П Р
О Т О
К О Л
Година 2020 ГРАД
ПАЗАРДЖИК
РАЙОНЕН СЪД VIIІ-ми ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 10-ти ноември 2020 година
В публично съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
Секретар: Стоянка
Миладинова
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА
Гражданско дело № 1741 по описа за 2020 година
На именното
повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата В.Р.Л. не се
явява, редовно призована. За нея се явява адв. Ц., редовно упълномощен да я
представлява, с приложено по делото пълномощно.
Ответникът М. К.К.
не се явява, редовно призован. За него се явява адв. Ц., редовно упълномощена
да го представлява, с приложено пълномощно към отговора.
АДВ. Ц.: Да се даде
ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не
е налице процесуалната пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.
143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
АДВ. Ц.: Заявявам,
че оттеглям иска, тъй като след завеждане на исковата молба ответникът се
отказа от наследството.
АДВ. Ц.: С оглед
изявлението на пълномощника на ищцата, аз не възразявам да бъде оттеглен иска.
Моля само за присъждане на разноски по пълномощното, които са сторени от
ответника М. К.К.. Представям списък на разноските.
АДВ. Ц.: Не никога
не правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Считам, че разноски
не трябва се присъждат в конкретния случай, тъй като към момента на завеждане
на делото ответникът е бил лицето, което е призовано да наследява. Към онзи
момент е имало качеството на ответник. Ако нямаше това качество нямаше да се
откаже от наследството. Той се е отказал след това. Следователно към момента на
завеждане на делото, когато доверителката ми е направила своите разноски, той е
бил в качеството на ответник.
АДВ. Ц.: Считам, че
направеното възражение относно присъждането на разноски е неоснователно, тъй
като така както е посочено и в писмения отговор към датата на подаване на исковата
молба ответникът не е имал качеството на наследник на наследодателя си, тъй като
той с действията си не е приел това наследство, а след като не е приел това
наследство няма как да има това
качество. Приемането не е станало изрично пред районен съдия, нито с негови
последващи действия. Поради което аз смятам, че още с подаване на исковата
молба не е имал това качество и е направил разноски, които не е следвало да
направи. Искането за присъждане на сторените разноски сторени да бъде уважено
от Вас.
АДВ. Ц.: Не казах,
че към този момент той е бил приел наследството. Той е бил призован към наследяване.
Той е бил първото лице към което моята доверителка е следвало да се обърне. Ако
се беше отказал от наследство преди под на ИМ щеше да е друго.
АДВ. Ц.: Наследодателят
е имал деца така, че първите, които го унаследяват са именно децата му и това е
видно от представеното удостоверение за наследници с писмения отговор. Там е посочено,
че наследодателят има двама наследници - М.К. и Е. К.. Така, че неоснователно е
възражението и доверителят ми не е бил първият поред за наследяване.
АДВ. Ц.: Към момента
на предявяване на исковата молба тези лица, които бяха посочени от процесуалния
представител на ответника вече са се били отказали от наследство, т.е. те вече не
са били в групата за призоваване за наследяване.
АДВ. Ц.: Към исковата молба няма приложени каквито
и да било документи за доказване на тези твърдения, че лицата, които посочих
действително са извършили този акт.
АДВ. Ц.: Доказателствата са събрани. Аз съм ги
поискал и съдът ги е събрал служебно.
АДВ. Ц.: Но съдът не се е произнесъл. Считам, че
тук е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, поради което действително моля
на доверителят ми да бъдат присъдени сторените от него разноски.
СЪДЪТ, с оглед заявеното от пълномощника на
ищцата, че оттегля исковата молба, предвид направения отказ от наследство от
страна на ответника счита, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 232
от ГПК за прекратяване на производството по делото.
По искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски по делото съдът намира същото за основателно
по следните съображения. Приема, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.
78, ал. 4 от ГПК даваща право на ответника на разноски при прекратяване на
делото.
Във връзка с изложените от адв. Ц. аргументи,
затова че към датата на подаване на исковата молба, именно ответникът е бил
призован към наследяване и че същият е направил отказ от наследството на
починалия наследодател и негов син, след завеждането на исковата молба, съдът
приема, че действително фактите са такива, както и това, че преките законни
наследници на починалия наследодател, а именно неговите деца са се били
отказали от наследството и че именно ответникът към този момент е бил призован към
наследяване.
По възражението на адв. Ц., че няма данни в тази
насока по делото, съдът обявява на страните, че му е служебно известно направения
и вписан отказ от наследството на двамата преки наследници на починалия
наследодател, а именно неговите син и дъщеря. Следователно действително към
датата на подаване на исковата молба именно ответникът по настоящото дело е бил
призован към наследяване. Няма данни обаче по делото същият да е бил приел
наследството на починалия наследодател. За ищцовата страна, при това положение,
е била приложима разпоредбата на чл. 51 от ЗН, а именно в качеството си на
заинтересован е можел да поиска районният съд, след като призове лицето, което
има право да наследява да му определи срок, за да заяви, дали приема
наследството или се отказва от него. При заведено дело, като настоящото такова
срещу наследникът, това е можело да се случи в хода на настоящото дело. От тази
си възможност ищцовата страна не се е възползвала.
С оглед на това не може да се приеме, че ответникът
с поведението си е станал причина за завеждане на настоящото дело в каквато
насока бях изложени аргументите на пълномощника на ищцата.
По така изложените съображения съдът приема, че в
полза на ответникът ще следва да се присъдят направените от него разноски, за
адвокатско възнаграждение, които съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие са в размер на 400 лв. За такива разноски е и представения списък по
чл. 80 от ГПК от ответната страна.
При изложените по-горе съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 232 ОТ ГПК ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 1741/2020 г. по описа на РС – Пазарджик, поради
оттегляне на предявеният иск от страна на ищеца, чрез надлежно упълномощения му
процесуален представител.
ОСЪЖДА ищцата В.Р.Л., ЕГН:********** *** да
заплати на ответника М. К.К., ЕГН:**********,*** сторените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от днес за страните пред ПзОС.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:51 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
СЕКРЕТАР: