РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330111697 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. И. И., ЕГН **********, с адрес с. С., общ. ***,
ул. „***“ № *, против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 50,00 лв. – недължимо платена при липса на основание възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 14.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 50,00 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. С допълнителна молба е уточнено, че
и двете суми са платени в периода от 29.07.2016 г. до 18.12.2018 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № *** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума, като
била уговорена и възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва. Към договора било сключено допълнителни споразумение, по силата на което се
предоставял допълнителен пакет услуги, изразяващ се в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяната на дата на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. За предоставянето на допълнителния пакет
услуги, следвало да бъде заплатено допълнително възнаграждение. В исковата молба се
излагат съображения, че договорът за кредит е недействителен, тъй като нарушавал
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 ЗПК. Аргументира се още, че възнаградителната
лихва е нищожна и поради противоречие на клаузата за нейното договаряне с добрите нрави,
а по отношение на клаузата за заплащане на допълнителния пакет услуги – че същата
противоречи на материалния закон, в частност нормата на чл. 21, ал.1 ЗПК. Поради
1
изложеното се иска връщане на недължимо платените суми по двете клаузи. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два отговор на искова молба от „Профи Кредит
България” ЕООД, с идентично съдържание и приложение, с които се взима становище за
неоснователност на искове. Признава се обстоятелството, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ***. Възразява се, че още преди сключване на договора,
ищецът е получил преддоговорна информация за клаузите по кредита, включително и за
клаузата за допълнителен пакет услуги, за изпълнението на която се дължало и част от
процесните суми. Възразява се срещу твърденията, че договора противоречи с или
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото разходите за допълнителни услуги не представлявали
разход по кредита и не следвало да се включват в ГПР. В този смисъл се излагат подробни
съображения в отговора на исковата молба. Ответникът твърди и, че клаузата, предвиждаща
заплащане от длъжника на възнаграждения за кредитора по пакет за допълнителни услуги не
противоречи на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, тъй като предоставените и услуги не можело да се
приемат за действия по усвояване и управление на кредита. Изразява се несъгласие с
твърденията в исковата молба, че клаузата за възнаградителна лихва противоречала на
добрите нрави, като аргументи в тази насока ответника извежда от клаузата на чл. 19, ал. 4
ЗПК уреждаща лимита на ГПР по договорите за кредит. Направено е и възражение за
изтекла погасителна давност относно заплатените суми за възнаградителна лихва и и
възнаграждение по пакета от допълнителни услуги за периода преди 14.07.2016 г.При
условията на евентуалност, ако се приеме, че възнаградителната лихва противоречи на
добрите нрави, ответникът моли да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.4 ЗЗД. Поради
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, като е
направено и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В открито съдебно заседание от дата 15.12.2021 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснато изменение на предявените осъдителни искове, като искът, касаещ платената за
възнаградителна лихва сума е увеличен от 50 лв. на 794,25 лв., а искът относно платената по
клауза за пакет от допълнителни услуги сума – увеличен от 50 лв. на 993,60 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, а и се установява от представения с отговора на исковата молба договор
за кредит и приложенията към него /л.20-29/, че между ищцата А. И. И., като
кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен
Договор за потребителски кредит № *** от *** г., с който на ищцата е предоставен паричен
заем в размер от 1700 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,17 %, при посочен ГПР от 49,90 %
и обща дължима сума – 2986,20 лв. В раздел VI от договора е уговорено заплащане на
възнаграждение от 1 324,80 лв. по закупен допълнителни услуги. Видно от представения
погасителен план, погасяването на посочените суми по договора се осъществява
посредством месечните погасителни вноски, като общата вноска е в размер на 119,75 лв.,
включваща 82,95 лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 36,80 лв.
вноска по закупена допълнителна/и услуга/и. Представена е от ответното дружество и
справка за извършени плащания от ищцата по процесния договор. Видно от същата, А.И. е
изплатила цялото задължение по кредита в размер на 4 456,39 лв., от които за процесния
период 29.07.2016 г. до 18.12.2018 г. са платени общо 794,25 лв. за възнаградителна лихва и
993,60 лв. възнаграждение по пакет от допълнителни услуги.
При тези данни, съдът намира, че между ищцата и ответното дружество е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № *** от
***г., при което А. И. И., като физическо лице е имала качеството на кредитополучател и на
потребител. В тази насока същата се ползва със законоустановената потребителска закрила,
паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и
общите норми на ЗЗД.
2
Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата
молба относно противоречието на процесния договор с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото не са посочени реално приложимите годишен лихвен
процент и годишен процент на разходите по договора, а ГПР е по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения. За да достигне до този извод съдът съобрази,
че възнаграждението по пакета от допълнителни услуги е следвало да бъде взето предвид от
кредитодателя, при изчисляването, и впоследствие при посочването в договора, на процента
на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по
кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. В случая възнаграждението по закупения „пакет от допълнителни услуги“, е разход
по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича
от договора за кредит. Целта на същото, съгласно посоченото в преддоговорната
информация, е да обслужи сключването и изпълнението на договора. Качеството на това
възнаграждение като разход по кредита се извежда още от реда за неговото изплащане, а
именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в
погасителния план. Следователно е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, доколкото не е посочен в текста на договора действителния и реално приложим в
отношенията между страните размер на ГПР по кредита. Клаузата за възнаграждение по
„пакет от допълнителни услуги“, уговорена в точка VI от процесния договор за
потребителски кредит № **********, предвиждаща заплащане на възнаграждение в размер
на 1 324,80 лв., води също така и до завишаване на ГПР по договора над лимита по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като размерът на посочения в договора ГПР – 49,90 %, е почти равен на
законоустановения лимит, без обаче в него да е отчетено възнаграждението по пакета от
допълнителни услуги. Това се установява и от съдържанието на Стандартния европейски
формуляр на л. 23 от делото, където са вписани направените допускания от кредитора, без
да е включено възнаграждението по пакета от допълнителни услуги. Следователно,
посочената клауза, както се твърди и в исковата молба, като нарушаваща изискванията на
чл. 19, ал. 4 ЗПК е нищожна на основание ал. 5 от същия член.
С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е
предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за променя на погасителния план) се налага също така изводът, че те се отнасят
за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното,
разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на
потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставена
услуга, получена от кредитополучателя, срещу което последният да дължи заплащане на
договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение
съдът намира, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна
лихва.
Предвид гореизложеното се споделят съображенията на ищцата за нарушение на
изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в процесния Договор за потребителски
кредит № *** не са посочени действителните размери на лихвения процент и годишния
процент на разходите. Следователно на основание чл. 22 ЗПК целият договор за кредит е
недействителен, а на основание чл. 23 ЗПК, на връщане от кредитополучателя ще подлежи
единствено главницата, представляваща чистата стойност на кредита. Останалите платени
по кредита суми за лихви, такси и допълнителни възнаграждения се явяват неоснователно
платени и подлежат на връщане. В тази насока исковете се явяват доказани по своето
основание. Същите са доказани и по размер, предвид съдържанието на приетата по делото
справка за извършени плащания, представена от ответното дружество и неоспорена от
ищцата. По тези съображения исковете ще се уважат изцяло, а като законна последица от
3
това, ще се присъди и законната лихва за забава върху всяка от двете претенции.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК
и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В
полза на ищцата следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса, а на
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в полза на АД „***“ следва да се присъди сумата
от 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по
настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
да заплати на А. И. И., ЕГН **********, с адрес от с. С., общ. ***, ул. „***“ № *, сумата от
794,25 лева – недължимо платена, при липса на основание, възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит № ***, за периода от 29.07.2016 г. до 18.12.2018 г., както и
сумата от 993,60 лева – недължимо платена при липса на основание по клауза за
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ***,
за периода от 29.07.2016 г. до 18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.07.2021 г., до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
да заплати на А. И. И., ЕГН **********, с адрес от с. С., общ. ***, ул. „***“ № *, сумата от
100 лв. разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на АД „***“, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. П., ул.
„***“ № *, сумата от 360 лв. с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо
за оказана правна помощ на ищеца по гр.д. № 11697/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
Сумите могат да бъдат платени по банкова сметка IBAN: ***, банка „***“ АД с
титуляр АД „***“.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4