Решение по дело №977/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по жалбата на Началник група в Пето РУ при ОД на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител ст. юриск. К.Л.А., против Решение № 438/20.03.2023 г., постановено по АНД № 4588/2022 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 22-0460-000785/14.10.2022 г. на Началник група в ОД на МВР – Варна, с което за нарушение по чл. 174 ал. 3 предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени на Т.Л.П., ЕГН ********** глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

С касационната жалба е отправено до съда искане за отмяна на въззивното решение. Твърди се, че съставът на РС – Варна е постановил решението си, без да е събрал всички относими по случая доказателства, което впоследствие е опорочило и приетите от него правни изводи. Навежда доводи, че въззивното решение е неясно, сбъркани са имане на свидетил, наказващ орган. Същото е и неправилно, тъй като отмяната на НП е мотивирана с формални нарушения на закона – непосочване на точното място на нарушението и несъответствие между обстоятелствата и нарушената правна норма. Твърди се, че безспорно е установено вмененото нарушение и районният съд неправилно е отменил НП. Искането, отправено до съда, е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна или отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се потвърди НП. В приложени по делото писмени бележки се поддържа изложеното в жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като отправя и възражение по отношение размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът по жалбата – Т.Л.П., чрез адв. П.М я оспорва изцяло. Моли съда да остави в сила решението на РС – Варна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол пред РС – Варна e НП № 22-0460-000785/14.10.2022 г. на Началник група в ОД на МВР – Варна, 5 РУ Златни пясъци, с което за нарушение по чл. 174 ал. 3 предл. 1 ЗДвП, са наложени на Т.Л.П. глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана за това, че на 28.08.2022 г., в 01:52 часа, в -----------в посока -----------, Т.П. управлявал товарен автомобил с марка „М.“, с рег. № ****, собственост на ЕТ „А.Т.“, като, при проверка от контролните органи, отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с Алкотест 7510 ARNА0166.

С оглед горното, на проверяваното лице е издаден талон за изследване № 133287/28.08.2022 г., като то не се явило, за да му бъде взета кръвна проба, видно от Удостоверение № 1729/08.09.2022г. от МБАЛ „Св. А.“ АД, издадено въз основа на служебна бележка № 455/07.09.2022 г. от Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „С. А.“ – гр. Варна.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 786806/28.08.2022 г. Наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в АУАН, като издал процесното НП, с което наложил на Т.П. наказания глоба в размер на 2000 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП.

За да отмени НП, въззивният съд приел, че същото е издадено в разрез с изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като не е посочено мястото на нарушението, обуславящо съществено нарушение на производствените правила, което нарушава правото на защита на санкционираното лице.

В допълнение, възприет е извод за несъответствие на НП с императивната разпоредба на чл. 18 ЗАНН. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че органът и в АУАН и в НП е посочил, че лицето е отказало да бъде проверено с техническо средство, но е добавено и неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Това са две алтернативни различни изпълнителни деяния, поради което е недопустимо при констатиране на две отделни нарушения да бъде наложено едно общо наказание.

Прието е също, че не е установено по категоричен начин, че П. е управлявал процесното МПС, което обуславя недоказаност на обвинението.

На посочените основания въззивният съд отменил НП.

Решението е неправилно.

Настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато от наказващия орган съществено нарушение на производствените правила. След като по процесния случай е установено безспорно, че санкционираното лице е отказало проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта, това е достатъчно за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 174 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на предписанието по издаден талон за медицинско изследване е алтернативно, като и при двете хипотези, предвидената в закона санкция е еднаква. В случая органът правилно е действал в условията на обвързана компетентност, като е наказал лицето. Посочването в АУАН и НП и на неизпълнението на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, не опорочава санкционирането на деянието – отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Настоящият състав на съда не споделя извода на въззивния съд за това, че са установени две отделни нарушения, за които е наложено общо наказание. Събирането на доказателства за това, изпълнено ли е предписанието по издадения талон не води до кумулиране или установяване налице ли е и алтернативното нарушение, защото то би имало смисъл, ако лицето беше се подложило на проверката с теста, но не изпълни предписанието за изследване. С оглед изложеното, неправилен се явява изводът на предходната инстанция за неяснота на нарушението и за налагане на общо наказание за посочените две отделни административни нарушения по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП е налице едно единствено нарушение с изпълнително деяние - отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол, който отказ, може да бъде осъществен с повече от една форми на изпълнителното деяние - отказ „да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта“, или отказ „да се изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта“. Едновременното проявление на повече от една от формите, води до наличието на едно изпълнително деяние, съставляващо отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол, респективно до едно нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. С оглед изложеното, в хода на административното производство не е налице нарушение на чл. 18 ЗАНН и съжденията в обжалваното решение в тази насока също се явяват неправилни.

Гореизложеното налага извод за наличие на сочените от касатора касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, поради което решението на РС – Варна следва да бъде отменено, а процесното НП – потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и своевременно направеното искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено. На основание чл.63д ал.3 във вр. с ал.1 от ЗАНН, на ОД на МВР - Варна следва да се присъди сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, предвид липсата на искане за присъждане на такова и за предходната инстанция, което е минималния размер по чл.27а от НЗПП във вр. с чл.37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 438/20.03.2023г., постановено по АНД № 4588/2022 година на Районен съд - Варна и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0460-000785/14.10.2022 г. на Началник група в ОД на МВР – Варна, с което за нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 1 от Закона за движението по пътищата са наложени на Т.Л.П., ЕГН ********** глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА Т.Л.П., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: