Р Е Ш Е Н И Е
№ 113/ 6.7.2020г.
06.07.2020
г., гр.Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- гр.Карнобат, 4 граждански състав, в открито заседание,
проведено на двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дарина Енева, като
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №1171 по описа за
2019г. на РС- гр.Карнобат, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.61, ал.2 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с
постъпила в съда искова молба от 1.М.Щ.Г. и 2.Г.А.Г. и двамата чрез адв.Д.В. от
БАК, срещу 1.Т.Т.Й. и 2.Й.Д.Й., с която се иска да бъде призната по реда на
чл.422 от ГПК дължимостта на следните суми: сума от 12 111,84 лв.,
представляваща незаплатена съответна част от стойността на извършен в периода:
м.04.2016г.- м.08.2016г. ремонт на къща, находяща се в ****и сума от 3 630,20
лв., представляваща мораторна лихва, за периода: 01.09.2016г.- 15.08.2019г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №953/2019г. по описа на РС-
гр.Карнобат. Изложени са твърдения, че ищците са собственици на втори жилищен
етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се на горния адрес, а ответниците
притежават правото на собственост върху първия жилищен етаж. Посочено е, че
сградата е била в занемарено състояние, което е налагало неотложна нужда от
ремонт на външната фасада. Твърди се, че през 2016г. по съгласие на страните е
предприет ремонт и саниране на сградата, който е заплатен от ищеците, възлизащ
на обща стойност от 24 223,67 лв., от които сума от 12 000 лв. е била
за труд и сума от 12 223,67 лв. представлява стойността на вложени
материали, както следва: за стиропор- 2 000 лв., за лепило- 1 785
лв., за шпакловка- 3 175,67 лв., за дюбели- 425 лв., за мрежа за
шпакловка- 731 лв., за грунд- 173 лв., за ъгли- 84 лв., за водобранни лайсни-
54 лв., за мазилка- 3 976 лв. В исковата молба се твърди, че ответниците
не са възразявали срещу качеството на ремонта, приели са работата, като са
отлагали уреждането на финансовите взаимоотношения във времето. Претендират се
сторените съдебни разноски.
В законен срок по делото е постъпил
чрез куриер отговор на искова молба от ответниците, чрез адв.Ж.Б. от БАК, с
който се оспорва основателността на предявените искове по основание и по
размер. Изложени са аргументи, че е извършено незаконно саниране на жилищната
сграда без да са налице съответните стротелни книжа за това. Ответната страна
намира, че горното представлява пречка за търсене на заплащане на извършената
строителна дейност.
В ход по съществото на спора процесуалният
представител на ищците поддържа предявените искове. Излагат се аргументи, че
ответниците дължат половината от разходите по ремонта съобразно квотите си в
съсобствеността.
Процесуалният представител на
ответниците намира предявените искове за неоснователни и за недоказани по
размер. Иска присъждане на сторените по делото разноски.
С оглед на събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, както и относимите към спора
законови разпоредби, съдът намира предявения иск за главница за частично основателен,
а този за мораторна лихва- за неоснователен. Съображенията за това са следните:
Между кориците на делото се намира
Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 03.07.1997г., /стр.130/,
с който Ф.Т.Й. и В.М.Й. са получили и станали собственици на 1/2 идеална част
от дворно място, цялото с площ от 780 кв.м., представляващо парцел IХ, планоснимачен №328, в кв.23 по плана на гр.Карнобат, с право на ползване на южната част на
парцела, заедно с целия втори етаж от построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда, 1/2 идеална част от стълбището от избения етаж до втори и трети
етаж и тавана, от гаражния етаж- югоизточния гараж, югозападното складово
помещение, коридора за стълбището за втория етаж, източната таванска стая,
както и 1/2 идеална част от стаята за ПРУ и от общите части на жилищната
сграда, а ответниците Т.Т.Й. и Й.Д.Й. са получили и станали собственици на 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 780 кв.м.,
представляващо парцел №IХ, планоснимачен №328, в кв.23 по плана на
гр.Карнобат, с право на ползване на северната част на парцела, заедно с целия
първи етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, стълбището
за първия етаж, от гаражния етаж- североизточния гараж, северозападното
складово помещение, западната таванска стая, както и 1/2 идеална част от стаята
за ПРУ и от общите части на жилищната сграда
Видно от Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 07.07.1997г. №114, том II, н.д. №155/1997г. на Ал. Коева- съдия в РС- гр.Карнобат, /стр.56/, Ф. Т.Й. и В.М.
Й. са прехвърлили на ищците М.Щ.Г. и Г.А.Г.
1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 780 кв.м., представляващо
парцел IХ, планоснимачен №328, в кв.23 по плана на гр.Карнобат, с право на ползване на южната част на
парцела, заедно с целия втори етаж от построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда, 1/2 идеална част от стълбището, от гаражния етаж- югоизточния
гараж, югозападното складово помещение, коридора за стълбището за втория етаж,
източната таванска стая, както и 1/2 идеална част от стаята за ПРУ и от общите
части на жилищната сграда.
От представено удостоверение за
семейно положение, съпруг/а и деца се установява, че ответниците Т. Й. и Й.Й.
са съпрузи
Като свидетели на ищцовата страна по делото са разпитани Е.Г.Д. и К. А.Г.-
брат на ищеца, като на ответната страна е допуснат и разпитан свидетелят Й.Т.Й.-
брат на ответника.
Свидетелят Д.посочва, че от пролетта до есента на 2016г. е извършено
цялостно външно саниране със стиропор на двуетажната къща, в която живее ищеца с
фасада от тухли четворки преди ремонта. Посочва, че е присъствал на
разплащането с майсторите, което е било извършено в кафене „Виенски салон“ в
гр.Карнобат. Твърди, че ищецът Г. е заплатил сумата от общо 12 000 лв. за
труда на стоителната бригата, състояла се от 5- 6 човека. Посочва, че от ищеца
знае, че последният е закупувал строителните материали за ремонта от склад в
гр.Айтос.
Според свидетеля Г. по общо съгласие на страните е бил извършшен ремонт
на външната фасада на процесната жилищна сграда през лятото на 2016г., състоящ
се в поставяне на топлоизолация, шпакловка две ръце, грундиране и полагане на
силиконова мазилка. Свидетелят твърди, че преди ремонта външната фасада на
къщата е била от тухли, които с времето са започнали да се ронят. Посочва, че
брат му е заплатил за труда на строителите сума от около 12 500 лв. и му е
давал пари за закупуване на нужните материали за ремонта от строителни складове.
Твърди, че общо за ремонта е заплатено околло 25 000 лв. Посочва, че от
брат си знае, че между процесните страни е имало уговорка да си разделят
разходите за ремонта след приключването му, като не е разбрал да е имало
възражения за това от страна на ответницитте.
Свидетелят Й. посочва, че брат му е споделял, че не е давал съгласието
си за ремонта на сградата. Описва къщата преди ремонта и след санирането й.
По делото е допуснато и прието
заключение по съдебно техническа експертиза, съгласно което от огледа на
процесната сграда се установява, че към м.03.2020г. е санирана и измазана частично
със силиконова мазилка, както следва: гаражен етаж- югоизточна част на етажа, в
т.ч. около прозорците и входната врата е санирано и с мазилка, първи жилищен
етаж- южната част е санирана изцяло и е измазана, парапета на западната тераса
е надзидан, саниран и с мазилка, източната тераса е боядисана, остъклената
северна тераса е боядисана, стълбището по северната фасада е санирано и
измазано, втори жилищен етаж- саниран и с мазилка изцяло по всички външни
зидове, терасите от вътрешната страна са с мазилка- без саниране, монтирани са
водооткапващи профили, около прозорците има мазилка, стълбището по северната
фасада е санирано и с мазилка, таванският етаж в частта на ищците е саниран и с
мазилка по източната фасада, монтиран е водооткапващ профил, в частта на
ответниците е санирано и е с мазилка само част от западната фасада. Не са
установени документи, от които да са видни изпълнените корекции по сградата.
Вещото лице е посочило, че за извършеното саниране не са необходими разрешение
за строеж или други строителни книжа от община Карнобат и такива не са били
издавани. Вещото лице е дало средните стойности по Справочник за цените в
строителството за 2016г. на изпълнените СМР по саниране на процесната жилищна
сграда, за вложените материали и труда, както следва: за гаражен етаж- общо сума
от 2 498,01 лв., за първи жилищен етаж- сума от 3 382,26 лв., за
втори жилищен етаж- сума от 10 049,90 лв., за тавански етаж в частта на
ищците- сума от 2 181,76 лв., за тавански етаж в частта на ответниците- сума
от 988,15 лв. или окръглено на сума от около 19 100 лв. общо за материали, труд и допълнителни разходи. Вещото
лице е достигнало до извод, че вследствие на изпълненото частично саниране по
южната фасада в етажа на ответниците пазарната оценка на имота на ответниците
се е увеличила със сумата от около 2 000 лв. В публично съдебно заседание
посочва, че горната сума е определена по лична преценка.
Приложени към исковата молба и представени в оригинал в последващо
открито съдебно заседание са 14 бр. стокови разписки и 2 бр. фискални бонове за
закупени сторителни материали. Така представените писмени доказателства са
оспорени с отговора на исковата молба. Открито е производство по реда на чл.193
от ГПК, като писмените доказателства са приети като част от доказателствената
съвкупност по делото в последното открито съдебно заседание.
Служебно е изискано и приложено по
делото е ч.гр.д.
№953/2019г. на РС- гр.Карнобат. Исковите претенции са предявени в законен срок
с оглед дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Правните изводи на настоящата
съдебна инстанция са следните:
Процесният случай се отнася до
подобрения, извършени в двуетажна жилищна сграда от собствениците на самостоятелен
обект на единия жилищен етаж. Фактът на извършен външен ремонт на сградата
настоящият съдебен състав намира за установен от събраните гласни
доказателствени средства, изготвеното заключение по допусната експертиза и представените
писмени доказателства, които взаимно си кореспондират и допълват. По делото не
са ангажирани доказателства относно намерението, с което е предприета работата
и отношенията между страните преди същата да бъде започната. Единствено от
показанията на свидетеля Г.- брат на ищеца, чийто показания се преценяват по
реда на чл.172 от ГПК, се установява, че между страните
е същестувала уговорка да си поделят разходите за ремонта на сградата, като
впоследствие договореностите между тях не са изпълнени. Не са представени
никакви писмени доказателства по делото, от които да се установява подобно
съглашение между страните. С оглед на горното следва да се приеме, че предявеният
иск за сторени подобрения следва да бъде квалифициран като обезщетение от
водене на чужда работа, предприета от ищцовите собственици на обект в сградата
за извършване на подобрения по общите части на сградата, каквато представлява
външната фасада на сградата.
Подобренията в недвижим имот
представляват целенасочени промени, извършени от лице с качеството подобрител
чрез които се увеличава стойността на имота. Същите предполагат извършването на
разходи от подобрителя и увеличаване по траен начин на стойността на имота на
друго лице, както и съществуването на подобренията към момента на уреждане на
отношенията между лицата. В обективното право не съществува единно вземане за
подобренията, като същите се квалифицират съобразно конкретната хипотеза, при
която са извършени.
Фактическият състав на гестията
включва предприемане управление на чужда работа, при знание за това и липсата
на натоварване от страна на заинтересовния. В случай, че работата се води и в
собствен интерес, заинтересованият отговаря до размера на обогатяването му, на
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде посочено, че забраната за
установяване на договори за повече от 5 000 лв. със свидетелски показания по
чл.164, ал.1, т.3 от ГПК е относима за неформалните договори, за
действителността на които не е необходим писмен акт, какъвто е договорът за
извършване на строително- монтажни работи. С оглед на горното не може да се
приеме за надлежно доказано обстоятелството, че ищците са заплатили сумата от
12 000 лв. на строителната бригада, доколкото това се установява от показанията
на свидетеля Димитров и не е налице съставен писмен документ. Относно разходите
за материали представени по делото са налице разплащателни документи за сума от
общо около 8 500 лв., като вещото лице е ппосочило, че не може да установи
вложените материали при ремонта на сградата. Бележките за извършени покупки,
/стр.76/, не представляват годни писмени доказателства в настоящия процес и не
следва да бъдат обсъждани.
Допълнителни предпоставки са работата
да не е водена против волята на заинтересувания и да не е одобрена от
последния. В настоящия случай ищците са водили предприетата работа както в
интерес на останалите съсобственици в сградата, така и в собствен интерес, тъй
като са ремонтирали собтвения си жилищен етаж и прилежащи помещения. По делото
не са налице данни за предварително натоварване на ищците да извършат ремонт,
респ. одобряването на същия от ответниците. С оглед на горното ответната страна
отговаря до размера на обогатяването си, което представлява допълнителен
критерий, за възникване на задължение за обезвреда на сторените разходи по
чуждата работа. Видно от приетото заключение по делото вещото лице е приело, че
стойността, с която се увеличила пазарната цена на имота на ответниците от
извършения ремонт е около 2 000 лв. Посочено е, че имотът е частично саниран.
Не е посочена методиката, по която вещото лице е достигнала до конкретния си
извод. На основание чл.202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а
го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. С разпоредбата на чл.162
от ГПК е установено отклонение от общите правила на доказателствената тежест. При
условие, че искът е доказан в своето основание и при липсата на доказателства
относно размера, съдът може да го определи по своя преценка. С оглед на горното
следва да се приеме, че стойността, с която са се обогатили ответниците се
равнява на средните стойности за 2016г., посочени в приетото заключение по
делото относно извършените разноски за труд и материали по етажа на
ответниците, половината от гаражния етаж и таванския етаж на ответниците,
възлизаща общо на сумата от 5 619,41 лв. С тази сума следва да се приеме, че от
ремонта са се обогатили ответниците и съответно за нея искът се явява
основателен.
В настоящия случай процесната претенция
има извъндоговорен характер и за настъпването на изискуемоста й е необходимо да
бъде конкретизирана в определен размер. Насрещната страна следва да бъде
поканена да заплати конкретизирания размер на задълженията си преди иницирането
на заповедно производство. Заповедното производство представлява факултативен
ред за защита на граждански притезания. Заповедният съд издава заповед за
изпълнение единствено за изискуеми вземания. Не са представени доказателства
между страните за изпратена покана от ищците към ответниците в този смисъл.
Искът за присъждане на мораторна лихва е обусловен от наличието на валидно,
изискуемо и неизпълнено в срок задължение. С оглед на горното следва да се
приеме, че моментът, в който вземането е станало изискуемо е моментът на
конкретизацията му по размер, настъпил на датата на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК. Поради това искът за присъждане на мораторна лихва от
01.09.2016г.- датата на приключване на ремонта до 15.08.2019г.- датата на
съдебното сезиране на заповедния съд, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, поради неизискуемост на задължението за процесния период.
По разноските съдът се
произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска
заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната
страна да й ги заплати. Направените от ищците разноски в заповедното
производство са в общ размер на 664,84 лв., от които сума от 314,84 лв. за
държавна такса и 350 лв.- адвокатско възнаграждение. Разноските в исковото
производство, сторени от ищцовата страна са както следва: сума от 314,84 лв.-
държавна такса за исковото производство, сума от 500 лв.- адвокатско възнаграждение
и сума от 250 лв.- депозит за изготвяне на експертно изследване, съгласно
представения списък на разноските, /стр.145/. Разноските на ответниците са 500
лв.- адвокатско възнграждение и сума от 100 лв.- депозит за изготвяне на
експертно изследване. С оглед на изхода на спора в полза на ищците следва да се
присъдят разноски в исковото производство в общ размер на 380,11 лв. и разноски
от 237,33 лв. за заповедното производство. В полза на ответната страна следва
да се присъдят разноски от 385,82 лв., съобразно размера на отхвърлените искови
претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Т.Т.Й., ЕГН:********** и Й.Д.Й., ЕГН:**********, че в полза на ищците М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:**********, съществува вземане по чл.422 от ГПК, вр. чл.61, ал.2 от ЗЗД в размер на 5 619,41 /пет хиляди шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляващо сторени разноски за извършен ремонт през 2016г., изразяващ се в саниране на жилищна сграда, находяща се в *****, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №609/16.08.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №953/2019г. на Районен съд- гр.Карнобат, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5 619,41 /пет хиляди шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ лв. до пълния му предявен размер от 12 111,84 /дванадесет хиляди сто и единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:**********, срещу Т.Т.Й., ЕГН:********** и Й.Д.Й., ЕГН:**********, иск за установяване съществуването на вземане по чл.422 от ГПК, вр. чл.86
от ЗЗД, за сумата от 3 630,20 /три
хиляди шестстотин и тридесет лева и двадесет стотинки/ лв., представляваща
мораторна лихва, за периода: 01.09.2016г.- 15.08.2019г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №609/16.08.2019г. по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №953/2019г. на Районен съд- гр.Карнобат, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Т.Й., ЕГН:********** и Й.Д.Й., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:**********, сума в размер на 380,11 /триста и осемдесет лева и единадесет стотинки/ лв., представляваща дължими разноски в настоящото съдебно производство.
ОСЪЖДА Т.Т.Й., ЕГН:********** и Й.Д.Й., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:**********, сума в размер на 237,33 /двеста тридесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ лв., представляваща дължими разноски по ч.гр.д. №953/2019г. на Районен съд- гр.Карнобат.
ОСЪЖДА М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на Т.Т.Й., ЕГН:********** и Й.Д.Й., ЕГН:**********, сума в размер на 385,82 /триста осемдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ лв., представляваща дължими разноски в настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: