РЕШЕНИЕ
№ 1300
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110145473 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът **** е предявило против М. Г. Д. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 101,19 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********
ведно със законна лихва за период от 26.04.2023г. до изплащане на вземането, сумата
131,55 лева (сто тридесет и един лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2021 г. до 11.04.2023 г., 65,71лева (шестдесет и пет лева и 71
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,73 лева (дванадесет лева
и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
11.04.2023 г., за които суми има издадена заповед по чл.410 ГПК от 10.05.2023г. по
ч.гр.д. № 21866/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, като в срока е
изпратен отговор, в който твърди, че е заплатена главницата, не се спори, че
ответницата е ползвател на имота, така и че съпругът е починал на преди процесния
1
период на 16.11.2016г., оспорва изпадането в забава за заплащане на мораторни лихви
и основанието за начисляване на сумите за дялово разпределение.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
С приетия и неоспорен от страните окончателен доклад по делото съдът е отделил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответницата е била
потребител на топлинна енергия, в качеството на вещен ползвал за процесния
период, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ********** ищецът е доставил топлинна енергия остойностена на сумата от
1101,19 лева. Не е спорно по делото (вкл. с оглед молба вх.№ 347712/04.12.2023г.), че
ответницата е заплатила сумата от 1102.15лв.
Спорът по делото е концентриран по това дали ответницата е била поставена в
забава за заплащане на мораторната лихва в размер на 131.55лв. за периода от
15.09.2021г. до 11.04.2023г., т.е.; извършвана ли е услугата дялово разпределение в
размер на 65,71лева за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г и налице ли е основание
за начисляването , така и дали за вземането за дялово разпределение ищецът е
поставил в забава ответника (касателно претенцията за мораторна лихва от 12.73лв.
върху главницата за дялово разпределение от 16.07.2020г. до 11.04.2023г.), така и по
отношение на това дали погасяването е законосъобразно отнесено по чл.76 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни Общите условия за
продажба на топлинна енергия от **** на потребители за битови нужди в гр.София,
действали след 26.06.2016г., одобрени с Решение № ОУ- 1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
По отношение на основанието и дължимостта на мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия:
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
2
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради
което изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ /в сила от м. 08.2016г./, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задължението има определен падеж, поради
което на ответницата не се дължи покана. Поради това съдът приема, че претенцията за
мораторна лихва в размер на 131.55лв. за периода от 15.09.2021г. до 11.04.2023г. е
основателна.
По отношение на основанието и дължимостта на цената за услугата дялово
разпределение:
В чл.150 ЗЕ предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Съвкупно от приетите по делото Договор № 196/23.05.2002г., Протокол от ОС на
ЕС от 24.04.2022г., и Договор № Д-0-64/03.06.2020г., се установява сключен между
третото лице – помагач и Етажната собственост с адрес **********, договор за
извършване на услугата дялово разпределение, така и сключен между ТЛП и ищеца
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в ЗЕ, така и начислена сума за дялово разпределение от
ищеца в размер на 65,71лева за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. (л.30), така и
главни отчети и изравнителни сметки от страна на ТЛП за процесния период (л.61-65).
Доводите на ответника, че в производството не е доказано основание и размер на
потребените услуги за извършено дялово разпределение на потребената в имота ТЕ,
съдът намира за неоснователни и недоказани. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение (изрично чл.22 от ОУ). Според чл. 139 от ЗЕ разпределението
на топлинна енергия в сградата – етажна собственост се извършва по система за дялово
3
разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното предприятие, което
съгласно чл. 139, ал. 2 извършва дялово разпределение на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а от
ЗЕ. В Общите условия /в сила от м.08.2016 г./, приложими за периода, за който се
претендира установяване на вземане за дялово разпределение е закрепено в чл. 22, ал.
1, алт. 2 и, ал. 2 от ОУ, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез възлагане
на търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща на продавача стойността за
услугата "дялово разпределение". Начинът, по който се формира стойността на
услугата за дялово разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно
посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С договора сключен между ищеца и ************
страните са договорили заплащане от *********** на извършваните услуги.
Представен е и договор, сключен между етажните собственици в процесната сграда и
фирмата за дялово разпределение. Предвид така ангажираните по делото
доказателства, ищецът се легитимира като носител на правото да получи стойността на
извършваната услуга дялово разпределение, в случай че същата е реално осъществена,
което се установява от цитираните по-горе отчети и изравнителни сметки за процесния
период. При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била реално
осъществена. В съответствие с чл. 24 от ОУ клиентите от СЕС, част от която е
процесният имот, са избрали дружеството ************ за извършване на услугата
дялово разпределени. Дружеството е регистрирано по смисъла на чл. 139а ЗЕ.
По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
– в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради
което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и
доколкото по делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово
разпределение преди подаване на исковата молба, то искът за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение е неоснователен (така и решение №
3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС).
Следователно, дължимата сума от ответницата е в размер на 1101.19лв. главница
за топлинна енергия, 131.55лв. за мораторна лихва и 65,71лева за дялово
разпределение, като ответницата е заплатила сумата от 1102.15лв. на 16.11.2023г.
4
В случая дължимите претенциите са за две главници (за топлинна енергия и за
дялово разпределение) и лихви (мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, така и законна лихва върху главниците), поради това, че претендираното
вземане е парично и се състои от главници и лихва, то погасяването следва да се
извърши по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като с оглед на това, че ответницата не е заявила
кои задължения е погасила с плащането, поради което следва да намерят приложение
правилата на чл.76 ЗЗД в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76,
ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото,
а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД. Разноските по делото не
следва да участват при погасяването по чл.76 ЗЗД, доколкото изискуемостта им
настъпва с присъждането им със съдебното решение. Следователно, първо следва да се
погаси лихвата върху главницата за топлинна енергия в размер на 131.55лв., така и
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от заявлението
(26.04.2023г.) до плащането (16.11.2023г.), чийто размер върху главницата от
1101.19лв. съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 78.84 лева, така и законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от заявлението
(26.04.2023г.) до плащането (16.11.2023г.), чийто размер върху главницата от 65,71лв.
съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 4.71 лева, т.е. с плащането на 16.11.2023г. е
погасена: мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
131.55лв., погасени са законните лихви върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от заявлението до плащането, т.е. общо 83,55лв., след което част от
главницата за топлинна енергия (т.е. следва най-старото, което е главницата за
топлинна енергия), поради което незаплатена остава част от главницата за топлинна
енергия в размер на 214,14лв., така и незаплатена остава главницата за дялово
разпределение в размер на 65,71лева, така и следва да се присъди законната лихва
върху главниците, считано от 17.11.2023г. до изплащане на вземането. В останалата
част исковете следва да се отхвърлят поради частично плащане в хода на процеса,
съответно претенцията за мораторната лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 12.73лв. следва да се отхвърли по съображения по-горе.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни (като изцяло
неоснователна е само претенцията за заплащан на мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 12.73лв.), поради което ответникът има право на
разноски, но не е претендирал такива, съответно ищецът е доказал сторени разноски по
ч.гр.д. № 21866/2023г, в размер на 76.22лв., а в исковото в размер на 70.46лв. като
претендира разноски за юрк.възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и
5
правна сложност съдът определи в размер на 100лв., т.е. общо 246,68лв., като има
право на разноски с оглед уважената част от исковете в размер на 244.29лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, че М. Г. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ********** дължи на
************* с ЕИК: **************, сумите: 214,14лв. представляваща
незаплатена част от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********
ведно със законна лихва за период от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 65,71лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 17.11.2023г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед
№ 13021 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
21866/2023г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за разликата над уважената част до присъдения размер като погасен
чрез плащане в хода на процеса, ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в размер на
131.55лв. за периода от 15.09.2021г. до 11.04.2023г. като погасен чрез плащане в хода
на процеса, ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане на законната лихва върху
главниците за периода от 26.04.2023г. до 16.11.2023г. поради плащане в хода на
процеса, ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 12.73лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 11.04.2023г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК М. Г. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: ********** да заплати на ************, разноски по делото в общ размер на
244.29лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ищеца - ************
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6