Решение по дело №1459/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260630                                    22.04.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                         ХХ граждански състав

На двадесет и втори март                             две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Кина Киркова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 1459/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:       

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Н.П.” ЕООД, ЕИК ****, в открито производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Л., п.к. 5500,  представлявано от управителя Н. В.Р., чрез синдика М.И.Н., против ”Е.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, обявено в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, *****, представлявано от Д.П.Д., чрез синдика Н.А.Г. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3600 лева по договор за консултантски услуги и действия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

               Твърди се в исковата молба, че на 01.09.2007г. е бил сключен договор за консултантски услуги и действия, страни по който са “Ю.К.“ АД и ”Е.Б.“ ЕАД. Ю.К. АД като изпълнител е предоставило консултантски услуги и действия в полза на възложителя. В резултат на това в сферата на “Ю.К.“ са възникнали вземания по договора от общо 144218.98 лева. С договор за цесия от 25.07.2014г. цедентът е прехвърлил на цесионера, настоящ ищец част от вземанията си в размер на 124406 лева. За част от вземането в размер на 3600 лева е била издадена фактура № 1856/30.11.2013г. Ответникът е уведомен за извършената цесия със съобщение, връчено на 26.07.2014г. Въпреки това не е изпълнил задължението си. Моли се искът да се уважи.

               Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответното дружество не е подало отговор в срока по чл.131 ГПК. В последствие е подало становище, в което оспорва иска. Ангажира доказателства.

               За вземането е била издадена заповед за изпълнение № 4584/05.12.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 8974/2018г., против която длъжникът е възразил.

               С протоколно определение от 16.05.2019г. делото е било спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ поради открито производство по несъстоятелност против ответното дружество.

               Вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен от съда по несъстоятелността, поради което с разпореждане от 10.03.2020г. производството е било възобновено и е продължило с участието на синдика.

               Съдът, като разгледа представените доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

               Искът е неоснователен.

               Между “Е.Б.“ ЕАД и “Ю.К.“ АД е бил сключен договор за консултантски услуги от 01.09.2007г. С този договор възложителят Е.Б.ЕАД е възложил на изпълнителя Ю.К. АД да извършва абонаментно правно обслужване срещу възнаграждение. Възнаграждението е 3000 лева без ДДС на месец, като не зависи от обема на извършваната работа през съответния месец.

               В последствие, с договор за продажба на вземания от 25.07.2014г., “Ю.К.“ АД е продало на “Н.П.“ ЕООД вземанията си към “Е.Б.“ ЕАД в размер на 124406 лева. Общият размер на вземанията е 144218.98 лева, но са прехвърлени на цесионера 124406 лева, т.е. цесията е частична. Вземанията са описани детайлно по фактури. Последната посочена фактура, № 1856/30.11.2013г. за сумата от 3600 лева, касае процесното вземане. Предишният кредитор е уведомил с писмо длъжника за смяната на носителя на вземанията, като писмото е получено лично от представителя на длъжника на 26.07.2014г. Така са изпълнени изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД и за кредитор се счита вече “Н.П.“ ЕООД, ищец по настоящото дело.

               Налице е споразумение към договор за заместване в дълг от 23.07.2014г., сключено на 24.07.2014г., между “Ю.К.“ АД като кредитор, Е.Б.ЕАД като първоначален длъжник и “П.“ АД като нов длъжник, в което е записано, че между тези страни е подписан договор за заместване в дълг, с който новият длъжник изцяло и напълно е заместил първоначалния длъжник в задължение към кредитора, представляващо задължение по договор за консултантски услуги от 01.09.2007г. и консумативи за офис, в общ размер на 144099.11 лева. Страните са се съгласили, че договорът за заместване в дълг от 23.07.2014г. не поражда правни последици и прекратяват действието му по взаимно съгласие. Кредиторът е декларирал, че няма претенции към П. АД и ще търси изпълнение на задължението за плащане изцяло “Е.Б.“ ЕАД. Самият договор за заместване в дълг е приложен по заповедното дело. Предвид споразумението, БРС намира, че заместването в дълг не е породило правни последици, поради което длъжник е останал “Е.Б.“ ЕАД. На следващия ден, 25.07.2014г., Ю.К. АД е продало част от вземанията си на настоящия ищец, цесията е съобщена на ответника, поради което ищецът се счита за кредитор на “Е.Б.“ ЕАД.

               Според изготвената икономическа експертиза, в счетоводството на “Н.П.“ ЕООД е записано и остава на отчет вземането му против “Е.Б.“ ЕАД в размер на 124406 лева. Също според експертизата, фактурите, издадени от Ю.К. АД на Е.Б.ЕАД, включително и фактурата, предмет на делото, са осчетоводени в счетоводството на “Е.Б.“ ЕАД. Наистина задължението е било после закрито, по силата на договора за заместване в дълг, но това обстоятелство не следва да се взема предвид, тъй като заместването в дълг е отпаднало и не поражда правни последици. Вещото лице още е посочило, че фактурите, издадени от “Ю.К.“ АД на “Е.Б.“ ЕАД, са включени в дневниците за покупки по ЗДДС на Е.Б. ЕАД. При това положение БРС намира, че сумата по процесната фактура в размер на 3600 лева се дължи, т.е. вземането за нея е възникнало. Сумата е надлежно фактурирана, освен това фактурата е осчетоводена от ответника, което сочи на извънсъдебно признание за дължимост. Тази сума се дължи за месечното абонаментно правно обслужване по договора от 01.09.2007г., като според договора, възнагражденията се заплащат месечно без значение от обема на възложената работа. Ето защо вземането за 3600 лева с ДДС е било възникнало.

               Съдът с определението си по чл.140 ГПК е приел, че ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. Исковата молба е била връчена на лицето Таньо Иванов, обозначен като служител. В хода на делото обаче беше установено, че такова лице не е работело в този период при ответника. Данните на НАП, а и на експертизата сочат, че лицето не е било в ТПО с ответника, не е във ведомостите за заплати, нито с него е бил сключван граждански договор. Ето защо следва да се приеме, че връчването на исковата молба е ненадлежно. По тази причина становището на ответника, подадено на 09.09.2020г., в което се съдържат редица възражения против иска, трябва да се счете, че е подадено в срока по чл.131 ГПК и възраженията в него подлежат на разглеждане.

               Едното възражение е, че искът е неоснователен, тъй като претендираното вземане е било погасено чрез извънсъдебно заявление за прихващане. Това възражение е основателно. Налична е нотариална покана от “Е.Б.“ ЕАД до “Н.П.“ ЕООД, в която се съдържа заявление на ответника, че прекратява действието на договора за наем от 01.08.2010г., сключен между страните. Ищецът е приканен в 7-дневен срок от получаването да плати задължения за наем в размер на 223720.21 лева. Поканата е връчена на представителя на ищеца. От страна на Н.П. ЕООД е подаден отговор-уведомление, с който се заявява, че извършва прихващане на задълженията си към Е.Б.ЕАД, възникнали на основание договор за наем от 01.08.2010г. в общ размер на 148386.33 лева със вземанията си от Е.Б.ЕАД в размер на 146382.55 лева, възникнали от договор за цесия от 25.07.2014г. и по предявените в периода от 31.05.2013г. до 21.05.2015г. данъчни фактури. Няма спор, че това заявление е достигнало до ищеца още през 2015г., когато е направено. При това положение разпоредбата на чл.104 ЗЗД е изпълнена и двете вземания са погасени до размера на по-малкото, т.е. самият ищец със заявлението си за прихващане е погасил вземанията, придобити от него с цесията, включително вземането за процесната фактура.

               Ищецът е възразил, че прихващането не е произвело правен ефект, тъй като вземанията на ответника по договора за наем са приети, че не съществуват със съдебно решение. Действително, с решение № 48/27.04.2018г. на ЛОС по т.дело № 41/2017г., по предявен иск по чл.694 ТЗ е било прието за установено, че Н.П. ЕООД не дължи на “Е.Б.“ ЕАД суми, произтичащи от договор за наем от 01.08.2010г., в размер на 298170.81 лева, което вземане е включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност против Н.П. ЕООД. Решението е потвърдено от въззивния съд. БРС съобразява, че повод за делото е било включването на тези вземания в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на Н.П. ЕООД, като длъжникът е оспорил, че тези вземания съществуват и твърди, че не е трябвало да бъдат включени в списъка. Единствената причина, поради която искът за недължимост е бил уважен е тази, че е установено, че Е.Б.ЕАД е подало молбата си за предявяване на вземането в несъстоятелността след изтичане на преклузивния срок по чл.688 ТЗ и не е следвало при това положение вземането да се приеме от синдика. Това е обективен факт, но според БРС не е пречка да бъде взето предвид, че няколко години преди постановяване на решението на съда, вече е било извършено извънсъдебно прихващане на насрещните вземания, като тогава вземането на Е.Б.ЕАД е съществувало. То е отречено със съдебното решение само поради неспазване на срока по чл.688 ТЗ за неговото предявяване пред съда по несъстоятелността. Ето защо извънсъдебното прихващане, сторено години по-рано, следва според БРС да се вземе предвид и по тази причина вземанията на ищеца по фактурата са били прихванати и погасени изцяло.

               Независимо от горното, искът е неоснователен и поради изтичане на давността за погасяване на вземането, каквото възражение също е направено от ответника. Възражението му касае изтичане на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, която не е изтекла към подаване на заявлението по чл.410 ГПК – фактурата е от 30.11.2013г., а пощенското клеймо на заявлението е от 30.11.2018г., т.е. формално срокът за спазен. БРС обаче счита, че в случая следва да се приложи кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, като няма значение, че ответникът се е позовал на чл.110 ЗЗД. Достатъчно е, че е направил възражение за давност, което трябва да бъде разгледано. Според чл.111, б.“в“ ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Според Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК понятието “периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. БРС намира, че случаят е такъв. С договора за консултантски услуги е договорен всъщност месечен абонамент за правно обслужване. Изрично е записано в чл.4, ал.1, че за оказаната правна помощ, и то без значение от обема на възложената работа, през съответния месец възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 3000 лева месечно без ДДС. В чл.4, ал.2 от договора е записано, че дължимото месечно възнаграждение се изплаща от 25-то до 30-то число на текущия месец. При това положение съдът счита, че се касае за периодични плащания. Налице са ежемесечни повтарящи се задължения за плащане, тези задължения се пораждат от един и същи правопораждащ факт, а именно договор за абонаментно правно обслужване, ясна е датата на падежа всеки месец, ясни са и размерите на плащанията. Договорът е за абонаментно правно обслужване и е за неопределен срок, като месечното плащане от 3000 лева без ДДС се дължи винаги, независимо от обема на възложената работа. Следователно касае се за периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност. В случая фактурата е издадена на 30.11.2013г. Тя не е приложена по делото, но фигурира във всички документи, освен това експертизата е потвърдила нейното съществуване. Ако е издадена за задължение за ноември 2013г., падежът за плащане е настъпил на 30.11.2013г. и оттогава тече тригодишната давност. Тя би изтекла на 30.11.2016г., ако не е прекъсвана.

               Наистина, с договора за заместване в дълг от 23.07.2014г. /отменен по волята на страните на 24.07.2014г. с нарочно споразумение/ нов длъжник замества първоначалния длъжник “Е.Б.“ ЕАД в задълженията към кредитора по договора за консултантски услуги и действия от 01.09.2017г. в общ размер от 144099.11 лева по издадени фактури, включително процесната. На другия ден е сключено споразумението за отмяната на този договор, с което дългът отново е върнат в тежест на ответника. С този договор за заместване в дълг, а и с последвалото го споразумение всъщност е признато вземането по фактурата, поради което предвид признанието на вземането давността е била прекъсната /чл.116, б.“а“ ЗЗД/. Следователно тя е прекъсната на 23.07.2014г. и на 24.07.2014г. и от тази втора дата тече нова тригодишна давност. Тази давност е изтекла на 24.07.2017г., т.е. преди образуване на заповедното дело през ноември 2018г. и съответно вземането е погасено по давност. Няма основание за съда да приеме, че с признанието на дълга давността е станала 5-годишна. Тя си остава 3-годишна, тъй като е за периодично плащане. Вземането е погасено по давност и не се дължи.

               Следва решение, с което искът по чл.422 ГПК се отхвърли като неоснователен.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да се осъди да заплати на ответника разноски от 20 лева за експертиза, като няма данни да е платено адвокатско възнаграждение.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОТХВЪРЛЯ иска на ”Н.П.” ЕООД, ЕИК ****, в открито производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Л., п.к. 5500,  представлявано от управителя Н. В.Р., чрез синдика М.И.Н., против ”Е.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, обявено в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, *****, представлявано от Д.П.Д., чрез синдика Н.А.Г. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3600 лева /три хиляди и шестстотин лева/ по издадена фактура № 1856/30.11.2013г., представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги и действия от 01.09.2007г., сключен между ”Е.Б.“ ЕАД и “Ю.К.“ АД, което вземане е прехвърлено в полза на ”Н.П.” ЕООД с договор за цесия от 25.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 4584/05.12.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 8974/2018г.

               ОСЪЖДА ”Н.П.” ЕООД, ЕИК ****, в открито производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Л., п.к. 5500,  представлявано от управителя Н. В.Р., чрез синдика М.И.Н. да заплати на ”Е.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, обявено в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, *****, представлявано от Д.П.Д., чрез синдика Н.А.Г. сумата от 20 лева /двадесет лева/ разноски по делото.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

 

Вярно с оригинала!

К.К.