Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК/отм/. Образувано е по жалба на П. И. К., гр.В.Т. ,бул."Б."№ .... против решение №460/3.5.2011г., постановено от ВТРС по гр.д. 4154/2010г. , с което същият е осъден да заплати сумата в размер на 2242,04 лева законната лихва върху тази сума и разноски по делото. В останалата част решението е влязло в сила. В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъборазност на постановеното съдебно решение: първо, датата на надлежана покана следва да се счита датата на подаване на исковата молба пред ВТРС, тъй като решението на РРС е отменено поради неучастие на жалбоподателя в производството.На Второ място, решението е необосновано, тъй като неправилно са анализирани всички събрани доказателства по делото, представените официални документи, удостовереващи вземането на кръвна проба и др. нямат нужните реквизити, поради което същете не могат да се ползват от официалната си удостоверителна / свидетелстваща / сила. Освен това разпитаните свидетели, вкл. вещото лице не могат да установят чия е изследваната кръв. Налице са и други твърдяни нарушения в процедурата описани изрично в Наредба № 30/27.6.2001г., като основен извод от това е, че не може да се докаже факта, че жалбоподателят е употребил алкохол над закононодопустимите нива. След като не е налице този основен елемент на фактическия състав за пораждане на регресната отговорност, визирана в чл. 81 от Закон за застраховането /отм/ и чл.19 от Наредба за задължителното застраховане /отм/ С оглед на горното и на основание подробните писмени бележки моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по жалба "З."Б. В. И. Г." спори жалбата, намира решението на ВТРС за правилно и законосъборазно и като такова същото следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят в хода на производството не е оспорил подписа си върху официалните документи, не е събрал доказателства, които да оборят извършените констатации от държавните органи, че същият към момента на ПТП е употребил алкохол, което е основание застрахователят да предяви регресен иск. Претендира разноски, като представя списък на такива. Съдът след като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, тези в първата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка: Тъй като в тази инстанция не се представят нови доказателства на ВТОС намира, че ВТРС правилно е установил фактическата обстановка. Единствените спорни въпроси във фактическата обстановка, изложена от ВТРС са досежно факта, дали водачът на МПС, в конкретния случай жалбоподател в настоящото производство е бил употребил алкохол. От него се признават фактите, че същият е виновен за настъпилото ПТП, блъснал е със застрахования при ответника автомобил паркирани автомобили, не се спори че застраховятелят е изплатил на собствениците на постарадалите автомобили средства, равнавящи се на причинените вреди, че водачът-жалбоподател поради тежкото му и неадекватно състояние не е бил тестван с полеви тест, а му е бил взета кръвна проба, като съответно е извършено хистологично-химическо изследване на същата, не се спорят заключението на тази експертиза. Спорните моменти са, че е нарушена процедурата по вземане и анализ на тези проби, което е правен въпрос. И второ, поставя се пред настоящата инстанция въпроса, от кой момент се дължи лихва за забава: от датата на подаване на исковата молба пред РРС или от датата на уведомлението на жалбоподателя. По първия спорен въпрос ВТОС изцяло намира изложените съображения на ВТРС за правилни и законосъобразни. Самият жалбоподател не спори факта, че е употребил алкохол, а излага нарушения на процедурните правила по Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на Липсата на някои реквизити в тези документи не ги лишава от офиицалната им доказателствена сила. напр. р-е №283/14.5.2010г. на ВКС по нд 240/2010г. в което изрично се посочва, че първо не се спори авторството на тези официални документи, те са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, фактът, че дори може да няма подпис на лицето, чиято проба се иска, не се отразява на факта, че същото е употребило алкохол. Наличието на алкохол в кръвта не се установява от констатациите в протокол за медицинско освидидетелстване, а от извършената химическа експертиза на взетата кръв. Не е налице твърдяното нарушение на чл. 5 от с.з., тъй като пробата е била взета само от жалбоподателя, тъй като останалите водачи на МПС не са управлявали автомобилите си, а те са били спрели. Освен това от разпита на медицинското лице, взело пробата, което не е лекар, не може да ес направи извода, че същата е подменена или е налице съществено нарушение, което да изключи по-нататъшните лигически изводи. В този смисъл решение №207/1.7.2010г. на ВКС, че нарушението на чл. 8 от тази Наредба, че пробата не е взета от лекар, не следва да се приема еднозначно и откъснато от всички останали доказателства по делото, р-е 320/16.6.2010г на ВКС, като въпреки наличието на процесуални нарушениея по тази наредба, е важен фактът, че жалбоподателят не е оспорил пробите на място. С оглед на всички това е ясно, че са налице предвидените от закона предпоставки по чл. 19 ал 2 от Наредбата за застраховане‗о /отм/, във вр с чл. 45 от ЗЗД, т.е. налице е едно виновно, противоправно деяние, което е причинило вредоносен резултат и деянието и резулатата са в пряка причинно следствена връзка. Наличието на алкохол е ЮФ, който поражда правото на регресна отговорност на застрахователя, изплатил обезщетение по силата на застрахователен договор на увредените лица. По делото е безспорен размера на това увреждане. Освен това по второто възражение за лихвата, същата се дължи от датата на непозволеното увраждане или в конкретната хипотеза от поканата на кредитора и такава се явява датата на завеждане на исковата молба. Към кой момент длъжникът ще бъде уведомен за постъпилата искова молба е правноирелеванетн факт. Водим от горното ВТОС намира, че следва да остави в сила решението на ВТРС,като на ответник жалба се присъдят направените по делото разноски в размер на 396,94 лева. Водим от горното, В. ОКРЪЖЕН СЪД РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №460/3.5.2011г., постановено от ВТРС по гр.д. 4154/2010г. ОСЪЖДА П. И. К. с ЕГН:*,от гр.В.Т. ,ул.Б. ..... да заплати на З."Б. В. И. Г." със седалище и адрес на управление гр.С.,ул. Т., пл. П. 5 сумата в размер на 396,94 лева / триста деветдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки / разноски по делото Решението, на основание , не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове:1. 2. |