Решение по адм. дело №109/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.149,ал.2 от АПК вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Делото е образувано по жалба на Р. Л. П. от [населено място], чрез адв. Н. Р. от АК – Бургас, против мълчалив отказ за предоставяне на копие от договор, съдържащ лични данни, ведно с всички съпътстващи договора документи / погасителен план и всички приложения към договора/, по молба до „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място] /“АСВ“ ЕАД/ , с правно основание чл.37б от ЗЗЛД от 18.02.2025г.

В изпълнение на дадените указания от 5 отд. на ВАС, с определение № 7736/ 10.07.2025г. по адм.д. № 6580/ 2025г. по описа на ВАС, Съдът е разгледал делото по същество.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваният отказ. В жалбата се навеждат доводи за това, че отказът е незаконосъобразен и противоречи на чл.37б, ал. 2 от ЗЗЛД, чл. 25, ал. 5 от ЗА и чл.12, 15-22 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Претендират се направените по делото разноски, като е приложен и списък.

Ответниците по жалбата – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , [населено място], чрез адв. Р. Й., оспорват жалбата. Посочва се, че оспореното писмо не е отказ за упражняване на права на достъп до лични данни. Заявяват, че жалбата е неоснователна, тъй като в случая не е налице отказ, а допълнителните доказателства и удостоверявания, които са отправени от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, е само и единствено в интерес на субекта на лични данни, за защита на неговите права и интереси, с оглед избягването на неоправдани рискове, в контекста на опитите за измами, изнудвания и др. подобни. Молят жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от доказателствата е, че от Р. П., чрез адв.Н. Р. е подадена Молба /с правно основание чл.37б от ЗЗЛД/ от 18.02.2025г. до „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, в която е посочено, че с нея упражнява правото си на достъп до лични данни в съответствие с Регламент /ЕС/ 2016/679. Отправено е искане да му бъде предоставен достъп до личните данни на Р. П., които „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД обработва, като му бъдат предоставени копие от сключеният между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. договор за кредит с № **********/ 19.11.2018г., вземането по което е прехвърлено на тях по силата на договор за цесия, ведно с всички съпътстващи договора документи / погасителен план и всички приложения към договора/. Посочен е електронен адрес, на който да се изпрати исканата информация. Писмото е подписано с електронен подпис от адв. Н. Р.. Към него е приложено пълномощно от Р. П. за адв. Р. за процесуално представителство пред ответника /л. 4 и л.38 от делото, като копията са представени и от двете страни/. Молбата е изпратена на „АСВ“ ЕАД на ел. адрес на дружеството.

От приложената преписка се установява, че с писмо от 26.02.2025г. наименувано „отговор на молба“ / с правно основание чл.37б от ЗЗЛД/ издадено от „Екип на АСВ ЕАД“, е уведомена жалбоподателката, чрез адв.Р., че дружеството е финансова институция, която съобразява законодателството и прилага високи стандарти в областта на защитата на личните данни и мерки срещу изпиране на пари, поради което изисква нотариално заверено пълномощно, когато същото е изпратено по имейл или чрез куриер, съответно за да се приеме представеното пълномощно, то следва да се представи в оригинал лично от адвоката и същия да удостовери самоличността си в офис на дружеството в [населено място], като е посочен и адрес. Отговорът е изпратен на ел. адрес на адв. Р..

От жалбоподателката, чрез адв. Р. е изпратен отговор – „молба“ на 28.02.2025г. видно от датата от представената кореспонденция по електронна поща /л.9 и л.18 от делото/, в който е изложено, че искането да се яви на адрес на дружеството не е съобразено с чл.25,ал.1 от ЗА, както и на чл.15,т.3 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Посочено е също така, че се намира в [населено място] и не му е възможно да пътува до седалището на дружеството. Отново заявява, че очаква исканата информация да бъде предоставена на имейл адреса, който е посочен.

В продължение на комуникацията между страните на 17.03.2025г. е изпратено ново писмо от „АСВ“ ЕАД, в което е изложено, че явяването лично в [населено място] е само една от алтернативните възможности, които са предвидени от тях с цел верифициране на самоличността на пълномощника и удостоверяване на действителната воля на субекта на лични данни. Според тях няма пречка администратора на лични данни да поиска допълнителна информация, необходима за потвърждаване самоличността на субекта на лични данни.

Посочва се също така, че с разпоредбата на чл.15,т.3 от Регламента се конкретизират правата на субектите, упражнени лично от тях, като не спорят, че един от възможните начини за упражняването им е предоставяне на отговор чрез електронни средства. Твърдят също така, че действията им са съобразени с практиките в сектора и в унисон с приложимото законодателство за мерките срещу изпиране на пари и превенция на тероризма, както и с това за защита на личните данни. За изпълнение на тези задължения и в защита интересите на субекта на лични данни е въведена допълнителна мярка искането да бъде представено или с нотариално заверено пълномощно, когато то се изпраща по електронна поща или куриер, а в случаите, когато е представено адвокатско пълномощно се дава и възможността упълномощителя да представи лично в техен офис съответното адвокатско пълномощно и се легитимира като адвокат. Посочват също така и че писмото им от 17.03.2025г. не представлява отказ за упражняване на права на субекта, а цели удостоверяване на предоставена представителна власт.

Не се спори по делото, че не е налице висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от Р. П. срещу отказ на „АСВ“ ЕАД.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

При така установената фактическа обстановка Административен съд Видин, намира жалбата за основателна.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспорения мълчалив отказ, както и с оглед указанията, дадени с определение № 7736/ 10.07.2025г. по адм.д. № 6580/ 2025г. по описа на ВАС.

Съдът приема от правна страна следното:

ЗЗЛД урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент(ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, а именно : сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни - чл.38,ал.1 от ЗЗЛД и сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК - чл.39,ал.1 от ЗЗЛД. Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал.4 на чл.39 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда.

Нито една от страните не твърди да има такова производство пред КЗЛД, поради което и следва да бъде прието, че липсата на такова производство пред надзорния орган е обстоятелство, което не се оспорва по делото. При това положение и не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор.

Жалбоподателката е отправила искане по чл.37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД не оспорва че е, а и същият безспорно попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 Общ регламент за защита на личните данни /ОРД3/, предвиждащ, че „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Съобразно чл.4,§1 от Регламента „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“.

Съгласно чл.4, § 2 от същия Регламент „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

От ответника не са представени доказателства за конкретното облигационно отношение между него и жалбоподателката, въпреки че това е било искането й. От друга страна ответното дружество не оспорва, че жалбоподателката е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството-ответник, поради което и съдът приема, че като субект на това обработване жалбоподателката има право на достъп до обработваните и от администратора лични данни, които се предоставят по реда и съгласно чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679.

Ответникът не се е произнесъл по направеното искане за предоставяне на договор, съдържащ лични данни, ведно с всички съпътстващи договора документи / погасителен план и всички приложения към договора/, така както е поискано от адв. Р., като представител на жалбоподателката и в срока по чл.12,§.3 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Нормата предвижда, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

След като ответникът в качеството на администратор на лични данни не е информирал субекта, че е необходимо удължаване на срока, то следва, че след изтичането на процесния едномесечен срок е формиран мълчалив отказ за предоставяне на исканата информация, който е годен за оспорване, съобразно разпоредбата на чл.58,ал.1 от АПК.

Последното писмо от „АСВ“ ЕАД е изпратено на 17.03.2025г. по електронна поща на адв.Р., в качеството му на пълномощник на жалбоподателката, първата молба, с която са сезирани „АСВ“ ЕАД е от 18.02.2025г., а жалбата е подадена на 01.04.2025г. /по пощата/, в срока по чл.149, ал.2 от АПК, вр. 39, ал. 1 от ЗЗЛД.

Подадената от Р. П., чрез адв. Р. молба има реквизитите на Заявление по чл.37б от ЗЗЛД, във връзка с чл. 15 от Регламент 2016/679. Съгласно чл. 2, § 3 от Регламента, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Видно от представената преписка, в този срок ответникът изготвя отговор и го изпраща за връчване чрез куриер. Съдържанието на изготвения отговор от 17.03.2025г., независимо от неговия обем, не отговаря на изискванията на закона. В него липсва изрично произнасяне по искането, което е за предоставяне на копия от договор и съпътстващите го документи, а не какви са правилата при сключване на договори и за обработка на лични данни. Липсата на произнасяне по искането на лицето представлява мълчалив отказ, поради което и жалбата срещу този административен акт е допустима. Изложените от ответника в писмени становища съображения за липсата на мълчалив отказ предвид наличието на отговор на искането на П. са в противоречие с представените писмени доказателства. Както вече бе посочено, в отговора на дружеството – администратор на лични данни – не се съдържат мотиви и изрично оформено изявление ще бъдат ли предоставени или не копия от сключени договори и съпътстващите ги документи. Именно липсата на произнасяне по искането изрично формулирано в молбата, представлява твърдяния от жалбоподателката административен акт – мълчалив отказ. С определение № 7736/ 10.07.2025г. по адм.д. № 6580/ 2025г. по описа на ВАС по настоящото дело е прието, че става въпрос за мълчалив отказ.

Така постановения мълчалив отказ е в противоречие с материалния закон и правото на Европейския съюз.

Според чл.16, § 1 от ДФЕС, всеки има право на защита на личните му данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право, съгласно чл. 8, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С цел защита на това право ЕС провежда законодателна политика, за да се гарантира последователно и високо ниво на защита на физическите лица, за да се премахнат препятствията пред движението на лични данни в Съюза, за да бъде равностойно във всички държави членки нивото на защита на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на такива данни. За реализиране на тази цел е приет Регламент 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. Този регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, считано от 25.05.2018г.

Подадената от П. молба несъмнено е във връзка с упражняване на правата й по чл. 15 от Регламент 2016/679, а съгласно § 3 на цитираната разпоредба администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, като спорът се свежда до това попада ли в обхвата на споменатото задължение на администратора на данни предоставянето на субекта на данни на копия от носителите на личните й данни – в случая договори за кредит и съпътстващите го документи, в каквато насока от жалбоподателката е било отправено изрично искане, както и въпросните документи могат ли да бъдат предоставени на упълномощен адвокат, по което е налице мълчалив отказ, предмет на настоящото оспорване.

Съдът на Европейския съюз е имал повод да тълкува чл. 15, § 3, първо изречение от Регламент 2016/679, който гласи, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Изхождайки от принципа на прозрачност, предвиден в чл. 12, § 1 от Регламент 2016/679 СЕС приема в Решението си от 04.05.2023 г. по дело С-487/21, че правото да се получи от администратора копие на лични данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Съдът посочва, че това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори цели документи или извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права. СЕС подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

В чл.6,§1,б."б" от Регламент 2016/679 е регламентирано, че обработването на данните е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, какъвто е разглежданият случай /обработването на лични данни на жалбоподателката е във връзка със сключен договор/. Жалбоподателката изрично е поискала да й бъде предоставено копие от договор - носител на личните й данни, за да извърши проверка на обработваните данни. В случая съдът приема, че предоставянето на същите е било задължително, за да може жалбоподателката ефективно да упражни предоставеното й с Регламента право. Без значение е целта на това искане и дали жалбоподателката е поискала това лично или чрез упълномощен адвокат, както и дали вече е получила екземпляр от договора, дали го съхранява или не. Това са обстоятелства неотносими към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламент 2016/679 и ЗЗЛД да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б, във вр. с чл. 37в от ЗЗЛД. В случая ответникът не предоставя необходимата информация за проверка на законосъобразното обработване на лични данни.

Следва да бъде посочено и това, че не са налице законовите предпоставки за отказ от предоставянето на лични данни. Същите са конкретно изброени в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която разпоредба администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от регламента, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

По отношение на така подадената молба от упълномощения от жалбоподателката адв. Р. и съответно отправеното до дружеството искане документите, съдържащи личните данни да му бъдат изпратени на изрично посочен имейл адрес, следва да се има предвид следното:

Разпоредбата на чл. 37в, ал. 2 ЗЗЛД, предвижда, че при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. Заявлението е подадено по електронен път, съобразно чл. 37б,ал.2 от ЗЗЛД, подписано е от адвокат Р. с валиден електронен подпис и към него е било приложено пълномощно от Р. П. за адв. Р., като пълномощното е заверено от адв.Р. с електронен подпис на 18.02.2025г. Съобразно пълномощното, П. е упълномощила адв. Р. да я представлява пред ответника, като получи копия от цитирания по – горе договор, като на пълномощника са дадени изрични права да подаде и жалба срещу дружеството при евентуален техен отказ да предоставят сключения с нея договор. В нарушение на чл.12,§2 от Регламент (ЕС) 2016/679 ответникът е изискал от жалбоподателя пълномощното да бъде нотариално заверено или да се представи в оригинал в офиса на ответника. Няма спор, че адв. Н. Р. е адвокат, вписан е с личен № ********** в Бургаска адвокатска колегия. На основание чл.18,ал.1 от АПК пред административен орган, какъвто е ответника, гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс. От тази норма следва, че за да осъществи процесуално представителство пред ответника адв. Р. е следвало да представи пълномощно в оригинал или заверено за вярност съгласно чл.32,т.1 от ГПК /представители на страните по пълномощие могат да бъдат: 1. адвокатите/. В случая представеното пълномощно е отговаряло на изискванията на чл. 33 от ГПК, вр. чл. 18, ал. 1 АПК, било е заверено за вярност с електронен подпис от адв. Р., поради което не е следвало да се изисква да се представи нотариално заверено или в оригинал.

След като пълномощното е за адвокат не е следвало да има нотариална заверка, защото такава се изисква, само когато в административното производство процесуалното представителство се извършва от лице, което е извън кръга на лицата по ГПК, по арг. на чл.18,ал.2 от АПК /пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации/.

За пълнота на изложението следва да се има предвид, че съгласно чл.12,§ 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679, без да се засягат разпоредбите на член 11, когато администраторът има основателни опасения във връзка със самоличността на физическото лице, което подава искане по членове 15—21, администраторът може да поиска предоставянето на допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на субекта на данните. Дори и да се приеме, че ответникът е имал съмнение в истинността на представеното пълномощно, след като не го зачита е следвало уведомлението за представяне на пълномощното в оригинал, да се изпрати лично до Р. П., чиито адрес в [населено място] е посочен в молбата от 18.02.2025г., както и в приложеното към нея пълномощно.

Отговорите на „АСВ“ ЕАД от 26.02.2025г. и от 17.03.2025г. са адресирани и изпратени до адв. Р.. Цялата приложена кореспонденция е с адв. Р.. Следва, че ако се приеме становището на ответника, че адв. Р. е без представителна власт, тогава ответникът е връчил уведомление до жалбоподателката, чрез лице което няма право да го представлява и същото е нередовно връчено в нарушение на чл. 18а, ал. 8, т. 1 от АПК. Това е довело до отказ на ответника без да се предостави възможност на П. да представи оригинал на пълномощното в нарушение на § 12, ал. 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, с което е допуснато съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Извън посоченото по – горе следва да се отбележи, че поради това, че жалбоподателката в административното производство е упълномощила адвокат не е било необходимо пълномощното да е нотариално заверено.

Поради тези съображения жалбата се явява основателна. Оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Преписката следва да бъде върната на ответника, като администратор на лични данни, за произнасяне по заявлението на жалбоподателката в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в същото.

При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски, за което е приложен и списък.

На основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на Н. Р. сумата от 1350 лева за оказана безплатно адвокатска помощ , както следва : в договор за безплатна правна помощ от 18.02.2025г. е посочено, че правната защита и съдействие са безплатни на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА. В списък на разноските е посочено, че се претендира сумата от 1390 лева, от които 900 лева за производството пред настоящия съд и 10 лева за заплатена Д.Т., както и 450 лева адвокатско възнаграждение за производството по подадената частна жалба пред ВАС и 30 лева Д.Т. за разглеждане на частната жалба пред ВАС. Сумите за внесените Д.Т. в общ размер от 40 лева следва да бъдат присъдени на жалбоподателката.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място] за предоставяне на копие от договор, съдържащ лични данни на Р. Л. П. от [населено място], ведно с всички съпътстващи договора документи, погасителен план и всички приложения към договора, по молба до „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , [населено място], с правно основание чл.37б от ЗЗЛД от 18.02.2025г.

ВРЪЩА преписката на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място] за ново произнасяне по искането, при съобразяване с дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона в 14 - дневен срок от получаване на влязлото в сила решение.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , [населено място] да заплати на адвокат Н. В. Р. сумата от 1 350 (хиляда триста и петдесет) лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , [населено място] да заплати на Р. Л. П. сумата от 40 (четиридесет) лева, за внесени Д.Т.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.