Р Е Ш Е Н И Е
№3279/16.7.2019г.
гр.Варна 16.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря
Мария Минкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№17327/2018г. и за
да се произнесе
взе придвид следното:
В исковата молба ищцата Т**** И. твърди, че на
23.02.2010г. срещу нея е инициирано заповедно производство по
реда на чл.417 от ГПК в резултат на което е образувано ч.гр.д.№ ****на Районен
съд гр.Варна, по което е издадена Заповед №1388 от 25.02.2010г. за
изпълнение на парично задължение, като ищцата е била осъдена да заплати на
ответника сума от 4 980,56евро, представляваща главница по Запис на
заповед от 16.07.2008г. с падеж на предявяване и предявен на 09.06.2009г.,
ведно със законната лихва от 23.02.2010г. до окончателното погасяване на
задължението, както и 194,90лв. разноски по делото. Ищцата твърди, че по молба
на ответника и с разпореждане на съдебен изпълнител от 21.04.2010г. е
образувано изпълнително дело №**** по описа
на 2010г. на ЧСИ Н**** с район на
действие Софийски градски съд. Тя сочи, че възможността на ответното дружество
да събира чрез принудително изпълнение вземането си по Заповедта за изпълнение
и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.№**** на Варненски районен съд е погасена по давност, тъй като след
образуване на изпълнителното дело по същото са наложени множество запори и
възбрани върху движимото и недвижимото имущество на ищцата, но последното
изпълнително действие е извършено на 03.06.2010г. и е представлявало вписване
на възбрани върху недвижими имоти нейна собственост, като след тази дата в
продължение на повече от две години по изпълнителното дело не са предприемани
каквито и да било действия за принудително събиране на вземането, поради което
същото е прекратено в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 03.06.2012г.
Ищцата твърди, че вземанията на ответника
са по запис на заповед и погасителната давност за издадената в негова
полза Заповед за изпълнение на парично задължение е три години, а действия по
принудително изпълнение, които да прекъснат давността по изтичането й на
03.06.2013г. не са извършвани, поради което И. счита, че възможността на
ответното дружество да събере чрез принудително изпълнение вземанията си е
погасено по давност на 03.06.2013г. Предявява искане, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че Т.К.И. не дължи на „Т****“ ЕАД сумата от 4 980,56евро с левова
равностойност на 9731,01лв. представляваща главница по Запис на заповед от
16.07.2008г. с падеж на предявяване и предявен на 09.06.2009г. ведно със
законната лихва от 23.02.2010г. до окончателното погасяване на задължението,
както и 194,90лв. разноски по делото представляващо вземане по Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.№2537 по описа на 2010г. на Варненски
районен съд, предмет на образувано изпълнително дело № *** по описа за 2010г. на ЧСИ Н**** М**** район на
действие Софийски гразски съд, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение и претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника „Т***“ ЕАД, е подал писмен отговор, в който
възразява, че предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес. Посочва,
че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК на
03.06.2012г., поради „перемиране“ на същото, като
след прекратяване на изпълнителното дело ответника не е предприемал действия по
образуване на ново изпълнително дело срещу ищцата, въз основа на издадения
изпълнителен лист, нито е предприемал извънсъдебни действия, като покани за
доброволно плащане. В условията на евентуалност прави изрично признание на
иска, като признава, че вземането по Заповед № **** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 01.03.2010г. издадени по ****на Варненски районен съд, 17 състав е погасено
по давност. Моли да се възложат разноските по настоящото гражданско дело на
ищеца, тъй като ответното дружество не е ставало повод за завеждане на иска.
Съдът приема, че предявения иск намира
правното си основание в чл.439 от ГПК.
Производството е при условията на извършено
признание на иска, като това предпоставя прилагане на
разпоредбата на чл.237 от ГПК и освобождава решаващия състав от задължението да
формира мотиви по същество на спора.
Предявеният иск следва да се разглежда като доказан.
Що се отнася до възражението на ответника относно дължимостта на разноски в полза на ищцата съставът приема
следното:
Ответникът не е оспорил твърдението на ищцата, че
разполага с издаден срещу нея изпълнителен лист, като фактът на притежаването
на такъв или на възможност да се сдобие с такъв обуславя правният интерес на
ищеца в качеството му на задължено лице да търси правен способ чрез който да
може да се противопостави на евентуалното предприемане на нови действия от
страна на кредитора за принудително събиране на вземането. Ответникът е
следвало да предаде на ищцата изпълнителни лист, като по този начин е щял да
сам доброволно да се лиши от възможността да се ползва от него отново, а в
случай че реши да се снабди с друг по реда на чл.409 от ГПК, тя като страна в
него производство е щяла да разполага с възможността да се противопостави
удостоверявайки факта на предаването на изп.л. От
друга страна за ищецът е на лице правен интерес и поради това, че с
постановяването на решение с което се приема, че сумата не се дължи отпада
опасността при едно негово друго плащане дори и без правно основание към ищеца
да се приеме, че е на лице доброволно изпълнение на морален дълг.
Предвид изложеното съставът приема, че ответника
дължи разноски, като следва да се има предвид, че той е направил възражение за
прекомерност на същите с отговора си на исковата молба, като това възражение
следва да се вземе предвид и да се намали адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител от заявените 850лв. на минимума по Наредба №1
възлизащ на 817.06лв., заплатената държавна такса не подлежи на редуциране
поради което общо дължимите се разноски от ответника в полза на ищеца възлизат
на 1 214.10лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцата Т.К.И.
ЕГН********** *** и ответника „Т****“ ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***, че
ищцата Т.К.И. ЕГН********** не дължи на ответното дружество сумите от
4 980,56евро с левова равностойност на
9731,01лв. представляваща главница по Запис на заповед от 16.07.2008г. с падеж на
предявяване и предявен на 09.06.2009г. ведно със законната лихва от
23.02.2010г. до окончателното погасяване на задължението, както и 194,90лв.
разноски по делото представляващо вземане по Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист издадени
по ч.гр.д.№2537 по описа на 2010г. на Варненски районен съд, ХVІІ състав, на осн. чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т****“ ЕАД, ЕИК* със седалище и адрес на управление *** да
заплати в полза на Т.К.И. ЕГН********** *** сумата от 1 214.10лв. сторени
по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: