Решение по дело №3193/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 801
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20222230103193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 801
гр. Сливен, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20222230103193 по описа за 2022 година
В молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен се излага, че с решение на
Окръжен съд - гр. Сливен от 2012-та година Д. С. М., С ЕГН: **********, която сега е на 32
години, е поставена под пълно запрещение, а съгласно удостоверение от 14.04.2014 г.,
издадено от Органа по настойничество и попечителство при община Сливен, за настойник й
е назначен З. К. С. - директор на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/
– община Сливен, с. Бяла, селище „Качулка, където М. е настанена, временно, по
административен ред, със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” - гр.
Сливен от 04.07.2022 г. Преди това, с решение № 749/04.07.2019 г. на Районен съд – Сливен
тя била настанена там по съдебен ред, за срок от три години.
Сочи се, че Д. М. е с водеща диагноза: „Умерена умствена изостаналост” и е с 98%
трайно намалена работоспособност.
Твърди се, че тя може да се обслужва сама, но трябва да й се напомня; има нужда то
помощ при къпане. Зависима е от грижите на персонала и специализираната институция.
Има епилептични припадъци и значителни нарушения на паметовите възможности. Трудно
може да се привлече вниманието й. Диалог с нея се осъществява трудно, често отговаря с
мимики и жестове.
Твърди се от директора на Д„СП” още, че М. има потребност от контрол върху
поведението и специализирани грижи, поради което е необходимо да остане в
специализирана институция със съответния профил, съответстващ на вида на заболяването
й, а именно- Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост.
1

При горните обстоятелства дирекцията отправя искане, на основание чл. 101 вр.
чл.97 и чл.95 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/, Д. С. М., с ЕГН: ********** да бъде
настанена с решение на съда, за срок от три години, в ДПЛУИ, с. Бяла, селище „Качулка”,
където и в момента е настанена по административен ред, със заповед № СУ/Д-СН/55-
1/04.07.2022 г. на директора на Д „СП“.

В съдебно заседание процесуалния представител на дирекцията поддържа това
искане.
Въпреки разпоредбите на чл. 98 ал. 2 и ал.3 от ЗСУ, Д. С. М. не присъства в
заседанието. Указанието на съдията-докладчик към Д“СП“ бе тя да не се води, тъй като не е
възможно да се комуникира с нея- в този смисъл е съдържанието на молбата, по която е
образувано делото, както и приложенията й.
Настойникът на М., който присъстваше в съдебното заседание, изрази мнение, че е в
интерес на последната да продължи да живее в дома.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от експертното решение № 1135, през 2012 г. ТЕЛК за психични заболявания
при ЦПЗ“Проф.д-р Иван Теумков“- гр. Бургас е поставил на жената диагноза „Умерена
умствена изостаналост. Епилепсия – генерализирани тонично – клонични пристъпи”.
С решение № 116 от 05.12.2012 г. по гр.д.№ 529/2012г. на Окръжен съд- Сливен, Д.
С. М. е поставена под пълно запрещение, а съгласно протокол от 2014 г., видно от
удостоверение от 14.04.2014 г., издадено от Орган по настойничество и попечителство -
кмета на община Сливен, за нейн настойник е назначен З. К. С., с ЕГН: **********.
От документът, наречен Предварителна оценка на потребностите от социални услуги
съда установи, че в ДПЛУИ -селище „Качулка” М. е настанена през 2019 г., идвайки от
ЗЖЛУИ - с. Патица. Също, че е грубо ориентирана за място, време и собствена личност.
Води активен живот в дома, но бързо избухва; конфликтна е и е склонна към агресия.
Именно поради това е била върната от Защитено жилище в ДПЛУИ Качулка.

Социалният доклад, изготвен от Д„СП” Сливен съдържа данни за същите факти, като
изложените по-горе, установени с коментираните писмени доказателствени средства.

Писменото становище на настойника на М. е, че предвид заболяването на лицето,
здравословно и емоционално състояние и дългогодишното му пребиваване в дома, тя следва
2
да продължи да живее там.

Видно от изготвената Справка по чл.95 ал.3, т.3 от ЗСУ, към датата 30.06.2022 г. на
територията на Сливенска област за лица с диагноза „Умствена изостаналост”, съществуват
следните специализирани институции: Защитено жилище за лица с умствена изостаналост -
гр. Сливен - няма свободни места, а единственото свободно място е в Дом за пълнолетни
лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище „Качулка”.

Видно от решение № 749/04.07.2019 г., на Сливенски районен съд по гр. д. №
3284/2019 г. Д. М. е настанена по съдебен ред в ДПЛУИ с. Бяла, селище „Качулка”, за срок
от три години. По причина, че този срок изтича, със заповед № СУ/Д-СН/55-1/04.07.2022 г.
на директора на Д „СП”, М. е настанена по административен ред, временно, в
специализираната институция Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост – община
Сливен, с. Бяла, селище „Качулка”.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Молбата на Д„СП“-Сливен, съотв. отправеното с нея искане, е с правно основание
чл.101 вр.чл.97 и чл.95 от ЗСУ. Съдът я преценя като основателна, защото са налице всички
поставени от закона изисквания за уважаването й: Д. С. М. е пълнолетно лице, поставено
под пълно запрещение; диагнозата й е „Умерена умствена изостаналост.Епилепсия”, а от
мнението, изказано в проведеното открито съдебно заседание от настойника й съда прави
извод, че тя се чувства добре в ДПЛУИ, с. Бяла, селище „Качулка”- взема активно участие в
дейности там; води активен живот в дома.
М. има потребност от съдействие и подкрепа в ежедневието, както и от
специализирани грижи, но не може да ги получи в семейна среда, докато в ДПЛУИ - селище
„Качулка” има необходимите за това специалисти.
Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в дома, а
при същите съображения преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата
на Д„СП“-Сливен- максималния по закон- тригодишен- чл.98 ал.3 от ЗСУ.

При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 101 ал. 2 от ЗСУ, предоставя на пълнолетната, поставена под пълно
запрещение, Д. С. М., с ЕГН: ********** социална услуга за резидентна грижа, като за срок
от три години я НАСТАНЯВА в специализирана институция - Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост, с. Бяла, община Сливен, селище „Качулка”.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4