Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 101
16.02.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева Антоанета Митрушева
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1077 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Група към Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, против Решение №82 от 08.09.2021 г.,
постановено по АНД №465 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г.
В касационната жалба се сочи, че решението на районния
съд е постановено при неправилно прилагане на закона. Твърди се, че в мотивите
си първоинстанционният съд приел, че НП било издадено при съществено
процесуално нарушение, което водело до неговата незаконосъобразност, тъй като
не било издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Въпреки, че АУАН, въз
основа на който било образувано административно-наказателното производство, бил
прекратен на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН, тъй като деянието представлявало
престъпление по смисъла на чл.345 ал.2 от НК, АНО при издаване на НП не бил
съобразил този факт и издал НП въз основа на АУАН, а не въз основа на
постановлението на РП – Свиленград, с което било прекратено наказателното
производство и преписката била изпратена на АНО за налагане на административно
наказание. Твърди се, че горепосочените изводи на съда не кореспондирали с
представените доказателства по делото. Видно от съдържанието на НП №20-1253-002337/08.01.2021г.,
издадено срещу В. А. В., в същото изрично било записано, че НП се издава на
основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и въз основа на постановление на прокуратурата за
отказ да се образува наказателно производство от 17.12.2020г., като подробно
били описани номерата на преписките на РП – Свиленград. В тази връзка се сочи,
че така направения извод на съда бил напълно погрешен и неправилен, като в тази
насока по делото били представени съответните писмени доказателства. На следващо
място, направените изводи на съда по отношение на необходимостта от това
жалбоподателят да е знаел за факта на прекратяване на регистрацията на МПС и
необходимостта от умисъл за извършването на административното нарушение, били
напълно погрешни. Напротив, тези факти били без значение за наличието на
извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка била налице и
значителна по обем съдебна практика в същата насока. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Ответникът, в представен чрез пълномощник писмен
отговор по касационната жалба, както и в допълнително подадена молба, заявява,
че оспорва изцяло основателността на подадената касационна жалба. Моли да бъде
потвърдено като правилно решението на районния съд, като се отхвърли като
неоснователна подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на
направените в хода на касационното производство разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за основателна. В наказателното постановление било посочено,
че същото се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, а по отношение на приетата
от въззивния съд липса на субективна страна на състава на нарушението следвало
да се посочи, че лицето, извършило нарушението, било водач на МПС и следвало да
се убеди, че управляваното от него МПС било регистрирано. С оглед изложеното
предлага да се отмени решението на Районен съд – Свиленград като неправилно и
незаконосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №82 от 08.09.2021г., постановено
по АНД №465/2021г., Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно
постановление №20-1253-002337 от 08.01.2021г., издадено от Началник група към
ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на В.А.В., за нарушение
на чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, се налага глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца и е осъдил Областна Дирекция на МВР – гр. Хасково,
със седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. ***, да заплати на В.А.В. ***, сумата в размер на 500,00
лв. разноски по АНД №465/2021г. по описа на РС Свиленград, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно, защото не е издадено
при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, тъй като в него изрично се сочело, че се
издава въз основа на АУАН. Съдът посочил, че по правило всяко АНП започва със
съставянето на АУАН, както е записано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в
случаите на изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай АНП по
съставения АУАН било прекратено. От този момент АНП по съставения АУАН, въз
основа на който било издадено и обжалваното НП, продължило движението си в
драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН, при което това НП било
незаконосъобразно и не би могло да породи своите правни последици. Това било
така, защото според императивната разпоредба на чл.33 ал.1 изр. първо от ЗАНН,
при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор, както било и сторено, като след съставянето на
АУАН същият бил изпратен от страна на наказващия орган на прокурор при РП-
Свиленград/сега РП Хасково, ТО Свиленград/ по компетентност и за преценка дали
не е било извършено престъпление по чл.345 от НК. Образуваната преписка приключила обаче с Постановление за отказ да
се образува наказателно производство и същото било изпратено на АНО за сведение
и изпълнение. Съдът приел, че при тази описана хронология следвало НП да бъде
издадено въз основа на Постановление за отказ да се образува наказателно
производство на РП Свиленград, доколкото АУАН
бил анулиран. С оглед изложеното съдът приел, че АНО е опорочил
необратимо цялото производство по административно наказване и това на собствено
основание налагало цялостна отмяна на издаденото НП. За пълнота на съдебния
акт, съдът е изложил мотиви, че дори и да се приеме, че липсва допуснато
процесуално нарушение, то за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният
от него автомобил е с изтекла регистрация. Такива доказателства не били
представени и не се събрали. Напротив, ставало ясно, че жалбоподателят е
управлявал МПС, което било собственост на А. У.. В деня, когато бил спрян от
движение от полицейските служители за извършване на проверка, бил уведомен от
тях, че автомобилът не е регистриран, тъй като регистрацията му била валидна до
24.05.2020г. Водачът не знаел за този факт, тъй като самият той не бил
собственик на моторното превозно средство и не бил уведомен за това. Липсата на
уведомяване на жалбоподателя, от страна на собственика на МПС, че има срок на
регистрация за процесното МПС и наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила, попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да
допусне настъпването на тези последици. Липсата на субективна страна от състава
на нарушението правела деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно,
поради липса на субективния елемент на визираното нарушение, тъй като той не
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не
знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване. Предвид изложеното съдът счел, че неправилно и в нарушение на
материалния закон била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено
от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което и като материално
незаконосъобразно, издаденото наказателно постановление следвало да се отмени.
Така изложените от първоинстанционния съд аргументи за
отмяна на оспореното наказателно постановление не се споделят от настоящият
касационен състав. Независимо от това решението
се явява правилно като краен резултат.
Не се установява в хода на административното
производство да е допуснато процесуално нарушение, което да е съществено по
своя характер. Макар в процесното наказателно постановление да е изписано, че е
налице издаден АУАН от мл. автоконтрольор към Група „Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистарли“ при ОД срещу В.А.В. за описаното в НП деяние, никъде
в същият санкционен акт АНО не е посочил, че е провел производството въз основа
на този АУАН, а е посочил че е съобразил изложената във същия фактическа
обстановка при издаван е на процесното НП. Изрично е подчертал обаче, че НП е
издадено на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН и постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 17.12.2020г. При така изрично посоченото
от административно наказващият орган, неправилно районен съд е възприел, че
производството е протекло в драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН. Именно в последната хипотеза, при
изричното отбелязване нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е издадено оспореното НП,
предвид което възприетите в тази насока основания за отмяна на оспореният акт
не се споделят.
Макар да липсват допуснати процесуални нарушения при
издаване на оспореното НП, същото следва да бъде отменено предвид липсата на
събрани в хода на първоинстанционното производство годни доказателства и доказателствени
средства въз основа да се направи извод за осъществяване от обективна страна на
вмененото на наказаното лице деяние.
Следва да се посочи, че административно наказателното
производство пред първа инстанция се разглежда по правилата на НПК и в тежест
на административно наказващият орган е да докаже с всички допустими и относими
доказателства и доказателствени средства фактите и обстоятелствата изпълващи
състава на вмененото нарушение, както от обективна, така и от субективна
страна. Преди да се размишлява по отношение доказаността на деянието от
субективна страна, следва да се извърши проверка дали от наличните и събрани в
хода на съдебно следствие доказателства може да се направи еднозначен извод за
безспорна осъщественост на деянието от обективна страна. Такъв еднозначен извод
обаче, в конкретния случай не може да бъде направен. Предвид че с депозираната
срещу процесното НП жалба е направено изрично оспорване, относно
осъществяването на деянието както от обективна, така и от субективна страна, в
тежест на АНО е да докаже всеки един от елементите от състава на нарушението. Същият е следвало да
ангажира доказателства в подкрепа на административно наказателното обвинение за
извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно последната разпоредба „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.“ За да се приеме за доказано нарушението на тази
разпоредба от обективна страна, следва да бъде установено управление на МПС без
регистрация или без регистрационни табели.
В случая на В.А.В. се вменява управление на МПС с
изтекла регистрация, като в НП се сочи, че последното обстоятелство е видно от
свидетелството за регистрация. Това обстоятелство, при наличното съдебно
оспорване на административно наказващият акт и при направени от страна на
жалбоподателя възражения за осъществяване на деянието от обективна и субективна
страна, е следвало да бъде доказано в хода на съдебното следствие. Към
административната преписка са приложени документи на немски език, по отношение
на които първоинстанционният съд в съдебно заседание от 29.06.2021г. изрично е
уведомил АНО, че следва да бъдат представени в превод на български език, като
изрично е отбелязано, че при непредставянето им същите няма да бъдат приети към
доказателствата. Посочените писмени документи не са били представени в превод
на български език съгласно изискването на чл. 134 от НПК. Съгласно разпоредбата
на чл.21 от НПК, наказателното производство се води на български език, което
предопределя съобразяването от съда само на онези доказателства, който се
представят от страните на български език. При липса на такива относно
регистрацията на процесното МПС и датата на която същата е изтекла, настоящият
състав намира, че от приложените в кориците на делото доказателства, не се
установяват по безспорен и категоричен начин наличието на елементите от обективната
страна на деянието.
По делото липсват годни доказателства и за осъществено
от В.А.В. управление на процесното МПС, предвид дадените в хода на съдебното
следствие свидетелски показания от Жечо Иванов Войников – издател на приложения
към административната преписка АУАН. Последният не потвърждава изложените в
АУАН факти и обстоятелства, а напротив заявява, че не помни лицето В.В. да е
управлявал процесното МПС. Така разпитания единствен свидетел не дава отговор и
на въпроса как е установено, че процесното МПС е с изтекла регистрация, но пък
на свои ред заявява, че не разбира немски език, на който език са приложените от
органа документи във връзка с претендираната изтекла регистрация. При така
събраните гласни доказателства, презумптивната доказателствена стойност на
съставения в административното производство АУАН, следва да се счита за оборена
по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
По изложените съображения, следва да се приеме, че административно
наказателното обвинение не е доказано от обективна страна, предвид което следва
извод за материална незаконосъобразност на оспореното НП. До този извод е
достигнал и проверяваният съд, но при други аргументи, които не се споделят от
касационната инстанция.
Предвид че първоинстанционното решение е правилно като
краен резултат, същото следва да бъде потвърдено, а на касационният ответник
следва да бъдат присъдени разноски в поискания и доказан размер от 200лв.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2
от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №82 от 08.09.2021 г.,
постановено по АНД №465 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Хасково да заплати на В.А.В. с
ЕГН ********** *** сумата от 200 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.