№ 44050
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110138925 по описа за 2024 година
Произнасяне на съда по реда на чл.140 и следващи от ГПК, за насрочване на
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./ с
проекто-доклад по делто.
Производството по делото е образувано по искова молба/ИМ/ с вх.№213445/28.6.2024г.
подадена в съда от ищец Т.С. ЕАД, ЕИК **********, с адрес **********, срещу ответник
Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес **********, с предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 и чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.149 и сл.ЗЕ,
чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Съдът, след като се запозна със съдържанието на ИМ и постъпилия отговор/ОИМ/ от
ответника с вх.№ 287080/11.9.2024г./ и допълнението към ОИМ с вх.№296788/20.9.2024г.,
които са в срок, като с ОИМ исковете са признати, и направените от страните
доказателствени искания, намира, че следва да премине към разглеждане на делото в
открито съдебно заседание /о.с.з./ с насрочване по реда на чл.140 ГПК и произнасяне по
доказателствените искания на страните.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на 29/11/2024г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати
препис от настоящото определение в едно с призовката, а на ищеца и препис от отговора
на ответника-2бр.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото съгласно който:
1
ИЩЕЦЪТ е предявил кумулативно обективно съединени установителни искове срещу
ответника да бъде прието за установено, че дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – в общ
размер от 1435,25 лева /лв./, от които 1163,71 лева (хиляда сто шестдесет и три лева и 71
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
21.03.2024 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, сумата 148,00 лева (сто четиридесет и осем лева), представляваща мораторна
лихва върху ТЕ за период от 15.09.2022 г. до 08.03.2024 г., сумата 102,95 лева (сто и два лева
и 95 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 20,59 лева (двадесет лева и 59
стотинки), представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 16.07.2021 г. до
08.03.2024 г., като сумите са начислени за топлоснабден имот с адрес **********, аб.
№**********, с инсталация № **********, ИД№ **********, за които суми е издадена
заповед за изпълнение/ЗИ/№ 10678/9.4.2024г. на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
по ЧГД № 16835/2024г.по опис на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че ответника в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който клиентите на ТЕ са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ/отм./) и
спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от Т.С. ЕАД
на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор”, в сила от 10.07.2016г.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32,
ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При
неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Ищецът твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ и ДР през
процесния период и не е погасил насрещното си задължение.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се
2
намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с Т.С. ЕООД.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил цената на услугата дялово разпределение.
Моли съдът да установи вземането.
Ищецът прави доказателствени искания за конституиране на основание чл.219, ал.1
като трето лице помагач на Т.С. ЕООД, със седалище и адрес на управление **********,
както и за назначаване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Ищецът е заявил съгласие по смисъла на чл.38, ал.2 във вр. с чл.50, ал.5 ГПК за
връчване на съобщения и съдебни книжа чрез ,,Система за сигурно електронно връчване”
към Държавна агенция ,,Електронно управление”.
ОТВЕТНИКЪТ в подадения отговор по чл.131 ГПК изцяло признава исковите
претенции, въпреки че е подал възражение по чл.414 ГПК по ЧГД № 16835/2024г.по опис на
СРС, в което само е посочил, че не дължи сумите по ЗИ. С ОИМ представя доказателства за
частично плащане на задължения, като твърди подписано с ищеца споразумение за плащане
на вноски на цялото задължение. Представя касов бон за платена сума от 474,02лв на
17/9/2024г. по съдебно дело за аб.№ **********.
Поради изложеното се иска да не се назначават експертизи.
Ответникът моли съда да присъди минимално юристконсултско възнаграждение по
заповедната и исковата част на производството.
Ответникът моли съда да спре настоящото производство поради сключено на
17.09.2024г. споразумение с ищеца за разсрочено плащане.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.422 и
чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.149 и сл.ЗЕ, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е – няма спор по всички изложени факти в ИМ, исковете са признати от
ответника, и се твърди частично плащане.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – няма такива, исковете са признати.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин - всяка страна следва да докаже положителните факти, от
които черпи права, а именно:
ИЩЕЦЪТ следва да докаже - исковете си по основание, размер и изискуемост, като не
следва да доказва неоспорените от ответника факти.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже - правопогасяващите и правоизключващите
обстоятелства и възражения, които е направил с ОИМ.
КЪМ настоящия момент страните са ангажирали доказателства за наведените от тях
твърдения, затова съдът не дава им дава указания.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства към делото представените писмени
документи с исковата молба, както и тези с ОИМ на ответник.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички доказателствени искания на ищец, поради
признаването на исковете от ответника, както и конституиране на 3-то лице помагач на
страната на ищеца.
УКАЗВА на ответника, че признанието на иск не може да се оттегли.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в 1-то по делото о.с.з. може да направи искане за
произнасяне на решение по реда на чл.237 ГПК, при признаване на исковете.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца с писмена молба подадена 5-дни преди о.с.з. да посочи какви
суми са заплатени от ответника по предявените искове, на коя дата, каква част от исковете не
са погасени, колко вноски за разсрочено плащане са дължими, както и да представи
споразумението подписано с ответник на 17/9/2024г. за разсрочено погасяване на
задълженията по ИМ и по ЗИ№ 10678/9.4.2024г. издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
16835/2024г.по опис на СРС.
УКАЗВА на страните, че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото о.с.з. следва да уточнят твърдения и
възражения, и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност, освен ако се прилага чл.147 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че след подаване на отговора на ИМ вече не може да прави
нови възражения по предявените срещу него искове.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него или да прекрати делото, на основание чл.238, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл. 40 и чл. 41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.
40 и чл. 41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва!
ПРЕПИС от определението да се изпрати на двете страни с призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4