Решение по дело №299/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 57
Дата: 26 март 2024 г. (в сила от 17 април 2024 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20241630200299
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Монтана, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200299 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0996-000084/24.01.2024г. на
Началник РУ в ОДМВР Монтана е наложено на П. Г. Г. от с.з, обл.Монтана
административно наказание - глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление административно наказания
моли да бъде отменено изцяло, поради липса на вина от негова страна.
Поддържа, че автомобилът му е предоставен за ползване от свид.МКД, който
го уверил, че автомобила е с „изрядни документи“ и едва при проверката
разбрал, че същият е със служебно прекратена регистрация. Пълномощникът
му поддържа, че деянието не е осъществено от субективна страна, липсва
умисъл за извършването му, поради което следва да бъде отменено изцяло,
издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
1
Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата
за допустима, а по същество и за основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния 14- дневен срок от
връчването и от лице имащо правен интерес и правна възможност от
обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
При извършена проверка на 27.09.2023г., около 09.50 часа, в Община
Монтана, на път втори клас ІІ-81, при язовир „Чернила“, жалбоподателя
управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ОВ ХХХХ АМ, собственост
на РБМ от с.БИ, обл.Л, като при извършената справка с ОДЧ ОДМВР
Монтана се установява, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП на 25.07.2023г., т.е. управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
За установеното нарушение бил съставен АУАН, номер 0615851 от
27.09.2023г., от св. И. К. И. и в присъствието на св. К. И.в К. за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено на основание Постановление на
РП Монтана от 08.01.2023г. за отказ от образуване на досъдебно
производство, от административно наказващия орган – Началника на РУ в
ОДМВР Монтана, оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, с което са наложени на нарушителя
административни наказания на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд показания депозират
свидетелите И. К. И., К. И.в К. и МКД. Първите двама са служители на РУ
Монтана и разпитани поддържат, че при проверката установили, че
жалбоподателя управлява автомобил, който е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП. Заявява, че от извършената справка с ОДЧ
установили също, че собственик по регистрация на автомобила било друго
лице, а не жалбоподателя. Последният само управлявал автомобила. В
подкрепа на последното са и показанията на свид.Д, който твърди, че
предоставил автомобила на жалбоподателя, за да си свърши работа в
гр.Монтана, като последният го попитал дали всичко по автомобила е наред и
той го уверил, че „колата е изрядна“. Д поддържа, че взел автомобила от едни
момчета от Врачанско, като се разбрали до месец време да го „прехвърлят“,
2
но към момента не бил прехвърлен.
Кореспондиращи с горните свидетелски показания, са твърденията в
жалбата, както и приложените писмени доказателства в хода на съдебното
следствие. От приложеното постановление на РП Монтана за отказ да се
образува наказателно производство, прокурорът е приел в мотивите, че от
субективна страна деянието не е осъществено, тъй като деецът следва да е
съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано и макар деянието да е
осъществено от обективна страна, то липсва умисъл като форма на вина.
Нарушението по убеждение на съдебния състав, предвид събраните и
проверени доказателства, е безспорно установено от обективна страна и по
тези факти няма спор между страните.
От субективна страна, следва да е налице вина, която може да бъде
проявена в две форми – умисъл и непредпазливост. За конкретното
нарушение формата на вината е умисъл – извършителят следва да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал
общественоопасните му последици и да е искал тяхното настъпване.
В случая не се установява виновно поведение на жалбоподателя, което се
установи по несъмнен начин от събраните доказателства в производството.
По категоричен начин се установява, че автомобила е собственост по
регистрация на друго лице, което е отразено както в АУАН, така и в НП, а
именно на РБМ от с.БИ, както и че е предоставен само за ползване на
жалбоподателя от свид.МД с уточнението от страна на последния, че „колата
е изрядна“. Нито свидетелят Д, нито жалбоподателя са съзнавали, че
автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП.
Жалбоподателят е попитал изрично свидетеля дали автомобила е с изрядни
документи и при получаване на утвърдителен отговор от негова страна, той е
управлявал автомобила, като не е имал умисъл да извърши нарушение.
В процеса по установяване на нарушението и определяне отговорността
на нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН „Наказващият
орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя
съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин
факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с
3
нарушителя”, като съгласно ал.2 „Наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.”
Наказващият орган не е установил с категоричност вината на
нарушителя, не е обсъдил събраните в хода на административно
наказателното производство доказателства, не е извършил проверка на
спорните факти и обстоятелства, не е взел предвид изложените твърдения и
не е обсъдил същите преди издаване на наказателното постановление, което е
съществено нарушение, тъй като е нарушено правото на защита на наказаното
лице.
Липсата на виновно поведение на нарушителя, води до несъставомерност
на административното нарушение – не е установена по безспорен начин
вината на лицето, поради което не е осъществено от субективна страна.
Издаденото, въз основа на АУАН, наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като не е установено по несъмнен начин, с годни
доказателствени средства, нарушение на цитираната разпоредба и вината на
санкционираното лице.
Допуснатото нарушение на закона от административнонаказващия
орган при издаването на наказателното постановление не може да бъде
санирано със съдебното решение. Наказателното постановление няма
абсолютна доказателствена стойност и съдът, в производството по ЗАНН, в
рамките на своята компетентност, упражнява контрол за законосъобразност
върху атакувания с жалбата административен акт.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
На основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0996-000084/24.01.2024г.
на Началник РУ в ОДМВР Монтана, с което на П. Г. Г. с посочен адрес в с.з,
обл.Монтана и ЕГН **********, са наложени административни наказания -
глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява
4
МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП ИЗЦЯЛО, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – гр.Монтана в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5