Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 176
гр. Б., 10.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 2218 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от П.Д.П. срещу П.Й.Х. и В.В.В. са
предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност: 1.) с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на НА № 35, том I, дело № ***г. на нотариус З.А.с район на действие
РС – Б., рег. № 319 РНК поради липса на основание; 2.) с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на същия договор поради противоречие със закона.
В исковата молба се сочи, че ищецът и отв. П.Х. са
имали сключен граждански брак, прекратен с развод, допуснат по гр. д. № ***г.
по описа на СРС. По време на брака си страните придобили в режим на семейна
имуществена общност ПИ с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. Б., общ. Б.,
обл. София, м. „***“, с площ 900 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по
предходен план ***, при съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***по
нотариален акт № ***, том III, рег. № ***, дело № ***г. На ***г. отв. П.Х.
сключила споразумение с отв. В.В., с което признала свой дълг към същия и се
съгласила вместо изпълнение на този дълг да прехвърли собствеността върху
притежаваните от нея идеални части от недвижими имоти, включително от процесния
имот. С НА № **, том I, дело № ***г. на нотариус З.А.с район на действие РС – Б.,
рег. № 319, отв. П.Х. прехвърлила на правото си на собственост върху своите
идеални части от имотите. В нотариалния акт липсвала цена на всеки имот,
паричното задължение, което се погасявало не било индивидуализирано по
основание и размер и нямало деклариране, че уговореното плащане по сделката е
действително. Затова се твърди нищожност на договора поради липса на основание
и противоречие със закона. Акцентира се, че договорът за даване вместо
изпълнение е каузален и неговото основание е именно погасяването на дълг, който
следва да е ясно индивидуализиран в самия договор. По същите съображения
следвало да са посочени и цени на имотите, чрез които ще се погасява дългът.
Отделно от липсата на основание (кауза), се твърди и противоречие със закона,
по – конкретно с нормата на чл. 25, ал. 9 ЗННД, поради лисата на декларация, че
посочената сума е действително уговорената. Ищецът аргументира активната си
процесуална легитимация с обстоятелството, че е съсобственик на процесния имот,
нарушено било правото му по чл. 33 ЗС, а отделно от това и кредитор на отв. П.Х.
по договор за цесия. По същество се иска прогласяване на частичната нищожност
на НА № **, том I, дело № ***г. на нотариус З.А.с район на действие РС – Б.,
рег. № 319 в частта, с която се прехвърля правото на собственост върху ПИ с
идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. Б., общ. Б., обл. София, м. „***“,
с площ 900 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план ***, при съседи
имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***.
Отв. П.Х. е получила препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирала отговор. Оспорва предявените искове. Ищецът
неоснователно твърдял, че нарушено правото му по чл. 33 ЗС, като този въпрос
бил окончателно разрешен с Решение по гр. д. № ***г. на ВКС. Ищецът неправилно
разглеждал атакуваната сделка самостоятелно, тъй като същата, заедно с две
други сделки относно други недвижими имоти, служели общо за погасяване на
дълга, посочен във въпросното Споразумение от ***г. Непосочването на цена в НА
не опорочавало сделката, тъй като цената не била съществен елемент от
съдържанието на сделката, а страните постигнали съгласие, че дългът ще се счита
погасен с прехвърляне правото на собственост върху имотите. Сочи се, че
непосочването на цена на имота в случая не водело до нищожност, тъй като се
касаело за даване вместо изпълнение. Достатъчно било страните да се съгласят,
че с прехвърлянето на имотите дългът ще се счита за погасен. В тази връзка
основанието (каузата) на атакуваната сделка било налице и ясно се посочвало в
споразумението от ***г. Именно защото цената на имотите не била част от
задължителното съществено съдържание на сделката, такава не била посочена в
договора и в този смисъл разпоредбата на чл. 25, ал. 9 ЗННД не била нарушена.
По същество се иска отхвърляне на исковете.
Отв. В.В. е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва исковете като неоснователни. Акцентира, че е придобил идеалните
части от имота въз основа не на продажба, а на договор за даване вместо
изпълнение, поради което правото на изкупуване на ищеца по чл. 33 ЗС не било
нарушено. Посочва също, че дългът, който се погасява с договора е подробно
посочен в споразумението, неразделна част от атакувания нотариален акт. По
довода за нарушаване разпоредбата на чл. 25, ал. 9 ЗННД се посочва, че тя касае
престиране на парични суми, а в случая престацията е прехвърляне вещно право на
собственост. По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се и разноски.
В откритото съдебно заседание чрез своите процесуални
представители поддържат доводите и исканията си. Подробни аргументи доразвиват
в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно НА № ***, т. I, рег. № ****, дело № *** от ***
г. по описа на нотариус Златка Александрова, рег. № ****по РНК, на *** г. отв. П.Й.Х.
прехвърля на отв. В.В.В. правото си на собственост върху ½ ид. ч. от
процесния недвижим имот. Като основание за прехвърлянето на собствеността
изрично е вписано изпълнение на задължение по т. 3 от извънсъдебно споразумение от ***г.
Видно от Споразумение от ***г. отв. П.Й.Х. се е
съгласила в 10 – дневен срок да прехвърли на отв. В.В.В. собствеността върху
½ ид. ч. от процесния недвижим имот и от други имоти в изпълнение на
парично задължение в размер на 791 457, 82 лв., представляваща обезщетение
за претърпени вреди вследствие на сключен от Х. договор за заем от името на „***“
ЕООД, за което същата не е разполагала с представителна власт.
С Решение № ***г. по гр. д. № ***г. по описа на ВКС,
ГК, I Г.О., е отменено Решение № ***г. по в. гр. д. № ***г. на СОС и вместо
него е отхвърлен предявеният от П.Д.П. срещу П.Й.Х. и В.В.В. иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на ½ ид. ч. от процесния
недвижим имот, съсобствен на ищеца П.Д.П. и ответницата П.Й.Х..
С НА № ***, том III, рег. № ***, дело № ***г. на
нотариус Д.Г. с рег. № 371 по РНК, на 10.11.2011 г. ищецът П.Д.П. и ответницата
П.Й.Х. за закупили процесния недвижим имот срещу сумата от 5 800 лв.
С Решение от 08.08.2012 г. по гр. д. № ***г. по описа
на СРС е прекратен сключеният на 08.05.1994 г. в гр. Б. граждански брак между ищеца
П.Д.П. и ответницата П.Й.Х..
Съдът не обсъжда представените НА № ****, том I, рег.
№ ***, дело № *** г. по описа на нотариус Д.Г. с рег. № 371 по РНК; НА ***, том
II, рег. № ***, дело № ** г. по описа на нотариус И. И. рег. № ** по РНК и НА №
****, том I, рег. № ****, дело № *** г. по описа на нотариус С. Д. рег. № ***
по РНК, тъй като същите са неотносими към предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр. основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД
Ищецът следва да обори презумпцията, че атакуваната
сделка е сключена с основание, т.е. да докаже твърденията си, че липсва
съответната „кауза“.
Договорът за даване вместо изпълнение (datio in solutum) e
каузален, т. е. за неговата
действителност е необходимо същият да е сключен на конкретно основание (кауза)
– да се погаси едно вземане, съществуващо отпреди. С този договор кредиторът се
съгласява да получи престация, различна от първоначално дължимата. В конкретния
случай ответницата П.Й.Х. е имала парично задължение към своя кредитор -
ответника В.В.В.. Въпросното задължение е в размер на 791 454,82 лв.,
формиран от следните пера: 330 000 лв. – главница по Договор за заем от
01.07.2008 г.; 137 241,94 лв. – възнаградителна лихва по същия договор;
247 500 лв. – неустойка за забава по същия договор; 38 265,88 лв. – заплатени
разноски по ВАД № 541/2012 г. по описа на АС при БТПП и 38 450 лв. –
заплатени на ответниците по същото арбитражно дело разноски. Вместо отв. П.Й.Х.
да заплати на отв. В.В.В. посочените суми, двамата са постигнали съгласие за
погасяване на дълга чрез прехвърляне правно на собственост върху идеални части
от недвижими имоти.
Задълженията на отв. П.Й.Х. към отв. В.В.В. са
подробно индивидуализирани по основание и размер в Споразумение от ***г., към
което атакуваният частично НА № ***, т. I, рег. № ** дело № ** от 2014 г. по
описа на нотариус З. А., рег. № **** по РНК, изрично препраща. Ищецът не
оспорва наличието на тези задължения.
В нотариалния акт изрично в т. I се сочи, че отв. П.Й.Х.
прехвърля своята ½ ид. ч. от процесния имот и други в изпълнение на
задължението си по т. 3 от споразумението от ***г., т. е. за погасяване на
общото си задължение от 791 454,82 лв.
В т. IV от НА отв. В.В.В. заявява, че приема прехвърлянето
на идеалните части от процесния имот и от останалите такива като изпълнение на
т. 3 от споразумението.
Същественото съдържание на сделката datio in solutum включва: наличие на задължение по правоотношение
между страните, съществуващо преди сключване на договора за даване вместо
изпълнение, което следва да е индивидуализирано в договора, както и изрично
съгласие на страните, че занапред ще считат правоотношението помежду си за
погасено чрез изпълнение, различно от първоначално уговореното. В настоящата
хипотеза всички тези елементи от съдържанието на договора са налице, доколкото
същият препраща към Споразумение от ***г. и се тълкува ведно с него. Ответниците
са индивидуализирали какви задължения, в какъв размер и възникнали на какво
основание се погасяват. Подробно са индивидуализирани и недвижимите имоти,
правото на собственост върху които се прехвърля като заместваща престация. Най
– вече изрично и недвусмислено страните по атакувания договор са направили
съвпадащи насрещни изявления, че волята им е чрез сключената сделка да
постигнат погасителен ефект.
Поради изложеното специфичната „кауза“ (solvendi causa - т. е. да се погаси старото задължение) на договора за даване вместо изпълнение е налице.
Неоснователно е възражението на ищеца, че липсва цена на всеки от прехвърлените
имоти. За разлика от договора за покупко – продажба, където уговарянето на цена
е част от същественото съдържание на сделката, при договора за даване вместо
изпълнение, при който се прехвърля правно на собственост върху недвижими имоти,
няма изискване за посочване на цена. Това е така, тъй като в хипотезата на datio in solutum не е необходимо насрещните престации да са
еквивалентни като стойност, достатъчно е страните в отношенията помежду си да
ги считат за такива.
Поради изложеното искът с пр. основание чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с пр. основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Ищецът следва да докаже, че процесната сделка е
сключена в нарушение на съответната правна норма - чл. 25, ал. 9 ЗННД.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 9 ЗННД гласи, че при извършване на възмездни сделки, с които се
учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти, участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че
сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката.
Поначало договорът за даване вместо
изпълнение има възмезден характер. В конкретния случай обаче по него няма
„плащане“, именно защото погасяването на паричното задължение от 791 454,82 лв. е договорено да се извърши по друг
начин – чрез прехвърляне правно на собственост върху недвижими имоти. Терминът
„плащане“, макар да не е легално дефиниран, се схваща недвусмислено в съдебната
практика и в правната доктрина като погасяване на задължение чрез предоставяне
на парични средства. Вярно е, че в настоящия случай правото на собственост
върху недвижимите имоти се поддава на парична оценка, но следва да се има
предвид спецификата на договора datio in solutum.
Този договор има комплициран характер, като съчетава елементи от други видове
правни сделки, като например покупко – продажба и новация. Както бе посочено по
– горе в изложението, насрещните престации при договора за даване вместо
изпълнение не е необходимо да са еквивалентни. Меродавно е единствено страните
да ги считат за справедливи и да са приели, че чрез тях се постига желания
погасителен ефект. В този ред на разсъждения, не може да се приеме, че
задължението от 791 454,82 лв. се явява „цена“ на прехвърленото право на
собственост, а още по – малко, че същата е „платена“. Следователно разпоредбата
на чл. 25, ал. 9 ЗННД се явява неприложима в процесния случай. Неприлагането й
е съобразено с тълкуването на закона и не представлява нарушение на императивна
правна норма.
Поради изложеното, искът с пр. основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД е неоснователен.
По
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски имат
ответниците. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на отв. В.В. сумата от 300
лв., представляваща разноски за платено адвокатски възнаграждение. Отв. П.Й.Х.
претендира разноски, но такива не следва да й се присъждат, тъй като липсват
доказателства да са сторени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД от П.Д.П. с ЕГН: ********** срещу П.Й.Х.
с ЕГН: ********** и В.В.В. с ЕГН: ********** за прогласяване частичната нищожност
на НА № ***, том I, дело № ***г. на
нотариус З.А.с район на действие РС – Б., рег. № *** РНК поради липса на
основание в частта, с която се прехвърля правото на собственост върху ПИ с
идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. Б., общ. Б., обл. София, м. „***“,
с площ 900 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план ***, при съседи
имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД от П.Д.П. с ЕГН: ********** срещу П.Й.Х.
с ЕГН: ********** и В.В.В. с ЕГН: ********** за прогласяване частичната нищожност
на НА № ****, том I, дело № ***г. на
нотариус З.А.с район на действие РС – Б., рег. № *** РНК поради противоречие
със закона в частта, с която се прехвърля правото на собственост върху ПИ с
идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. Б., общ. Б., обл. София, м. „***“,
с площ 900 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план ***, при съседи
имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.Д.П. с ЕГН: **********
да заплати на В.В.В. с ЕГН: ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :