез
прилагане на редица принципи, между които и осигуряване на качествена здравна
помощ. В настоящия случай ищцовото дружество при провеждане на леченията в
разглежданите случаи е изхождало именно от този принцип в съответствие с
критериите за добра клинична практика.
Предвид изложеното съдържание на сключените
договори, следва да се направи извод, че извършените над определения лимит
дейности са извършени от лечебното заведение по повод на изпълнение на неговите
задължения по договорите. За това лечебното заведение се явява изправна страна
по същите и следва да бъде възмездено за извършената престация - предмет на
исковата претенция. В допълнение на изложеното по-горе, следва да се посочи, че
единственото направено възражение за неоснователност на претенцията -
надвишаването на лимита с извършените дейности, е в противоречие с целите,
респективно - с предмета на сключените между страните договори.
Освен
горното, следва да се има предвид и обстоятелството, че в самите анекси е
посочено, че те влизат в сила от 20.12.2016 г. като тази дата е съобразена с
датата, на която е прието решение № НС-04-173/20.12.2016 г. на надзорния съвет
на НЗОК. МБАЛ „Света Марина" ЕАД обаче не може да се счита обвързана от
тази дата, доколкото, както бе посочено по-горе, е подписала и трите анекса на
27.12.2016 г. като изрично е посочено, че според лечебното заведение това е
датата, от която анексите имат действие по отношение на нея. Последната дата е
в края на отчетния период, за който се отнасят двете фактури, а именно
м.12.2016 г. С прилагането на приетите с Решение № РД-НС-04-173/20.12.2016 г.
на надзорния съвет на НЗОК стойности на дейностите за болнична медицинска помощ
по приложение № 2 към договорите за отчетния период за м.12.2016 г., НЗОК е придала
обратно действие на анексите към договорите, което може да бъде извършено само
по общо съгласие на страните по договорите. В случая такова съгласие от страна
на МБАЛ „Света Марина" ЕАД не е било налице. Наистина, в цитираното
решение на НЗОК е посочено, че Правилата за условията и реда за прилагане на
чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за
НЗОК е
отказала да заплати и сумата от
5 794,00 лв. по дебитно известие № 16352/10.08.2017 г., издадено към
фактура № 15926/16.01.2017 г. Тази фактура касае дейности, извършени от МБАЛ
„Света Марина" ЕАД в изпълнение на Договор № 030811/25.02.2015 г. за
м.12.2016 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. По отношение на
тази фактура със заповед № РД-09-2/03.01.2017 г. на Директора на РЗОК – Варна,
е извършена проверка за изпълнението на договора. Констатациите от същата
проверка са отразени в протокол № РД-13-16/13.01.2017 г., който е постъпил в
РЗОК – Варна с вх. № ВК-136/13.01.2017 г. С този протокол са констатирани четири
случая на пациенти, които са били приети за болнично лечение и са напуснали
лечебното заведение по собствено желание преди приключването му. При
извършената проверка не са установени допуснати от лечебното заведение
нарушения, като видно от заключението на изслушаната поделото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.С.С., дебитно известие №
16352/10.08.2017 към фактура № 15926/16.01.2017 г. обхваща три от тези случая. Както
е посочено в протокола на комисията, извършила проверката, са налице основания
за заплащане на сумите по дебитното известие. Видно обаче от писмо изх. №
29-02-1653/1/23.08.2017 г. на РЗОК – Варна, тъй като проверката е завършила
след крайния срок за предоставяне на месечното известие /11.01.2017 г./,
случаите са валидирани в информационната система на НЗОК след връчване на
протокола, т.е. след 13.01.2017 г. и са прехвърлени към случаите, отчетени над
утвърдената на лечебното заведение месечна стойност за м.12.2016 г. Посоченото
в това писмо обстоятелство обаче не може да послужи като основание извършената
от лечебното заведение и обективирана в дебитното известие №
16352/10.08.2017 към фактура № 15926/16.01.2017 г. дейност да не бъде заплатена.
Касае се за дейност, която е извършена през отчетния период м.12.2016 г., като
за същата не е посочено, че попада извън утвърдените за Договор №
030811/25.02.2015 г. лимити. Поради това възнаграждение за същата се дължи,
независимо, че протокол № РД-13-16/13.01.2017 г. е постъпил след крайната дата
за отчитане. Последното се дължи на действията на служителите на РЗОК – Варна,
които са извършвали проверката и не може да бъде вменено във вина на лечебното
заведение. Отделно от това закъснялото отчитане на реално извършени дейности,
които подлежат на заплащане, не може да доведе до отказ за заплащане на същите,
нито да послужи за отнасяне на тези дейности от един вид в друг такъв. В случая
въпреки, че е установено, че тези дейности са извършени в рамките на
утвърдените за Договор № 030811/25.02.2015 г. лимити и подлежат заплащане, само
поради това, че проверката е приключила след крайния срок за предоставяне на
месечното известие /11.02.2017 г./ по решението, дейностите са отчетени като
такива, извършени над лимита. Когато причината за забавата се дължи на
служители на НЗОК, то тя не може да отказва плащане, тъй като другата страна по
договора е изправна, а забавата за това да бъде установено дали са налице
основанията за плащане на тези суми е на задължената страна. С оглед на това,
не са налице основания, въз основа на които НЗОК може да откаже заплащането на
сумата по дебитно известие № 16352/10.08.2017 към фактура № 15926/16.01.2017 г.
по Договор № 030811/25.02.2015 г., поради което искът и в тази му част е
основателен и като такъв следва да бъде уважен в размера, за който е предявен.
По
отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Върху сумата от
26 299,00 лв. НЗОК дължи и законна лихва за забава за периода от
01.02.2017 г. до датата на предявяване на иска – 08.12.2017 г. в размер на
общата сума от 2 276,49 лв. В тази сума се включва обезщетението за забава
върху сумите по Фактура № 15933/27.01.2017 г. и Фактура № 15932/27.01.2017 г., считано от датата, на
която същите е следвало да бъдат платени – 01.02.2017 г. до датата на
предявяване на иска, както и законната лихва върху сумата по дебитно известие №
16352/10.08.2017 към фактура № 15926/16.01.2017 г. за периода от 11.08.2017 г.
до датата на предявяване на иска.
Върху дължимата се главница
от 26 299,00 лв. следва да се присъди и законната лихва за забава, считано
от датата на предявяване на иска – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане.
По отношение на
разноските:
Ищецът претендира
присъждане на разноски по делото в общ размер на 1343,02 лв., от които: 1143,02
лв. – внесена държавна такса и 200,00 лв. - внесен депозит за вещо лице, за
което е представен списъка на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 203 от делото/ и
доказателства за извършването им /л.
Воден от гореизложеното
и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА,
булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, ул.
„Кричим” № 1, да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
"СВЕТА МАРИНА" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски” № 1, сумата от 26 299,00 лв. /двадесет и
шест хиляди двеста деветдесет и девет лева/, представляваща
стойността на оказаната на здравноосигурени пациенти в периода от 01.12.2016
г. до 31.12.2016 г. болнична помощ и вложени медицински изделия,
както и за извършени амбулаторни и клинични процедури, дължими по Договор №
030811/25.02.2015 г., Договор № 031895/27.05.2016 г. и Договор №
032104/27.05.2016 г., на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО, както и сумата от 2 276,49
лв. /две хиляди двеста седемдесет и шест лева и четиридесети девет
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за
периода от 01.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.12.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 08.12.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА,
булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, ул.
„Кричим” № 1, да
заплати на МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА МАРИНА" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски” № 1, сумата от 1793,02 лв.
/хиляда седемстотин
деветдесет и три лева и две стотинки/ разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: