№ 1687
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110123958 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 125241/05.05.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение № 30710/27.10.2022г., издадена по ч.гр.д. №
46063/2022г. на СРС.
Ищцата Т. С. Б. чрез адв. М. Л. е предявила срещу ответника „************“ ЕАД
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чр. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че „************“ ЕАД дължи на Т. С. Б. сумата от 13,07 лева, недължимо
и без основание заплатена от нея на дружеството /разписка №
0400015208583611/16.03.2022г. на Изи Пей/ по Фактура № 7162712/03.2017г., за която сума
с влязло в сила решение на съда било признато за установено, че не се дължи.
Ищцата твърди, че с влязло в сила Решение № 136119/30.06.2020г. по гр.д. №
55363/2017г. на СРС, 39 състав, било признато за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължала на ответника процесната сума. Въпреки това, при обаждане
от оператор на топлоснабдителното предприятие на ищцата било съобщено, че дължи
огромни суми. При справка на каса не ù била представена информация, като била
предупредена, че при неплащане ще бъде „дадена“ на частен съдебен изпълнител. Така
заплашена, ищцата заплатила процесната сума, въпреки че съдът бил признал, че тя не се
дължи. При това положение тя била платена без основание и следвало да бъде върната. В
насрочените по делото съдебни заседания ищцата не се явява, като се представлява от адв.
Светломира Димитрова или не изпраща представител. Предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „************“ ЕАД чрез юрк. Н.С. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 179790/23.06.2023г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Възразява, че не ставало ясно дали процесната сума е
постъпила по сметка на дружеството. Затова искът бил недоказан по основание и размер. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк.
И.М. / юрк. А.Т. / юрк. Р.П.. Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения се излагат в Молба, вх. № 22463/24.01.2023г. на
1
СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищцата следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата
молба плащане, както и че не съществува основание за плащане. Ответникът следва да
установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
С Решение № 136119/30.06.2020г. по гр.д. № 55363/2017г. на СРС, I ГО, 39 състав,
влязло в сила на 29.07.2020г., е признато за установено в отношенията между
„************“ ЕАД и Т. С. Б., че последната не дължи на дружеството сумата от 607,72
лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2007г.-
м.03.2012г. за имот – апартамент в град София, ж.к. „Люлин“, бл. 402, вх. 6, ап. 49, аб. №
192611. За да постанови решението си, съдът е приел, че от представените по делото
доказателства не се установява, че между страните е налице правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, поради което за Б. не е налице задължение да заплаща
посочената сума. Само за пълнота съдът е изтъкнал, че, дори и същата да беше потребител
на топлинна енергия, то тези вземания щяха да бъдат погасени по давност.
Видно от Разписка № 0400015208583611/16.03.2022г. на Изи Пей, на посочената дата
към „************“ ЕАД е заплатена сметка по аб. № 192611 с титуляр Т. Б.,
представляваща задължение по Фактура № 7162712 за м.03.2007г. в размер на 13,07 лева.
Доколкото разписката е представена от ищцата и няма данни в противна насока, съдът, с
оглед житейската презумпция, че разписката за плащането се намира у този, който е платил,
приема, че сумата е платена именно от ищцата Т. Б. в полза на топлоснабдителното
предприятие. Доколкото ищцата, като платец на задължението, е представила доказателства
за плащането – разписка, то вече в тежест на ответника е било да проведе насрещно
доказване, като установи, че сумата не е постъпила в негова полза, в каквато насока са
заявени възражения в отговора на исковата молба. Доказателства в тази насока обаче не са
ангажирани. С оглед съвременните условия, в които заплащането на битови сметки се
извършва не непременно на каса на предоставящото съответната комунална услуга
предприятие, а по множество други начини, включително в пощенските станции, чрез
директен дебит от разплащателни сметки или на каси на дружества, чиято дейност е
свързана именно с предоставяне на услуги по заплащане на битови сметки, парични преводи
и т.н., каквото, както е публично известно, е системата на Изи Пей. Доколкото на
потребителя се издава разписка за плащането, именно в тежест на търговеца е да установи
ненадлежно плащане по нея, каквото в случая не се установи да има. Поради това и съдът
приема, че сумата от 13,07 лева е платена в полза на „************“ ЕАД.
Дължимостта на тази сума обаче е отречена с влязъл в сила съдебен акт. При това не
защото е погасена по давност, в какъвто случай би била приложима нормата на чл. 118 ЗЗД,
в каквато насока излага доводи ответникът, а защото въобще не е налице правоотношение,
от което да възникне задължение за плащането ù. При това положение, доколкото за
ответника няма основание да е я задържи, включително по чл. 118 ЗЗД, платената сума
2
подлежи на връщане. В тежест на топлоснабдителното предприятие е било така да
организира работата си, че да не допуска плащания на суми, за които е било установено, че
не се дължат поради липса на вземане /т.е. да заличи вземането от системите и
счетоводството си/.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Ищцата е доказала и в нейна полза следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 26,30 лева и разноски за първоинстанционното исково
производство в размер на 26,30 лева.
В полза на адв. К.Б. следва да се присъдят по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв 300,00 лева за
адвокатски хонорар за предоставена на заявителката-ищца по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв
безплатна адвокатска защита в заповедното производство.
В полза на адв. М. Л. следва да се присъдят по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв 400,00 лева
за адвокатски хонорар за предоставена на ищцата по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна
адвокатска защита в заповедното първоинстанционното исково производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чр. 55, ал. 1 ЗЗД, че
"************" ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, дължи на Т. С. Б. , ЕГН
**********, от град София, сумата от 13,07 лева, недължимо и без основание заплатена от
нея на дружеството /разписка № 0400015208583611/16.03.2022г. на Изи Пей/ по Фактура №
7162712/03.2017г., за която сума с влязло в сила Решение № 136119/30.06.2020г. по гр.д. №
55363/2017г. на СРС било признато за установено, че не се дължи.
ОСЪЖДА "************" ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на Т. С. Б. , ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 26,30 лева, представляваща разноски в заповедното производство /ч.гр.д. №
46063/2022г. на СРС/, както и сумата от 26,30 лева, представляваща разноски по делото на
първа инстанция (гр.д. № 23958/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА "************" ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на адв. К.И.Б. – АК-Русе, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
сумата от 300,00 лева, представляваща възнаграждение за предоставена безплатно по реда
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв на заявителката Т. Б. безплатна правна помощ по ч.гр.д. № 46063/2022г.
на СРС.
ОСЪЖДА "************" ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на адв. М. Л., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 400,00
лева, представляваща възнаграждение за предоставена безплатно по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв на ищцата Т. Б. безплатна правна помощ по гр.д. № 23958/2023г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4