РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Добрич, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20203230102412 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.23 ал.2 от Семейния кодекс и чл.344 и
сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т.,
ул.“***“ №***, ет.***, ап.***, чрез процесуалния представител адвокат Б. Б. с
адрес за призоваване гр. В., ул.“***“ №***, срещу Г. П. С. с ЕГН **********
от гр. Д., ул.“***“ №*** по чл.23 ал.2 от Семейния кодекс за признаване за
установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по силата
на частична трансформация на лични средства на 6500/12000 идеални части
от поземлен имот - дворно място с кадастрален идентификатор №*** по
кадастралната карта на гр. Д. и площ по скица от 808 кв.м., намиращ се в гр.
Д., ж.к.“***“, ул.“***“ №***, заедно с построените в него еднофамилна
жилищна сграда с кадастрален идентификатор №*** и площ по кадастралната
карта от 132 кв.м., а според намиращата се на лист 114 от делото скица –
приложение №17 към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с площ
от 142 кв.м., както и сграда – гараж с кадастрален идентификатор №*** и
площ по кадастралната карта от 69 кв.м., а според намиращата се на лист 114
1
от делото скица – приложение №17 към заключението на вещото лице от
12.05.2021 г. с площ от 61 кв.м., като останалите 5500/12000 идеални части са
били съпружеска имуществена общност на страните по делото. Предявени са
искове по чл.34 от Закона за собствеността за делба на същите недвижими
имоти при квоти от 9250/12000 идеални части за ищеца и 2750/12000 идеални
части за ответницата. В исковата молба се твърди, че Т. И. Т. при
закупуването на дворното място и еднофамилната жилищна сграда на
05.03.2001 г. е участвал с лични средства в размер на 6500 лева, а остатъкът в
размер на 5500 лева е заплатен с общи спестявания на съпрузите; тези лични
средства са получени през месец февруари 2001 г. след подписването на
предварителен договор за продажбата на негов тристаен апартамент в гр. Т.;
този апартамент в гр. Т. е бил закупен от него на 10.03.1994 г. с лични
средства – 57660 лева от продажбата на негов друг по – малък апартамент в
същия град (придобит преди брака) на 10.02.1994 г., 60000 лева са получени
като дарение от неговата сестра и 7600 лева са негови лични спестявания;
след установяването на тези обстоятелства се настоява за допускането до
делба на процесните имоти при посочените по-горе квоти. В поправената си
искова молба от 05.11.2020 г. Т. И. Т. е посочил, че претенциите му са
насочени и към намиращия се в същото дворно място гараж с площ от 69
кв.м., който е съсобствен между страните при същите квоти; при него също
има частична трансформация на лично имущество в същото съотношение;
настоява за уважаването на исковете.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от
ответницата, в който е посочено, че предявените искове за делба са
допустими и основателни, но при равни квоти от по 1/2 идеална част за всяка
от страните по делото, тъй като процесните имоти са придобити при
условията на съпружеска имуществена общност; исканията по чл.23 ал.2 от
Семейния кодекс за признаване на частична трансформация в полза на ищеца
на 6500/12000 идеални части от имотите са неоснователни и недоказани; за
придобиването на процесните имоти средствата са изцяло семейни; освен
това е важен моментът на придобиването им, а той изцяло попада във времето
на брака; според представените доказателства като продавачи по предходните
разпоредителни сделки се явяват двамата съпрузи и това означава, че се
разпореждат с имущество, представляващо съпружеска имуществена
общност; средствата от продажбите последователно са отишли за покупката
2
на следващ имот по времето на брака и затова не е настъпила трансформация;
настоява за допускането на делбата при равни квоти за страните по делото и
отхвърлянето на искането за трансформация; площта на гаража не отговаря на
действително изграденото; не дължи разноски на ищеца, тъй като не е станала
причина за воденето на делото; склонна е на споразумение.
С протоколно определение в откритото съдебно заседание на 20.12.2021
г. по искания на страните допълнително са били включени в делбената маса
отбелязаните на скица – приложение №17 към заключението на вещото лице
от 12.05.2021 г., намираща се на лист 114 от делото, гараж „Г2“ със застроена
площ от 34 кв.м.; второстепенна постройка – пристройка „П1“ със застроена
площ от 31 кв.м; второстепенна постройка – пристройка „П2“ със застроена
площ от 21 кв.м., всички изброени по-горе като недвижими имоти, намиращи
се в процесното дворно място; като движими вещи две съоръжения – парници
- „С1“ с площ 98 кв.м. и „С2“ с площ от 77 кв.м., също отбелязани на
посочената скица; както и лек автомобил „Ланчия Дедра“ с рег. №*** и номер
на рамата ***, снет от отчет на 10.02.2021 г. и съхраняван в частен имот.
В последното съдебното заседание ищецът чрез своя процесуален
представител е посочил, че предявените искове са основателни и трябва да
бъдат уважени; налице е трансформация на лично имущество при заявените в
исковата молба квоти; настоява да бъде допусната делба на процесните имоти
при уточнените в исковата молба квоти.
В последното съдебно заседание ответницата чрез своя процесуален
представител е заявила, че желае допускането до делба на дворното място,
лекия автомобил, другите постройки и вещи при равни квоти; конструкцията,
посочена в исковата молба, е основана на 3 последователни през годините
сделки и математически се крепи на преливането на средствата от първата
продажба на недвижимия имот на ищеца до последната сделка за
закупуването на процесния имот; за собствеността на първия недвижим имот,
посочен от ищеца в исковата молба, доказателства няма; слабото място в
конструкцията на ищеца е договорът за дарение със сестра му - средствата от
60000 лева, описани като наследство, категорично не са такива, тъй като
родителите им към онзи момент са били живи и изискването на закона за
дарението е да бъде с нотариална заверка на подписите; този договор не
подкрепя тезата за направено дарение, което впоследствие да е включено в
3
сумата за покупката на по-големия имот в гр. Т.; по главния предмет на
доказване ищецът не е доказал, че средствата са негови; всички сделки са
извършени чрез плащане в брой и без банкови преводи, което потвърждава
липсата на писмено начало; категорично със свидетелските показания се
установява, че имотите - предмет на делбата са придобити по време на брака с
общи усилия и средства; настоява за отхвърлянето на исковете за
трансформация; ищецът не се е справил с доказването на тезата си;
претендира разноските за един адвокат; желае допускането на делбата при
равни квоти за двамата съделители.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.23 ал.2 от Семейния кодекс са процесуално
допустими, но неоснователни.
Предявените искове за делба са процесуално допустими и частично
основателни.
Неоснователни са предявените искове за частичната трансформация на
лично имущество, че 6500/12000 идеални части от поземлен имот - дворно
място с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. Д. и
площ по скица от 808 кв.м., намиращ се в гр. Д., ж.к.“***“, ул.“***“ №***,
заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с кадастрален
идентификатор №*** и площ по кадастралната карта от 132 кв.м., а според
намиращата се на лист 114 от делото скица – приложение №17 към
заключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с площ от 142 кв.м., както и
сграда – гараж с кадастрален идентификатор №*** и площ по кадастралната
карта от 69 кв.м., а според намиращата се на лист 114 от делото скица –
приложение №17 към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с площ
от 61 кв.м., са лична собственост на ищеца, защото са придобити с
извънсемейни средства, т.е. при липсата на съвместен принос на съпрузите. Т.
И. Т. не е оборил законовата презумпция за общност върху закупените по
време на брака на страните недвижими имоти. Ангажираният от него
свидетел Р. М. Г. в последното съдебно заседание е посочил, че през 1994 г.
сестрата на ищеца му е дарила пари за закупуването на по-голям апартамент
от притежавания от него в гр. Т. с уговорката имотът на родителите им да
остане на нея; тогава родителите им още са били живи; предаването на парите
4
е станало в къщата в село Б. Това противоречи на посоченото в намиращия се
на лист 11 от делото договор за дарение от 23.02.1994 г., където е отразено, че
предаването на парите е станало не в с. Б., а в град Т. Останалите
доказателства по делото също не подкрепят тезата на ищеца за наличието на
частична трансформация на лично имущество при закупуването на
процесните имоти. Закупуването на спорните имоти според намиращия се на
лист 6 от делото нотариален акт е извършено на 05.03.2001 г., а продажбата на
апартамента в гр. Т., за който се твърди, че е бил лична собственост на ищеца,
е извършена по-късно – на 14.06.2001 г.; нещо повече – в самия нотариален
акт като продавачи на апартамента са посочени едновременно двамата
съпрузи. Съгласно по-ранната практика на ВКС, когато в акта за покупко –
продажба на недвижим имот двамата съпрузи са записани като купувачи
(аналогично това се отнася и за случаите, когато са продавачи), това изключва
трансформацията на лично имущество само на единия от тях (Решение
№464/05.08.2010 г. по гр. дело №1136/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС). Въпреки че
тази практика вече е преодоляна с т.4 на Тълкувателно решение №5/2013 г. от
29.12.2014 г. по тълкувателно дело №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вписването
и на двамата съпрузи не е без правно значение, а прави презумпцията за
наличието на съвместен принос изключително трудно оборима. В исковата
молба е направено твърдение, че закупуването на процесните имоти е
извършено с пари, получени при подписването на предварителния договор за
покупко – продажба на апартамента в град Т., което е останало неподкрепено
с каквито и да е доказателства – не е представен този предварителен договор,
който задължително би следвало да бъде в писмена форма; не са ангажирани
свидетелски показания в тази насока; нещо повече – в самия нотариален акт
от 14.06.2001 г. не е посочено съществуването на никакъв предварителен
договор и заплащането на уговорената цена при сключването му; отразено е,
че сумата е заплатена напълно и в брой на продавачите (в множествено число
– на Т. И. Т. и Г. П. Т.) преди подписването на договора. Освен това
последните 8 кв.м. от процесното дворно място са били закупени от
съпрузите по време на брака им на 28.12.2011 г. и относно закупуването им не
се направени никакви твърдения за наличието на трансформация. С оглед на
всичко изложено предявените искове по чл.23 ал.2 от Семейния кодекс са
неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
Затова съгласно чл.21 от Семейния кодекс (действал към момента на
5
прекратяването на брака, продължил от 23.01.1988 г. до 30.12.2019 г.) правото
на собственост върху процесните имоти принадлежи на двамата съпрузи при
равни дялове. Неоснователно е единствено направеното искане от страна на
ответницата за допускането до делба на лекия автомобил „ЛАНЧИЯ ДЕДРА“
с рег. №*** и номер на рамата *** – от представеното удостоверение от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич става ясно, че
регистрацията му е била прекратена на 10.02.2021 г.; в отговора си на
зададения му по реда на чл.176 от ГПК въпрос Т. И. Т. е заявил, че
автомобилът е предаден на прекупвачи за старо желязо през месец март 2021
г.; понастоящем автомобилът не съществува; не може да се допуска делба на
вещ, която не съществува.
По присъждането на направените съдебно-деловодни разноски съдът
на основание на чл.355 от ГПК трябва да се произнесе във втората фаза на
делбата след установяването на всички разноски и съобразно стойността на
дяловете на съделителите.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т., ул.“***“
№***, ет.***, ап.*** срещу Г. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“
№*** искове по чл.23 ал.2 от Семейния кодекс за признаване за установено
по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по силата на частична
трансформация на лични средства на 6500/12000 идеални части от поземлен
имот - дворно място с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната
карта на гр. Д. и площ по скица от 808 кв.м., намиращ се в гр. Д., ж.к.“***“,
ул.“***“ №***, заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с
кадастрален идентификатор №*** и площ по кадастралната карта от 132
кв.м., а според намиращата се на лист 114 от делото скица – приложение №17
към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с площ от 142 кв.м., както
и сграда – гараж с кадастрален идентификатор №*** и площ по кадастралната
карта от 69 кв.м., а според намиращата се на лист 114 от делото скица –
приложение №17 към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с площ
6
от 61 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ направеното от Г. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д.,
ул.“***“ №*** искане за допускане до делба на лек автомобил „Ланчия
Дедра“ с рег. №*** и номер на рамата ***.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание на чл.34 от Закона за
собствеността на следните недвижими имоти: 1) Дворно място с кадастрален
идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. Д. и площ по скица от 808
кв.м., намиращ се в гр. Д., ж.к.“***“, ул.“***“ №***, заедно с построените в
него: 2) Еднофамилна еднофамилна жилищна сграда с кадастрален
идентификатор №*** и площ по кадастралната карта от 132 кв.м., а според
намиращата се на лист 114 от делото скица – приложение №17 към
заключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с площ от 142 кв.м. 3) Сграда –
гараж с кадастрален идентификатор №*** и площ по кадастралната карта от
69 кв.м., а според намиращата се на лист 114 от делото скица – приложение
№17 към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г. с площ от 61 кв.м. 4)
Гараж „Г2“ със застроена площ от 34 кв.м., отбелязан на скица – приложение
№17 към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г., намираща се на лист
114 от делото. 5) Второстепенна постройка – пристройка „П1“ със застроена
площ от 31 кв.м., отбелязана на скица – приложение №17 към заключението
на вещото лице от 12.05.2021 г., намираща се на лист 114 от делото. 6)
Второстепенна постройка – пристройка „П2“ със застроена площ от 21 кв.м.,
отбелязана на скица – приложение №17 към заключението на вещото лице от
12.05.2021 г., намираща се на лист 114 от делото, между съделителите с
квоти: Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т., ул.“***“ №***, ет.***, ап.*** - с
1/2 идеална част и Г. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.“***“ №*** – с 1/2
идеална част.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание на чл.34 от Закона за
собствеността на следните движими вещи: 1) Парник „С1“ като съоръжение с
площ от 98 кв.м., отбелязано на намиращата се на лист 114 от делото скица –
приложение №17 към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г.,
намиращо се в дворно място с кадастрален идентификатор №*** по
кадастралната карта на гр. Д. 2) Парник „С2“ като съоръжение с площ от 77
кв.м., отбелязано на намираща се на лист 114 от делото скица – приложение
№17 към заключението на вещото лице от 12.05.2021 г., намиращо се в
7
дворно място с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на
гр. Д., между съделителите с квоти: Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Т.,
ул.“***“ №***, ет.***, ап.*** - с 1/2 идеална част и Г. П. С. с ЕГН **********
от гр. Д., ул.“***“ №*** – с 1/2 идеална част. Посочените движими вещи се
намират в държане на съделителя Г. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д.,
ул.“***“ №***.
УКАЗВА на страните в 6-месечен срок от влизането в сила на съдебното
решение да извършат вписването му в Службата по вписванията – гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8