Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 07 март 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 19 февруари 2019 година в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №537…… по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 73, ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. с чл. 145 и сл. по глава
X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано по жалба, депозирана от М.Д.К. ***, в качеството й на земеделски
производител(ЗП) срещу Решение № 07/121/05161/3/01/04/01, изх. №01-6500/4704 от
31.08.2018г., с което директорът на ДФЗ й е наложил финансова корекция в размер
на 53 805, 60 лева, заради неспазване на разпоредби от договор №07/121/05161 от
04.10.2012г., сключен между ДФЗ и М. К. и нарушаване на нормативни изисквания,
разписани в чл.48, ал.1, т.1 от Наредба № 8/2008 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските
стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г.
Тази сума всъщност
сборът от финансова корекция по т.1 в размер на 26 902.80 лева и
санкция по т.2 в размер на същата сума от 26 902.80 лева.
Според
жалбоподателя, представляващ се в съдебно заседание от адв. Т. П., административният
орган е издал решението си в нарушение на процесуалните правила и норми, на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. На следващо място, решението
било издадено при липсата на основания, водещи към извода за допуснати нарушения
на правото на ЕС или на националното право, липсвала и нанесена вреда на общия
бюджет на ЕС, което го прави неоснователно издаден и немотивиран
административен акт. Друг аргумент в жалбата е неправилно определена от ръководителя
на УО стойност на финансовата корекция.
Излагат се подробни доводи в подкрепа на това
становище, което се защитава и в съдебна зала.
Иска се от Административния
съд да отмени решението на директора на ДФЗ като незаконосъобразно. Претендират
се направените по делото разноски само относно внесената държавна такса.
Ответникът по жалбата – директорът на ДФЗ-гр. София, действащ чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Ж., счита жалбата за
неоснователна, като излага подробни и мотивирани доводи за законосъобразност на
административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално
допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна
страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването. Решението на АО е
получено от адресата си на 10.10.2018г., а жалбата срещу него е изпратена по
куриер на 25.10.2018г.
Фактите:
М.Д.К., в
качеството й на земеделски производител е бенефициер по сключен договор с Държавен
фонд „Земеделие“, гр. София за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програмата за развитие
на селските райони(ПРСР) за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони(ЕЗФРСР)- л.107-114 от адм. преписка. Договорът
касае предоставяне от ДФЗ на безвъзмездно финансиране по цитираната програма,
относно извършване на дейности, заявени за финансиране с проект №07/121/05161
от 23.05.2012 г. Това финансиране, както е посочено в договора, е на стойност до
60% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект
№07/121/05161. Първоначално одобрената помощ на база кандидатстване по
документи съгласно т. 2.1 от договора е в размер на 544 718.40 лева.
Въз основа на
този договор, на 15.08.2014г. било извършено плащане от ДФЗ по сметка на ЗП, за
което е съставено и уведомително писмо под №3169/121, изх. №01-6500/9156 от 29.08.2014г.(л.500
от адм. преписка). Било съставено и писмо за оторизация на плащането под №8174
от 06.08.2014г., от което е видно, че източник на финансирането е ЕЗФРСР-80%-124 696,32
лева и национално съфинансиране-20%, и сума в размер на 31 174,80 лева(т.
5 от писмото, на л.498). Общо одобрената субсидия е в размер 155 870.40 лева.
Предвид изпратени
от ЗП М. К. писма (виж л.507) до ОД на ДФЗ гр. Велико Търново, с които ги
уведомява, че вследствие на настъпило засушаване, са налице щети върху част от
лешниковите насаждения, до нея е отправено насрещно такова(л.509) от ДФЗ, изх.
№02-040-6500/1522 от 24.08.2016г. От текста му разбираме, че фондът й напомня,
че съгласно т.5.2.2 от процесния, описан по-горе договор(07/121/05161), както и
по друг такъв-07/121/06028, ползвателят е длъжен да възстанови в най-кратки
срокове подпомогнатия актив и да уведоми ДФЗ при привеждането му във
функционално състояние.
В същото време,
до директора на дирекция „Техническия инспекторат“(ТИ) била съставена докладна
записка(л.515-516), с която длъжностите лица са преценили, предвид и писмата,
получени от ЗП М. К., че е необходима проверка на място, с цел проследяване
спазването на договорните и нормативни задължения от страна на бенефициерите по
сключените договори с Държавен фонд „Земеделие“.
През периода 27.07.2017г.-15.08.2017г.,
била извършена проверка на място, от общо 3 лица от регионален инспекторат гр.
В. Търново-главен експерт и още двама експерти, за което е издадена нарочна
заповед под № 333711/26.07.2017г.(л.518 от преписката).
Констатациите
при проверката били материализирани в съставени контролни листи(л.521 и сл.).
След проверката,
ЗП М. К. е уведомена с писмо, изх. №01-6500/6284/21.09.2017г.( л.567), в което
в т.1 е посочено, че сертификационното писмо за производство на биологични
продукти, е със срок валидност до 31.12.2016г., а по т.2 е записано, че при
проверката на място са установени 23 828 бр. лешници, при одобрени и
финансирани по документ 50 200 броя. Указано й е, че в срок до 30 дни, следва
да предприеме действия за отстраняване на установените несъответствия, както и
че ако не представи доказателства за това, ДФЗ ще започне процедура по налагане
на финансова санкция, съгласно „Методика за определяне на санкциите след
плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г.“ Писмото е получено, видно от приложена
разписка, на 07.11.2017г.
С жалба от
21.11.2017г.(л.572), М. К. е възразила по констатациите от извършените проверки
и е поискала нова проверка на място.
На 08.12.2017г.,
в ДФЗ е входирано придружително писмо(л.579) от ЗП М. К., с което тя заявява,
че прилага документи за сертификация от контролиращото лице и фактура за
закупени фиданки, с които щели да се възстановят липсващите и мъртви такива.
Според записаното в това писмо, тяхната констатация/на ЗП/ е, че плътността на
фиданките е много по-голяма и липсващият брой не е такъв, какъвто се сочи от
ДФЗ.
На 15.01.2018г.
е изготвена докладна записка(л.582), адресирана отново до директор Д „ТИ“, с
която се посочва, че е необходимо извършването на повторна проверка на място,
тъй като ЗП оспорва първоначалните констатации, а и представя доказателства за
закупуване на 2200 броя фиданки.
Документите,
свързани с извършената проверка на място (л.584 и сл.). Тази проверка е след
заповед №351039/12.04.2018г., а самите контролни листи се намират на л.589-613.
Видно е, че досежно лешниковите насаждения, отново е налице разминаване, макар
и с по-различни цифри, а именно - по документи следва да са 50 200 броя, а
установените на място са 40 236 броя. Общата бройка на липсващите насаждения е
9 964. В работни листи са описани броят на лешниковите фиданки и по номера
на имоти(л.607-609).
На 30.04.2018г.
е отправено писмо, изх. №01-042-6500/19 (л.614) до М. К., с което тя е
уведомена, че при проверката на място, втора по ред, са констатирани
несъответствия, детайлно описани в приложения доклад/контролен лист и й се дава
възможност за забележки и възражения в
14 дневен срок.
На 23.05.2018г.
е съставен документ, изх. № 01-6500/4704(л.615), с който М. К. е уведомена, че
на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, ДФЗ открива производство по налагане на
финансова корекция. Подробно са описани причините, довели до започване на тази
процедура, както и нарушените договорни разпоредби и тези, разписани в приложимата
в случая Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските
стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. /Наредба №8/2008г./.
Цитирани са като
нарушени т. 4.23., б. „а“ от договора за отпускане на финансова помощ, според
която за срок от 5 години след сключване на договора ползвателят на помощта е
длъжен да използва подобрените, реконструираните, изградените или придобитите
въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Същото задължение К.
има и съгласно чл.48, ал.1, т.1 от Наредба № 8/2008 г.
Посочено е още,
че неизпълнението на договорни задължения дава право на РА съобразно чл. 51,
ал. 1 от Наредба № 8/2008г. да иска връщане на вече изплатени по проекта суми.
Идентично на текста на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. е и
съдържанието на т. 8.1. от раздел VІІІ „Отговорност“ на договора за отпускане
на финансова помощ. В заключение в уведомителното писмо се указва на бенефициера,
че на основание цитираните по-горе норми и т. 2 от таблицата в Приложение 1 от Методиката
за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 (за
краткост само „Методиката“), следва да му бъде наложена финансова корекция на
стойност 53 805, 60 лева.
Указано е и, че
ако не е съгласна с направените констатации, може в 14-дневен срок да представи
своите писмени възражения. Уведомлението за започване на процедурата по налагане
на финансова корекция е получено от ЗП на 04.06.2018г., видно от разписката на
л.617.
На 14.06.2018г.,
с вх. №01-6500/4704(л.618), в ДФЗ е входирано възражение от М. К., с което тя
изразява становище, че не е съгласна с констатациите на ДФЗ. Счита, че частична
щета на насажденията не е основание за приемане, че е налице неизпълнение на
ангажимента. На следващо място, се възразява срещу Методиката за определяне на
санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013г., която не била нормативно
регламентирана.
На 31.08.2018г.,
независимо от направеното възражение, е издадено и оспореното Решение № 07/121/05161/3/01/04/01,
изх. №01-6500/4707, с което директорът на ДФЗ й е наложил финансова корекция в
размер на 53 805,60 лева, заради неспазване на разпоредби от договор №07/121/05161
от 04.10.2012г., сключен между ДФЗ и М. К.. Сумата е определена по т. 2 от „Методика
за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г.“, като
се е взело предвид от АО, че от повторната проверка на място е установена липса
на 9 964 броя лешникови насаждения, за който брой ЗП е получил именно
финансова помощ в размер на наложената финансова корекция. Сумата представлява всъщност сборът от финансова корекция по т.1 в размер
на 26 902.80 лева и санкция по т.2, отново в размер на 26 902.80 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Решението,
издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е постановено от компетентен
орган.
Съгласно чл. 73,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
В чл.
9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от
него лице.
С нормата на §
4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е въведено отклонение от цитираното по-горе правило
за определяне на компетентния административен орган като е регламентирано, че за
Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление,
контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на
земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители и в актовете по неговото прилагане.
Съгласно чл.51 ,
ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПРЗ към ЗИД
ЗПЗП, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. При това положение
правомощие да иска връщане на изплатени суми за подпомагане, чрез налагане на
финансови корекции, по ПРСР 2007 – 2013 има Разплащателната агенция, която на
основание чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП се ръководи от изпълнителния директор на
ДФЗ. С оглед на това съдът приема, че оспореният акт е издаден от материално
компетентен орган.
По компетентността
на органа, издател на административния акт, няма и спор.
Решение № 07/121/05161/3/01/04/01,
изх. №01-6500/4704/ 31.08.2018г. не страда от пороци, относно форма/съдържание
на акта/, при издаването му са спазени административно-процесуалните правила и
норми, противно на твърдяното от жалбоподателя.
То е издадено е
в и съответствие с приложимите материални норми.
Относно формата на оспорения административен акт:
Решението е издадено
в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73,
ал. 1 ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания,
с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Като фактическо
основание за издаване на акта е съставения документ, изх. № 01-6500/4704(л.615),
с който М. К. е уведомена, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, ДФЗ открива
производство по налагане на финансова корекция. И на следващо място, отново
подробно са описани фактите, водещи към това решение на АО, а именно-двете
проверки на място, извършени от ТИ към ДФЗ, при които е констатирано неспазване
на клаузи от сключения между М. К. и ДФЗ договор, нарушаване и на разпоредби от
Наредба № 8/2008г., като всичко това е свързано с констатациите на
проверяващите за липсата на договорения брой по бизнес плана лешникови
насаждения в стопанството на бенефициера, които при втората проверка са с 6143
броя по-малко.
Правните основания
в оспорения акт са няколко:
Цитирани са чл.
51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на
земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 8/2008 г.),
във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 от същата и на т. 4.23, б. „а“ от Договор №04/121/06036
от 14.08.2014г., както и чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 10, във връзка с чл. 72, ал.
1, чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ.
По отношение на административно-производствените правила:
Законодателят е
регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата
корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване
на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия
орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен
срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по
основателността и размера на корекцията. В административната преписка, част от
доказателствата по делото се намира писмо, адресирано до бенефициера, с което е
уведомен за откритото производство по налагане на финансова корекция с писмо от
административния орган, като е дадена възможност в 14 дневен срок да представи
възражения и доказателства. Такива са депозирани в срок, а впоследствие –
обсъдени от административния орган в оспорения акт.
Вярно е, че не е
спазен изискуемия от чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението –
възражението е постъпило при органа на 14.06.2018 г., а решението е издадено
едва на 31.08.2018 г. Съдът приема, че неспазването на този срок не съставлява
съществено процесуално нарушение, доколкото процесният срок е от категорията на
инструктивните срокове, обезпечаващи бързината на административния процес и
същият не преклудира възможността на административния орган да се поизнесе и
след изтичането му.
Следователно, в
тази част на процедурата не са налице съществени нарушения, свързани с издаване
на оспореното решение, водещи до основание за неговата незаконосъобразност.
Във връзка със
събиране на доказателства, съдът отказа на процесуалния представител на В. К.
назначаване на поисканата експертиза, защото фактите и обстоятелствата, които
щяха да се установяват с нея, са налични и материализирани в съставените по повод
двете проверки и основно втората такава протоколи/налични писмени
доказателства/. Тези протоколи са официални документи и се ползват с материална
доказателствена сила досежно описаните в тях констатации. При липсата на
надлежно оспорване по реда на чл.193 ГПК, в проведеното по делото първо
заседание на тези документи, съдебният състав прие, че е недопустимо да бъдат
опровергавани или проверявани чрез друго/и доказателствени средства, каквато се
явява такава експертиза.
За съответствието с материалния закон :
С оспореното решение на жалбоподателката е
наложена финансова корекция в размер на 53 805,60 лева, включваща в себе
си сборът от финансова корекция по т.1 в размер на 26 902.80 лева и санкция по
т.2, отново в размер на 26 902.80 лева, като относно т.нар. санкция АО сочи, че
е определена на базата на чл.30 от Регламент(ЕС) №65/2011 на Комисията от 27
януари 2011г. Основанията за корекцията е чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 10 от
ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от
ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова
корекция на следните основания: т. 4. – за нарушаване на изискването за
дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013 и т. 10. – за друга нередност, съставляваща нарушение на
приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство,
извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има
или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Съгласно чл. 71,
§ 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 операциите, включващи инвестиции в
инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от
европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от
крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в
правилата за държавна помощ — когато е приложимо — подлежат на едно от
следните: а) прекратяване или преместване на производствена дейност извън
програмния район; б) промяна на собствеността на дадена позиция от
инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публично-правна
организация неправомерно преимущество; в) значителна промяна, която засяга
естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване
на нейните първоначални цели.
Неправомерно
платените суми във връзка с операцията се възстановяват от държавата-членка
пропорционално спрямо периода, за който изискванията не са били изпълнени.
Държавите-членки могат да съкратят сроковете, посочени в първа алинея, на три
години, в случай на поддържане на инвестиции или работни места, създадени от
МСП. В § 3 от същия член е посочено, че операциите, подкрепяни от ЕСФ, и
операциите, подкрепяни от другите европейски структурни и инвестиционни
фондове, които не са инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции,
възстановяват приноса от фонда само когато са обвързани със задължение за
поддържане на инвестициите съгласно приложимите правила за държавните помощи и
когато претърпяват прекратяване или преместване на производствена дейност в рамките
на периода, определен в тези правила. Условията на чл. 71, § 1 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013 са транспонирани в чл. 48, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., а в
конкретния случай и в т. 4.23. от договора за отпускане на финансова помощ на бенефициера.
В оспореното
решение административният орган е приел, че установената липса на 9 964 бр. от
подпомаганите трайни насаждения представлява нарушение на изискването на чл.
48, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2008 г., респективно на т. 4.23, б. „а“ от
договора, по силата на което ползвателят на помощта е длъжен в срок от 5 години
от сключването на договора за отпускане на финансова помощ да използва
подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение.
АО е определил размерът
на финансовата корекция за неизпълнението на това задължение, като се е позовал
на т. 2 от таблицата в Приложение 1 от Методиката за определяне на санкциите
след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013г. В колона „Нарушение/неизпълнение
на нормативно или договорно задължение“ записаното в тази точка 2 буквално звучи така „Ползвателят не използва
придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение“. Съответно,
в колона „Размер на санкцията“, когато неизпълнението е по-малко от 50% от стойността на
изплатената финансова помощ, е записано, че размера на финансовата санкция е
частичен, и представлява всъщност размера
на активите, които не се ползват по предназначение /в случая 9 964 бр. лешникови фиданки/. Тук е
записано, че се прилага чл.30 от Регламент 65/2011 за заявки за плащане,
подадени преди 01.01.2015г./като е процесния случай/.
Според текстът на
чл.30 от Регламент 65/2011 със заглавие „Намаления и изключвания“ (§ 1),
плащанията се изчисляват въз основа на установената по време на
административните проверки допустимост. Държавата-членка проверява полученото
от бенефициера искане за плащане и определя сумите, които е допустимо да
получат подпомагане. Тя определя: а) сумата, която да бъде изплатена на
бенефициера въз основа единствено на искането за плащане; б) сумата, която да
бъде изплатена на бенефициера след проверка на допустимостта на искането за
плащане. Когато определената сума съгласно буква а) надхвърля сумата,
определена съгласно буква б), с повече от 3 %, определената съгласно буква б)
сума се намалява. Размерът на това намаление е разликата между двете суми.
Намаление обаче не се прилага, ако бенефициерът може да докаже, че не е виновен
за включването на недопустимата сума. По силата на § 3 от чл. 30 на Регламент №
65/2011 3. намаленията и изключванията, посочени в параграфи 1 и 2, се прилагат
mutatis mutandis за недопустимите разходи, установени при проверките съгласно
членове 25 (проверки на място) и 29 (екс-пост проверки).
Тук спорът е изцяло
от правен характер и по него се дължи отговор на два въпроса. Първият е :
При несъмнено
установената и доказана липса при извършената повторна проверка от ДФЗ, чрез ТИ
на 9 964 броя лешникови насаждения в стопанството на М. К., съставлява ли
това неизпълнение на договорни задължения- т. 4.23, б. „а“ от договора, по
силата на което ползвателят на помощта е длъжен в срок от 5 години от
сключването на договора за отпускане на финансова помощ да използва
подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение, нарушаване на разпоредби от
приложимата в случая Наредба № 8/2008 г. и води ли до понасяне на съответната
отговорност.
Според настоящия
съдебен състав, изводът на административния орган за неизпълнение на договорно
задължение е обоснован. Правилно в решението е записано, че тази констатация за липсата на лешниковите насаждения, при
недоказване на основателна причина за тази липса, нарушава и изискването на чл.
48, ал. 1, т. 1 от Наредбата и РА е в правото си да поиска връщане на вече изплатени
суми по чл. 51, ал. 1 от подзаконовия административен акт. Същевременно
неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна
индиция, че бенефициерът не е разходвал средствата ефективно, което
действително противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от финансовия
регламент (Регламент 966/2012г.) и съставлява самостоятелно основание за
налагане на финансова корекция. Според АО, посочената липса е предпоставка и
обосновава неизползване на придобития
чрез финансовото подпомагане актив по предназначение. Затова и той се е
насочил към налагане на финансова корекция по т. 2 от таблицата в Приложение 1
на Методиката.
Изискването за
дълготрайност на операциите по смисъла на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013,
включва задължение за поддържане на инвестициите. Това задължение е въведено в
националната правна уредба на финансовото подпомагане по Мярка 121 чрез
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8/2008г., според която кандидатите
представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5, с подробно описание
на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 г., а в
случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на
строително-монтажни работи - за 10-годишен период. Посочените срокове не касаят
изпълнението на проекта – извършването на инвестицията, а нейното поддържане. Срокът за изпълнение на проектите е уредени в
чл. 44, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. и е до 24 месеца, считано от датата на подписване
на договора за отпускане на финансовата помощ. В процесния случай безспорно
жалбоподателката не е изпълнила условието за поддържане на инвестицията в
съответните срокове.
Тук, предвид
установените по-горе факти, е можело да се приеме от РА, че се касае не само за
неизползване на придобития чрез финансовото подпомагане актив по предназначение,
а че е настъпила частична щета върху актива спрямо първоначалното му
функционално състояние. В този случаи - на невъзможност неизпълнението да бъде
отстранено или пък ако не е отстранено в дадения от РА срок/както е в казуса/,
на ползвателя на помощта се налага санкция в размер на 100 % от размера на
финансовата помощ, изплатена за актива/9 964
бр. лешникови фиданки /, който не е възстановен и това е т.12 от Методиката.
Видно от размера
на санкцията, заложена в т.12 от Методиката е, че тя е идентична с тази в т.2,
каквато е и наложената с решението на АО на М. К.. Затова, дори да се приеме,
че в процедурата и в изписването в решението е налице неточност, то крайният резултат
от наложената финансова корекция е налице и е правилен. За липсата на 9 964 броя лешникови насаждения, е
наложена корекция в размер на тяхната себестойност- санкция в размер на 100 % от размера на финансовата помощ, изплатена за
актива. Затова и макар и да няма възражения в такава насока, тази неточност,
каквато според настоящия състав дори няма /приехме хипотетично, че АО е можело
да наложи корекция и по т.12 от Методиката/, не е нарушение от съществените,
водещи до незаконосъобразност на административния акт.
Съдът споделя
тезата на издателя на решението, че липсата на 9 964 бр. лешникови фиданки
в стопанството на бенефициера, е нарушение на т. 4.23, б. „а“ от договора, по
силата на което ползвателят на помощта е длъжен в срок от 5 години от сключването
на договора за отпускане на финансова помощ да използва
подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение,
нарушение е и на нормативните изисквания, в случая на чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 8/2008г. В този смисъл са мотивите в Решение № 15688 от 17.12.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 3481/2018 г., IV о., докладчик председателят А. . Решение № 14727 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1006/2018 г., IV о.,
докладчик председателят Т. Х..
Правилно е
становището на административния орган, че получателят на помощта по мярка 121,
каквато е М. К., следва да поддържа извършената инвестиция изцяло именно с цел
използването й по предназначение.
По отношение на
втория въпрос:
Той се повдига поради
факта, че с оглед посочените правни основания за налагане на финансовата
корекция в АА, за съдът е ясно защо в т.1 е наложена сумата в размер на
26 902.80 лева, по която корекция становището на съдебния състав е, че безспорно
е налице основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 от
ЗУСЕСИФ.
Защо обаче след
нея е наложена и САНКЦИЯ по т.2, отново в размер на 26 902.80 лева, като за
тази санкция е цитиран отново чл.30 от Регламент (ЕС) № 65/2011?
Размерът на финансовата
корекция по т.1 следва да бъде и е определен съобразно Методиката за определяне
на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013, разработена в
съответствие с чл. 18 от Регламент (ЕС) № 65/2011 и чл. 35 от Делегиран
Регламент (ЕС) № 640/2014 и утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. В т.2
на тази Методика/определяща размера на частичната санкция/ е записано буквално „размера
на финансовата помощ за актива/ите, които не се ползват по предназначение“. Следователно
липсва правно основание, позволяващо на бенефициера да бъдат наложени едновременно
и финансова корекция и санкция, чиято обща стойност всъщност представлява
двойният размер на актива/ите. Или ако такова основание е налице, каквото се
сочи от АО - чл.30 от Регламент 65/2011, то е толкова неясно ползвано,
и създава впечатление и усещане, че бенефициера е задължен двойно за липсващите
фиданки. Тази неяснота няма как да се запълни с последващи обяснения, извън
самата преписка, или административен акт и води до неговата незаконосъобразност
в тази му част, заради липсата на мотиви, обосноваващи и оправдаващи санкцията
по т.2, насложена като сума към финансовата корекция.
Затова в тази
част на акта, досежно т.2 - за наложена санкция в размер на 26 902.80 лева, решението на АО се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено. Това прави жалбата срещу Решение №
07/121/05161/3/01/04/01, изх. №01-6500/4704 от 31.08.2018г., на директора на
ДФЗ частично основателна, досежно
приетата от съда за незаконосъобразно наложена санкция по т.2 от акта.
Предвид на всичко
гореизложено, оспореното Решение № 07/121/05161/3/01/04/01, изх. №01-6500/4704
от 31.08.2018г., с което директорът на ДФЗ е наложил на бенефициера финансова
корекция в размер на 53 805, 60 лева, включващи в себе си финансова корекция по
т.1 в размер на 26 902.80 лева и санкция по т.2 в размер на същата сума от 26
902.80 лева, заради неспазване на разпоредби от договор №07/121/05161 от 04.10.2014г.,
сключен между ДФЗ и М. К., и на нормативно заложени изисквания в Наредба №
8/2008 г. се явява частично законосъобразен
административен акт - по отношение на финансовата корекция по т.1 в размер на 26
902.80 лева и в тази му част липсват основания за неговата отмяна.
Остава неоснователна
защитната теза на жалбоподателката досежно критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, уредени
в едноименната Наредба № 2 от 17.02.2015 г. Отпуснатата финансова помощ не е
свързана със схеми и мерки за плащане на площ, поради което и този нормативен акт
е неприложим за процесния случай.
По разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно заявените от жалбоподателя и от
ответника претенции за присъждане на направените в хода на производството
разноски съдът намира, че те следва да бъдат уважени пропорционално на
уважената, респективно отхвърлената част от жалбата, съобразно нормата на чл.
143, ал. 1 и 4 АПК и чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата, съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото,
такива следва да бъдат определени за АО в размер на 120 лева юрисконсултско
възнаграждение или съобразни уважената част от жалбата-60 лева.
На основание чл.143, ал.1 от АПК, АО дължи също разноски, направени от
оспорващата страна. Такива са направени, доказани и поискани в размер на 50
лева- д.т за завеждане на делото, като за уважаване на половината от
претенцията, те също следва да се намалят на половина или стават 25 лева.
При наличието на две насрещни вземания, разноските на страните по делото
следва да се присъдят по компенсация. Тук следва да се
направи уравняване, при което, като краен резултат на АО се дължат разноски по
компенсация в размер на 35, 00 лева (Тридесет и пет), платими от оспорващата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Решение № 07/121/05161/3/01/04/01, изх. №01-6500/4704 от 31.08.2018г.,
с което директорът на ДФЗ е наложил на М.Д.К. ***, в качеството й на земеделски
производител финансова корекция в размер на 53 805, 60 лева, като намалява размера на корекцията на 26
902.80 лева.
Оставя в сила Решение № 07/121/05161/3/01/04/01, изх. №01-6500/4704 от 31.08.2018г.,
в останалата му част за наложена финансова корекция в размер на 26 902.80(Двадесет и шест хиляди
деветстотин и два лева 80 ст.) лева.
Осъжда М.Д.К. *** да заплати на Държавен фонд земеделие-РА,
сумата от 35 (Тридесет и пет) лева, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: