Определение по дело №740/2018 на Окръжен съд - Бургас

 

 

                              О  П  Р  Е   Д  Е  Л  Е   Н  И Е     № 1208 

                                    

 

 

                                   град Бургас , 21.06. 2018 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ............21.06 …..през

две хиляди и  осемнадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :М. Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Сияна Д.                                                 

                                                                                             

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  740       по описа  за

                    2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                               Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод на   въззивната жалба на  процесуалния  представител на В.Ж.П. и Ж.Д.П. /действащ със съгласието на майка си В.  П./–ответници     по гр.д. № 5775 /2017 год. по описа на Бургаския   районен съд против решение № 509/26.03.2018 год. постановено по същото дело  ,с което са уважени предявените искови претенции  с правно основание чл.42 б.“в“ ЗН и са обявени за нищожни  завещание от 20.01.2004 г. на Н. Митев П. /поч. на 07.12.2008 г./,както и завещание от 20.01.2004 г. на Гиргина Иванова П. /поч. на 17.07.2009 г. /-поради нарушение на безвъзмездния характер на завещанията ,като е отменил като неверен нот. акт  за собственост на недвижим имот № 196,н.д. № 356/2016 г. на нотариус Бинка Кирова и е допуснал извършването на съдебната делба между  страните по делото по отношение на недвижим имот-апартамент в Бургас ,ж.к. „Изгрев“ бл.66 вх. 7 ,ет. 1,с площ от 75,41 кв.м. ,ведно с избено помещение 16  и 0,866% ог хпаного та кгпоеж нърху терена  и от общите части на сградата ,при квоти -3/6 ид-.части за А.Т. ,1/6 ид-част за В.П.  и по 1/6 ид.част за Ж.П.  и Н.П. .

                                                 Въззивниците     изразяват недоволство от решението , като считат същото за неправилно и  необосновано.

                                            Сочи се на първо място  ,че неправилно е прието ,че правният спор се съсредоточавал върху това дали се нарушавало правилото за бевъзмездност  на завещателните разпореждания при наличие на уговорка ,въвеждаща тежест за лицето ,в чиято полза са направени  да гледа  преживелия съпруг ,като водещият мотив бил друг – а именно да се разпредели приживе  имущството от наследодателите след смъртта им .Подчертава се ,че всъщност водещият мотив на завещателите   е продиктуван от  ясното им намерение да се въведе справедливост ,като самите завещатели  обосновават намерения да завещаят апартамента  на сина си ,след като на дъщеря си вече са помогнали да закупи жилище.Затова и   изводът ,че изявлението в двете завещания по отношение на дъщерята-ищцата Т.  не следвало да се приемат ,тъй като  имали само информативно задължение  и не разпределяли  приживе имуществото  между страните , бил напълно неправилен .От доказателствата по делото се установявало ,че  завещателните разпореждания  разкривали  извършването на безвъзмезден акт  ,без условия и тежести ,които да навеждат извод за порочност до степен на нищожност .Фактът ,че  завещателите са й помогнали да си закупи жилище ,не е отречен от ищцата Т.,а и са представени доказателства за това .

                                               Подчертава се ,че във всеки отделен случай мотивите на завещанието произтичат от конкретните условия на живот  и отразяват моралните и материалните потребности на личността на завещателя ,но безвъзмезният характер на завещанието  не означава,че то не може да има и възнаградителен характер ,какъвто е и най-често   обичайният мотив на завещанието .В настоящия случай се счита ,че при тълкуване волята  на двете завещания от тяхното съдържание ,са налице няколко мотива ,които са самостоятелни и не са обединени под  задължение за издръжка и гледане на преживелия съпруг след смъртта на завещателя.Извлича се волята на завещателя от съдържанието на завещанието ,като сеправи извод за  ясното ,точно и конкретно намерение  ,без вменяване на каквито и да е задължения.Не са употребени  думи и изрази ,които да сочат ,че с разпореждането

                                                                                              2.

               завещателя е вменил задължения за бъдеще време ,които да имат материален израз .Тълкува се действителната воля и смисъл на завещанията ,при което се обобщава ,че пороците в нерешаващите ,допълнителни мотиви ,не се отразяват на действителността на завещанието .

                                      Сочи се ,че другия ,основен мотив при завещанията  е свързан към дъщеря им – а именно ,че  са й помогнали да си закупи жилище ,поради което завещанията са извършени  под ограничението на морални ,вътрешни съображения с цец справедливо осигуравяне на нуждаещия се в случая.Този морален извод неправилно е отречен от съда .

                                      Счита се неправилно  заключението на съда ,че завещателните разпореждания са направени в разрез с разпоредбата на чл. 17 ал. 1 ЗН,като се обосновава  становище ,че настоящият случай не е такъв ,защото  не въвежда задължение ,а евентуално очакване по морални съображения.

                                      Сочи се и че в делбата не е включена терасата към апартамента – допълнително изградена пристройка  с площ от 10 кв.м.  въз основа на отстъпено право на строеж ,която  представлява функционално свързана с него.

                                      Моли се за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на иска за делба.Не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

                                               Въззивната жалба  е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице  против подлежащ на обжалване акт .              

                                                          Въззимаемата ищца  е подала   писмен отговор по чл. 263 от ГПК,в който изразява становище ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните във въззивната жалба нарушения .

                                               Подчертава се ,че  изводите на първоинстанционния съд са  обосновани въз основа на представените по делото доказателства .Сочи се ,че  след пенсионирането си наследодателите им са итишли да живеят в с.Екзарх Антимово ,където до смъртта им за тях се е грижила дъщеря им – ищцата , а  брат й –починалия Димитър П. ,със семейството си е живял в процесния апартамент .Оспорват се твърденията ,че родителите са подпомогнали дъщеря си да си закупи жилище ,като се сочи ,че тя е теглила кредит за закупуването му .

                                      Подробно се прави анализ на съдържанието на двете завещания ,като се подчертава ,че  вменяването на задължение за „гледане“ на завещателя или посочено от него лице  след съставяне на завещанието влече до нищожноста на същото ,в какъвто смисъл се цитира и съдебна практика .Затова се счита ,че завещаниията  имат възмезден характер ,което ги прави нищожни ,като попадащи в хипотезата на чл. 42 б.“в“ ЗН.Не еналице и хипотезата на чл. 17 ал. 1 ЗН ,тъй като при нея както условието ,така и тежестта  трябва да се изпълнял след смъртта на завещателя ,а не приживе,като валидността на завещанието се определя към момента на откриването на наследството . Затова изводите на районния съд в тази връзка са правилни .

                                      Оспорва се и възражението за придобивна давност ,както и че  в предмета на делбата не е включена терасата ,която е неразделна част от жилището .          

                                               Моли се за потвърждаване на решението  и присъждане на разноски пред въззивната инстанция  .  

                                               Въззивна жалба против решението е подал и ответникът  Н.П. .В нея се  счита ,че решението е необосновано .От мотивите не ставало ясно защо решаващият съд  е стигнал до извод ,че волята на завещателите била да се осигурят грижи на преживелия съпруг ,съответно родител на бенефициера.В тази връзка се сочи ,че не е извършено тълкуване  на мотива за завещанието  с оглед пълния му текст и всички обстоятелства ,имащи отношения към изразената воля на завещателите .С оглед и изразеното  от ответниците твърдение ,че в завещателните разпореждания са налице повече от един мотив ,съдът е изложил  според въззивника  абсолютно неясни ,противоречи и неразбираеми мотиви .Като не е обсъдил и  приобщените към делото доказателства и не е извършил тълкуване на мотивите за извършените завещателни разпореждания ,съдът е допуснал съществено процесуално нарушение ,довело до постановяване на неправилно решение.На практика съдът е формирал  своите правни изводи по същество на спора въз основа само на едно единствено ,не дотам ясно  изречение ,съдържащо се в завещанията .

                                                                                              3.

                                               Подробно се анализира съдържанието на завещателните разпореждания ,като се обосновава тезата ,че в тях липсва вменено задължение за гледане и издръжка на завещателя .Напротив –изразена е воля да се осигури синът – Димитър П. ,като очакването  на всеки от завещателите  синът им да се грижи за тях  е за изпълнение на морален дълг и то започне след смъртта им ,а не приживе.Освен това –в случая  завещателните разпореждания не са извършени с един единствен мотив,като при тълкуване на волята на завещателите става ясно ,че  основният мотив   е да бъде разпределено по справедлив начин имуществото им  за след смъртта им-тъй като на дъщеря си са помогнали с пари ,на сина си  да оставят в собственост апартамента .В този смисъл били и свидетелските показания .Затова ,дори и да е налице  и някакъв възнаградителен мотив ,то налице е и втори мотив за извършване на завещанията –т.е.те не са направени  с един единствен мотив  за евентуално бъдещо гледане  на преживелия съпруг ,при което не е налице хипотезата на чл. 42б.“в“ ЗН  и завещанията не са недействителни .

                                      Затова се моли  за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което  да се отхвърлят предявените искове  .Също не се сочат нови доказателства

                                      Отговор с идентично съдържание  ,както по първата въззивна жалба , е подала ищцата и  по повод въззивната жалба на Н.П.   

С оглед на горното и на осн. чл.267 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

 

 

ВНАСЯ  делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 11.07.2018 г. от 10,00 часа ,за която дата да се призоват страните .

ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                                    2.