Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 105 нов 260003
гр.Елхово, 27.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 399/2019
г. по описа на ЕРС, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1188 от 30.08.2019 година на и.д.
Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция „Митници“ – И.
Пасков, с което на***Б. /***/, родена на *** година, румънска гражданска, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000.00 лв. на
основание чл.18, ал.1, вр.
с чл. 14а, ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са
отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – 1. Златни изделия с
общо тегло 456.62 грама както следва: златни пръстени – 40 бр., проба 585 –
149.35 грама; златни гривни – 22 бр., проба 585 – 114.45 грама; златни обеци –
24 чифта, проба 585 – 61 грама; златна брошка – 1 бр., проба 585 – 4.75 грама;
златни медальони – 9 бр., проба 585 -12.87 грама; златни синджири – 16 бр.,
проба 585 – 114.20 грама; 2. Сребърни изделия с общо тегло 380.57 грама както
следва: сребърни синджири – 2бр., проба 925 – 9.50 грама; сребърни гривни – 11 бр.,
проба 925 – 147.02 грама; сребърни медальони – 86 бр., проба 925 – 193.60
грама; сребърни обици – 16 бр., проба 925 – 30.45 грама.
Желае се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, като
се твърди, че жалбоподателката не е извършила административното нарушение, за
което е била санкционирана. Сочи се, че на същата не е била дадена възможност
да декларира пренасяните накити, като не й е била отправена устна или писмена
покана за деклариране от митническите служители. В жабата се сочат допуснати
процесуални нарушения, а ненадлежно предявяване на АУАН, предвид на това, че
жалбоподателката е румънска гражданска, която не владее български език и в хода
на митническата проверка и присъставянето на АУАН не е е бил осигурен превод на
разбираем за нея език.
В съдебно
заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Жалбата против
наказателното постановление се поддържа от пълномощникът на жалбоподателя в
представени по делото писмени бележки. В същите са изложени подробни доводи във
връзка с искането за отмяна на наказателното постановление в частта, с която са
отнети вещите, предмет на нарушението, а именно настъпилата законодателна
промяна във валутния закон след извършване на нарушението и издаването на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуален
представител юрисконсулт оспорва жалбата, депозирана против наказателното
постановление. Счита последното за правилно и законосъобразно издадено, поради
което и не намират основания за неговата отмяна в частта, с която на
жалбоподателката е наложено административно наказание глоба. По отношение на
наказателното постановление в частта, с която е отнет в полза на държавата
предмета на нарушението – златни и сребърни накити, процесуалният представител
на въззиваемата страна намира, че поради настъпилата законодателна промяна, а
именно отмяната на чл.20 от Валутния закон след извършване на нарушението и
издаването на наказателното постановление, но преди влизане в сила на
последното, жалбата се явява основателна.
Районна прокуратура Ямбол, ТО - Елхово, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 13.04.2019
година около 14.00 часа на МП „Лесово“, на
трасе „Вход леки автомобили и автобуси” за влизане в страната
от Република Турция пристигнал лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Туарег“ с рег. №***, управляван
от румънския гражданин Калман Б.. В автомобила пътували и лицата***Б. и Кинцо Б..
Според
създадената инфраструктура и организация на МП – Лесово, на трасетата за
влизане и излизане, има поставени указателни табели, в които на различни езици
са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират
носените от тях стоки, ценности или валута над определени размери. Преди пристъпване към митническата проверка, свидетелят С.Д. на длъжност „ст. инспектор“ в ЦМУ
при Агенция „Митници“ в присъствието на колегата си – св. И.Г. на длъжност
„инспектор“ в ЦМУ при Агенция „Митници“, попитал пътуващите в автомобила лица
на румънски език дали имат стоки за деклариране - цигари, алкохол, валута и валутни ценности,
на което получил отрицателен отговор. След това митническите служители
пристъпили към извършване на проверка на превозното средство, пътниците и
техния багаж. В хода на тази проверка в дамска чанта на***Б. били
намерени изделия от сив метал, поставени в полиетиленов плик. Св. М. извършила
личен преглед на жалбоподателката, при който в сутиена на лицето били открити
изделия от жълт метал, поставени в 5 бр. полиетиленови пликове с размери 8см./4
см.
На място бил повикан оценител на благородни метали и скъпоценни камъни от
гр. Елхово – Димитър Ангелов Янчев, видно от заключенията на който, приложени на л. 17 и л.18 от АНП, изделията от
сив метал, намерени в дамската чанта на Каталин – Ела Б., са сребърни накити,
по видове както следва: сребърни синджири – 2бр., проба 925 – 9.50 грама;
сребърни гривни – 11 бр., проба 925 – 147.02 грама; сребърни медальони – 86
бр., проба 925 – 193.60 грама; сребърни обици – 16 бр., проба 925 – 30.45
грама. Всички сребърни изделия са с общо тегло 380.57 грама. Съгласно
приложеното към АНП заключение на вещото лице, средната пазарна стойност на 1
грам сребро проба 925 е 4.00 лева, като в тази стойност е включена цената на
материала от Световната борса, изработка, ДДС и надценка. Общата пазарна стойност
на сребърните изделия, собственост на жалбоподателката, установена от вещото
лице е в размер на 1522.28 лева.
По отношение на изделията от жълт метал, намерени в сутиена на***Б. при
извършеният й личен преглед, вещото лице е установило, че са златни накити, по
видове както следва: златни пръстени – 40 бр., проба 585 – 149.35 грама; златни
гривни – 22 бр., проба 585 – 114.45 грама; златни обеци – 24 чифта, проба 585 –
61 грама; златна брошка – 1 бр., проба 585 – 4.75 грама; златни медальони – 9
бр., проба 585 -12.87 грама; златни синджири – 16 бр., проба 585 – 114.20
грама. Всички златни изделия са с общо тегло 456.62 грама. Съгласно приложеното
към АНП заключение на вещото лице, средната пазарна стойност на 1 грам злато проба
585 е 60.00 лева, като в тази стойност е включена цената на материала от
Световната борса, изработка, ДДС и надценка. Общата пазарна стойност на златните
накити, собственост на жалбоподателката, установена от вещото лице е в размер
на 27 397.20 лева.
За извършената
митническа проверка бил съставен протокол за митническа проверка от 13.04.2019г.
За извършения личен преглед на жалбоподателката от св. Милева бил съставен
протокол за личен преглед от 13.04.2019г.
В писмени
обяснения***Б. посочила, че златните и сребърни накити е закупила от Република
Турция.
Златните накити
били задържани с Разписка № 0128128 от 13.04.2019г.
Сребърните
накити били задържани с Разписка № 0128129 от 13.04.2019г.
При тези
фактически обстоятелства и въз основа на обясненията, дадени от
жалбоподателката***Б., актосъставителят Д. приел, че същата е извършила
нарушение по чл. 18, ал.1, вр. чл. 14а, ал.1 от ВЗ,
като не е декларирала пред митническите органи пренасяните от нея изделия от
злато и сребро, подробно описани в АУАН по вид, количество, проба и тегло.
За така констатираното нарушение свидетелят Д., в
присъствието на митническия служител Г. и М. съставил против***Б. акт за
установяване на административно нарушение № 832 от 13.04.2019 година, в който
актосъставителите изложили фактическо описание на нарушението, което
квалифицирали правно като такова по чл. 18, ал.1,
вр. чл. 14а, ал.1 от ВЗ, като посочили обстоятелствата при извършване на
нарушението и неговото установяване. Така съставеният акт бил подписан
от актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението, след което бил предявен на жалбоподателката на румънски език и подписан от
нарушителя без възражения Препис от акта е бил връчен на
нарушителя, което е удостоверено с подписа му върху самия акт, като й било разяснено отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да направи допълнителни
писмени възражения по него. В този срок не са постъпили такива възражения.
Въз основа на съставения АУАН и приложенията към него, на 30.08.2019 година
И.Д. Началник на отдел «МРР Южна морска» при ГД «МРР» в ЦМУ, Агенция «Митници»,
И. Пасков издал Наказателно постановление № 1188 от 30.08.2019
година с което наложил на***Б. , на
основание чл. 18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутен закон административно наказание –
ГЛОБА в размер на 1000.00 лв. и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в
полза на държавата като предмет на нарушението следните натики: 1. Златни
изделия с общо тегло 456.62 грама както следва: златни пръстени – 40 бр., проба
585 – 149.35 грама; златни гривни – 22 бр., проба 585 – 114.45 грама; златни
обеци – 24 чифта, проба 585 – 61 грама; златна брошка – 1 бр., проба 585 – 4.75
грама; златни медальони – 9 бр., проба 585 -12.87 грама; златни синджири – 16
бр., проба 585 – 114.20 грама; 2. Сребърни изделия с общо тегло 380.57 грама
както следва: сребърни синджири – 2бр., проба 925 – 9.50 грама; сребърни гривни
– 11 бр., проба 925 – 147.02 грама; сребърни медальони – 86 бр., проба 925 –
193.60 грама; сребърни обици – 16 бр., проба 925 – 30.45 грама, за това, че на 13.04.2019
година, на МП „Лесово“ жалбоподателката***Б.
не е изпълнила задължението си да декларира пренасяните от нея златни и
сребърни изделия, съгласно разпоредбите на чл.9, ал.1, във връзка с чл.5, ал.1
и чл.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година с декларация за парични
средства по образец, утвърден от министъра на финансите – нарушение на чл. 18, ал.1, вр. с чл. 14а,
ал.1 от Валутния закон.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката
на 04.10.2019 година, видно от представената по делото разписка от АНО.
Жалбата е входирана пред АНО на 08.10.2019 година.
Представените по
делото заверени копия от Заповед № ЗМФ-110 от 04.02.2019г. на Министъра на
финансите и Заповед № 7382 от 02.08.2019 година на Директора на Агенция
„Митници“ удостоверяват материалната компетентност на и.д. началник отдел „МРР
Южна морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ при Агенция „Митници“ И. Добрев Пасков да издаде
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от приложените по делото писмени доказателства –
Наказателно постановление № 1188 от 30.08.2019 година,
АУАН № 832 от 13.04.2019 година, Протокол за извършена митническа проверка №
19ВG9931Н015269 от 13.04.2019
година, Протокол за личен преглед от 13.04.2019г., Разписка № 0128128 към
протокол за извършена митническа проверка от 13.04.2019г., Разписка № 0128129
към протокол за извършена митническа проверка от 13.04.2019г., Разписка №
0128130 към протокол за извършена митническа проверка от 13.04.2019г., писмени
обяснения от Каталин Ева Б. в превод и на български език, заключенията на
вещото лице Ангел Янчев от 13.04.2019г., Приемо – предавателен протокол от
15.04.2019г., заповед № ЗМФ-110 от 04.02.2019 година на министъра на финансите
и заповед №7382 от 02.08.2019 година на директора на Агенция „Митници“, разписка
за връчено НП, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели– С.Д., И.Г. и И.М., които
кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства и съдът ги кредитира
изцяло. Показанията на свидетелите съдържат данни за относимите факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от тях действия, респ. бездействия от страна на жалбоподателя, като анализирайки ги
на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни,
логични и последователни, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в законоустановения седмодневен срок от връчване на наказателното постановление
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице,
които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на
приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ.
Не се установиха сочените в жалбата и в хода на делото
по същество от жалбоподателя процесуални нарушения в хода на административно –
наказателното производство при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Безспорно е, че жалбоподателката не е българска гражданка
и не владее български език.
В потвърждение на това са показанията на разпитания по делото свидетел, от
които се установява, че комуникацията с жалбоподателката и останалите пътуващи
в автомобила лица е била провеждана на румънски език. На зададения на румънски език
въпрос към пътуващите в автомобила лица дали
имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите органи,
същите отговорили отрицателно. Интерпретирани в съвкупност
свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават
безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са обяснени на
жалбоподателя, на същата е разяснено и съдържанието на акта, който й е бил
предявен на румънски език, с което са гарантирани правата й. С това е
удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта, следователно
налице е валидно и редовно предявяване. С оглед на така изложеното съдът намира,
че не са налице основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя, поради което не се приема за основателно направеното от
процесуалният представител на жалбоподателя възражение в тази насока, а именно
че той не е разбрал какво административно деяние му е вменено.
От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен
превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на
справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към
процесното адм. нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната
Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на обжалване
пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива
следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този
съд”. Предвид на това съдът приема, че в
настоящият случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което право той е реализирал в пълен обем, включително и чрез
жалба до съда.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето
на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата
на страната за или от трета страна подлежи на деклариране. Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от цитираната Наредба № Н-1 от 2012
година е регламентирано, че при пренасяне през границата на страната на благородни
метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както
и изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, в случая бижута от
злато, същите не се декларират, ако размерът им е до 60 грама. Пренасянето им
над тези размери, съгласно чл.5, ал.1 от същата Наредба, следва да се декларира
за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 с декларация за паричните
средства по образец, утвърден от министъра на финансите.
От показанията на разпитаните свидетели Д., Г. и М.,
които съдът
цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените
писмени доказателства, може да се
направи обоснован и категоричен извод, че
жалбоподателката е нарушила действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 13.04.2019
при влизане
от трета страна – Република Турция в Република България пренесла изделия от
злато общо 456.62 грама на стойност 27 397.20 лева и изделия от сребро общо
380.57 грама на стойност 1522.28 лева, без да е изпълнила задължението си за
писменото им деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки
митническа декларация по образец.
В конкретният случай***Б. е пренесла
през границата на страната златни и сребърни изделия над законоустановения
размер, освободен от митнически контрол, поради което е била задължена да
попълни митническа декларация. С
бездействието си жалбоподателката е
нарушила посочените разпоредби, за което правилно АНО е
ангажирал административно-наказателната й отговорност. В тази
връзка от показанията на разпитаните свидетели бе установено, че митническите
изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са
обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, включително и на румънски
език, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. Ето защо
следва да се приеме, че жалбоподателката е била запозната и е имала възможност
да се запознае със задълженията й при преминаване на ГКПП, но не е изпълнила
това за деклариране на пренасяното количество злато, като инициативата за деклариране на изделия от злато, сребро и др. принадлежи на
лицето, което пренася такива изделия през държавната граница, а не е задължение
на митническите органи по някакъв начин да принуждават лицето да изпълни своите
задължения съгласно митническите изисквания. В потвърждение на този извод на съда е и факта, че
пренасяните от жалбоподателката златни изделия са били укрити в бельото на
същата, което се установява от свидетелските показания. Това обстоятелство е
индиция за липсата на намерение у лицето да декларира пренасяните златни
изделия. Поради това съдът приема, че
жалбоподателката е действала виновно, доколкото е била длъжна и е могла да разбере действащото законодателство във
връзка с пренасянето на златни и сребърни изделия в количество
над 60 грама от трета страна, каквато се явява Турция, което подлежи на деклариране пред съответните
митническите органи. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от
субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл.
Съдът
приема, че извършеното нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ВЗ предвижда за този, който извърши или допусне извършване на
нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателката***Б. е наложена глоба в минимален размер от 1000.00
лева, което според съда съответства на тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства – липсата на данни за други извършени митнически
нарушения. Така наложеното с обжалваното НП наказание,
съдът намира за съответно и с оглед на
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По отношение на атакуваното НП в т. 2 от същото – за
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото
в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно
чл.20, ал.1 ВЗ – в сила към момента на извършване на нарушението и издаване на
атакуваното НП, а сега отменен, предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата,
включително когато нарушителят не може да бъде установен, на което основание с
оспореното наказателно постановление са отнети в полза на държавата недекларираните
от жалбоподателката златни и сребърни изделия с общо
тегло 837.19 грама и с обща пазарна стойност 28 919.48 лева. Предвид на
това и с оглед законодателната промяна на ВЗ, публ. в ДВ бр.14 от 18.02.2020г., с която
разпоредбата на чл. 20 от ВЗ е отменена, наказателното постановление в тази му
част следва да бъде отменено.
С Определение №
15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в
чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното
производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при
постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление
няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва
да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в
частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се
постави и тяхното връщане, в случая на задържаните златни и сребърни изделия,
както следва: 1. Златни изделия с общо тегло 456.62 грама и с обща пазарна
стойност 27 397.20 лева, а именно: златни пръстени – 40 бр., проба 585 –
149.35 грама; златни гривни – 22 бр., проба 585 – 114.45 грама; златни обеци –
24 чифта, проба 585 – 61 грама; златна брошка – 1 бр., проба 585 – 4.75 грама;
златни медальони – 9 бр., проба 585 -12.87 грама; златни синджири – 16 бр.,
проба 585 – 114.20 грама, задържани с Разписка №0128128 от 13.04.2019г. и 2.
Сребърни изделия с общо тегло 380.57 грама и с обща пазарна стойност 1522.28
лева, а именно: сребърни синджири – 2бр., проба 925 – 9.50 грама; сребърни
гривни – 11 бр., проба 925 – 147.02 грама; сребърни медальони – 86 бр., проба
925 – 193.60 грама; сребърни обици – 16 бр., проба 925 – 30.45 грама, задържани
с разписка № 0128129 от 13.04.2019г. – на лицето, от което са иззети –***Б..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид административни
нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението, извършено от
жалбоподателя не са настъпили вредни последици, както и че обществената
опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от
този вид, то с оглед на формалния характер на състава на отговорността по
чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното деяние не се отличава от
останалите нарушения от своя вид, то не би могло да се приеме, че обществената
му опасност е явно незначителна в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият
състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно
- наказателна отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не
е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
При този изход на делото и на
основание чл.
189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Елхово направените по делото разноски в размер на 26.18
лева, представляващи заплатени от бюджета на РС – Елхово пътни разноски на
свидетел във връзка с явяването му в съдебно заседание, както и 5.00 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на
ЕРС.
Направеното от
жалбоподателя чрез защитника му адв. В. в молба от 11.06.2020г. искане за
присъждане на направените по делото разноски,
съдът намира за неоснователно по следните съображения. Съгласно чл. 63,
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая съдът приема, че жалбоподателят
е извършил виновно соченото адм. нарушение и следва да понесе адм. наказание,
предвидено по Закон. Отмяната на допълнителното предвиденото в чл. 20 от ВЗ
отнемане предмета на нарушението, не води до извода, че случая касае отмяна на
обжалваното НП, при който нарушителят да има право на разноски по делото. Ето
защо съдът намира, че потвърждаването на НП в частта, с която е прието, че***Б.
е извършила виновно нарушение по чл. 11а, ал.1 от ВЗ и й се налага адм.
наказание за това, е пречка за присъждане на направените от нея разноски по
делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1188 от 30.08.2019 година на и.д. Началник отдел „МРР Южна
морска“, при ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ – И. Пасков, В ЧАСТТА, с която на***Б. /*** /, румънска гражданка, родена на ***
година, персонален № 2690120141030, притежаваща паспорт № *********, издаден на
11.05.2018 година, на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от
Валутния закон е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000.00
лв., като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 1188 от 30.08.2019 година на и.д. Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД
„МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ – И. Пасков, В ЧАСТТА, с която на основание чл.20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на
нарушението:
1. Изделия от злато – общо
456.62 грама, както следва:
златни пръстени – 40 бр., проба 585 – 149.35 грама;
златни гривни – 22 бр., проба 585 – 114.45 грама;
златни обици – 24 чифта, проба 585 – 61 грама;
златна брошка – 1 бр., проба 585 – 4.75 грама;
златни медальони – 9 бр., проба 585 -12.87 грама;
златни синджири – 16 бр., проба 585 – 114.20 грама.
2. Изделия от сребро – общо 380.57 грама, както следва:
сребърни синджири – 2 бр., проба 925 – 9.50 грама;
сребърни гривни – 11 бр., проба 925 – 147.02 грама;
сребърни медальони – 86 бр., проба 925 – 193.60 грама;
сребърни обици – 16 бр., проба 925 – 30.45 грама.
ДА СЕ ВЪРНЕ на***Б. /**** /, румънска гражданка, родена на ***
година, персонален № 2690120141030, притежаваща паспорт № *********, издаден на
11.05.2018 година, отнетия в полза на държавата
предмет на нарушението, както следва:
1. Изделия от злато – общо
456.62 грама, както следва:
златни пръстени – 40 бр., проба 585 – 149.35 грама;
златни гривни – 22 бр., проба 585 – 114.45 грама;
златни обеци – 24 чифта, проба 585 – 61 грама;
златна брошка – 1 бр., проба 585 – 4.75 грама;
златни медальони – 9 бр., проба 585 -12.87 грама;
златни синджири – 16 бр., проба 585 – 114.20 грама, задържани с Разписка №0128128 от 13.04.2019г.
2. Изделия от сребро – общо 380.57 грама, както следва:
сребърни синджири – 2 бр., проба 925 – 9.50 грама;
сребърни гривни – 11 бр., проба 925 – 147.02 грама;
сребърни медальони – 86 бр., проба 925 – 193.60 грама;
сребърни обици – 16 бр., проба 925 – 30.45 грама, задържани с Разписка №0128129 от 13.04.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с
чл. 84 от ЗАНН жалбоподателката***Б. /KATALIN – EVA BALINT/, румънска
гражданка, родена на *** година, персонален № 2690120141030, притежаваща
паспорт № *********, издаден на 11.05.2018 година, да
заплати
в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово
направените по делото разноски в
размер на 26.18 лева /двадесет и
шест лева и осемнадесет стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на ЕРС.
НЕ УВАЖАВА направеното от жалбоподателя***Б. чрез защитникът й адв. В.
*** искане за присъждане на направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .....................
/Яна Ангелова/