Р Е Ш Е Н И Е
№……………..../09.08.2021г., гр. София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд I Гражданско отделение, 27 състав, в
публичното заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 10719 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от
М.Г. Д. С. от гр.
София срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с която е предявен иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80
000лв, част от сумата
от 300 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес от пътно-транспортното
произшествие /ПТП/, настъпило на
02.05.2018г., ведно със законната
лихва върху
главницата,
считано от 06.10.2018г. - датата, на която ответното дружество е следвало да
заплати обезщетение,
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на
02.05.2018г. около 20,15
часа ищецът, на около 25 метра след
кръстовището с ул. „Гюешево“, за да се качи в пристигащ автобус,
предприел пресичане на бул.„Акад.
И.Е.Г.“ отляво надясно спрямо посоката на
движение - от ул. .“Гюешево“ към бул.“Цар Борис III“,.на л.а.“Тойота Ярис“ с рег. № ******, управляван от В.К.Т.. Ищецът преминал трите ленти на движение на едното пътно платно, на което автомобилите
били спрели. Когато почти бил преминал и третата лента от второто пътно платно, на една крачка от тротоара
бил блъснат от водача Т.. Поддържа се, че вина на ПТП има водачът на автомобила, тъй като
нарушил правилата за движение по пътищата. Вследствие на ПТП ищецът получил следните телесни
увреждания: контузия на главата и лицето - две големи разкъсно-контузни
рани на главата дясно фронтално и темпорално, лека мозъчна контузия,
фрактура
на предната и задната стени на челния синус с хемосинус,
фрактура
на черепната база в областта на етмоидалните клетки,
фрактура
на радиуса вляво на типично място с клинични данни за хемартроза в
лявата киткова област, разкъсно-контузна рана в областта на дясната
китка,
деколман
на дясното коляно, охлузвания на десния лакът, на дясното коляно по
външно-страничната повърхност,
контузия
в областта на дясно рамо и лявото коляно. След ПТП
ищецът бил откаран от екип на спешна медицинска помощ във ВМА и приет за лечение в
клиника по неврохирургия. Проведени били образни изследвания
консултиране с хирург, ортопед, неврохирург и терапевт, от които били установени описаните
по-горе травматични увреждания. По спешност на същия ден претърпял оперативна
интервенция - реплантация на скалп. Във връзка със
счупването на лявата лъчева кост се наложило поставяне на гипсова имобилизация. На
09.05.2018г. бил изписан с препоръки за щадящ режим, продължителна активна
рехабилитация, назначена медикаментозна терапия и под активно лекарско
наблюдение. Продължително време
ищецът изпитвал болки в горните и долните
крайници и главозамайване, налагащо приемане на силни болкоуспокояващи,
което водело до бърза уморяемост и
непълноценност, както и до ограничаване на възможността на ищеца да упражнява
труд за период повече от два месеца. Претърпените болки и страдания по
време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понасял
оттогава, имали негативното отражение
върху
ищеца, предвид продължителния процес на оздравяване, довели до срив на
самочувствието му и изпадането му в тежък психически шок.
Ищецът трудно преодолял стреса от ПТП, страхувал се да излиза навън. След инцидента
не спял спокойно, станал много чувствителен. Получавал болки в
горните и долните крайници и изпитвал физически страдания. Вследствие на
болките оздравителния процес при него бил продължителен,
възстановяването настъпвало бавно и все още не било приключило. Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 11161/2018г. по описа на СДВР,
пр.пр.№ 19676/2018г.
по описа на СРП, прекратено с постановление на СРП от 28.09.2018г.
По повод пътния инцидент ищецът сезирал З. „Б.И.” АД, с което
дружество имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД със застрахователна
полица № BG/02/117003209730
от 07.12.2017г., валидна до 06.12.2018г. за л.а “Тойота Ярис”
с рег. № ******, като ищецът
подал молба с
вх. № ОК-440328/05.07.2018г.
за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди под
формата на болки и страдания. С молба от 24.07.2018г. предоставил данни за банковата си
сметка на застрахователя, но и до предявяването на иска не му било изплатено обезщетение.
В
срока за отговор е постъпил такъв, както и допълнителен
отговор на исковата молба, в който ответникът признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
по отношение на л.а.“Тойота
Ярис“ рег. № ******, но оспорва изцяло
предявения иск за обезщетение по основание и размер, включително наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил и наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите неимуществени вреди. Твърди се,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който навлязъл на
пътното платно, въпреки наличието на червен светофар, забраняващ му това поведение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че на 02.05.2018г. ищецът, при пресичане на
пътното платно бул.„Акад. И.Е.Г.“ в гр. София пострадал при ПТП с л.а.“Тойота
Ярис“ рег. № ******, по отношение на който е била налице
валидна към датата на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество.
По повод на
пътния инцидент било образувано ДП № 11161/2018г по описа на СРТП – Отдел
„Разследване“ – СДВР, пр.пр.№ 19676/2018г. по описа на СРП, прекратено от
прокурор при СРП с постановление от 27.09.2018г.
От показанията на свид.
Н. – очевидец на ПТП, които съдът изцяло кредитира като безпристрастно дадени,
се установява, че докато бил на светофара на бул.“Иван Гешов“ видял как едно
момче преминало на два светофара на червено, като с тичане пресякло пътното
платно, за да хване пристигащ автобус, при което автомобилите започнали да
свирят и това привлякло вниманието на свидетеля, който видял как при преминаването на бул. “Акад. И.Е.Г.” ищецът минал
пред малък японски автомобил и се врязал в
него. Според свидетеля, шофьорът на лекия автомобил, който карал с нормална
скорост и се движел в средната лента, нямало как да реагира, защото момчето
бягало с „пълна скорост“ и изскочило пред автомобила, като шофьорът се опитал
да избегне удара свивайки волана надясно, но не успял.
Видно от неоспореното от страните и прието от съда, като
обективно и компетентно дадено заключение по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза е, че същото е изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
К-292/02.05.2018г., съставен от дежурен ПТП–„ОПП“-СДВР, протокол за оглед на
местопроизшествие от 02.05.2018г., фотоалбум и свидетелски показания.
Описаният от експерта механизъм на ПТП е следния: На
02.05.2018г.около 20,15 часа, в светлата част на денонощието, водачът на
л.а.“Тойона Ярис“ с рег.№ ****** се движи в гр. София по бул.“Академик И.Е.Г.“
с посока на движение от бул.“Константин Величков“ към бул.“Цар Борис III“. Скоростта му на
движение е 60 км/ч. Бул.“Академик И.Е.Г.“ е двупосочен, с по три ленти за
движение във всяка посока. В района на кръстовището, образувано от пресичането
на ул.“Гюешево“ с бул.“Академик И.Е.Г.“, водачът навлиза на зелен сигнал на
светофарната уредба, управлявайки автомобила в средната лента на бул.“Академик И.Е.Г.“.
В същото време, пешеходецът М.Г. Д. С. предприема пресичане на платното за
движение на бул.“Академик И.Е.Г.“. Движението на пешеходеца е отляво надясно,
считано по посоката на движение на лекия автомобил. Пешеходецът предприема
пресичане на булеварда на червен сигнал на светофарната уредба, по пешеходната
пътека, като се движи, бягайки бързо. Пешеходецът преминава през платното за
движение на автомобили в противоположна на л.а.“Тойота Ярис“ посока и навлиза в
платното за движение на процесния автомобил, като при движението си напуска
пешеходната пътека, отклонявайки се вляво. Водачът на лекия автомобил, в опит
да избегне удара с тичащия пешеходец, отклонява автомобила вдясно по посоката
си на движение, навлизайки в най-дясната лента на платното за движение на
бул.“Акад.И.Е.Гешов“, считано в посока към бул.“Цар Борис III“. На около 5 метра
след кръстовището настъпва удар между лекия автомобил и пешеходеца. Ударът е
настъпил в дясната лента, считано по посоката на движение на лекия автомобил,
на около 1 метър вдясно от прекъснатата линия, разделяща двете платна за
движение. Контактът с пешеходеца е установен в предната средна част челно на
автомобила. Вследствие на удара, тялото на пешеходеца е качено върху предния
капак на автомобила, като с главата си пешеходецът достига до панорамното
стъкло и го чупи. След удара, вследствие на инерционните сили, тялото на
пешеходеца е отхвърлено напред, като се установява на платното за движение. В
резултат на удара е пострадал пешеходецът, а по автомобила са настъпили
описаните в протокола деформации.
За да даде отговор на поставената му задача дали е била
налице възможност за предотратяване на ПТП от страна на водача при предприемане
на аварийно спиране и продължаване на движението в средната лента, експертът е
съпоставил изчислената от него опасна зона с разстоянието, на което се е
намирал лекия автомобил от мястото на удара в момента, в който пешеходецът е
навлязъл на пътното платно, като на база направените изчисления вещото лице е стигнало
до извода, че при бързо бягане на пешеходеца, водачът на лекия автомобил е
могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед скоростта, с
която се е движел и отстоянието му до мястото на удара. Експертът в забележки в
заключението си е уточнил, че така формулирания извод е валиден, при условие,
че се приеме, че водачът възприеме движението на пешеходеца в платното за
движение на автомобили в противоположна на неговата посока на движение,
навлизайки на зелен сигнал в района на кръстовището. Ако се приеме, че за
водача опасността от настъпване на ПТП е от момента на навлизане на пешеходеца
в платното за движение на л.а.“Тойота Ярис“ с рег.№ ******, то е необходимо да
се съпостави отстоянието на лекия автомобил от мястото на удара в момента на
навлизане на пешеходеца в платното за движение, като при бързо бягане на
пешеходеца, от момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение на
автомобили в посоката на движение на л.а.“Тойота Ярис“, водачът на лекия
автомобил не е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед
скоростта, с която се е движел и отстоянието му до мястото на удара.
Видно от същото заключение е, че причина за настъпване на
процесното произшествие е субективното действие на водача на л.а.
“Тойота Ярис” с рег. № ******, който не възприел своевременно движението на
пешеходеца и не задействал своевременно спирачната система на управлявания от
него автомобил. Същевременно с това,
причина за настъпването на процесното произшествие, според експерта е и
субективното действие на пешеходеца М.Г. Д. С., който е навлязъл и предприел
пресичане на платното за движение на бул. “Акад.
И.Е.Г.” на червен светлинен сигнал на светофарната уредба.
От показанията на свид.К.се установява, че ищецът му е
доведен син и че е пострадал в ПТП на 02.05.2018г. Свидетелят и съпругата му пристигнали
на мястото на произшествието около 15 минути след него, като той придружил
ищеца с линейката до Военномедицинска академия, където последният преминал през
спешното отделение, а след това бил настанен в болницата. Ищецът имал фрактура
на ръката, на китката, на коляното, спукан череп в областта на синуса. Дълго
време след инцидента имал остри болки в главата, като и до момента изпитвал
такива. Нуждаел се от помощ при обличане и събличане и когато ходел до тоалетна
около три месеца. Ищецът ходел на рехабилитация за коляното и ръката. При
работа на компютър на всеки два часа трябвало да почива, защото получавал
главоболие, като вече имал страх да пресича и много внимавал. Чувствал се
виновен за случилото се, въпреки, че не само той имал вина за инцидента.
От заключението на вещите лица по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието
от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е
изготвено въз основа на приложената по делото медицинска документация – Копия
на фиш за спешна медицинска помощ № 49033/02.05.18г. от ЦСМП – София, лист за
преглед на пациент в Консултативно-диагностичен блок на спешно отделение във
ВМА, амбулаторен лист № 32/02.05.18г., амбулаторен лист № 5/02.05.18г.,
Епикриза и оригиналната история на заболяване № 16234/02.05.18г. от Клиника по
неврохирургия на ВМА София, обменна карта/талон/ от ВМА до физиотерапия и др.,
приложени към делото, както и след личен преглед на ищеца.
Видно от заключението е, че вследствие
на процесното ПТП
от 02.05.2018г. ищецът е получил
следните травматични увреждания:
1./ Черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти
- лека по степен на тежест
мозъчна контузия, счупване на черепа в зоната на предна черепна ямка, линейно
счупване на дясна челна кост на черепа, счупване на челния синус с ангажиране
на вътрешната и външна стени с травматичен кръвоизлив в синуса, счупване на
горно-медиалната стена на дясна орбита, травматичен кръвоизлив в етмоидалните
клетки, навлизане на въздух в черепната кухина-пневмоцефалия, разкъсно-контузни
рани в дясна челна и слепоочна области на главата,
както и 2./ Травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в закрита фрактура на
лявата лъчева кост в областта на китковата става без разместване на костните
фрагменти, рана в областта на дясната китка и деколман /отлепване на кожата от подлежащите тъкани/
на дясното коляно.
По
своя вид описаните по-горе травматични увреждания оформят т.н. “съчетана травма”, обхващаща черепно-мозъчна травма и
травми на опорно-двигателния апарат.
По своята тежест получените от ищеца травматични
увреждания имат следната медико-биологична характеристика: черепно-мозъчната
травма в своята съвкупност е реализирала медико-биологичния критерий
“проникващо нараняване в черепната кухина”. Получената фактура на лявата лъчева
кост е причинила на ищеца “трайно затруднение на движението на левия горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни“/в случая 2 месеца/. Получените мекотъканни увреждания на дясната китка и
дясното коляно са причинили на ищеца “временно разстройство на здравето
неопасно за живота” .
Относно механизма на получаване на
уврежданията, вещите лица дават следното заключение: На 02.05.2018г. ищецът М. С.,
при усилен автомобилен трафик, е предприел пресичане на трилентовото пътно
платно на бул.“И.Е.Г.“ в гр. София с цел да достигне до спрял на спирката
автобус. След като е преминал в посока отляво надясно през първите две пътни
ленти спрямо движението на автомобилите, в третата пътна лента е бил ударен
челно от преминаващ л.а.“Тойота Ярис с посочените по-горе рег.номер и водач.
След удара тялото на пешеходеца е било изхвърлено върху предния капак на
автомобила, а главата му се е ударила в предното панорамно стъкло. След този
удар тялото на пешеходеца е изпаднало на пътната настилка.
Съобразявайки процесния механизъм на
ПТП, експертите, изготвили съдебно-медицинската експертиза, дават заключение за
механизма за получаването на уврежданията: Черепно-мозъчните травми се
получават основно по два механизма: 1/Контактен, при който главата е ударена от
обект когато е стационирана или когато е поставена в движение и
2/Акцелерационен/инерционен/механизъм. В процесния случай механизма е
комбиниран. При удара на движещата се глава в предното стъкло на автомобила
локално е настъпила деформация на челната кост с вдаването й навътре. При него
върху външната костна пластинка са действали компресивни сили, а върху
вътрешната сили на разтегляне. Тъй като черепните кости са по-издръжливи на
компресия отколкото на разтегляне настъпва счупване, което започна от
вътрешната пластинка. Шок вълни, започващи от мястото на приложение на удара
проникват в дълбочина и предизвикват счупвания в основата на черепа – в случая
предна черепна ямка.
Травматичният деколман на дясното
коляно и раната на дясната китка са получени от нанесения челен удар на
автомобилното купе, а фрактурата на лявата лъчева кост в областта на китката се
дължи на удар на ръката при падането на тялото върху пътната настилка.
Вещите лица са категорични, че описаната по-горе съчетана
травма, обхващаща различни по вид и раздалечени една от друга област, не е
възможно да бъде получена от пешеходец след спонтанно падане върху пътната
настилка, че травматичните увреждания на ищеца са с доказан произход, получени
са и имат пряка причинна връзка с претърпяното от пострадалия ПТП на 02.05.2018г.
След инцидента с екип на спешна медицинска помощ М.Г. Д. С.
е транспортиран до спешно отделение на МБАЛ Военна болница.
Проведени са консултации с различни специалисти и образни изследвания.
Приет е на лечение в клиниката по неврохирургия на болницата. За
черепно-мозъчната травма е проведено комплексно болнично лечение, състоящо се
от режим на легло, активно ежедневно неврологично наблюдение и медикаменти. При
постъпване са обработени хирургично разкъсно-контузните рани в дясна челна и
дясна слепоочна области на главата. Неврологичният статус при приемането му в болницата е бил
в граници на нормата. Извършена му е компютърна томография, като при
ежедневното проследяване на неврологичния статус не е установена огнищна
неврологична симптоматика. Проведено е и медикаментазно лечение, подробно
описано от експертите. Ищецът е изписан на седмия ден от постъпването с подобрение.
При постъпването в болницата е установена и рана на дясна
киткова става, която е била хирургично обработена и превързана. При прегледа е бил установен оток и палпаторна болка в
лявата киткова става, като след извършено рентгеново изследвания е било установено “счупване на лявата лъчева кост в
областта на китковата става без разместване на костните фрагменти”. По спешност
фрактурата е била обездвижена от гипсова имобилизация за срок от 35 дни. На
дясното коляно е бил установен деколман. Той е бил получен от нанесения “протриващ”
удар от предната част на автомобилното купе. Същият е бил обработен и
превързан. По време на проведеното болнично лечение няма отбелязани настъпили
негативни последици или усложнения на травмите на опорно-двигателния апарат.
Пострадалият е бил изписан от болницата на 09.05.2018
година, като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи,
предписан режим и поддържащи лекарства.
Възстановителният период на лека по степен тежест контузия
на мозъка, каквато е диагностицирана при ищеца, според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, е в
границата на една година. Ищецът е търпял най-интензивни болки и страдания непосредствено
след инцидента, през периода на болнично лечение, при хирургическата обработка
на раните, при смяната на превръзките и свалянето на конците. Оплаквал се от
главоболие след работа на компютър, за които не потърсил медицинска помощ.
Мекотъканните увреждания в областта –
раната на дясната китка и деколмана на дясното коляно са отзвучали за срок
около две седмици. Счупената лява лъчева кост е зараснала за срок от 35 дни,
след което пострадалият е започнал раздвижване на китковата става. Общо лечебният оздравителен процес на травмите на
опорно-двигателния апарат приключил за срок от два месеца. През посочения период на лечение на описаната по-горе
фрактура на лявата лъчева кост, ищецът е търпял болки и страдания, като
най-интензивни са били през първите две седмици непосредствено след злополуката
и около две седмици в началото на проведената рехабилитация на лявата киткова
става. Извън посочените периоди пострадалият е търпял краткотрайни болки, които
бързо са преминавали след употребата на обезболяващи средства.
При извършения преглед от експертите
във връзка с изготвяне на заключението е установено, че ищецът към момента на
прегледа е в добро общо състояние, в ясно
съзнание, адекватен, всестранно ориентиран. Неврологичният статус е без данни за
отпадна неврологична симптоматика, раната на дясната китка е зараснала първично
с остатъчен белег. Деколманът на дясната колянна става вече е капитониран.
Неразместеното счупване на лява лъчева кост в долната й част е зараснало
окончателно с добър калус, а движенията на лявата киткова става вече са
възстановени по обем и сила. Черепно-мозъчната травма е преминала без изява на
огнищна неврологична симптоматика, като невъзстановени увреди от нея при ищеца
експертите не са установили. Освен остатъчния белег на раната на дясната китка,
други мекотъканни остатъчни явления не са установени. Счупената лява лъчева
кост е зараснала без негативни последици за пострадалия.
От травматичния инцидент до датата на
изготвяне на заключението са изминали две години и осем месеца, като към
момента на прегледа ищецът е в добро общо състояние, в ясно съзнание,
адекватен, всестранно ориентиран с нормален неврологичен статус. Лечението на
мозъчната контузия е приключило успешно, като при ищеца не се очакват бъдещи
усложнения от претърпяната черепно-мозъчна травма. По отношение на
травматичните увреждания на опорно-двигателния апарат при ищеца не се очакват
бъдещи негативни последици или усложнения от претърпените увреди, получени от
ПТП.
При личния преглед ищецът е съобщил
за поява на главоболие при продължителна работа на компютър, като вещите лица
разясняват, че след мозъчна контузия е възможно изява на епизоди от главоболие
при емоционално и физическо напрежение и че този тип главоболие наподобява
„тензионното“ или „мигренозното“, влияе се добре от обезболяващи препарати и
постепенно отзвучава. По отношение на претърпяното счупване на лявата лъчева
кост, за бъдеще ищецът може да получава единични болки в зоната на фрактурата
само при рязка промяна на времето – при студено и влажно време, но тези болки
ще са кратки по време и бързо отзвучават след употреба на обезболяващи
средства.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото
лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя при спазване
на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да отправи писмено застрахователна
претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане /чл.477 ал.1 и чл.278 ал 1 от КЗ/.
Основателността на предявения иск е предпоставено от това по делото да се
установи наличието на непозволено увреждане настъпило в резултат на ПТП
/противоправно деяние, извършено виновно, от което се причинени неимуществени
и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях /, както и да се установи
че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към
датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на
вредите, както и че преди да подаде исковата
молба ищецът се е обърнал към застрахователя с искане да му бъде изплатено
обезщетение.
Не е спорно между страните по делото наличието на сключен
между ответното застрахователно дружество и собственика на л.а.“Тойота
Ярис“ рег. № ******, участвало в процесното ПТП, договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към датата на
ПТП, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача на
лекия автомобил вреди при управлението му, както и че е налице отправена
писмена застрахователна претенция към ответното дружество за заплащане на
обезщетение за вреди от процесното ПТП.
По делото безспорно е установено, че на 02.05.2018г. в
гр. София, вследствие на ПТП, участие в което взели водачът на л.а.“Тойота
Ярис“ рег. № ****** и ищецът, като пешеходец, пресичащ пътното платно на бул.„Акад. И.Е.Г.“ на червен светофар, пострадал ищецът М.Г. Д. С., на
когото били причинени неимуществени вреди.
Посредством
заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установи, че ищецът е
получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти - лека по степен на тежест
мозъчна контузия, счупване на черепа в зоната на предна черепна ямка, линейно
счупване на дясна челна кост на черепа, счупване на челния синус с ангажиране
на вътрешната и външна стени с травматичен кръвоизлив в синуса, счупване на
горно-медиалната стена на дясна орбита, травматичен кръвоизлив в етмоидалните
клетки, навлизане на въздух в черепната кухина-пневмоцефалия, разкъсно-контузни
рани в дясна челна и слепоочна области на главата и травма на
опорно-двигателния апарат,
изразяваща се в закрита фрактура на лявата лъчева кост в областта
на китковата става без разместване на костните фрагменти, рана в областта на
дясната китка и деколман на дясното коляно.
Безспорно се установи по делото и
обстоятелството, отново посредством заключението на вещите лица,
изготвили съдебно-медицинската експертиза въз основа на всички събрани по
делото доказателства, че травматичните
увреждания на ищеца са с доказан произход, получени са и имат пряка причинна
връзка с претърпяното от пострадалия ПТП на 02.05.2018г., като експертите са посочили, че описаната по-горе съчетана травма обхваща различни по вид
и раздалечени една от друга област и не е
възможно да бъде получена от пешеходец след спонтанно падане върху пътната
настилка.
Спорен е въпроса за механизма на
настъпване на ПТП, противоправността в поведението на водача на лекия автомобил
и вината за произшествието. Ответникът поддържа, че ударът е бил непредотвратим
и твърди, че при движението си пешеходецът/ищецът/ е нарушил правилата за
движение по пътищата, пресичайки пътното платно на червен светофар, като с
поведението си е станал причина за процесното ПТП.
С оглед липсата на влязла в сила
присъда, имаща на основание чл.300 от ГПК задължителна доказателствена сила за
деянието, за неговата противоправност и за вината на извършителя, в настоящото
производство в тежест на ищеца е да установи, при условията на главно и пълно
доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския
процес, настъпването на произшествието, неговия механизъм и противоправното
поведение на водача на лекия автомобил.
От неоспореното
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,
изготвено въз основа на
събраните по делото доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-292/02.05.2018г., съставен от дежурен ПТП–„ОПП“-СДВР, протокол за
оглед на местопроизшествие от 02.05.2018г., фотоалбум и свидетелски показания,
се установи, че причините
за
настъпване на процесното произшествие са
несвоевременното възприемане на движението на пешеходеца и несвоевременното
задействане на спирачната система на л.а. “Тойота Ярис” с рег. №
****** от водача на автомобила,
както и действията на пешеходеца
М.Г. Д. С., който е навлязъл
и предприел пресичане на платното за движение на бул. “Акад. И.Е.Г.” на червен
светлинен сигнал на светофарната уредба.
Обстоятелството, че водачът на автомобила е имал възможност да възприеме
движението на пешеходеца в платното за движение на автомобили в противоположна
на неговата посока на движение, навлизайки на зелен сигнал в района на
кръстовището се установява от показанията на свидетеля-очевидец, който двукратно
при разпита му посочва, че още при преминаването между колите, намиращи се в
платното за противоположно движение, автомобилите са започнали да свирят, което
е привлякло вниманието и на самия свидетел. Предвид изложеното и като съобрази
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, длъжни са да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, съдът
счита, че при бързо бягане на пешеходеца,
каквото е установено по делото, водачът на лекия автомобил е могъл да
предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с
оглед скоростта, с която се е движел и отстоянието му до мястото на удара. С оглед изложеното се налага извода, че
вина за ПТП има водачът на лекия автомобил, но същевременно с това, с
поведението си пострадалият наравно с него е допринесъл за произшествието и
настъпилите вследствие на него неимуществени вреди, доколкото безспорно се
установи по делото, че е пресякъл пътното платно в нарушение на чл.113 ал.1 т.3 и
чл.114 т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазил светлинния сигнал на светофарната
уредба – пресякъл е на червено, и е навлязъл внезапно на платното за движение.
Съдът като взе предвид вида на уврежданията на ищеца, за които се събраха
доказателства, че са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП – „съчетана травма”, обхващаща черепно-мозъчна травма и
травми на опорно-двигателния апарат, времетраенето на оздравителния процес и протичането на самия оздравителен процес, като
съобрази, че възстановителният период на
лека по степен тежест контузия на мозъка, каквато е диагностицирана при ищеца, е в границата на една година, че ищецът е търпял най-интензивни болки и страдания непосредствено
след инцидента, през периода на болнично лечение, при хирургическата обработка
на раните, при смяната на превръзките и свалянето на конците, мекотъканните увреждания в областта
– раната на дясната китка и деколмана на дясното коляно са отзвучали за срок
около две седмици, счупената лява лъчева кост е зараснала за срок от 35 дни,
след което пострадалият е започнал раздвижване на китковата става, а общо
оздравителния процес на травмите на
опорно-двигателния апарат е приключил за срок от два месеца, като взе предвид възрастта на пострадалия – на 25 години към датата на застрахователното събитие, както
и че две години и осем месеца след ПТП ищецът е в добро общо състояние, в ясно
съзнание, адекватен, всестранно ориентиран с нормален неврологичен статус, че
лечението на мозъчната контузия е приключило успешно и не се очакват бъдещи
усложнения от претърпяната черепно-мозъчна травма, каквито не се очакват и по
отношение на травматичните увреждания на опорно-двигателния апарат, по справедливост, при съобразяване на чл.52 от ЗЗД намира, че справедливото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв.,
а за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 80 000
лв. исковата претенция се явява недоказана.
Съгласно
чл.51
ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага
наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Предвид установеното от фактическа страна,
посредством свидетелските показания и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, съдът намира, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. С
оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че съпричиняването на
вредоносния резултат е в размер на 1/2, поради което и посочената по-горе
сума, необходима за обезщетяване на причинените вреди на ищеца, след отчитане
на съпричиняването, следва да бъде намалена на 20 000лв., в какъвто размер
следва да бъде присъдена на ищеца за обезщетяване на причинените му в резултат
на процесното ПТП вреди. За разликата над тази сума до претендираната от ищеца
сума в размер на 80 000лв. искът се явява неоснователен, като недоказан по
размер, поради което и следва да бъде отхвърлен в посочената част.
Като законна последица от частичната основателност на
главния иск за обезщетяване на неимуществените вреди, доколкото е поискано в
исковата молба, следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва в случая е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на
определения в кодекса срок по чл.496 ал.1 от КЗ
за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено
застрахователно обезщетение.
Относно претенцията за лихви за забава съгласно чл.497 от КЗ, дължимостта на същите е свързана с
уведомяване на застрахователя и представяне на всички необходими документи от
ищеца В случая ищецът е заявил претенциите си пред застрахователя на 05.07.2018
г., като същият не се е произнесъл в тримесечния срок, поради което и считано от 06.10.2018г. се дължи и лихва върху главницата до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от
него разноски – част от държавната такса и част от внесените депозити за вещи
лица и свидетел, възлизащи на сумата от 992,50лв., съобразно уважената част от
иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а на процесуалния му представил,
осъществил безплатна правна помощ на ищеца – сумата от 1130лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата, определено в този размер съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2265лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и внесения депозит за
свидетел, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е
Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Г. Д. С., ЕГН **********, от гр. София, кв.“*********вх.“*********, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 20
000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и стрес от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от
06.10.2018г. - датата на изтичане на срока за произнасяне по предявената
претенция от страна на застрахователя, до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 20 000лв. до 80 000лв., предявен като частичен от иск за сумата от
300 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Г. Д. С., ЕГН **********, от гр. София, кв.“*********вх.“*********,
сумата от 992,50лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно
уважената част от иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. В.В.О. от САК с адрес: ***, пълномощник на ищеца М.Г. Д. С., сумата
от 1130лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2
вр.ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М.Г. Д. С., ЕГН **********, от гр. София, кв.“*********вх.“*********, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2265лв., представляваща
направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: