№ 19821
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110155383 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба вх. №121689/12.04.2024 „ФИРМА“ ЕАД иска изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските, като се присъди юрисконсултско възнаграждение
в пълен размер за исковото и заповедното производство.
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок
не е постъпил такъв, в който се сочи, че след заповедното производство и преди исковото
такова длъжниците- ответници са заплатили сума в размер на 2054.09 лева, в която се
включени и разноските по заповедното производство. Сочи се, че в хода на исковото
производство ищците са признали постъпило плащане на сума в размер на 82.65 лева като
сочат, че остава дължима сума в размер на 38.46 лева- разноски, която сума именно е
присъдена в полза на ищеца.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Първоначално е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумите 1 465,70 лева (хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и 70
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2019 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва за период от 06.06.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 575,22 лева (петстотин седемдесет и пет лева и 22
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 05.05.2023 г.,
10,69лева (десет лева и 69 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.04.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва
за период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,10 лева (три лева и 10
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2020 г. до 05.05.2023 г
Още с исковата молба ищецът сочи, че на 18.08.2023г. по сметката на „ФИРМА“
ЕАД е постъпило частично плащане в размер на 2 054,09 лв., което е покрило задълженията
1
за съдебни разноски в размер на 41,09 лв., мораторна лихва в размер на 578,32 лв., законната
лихва в размер на 34,19 лв.,и главница в размер на 1400,49 лева. Незаплатена остава част от
главница за ТЕ в размер на 75,90 лв., която се претендира в настоящото производство.
Не е спорно, че с платежно нареждане от 05.02.2024 г. ответниците са заплатили на
ищцовото дружество сумата от 82.65 лева.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че при спазване на правилото на чл. 76 от
ЗЗД и постановките на Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС със заплатените суми се погасяват по реда: най – напред разноските, след това
лихвите и най после главницата. В процесния случай при извършеното плащане след
заповедното производство, но преди исковото не са били налице съдебно установени
разноски. Съдът не е обвързан от начина на отнасяне на постъпилите суми от страна на
ищеца. Доколкото с молба от 14.02.2024 г. „ФИРМА“ ЕАД намира, че остава дължима само
сумата от 38.46 лева, като съдът счита, че именно тази сума като разноски се претендира от
ищеца и тази сума следва да се присъди, за да не се допусне неоснователно обогатяване в
полза на ищеца с присъждането на по-висока сума за разноски.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №121689/12.04.2024 „ФИРМА“ ЕАД за
изменение на Решение №5519 от 27.03.2024 г. по гражданско дело №55383/ 2024 г. на СРС,
в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2