№ 197
гр. Пазарджик, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20215220201815 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и образувано
по жалба на „П.А.Б.Р.“ ЕООД срещу наказателно постановление № 11 от ... г.
на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. П., с
което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.150, ал.1 от
Закона за управление на отпадъците за нарушение на чл.150, ал.1, вр. чл.116,
ал.2, т.2 от ЗУО, вр. чл.50, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превоза на
отпадъци.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „П.А.Б.Р.“ ЕООД, в която се
навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението, издаването му в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението.
Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
1
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не изпраща
процесуален представител и не взема становище.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
От Дирекция „Национален координационен център“ към Министерство
на околната среда и водите в РИОСВ П. били представени документи по
Регламент № 1013/ 2006 г. относно превоз на отпадъци. Документа
представлявал анекс № VII, в който било записано, че е извършен внос на
отпадъци с код 191204, което представлявало „неопасни отпадъци от
пластмаса“, като за получател на отпадъците е посочена „П.А.Б.Р.“ ЕООД в
поле № 2 от анекс № VII. Посочена е дата на превоз ... г. Дружество било
регистрирано като търговец и брокер на отпадъци и не притежавало площадка
за съхраняване на отпадъци, т.е. от РИОСВ П. приели, че дружеството е
извършило незаконен превоз на отпадъци. Проверката била извършена в
Регистър на търговци и брокери на отпадъци, наличен на сайта на МОСВ.
Проверяващите приели, че съгласно чл.99 ал.1 от Закона за управление на
отпадъците, получател на отпадъците може да бъде лице, което притежава
съоръжение за обезвреждане или оползотворяване на отпадъци и съгласно
указанията, дадени от Министерството на околната среда и водите,
търговците и брокери на отпадъци нямали право да бъдат получатели на
отпадъците, т.е. да присъстват в поле № 2 на анекс № VII. След като
установили тези обстоятелства и във връзка с получено писмо от
Министерството на околната среда и водите, където изрично им било указано
да предприемат административно-наказателни действия, свидетелката Е.С.
предприела действия по съставяне на АУАН на дружество. Изпратена е
покана до дружеството, не се явил представител и акта е съставен в отсъствие
на представител на дружеството. Изпратен е за връчване и е върнат подписан
от представител на дружеството по пощата и след това е съставено и
процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание актосъставителката потвърди, че само въз основа
на формуляра и анекса е съставила АУАН, като е изходила от това, че
2
дружеството е удостоверило в поле № 13 от анекс № VII на формуляра, че е
получило отпадъците. Според свидетелката отпадъците са получени от
дружеството на ... г., което било видно от положените подпис и печат в поле
№ 13. Към момента на съставяне на АУАН свидетелката не е извършвала
проверка за това дали реално са получени отпадъците.
В изпратеното по делото копие от РИОСВ П. на посочения анекс № VII
на формуляра, липсват печат и подпис на получател в поле № 13. Като
превозвач в поле № 3 е посочено дружество „Ти Ен Ес“ ЕООД.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани доказателства по делото – писмени и гласни.
При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
На първо място съдът намира, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е основание за отмяна на постановлението по следните съображения:
В атакуваното НП не е посочено мястото на нарушението. Датата и
мястото на извършване на нарушението са задължителен реквизит, както за
съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно
постановление, при което непосочването им в НП е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Това принципно води до
невъзможност да се установи къде точно е извършено (евентуално
довършено, след като се касае за превоз) нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на извършителя и пряко
накърнява правото му на защита. ЗАНН определя общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта
същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание
3
и на обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата или
несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява от една страна
правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност
съдът да провери по същество законосъобразността на проведената
административно-наказателна процедура. Следва да се отбележи, че дори в
конкретния случай мястото на извършване на нарушението пряко е свързано
и с компетентността на АНО – в случая именно Директорът на РИОСВ П.,
защото съгласно чл.116, ал.2, т.2 от ЗУО контролът се осъществява от
директора на РИОСВ, на чиято територия e местоназначението на превоза,
или от оправомощени от него длъжностни лица - за случаите по чл. 50,
параграф 3, буква "б" от Регламент (ЕО) № 1013/2006, като съгласно
последната разпоредба инспекциите на превози може да се правят по-
специално на мястото на местоназначението, включително временното и
окончателното оползотворяване или обезвреждане, извършвани заедно с
получателя или съоръжението. В случая при липсва на посочване на това
място, то се поставя под съмнение въобще компетентността на РИОСВ П. да
извърши подобна проверка. В настоящото производство съдът действа като
въззивна инстанция и не може да променя по никакъв начин възприетата от
АНО фактическа обстановка, а в нея липсва посочване на мястото на
нарушението. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото
НП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика.
Нещо повече – съдът счита, че НП е незаконосъобразно и поради
нарушение на материалния закон, а по същество нарушението остана и
недоказано.
Съгласно чл.2, т.1 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 г., който препраща
към чл. 1, § 1, буква „a“ от Директива 2006/12/ЕО: „Отпадък“ е всяко
вещество или предмет, които притежателят изхвърля, възнамерява или се
изисква да изхвърли. В този смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на
ЗУО - "Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се
освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.
Незаконен превоз по смисъла на чл. 2, § 35, б. "ж" iii от Регламент (ЕО) №
1013/2006 г. (за това, за което в конкретния случай е ангажирана
отговорността) пък е превоз, извършен по начин, който фактически не е
посочен в документа, описан в приложение VII. Като основание за налагане
на наказанието в наказателното постановление е посочена нормата на чл. 150,
4
ал. 1 от ЗУО, според която за извършване на превоз на неопасни отпадъци,
определен като незаконен съгласно чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) №
1013/2006, или за нарушаване на забрана по чл. 98 физическите лица се
наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните
търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.
Приложената санкционна норма има за адресат физическо лице или ЮЛ,
което извършва превоз на неопасни отпадъци, определен като незаконен
съгласно чл. 2, § 35 от Регламент № 1013/14.06.2006 г. Следва да се отбележи,
че по делото не се спори, че процесният товар е отпадък по смисъла на § 1, т.
17 от ДР на ЗУО, макар и подобни доказателства също да не се представиха
от страна на АНО.
В случая административно-наказващият орган е приел, че нарушението
е извършено от „П.А.Б.Р.“ ЕООД, обосновавайки се единствено с факта, че
дружеството е вписано като получател в поле № 2 от анекс № VII. Посочена е
дата на превоз ... г. Твърди се от актосъставителката в съдебно заседание, че
отпадъците са получени от дружеството на ... г., което било видно от
положените подпис и печат в поле № 13. В същото време в изпратеното по
делото копие от РИОСВ П. на посочения анекс № VII на формуляра, липсват
печат и подпис на получател в поле № 13. Като превозвач пък в поле № 3 е
посочено дружество „Ти Ен Ес“ ЕООД.
Съгласно дефиницията на чл. 2, § 14 от Регламента, "получател" е
лицето или предприятието под юрисдикцията на държавата по
местоназначение, до което се превозват отпадъците за оползотворяване или
обезвреждане. Съгласно Регламента, с цел да се помогне за проследяването на
превозите на тези отпадъци, лицето под юрисдикцията на страната изпращач,
което урежда превоза, обезпечава отпадъците да се придружават от
документа, който се съдържа в приложение VII. Документът, който се
съдържа в приложение VII, се подписва от лицето, което урежда превоза
преди започването му и се подписва от съоръжението за оползотворяване или
лабораторията и получателя, когато се получат въпросните отпадъци.
Договорът, посочен в приложение VII, между лицето, което урежда превоза и
получателя за оползотворяване на отпадъците, влиза в сила, когато започне
превоза и включва задължение, когато превозът на отпадъците или тяхното
оползотворяване не може да се извърши според плана или когато е извършен
5
незаконен превоз, лицето, което урежда превоза или получателят, когато това
лице не е в състояние да извърши превоза на отпадъци или тяхното
оползотворяване (например при неплатежоспособност), да вземе обратно
отпадъците или да гарантира тяхното оползотворяване по алтернативен
начин, и обезпечи междувременно, ако е необходимо, тяхното складиране.
Безспорни доказателства за факта, че именно дружеството-жалбоподател в
настоящото производство, е получател по смисъла на Регламента обаче, освен
посоченото вписване в поле № 2, не са представени по делото. Такива не се
съдържат и в административно-наказателната преписка. Съдът не констатира
дружеството - жалбоподател да е задълженото лице, което е следвало да
снабди превоза с необходимите документи, изискуеми по Регламент /ЕО/
1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно
превоза на отпадъци, а именно - Приложение VII и договор за
оползотворяване съгласно чл. 18 от същия Регламент. В случая единствената
връзка на дружеството-жалбоподател с осъществения превоз е
обстоятелството, че същото е посочено като получател на превозваното в
поле № 2, при това в документ, който не е съставен от последното. Ето защо
то не попада в кръга на задължените лица по чл. 150, ал. 1 от ЗУО. В случая
дори превозът на процесната стока, квалифицирана като отпадъци, е
извършен от друго дружество - „Ти Ен Ес“ ЕООД, видно от посоченото в
поле № 3, т. е. от лице, различно от наказаното. По делото не са ангажирани
безспорни доказателства, че е налице какъвто и да е договор с получателя на
отпадъка – дружеството-жалбоподател. Единствената връзка на дружеството-
жалбоподател с осъществения превоз е обстоятелството, че същото е
посочено като получател на превозваното. В същото време от разпита на
актосъставителката се установи и, че въобще не е извършена проверка на
място дали реално такива отпадъци са били превозени. Самата тя заяви, че
дружеството „физически не притежава отпадъците, а само по документи“.
При това положение следва да се приеме, че не само не са налице достатъчно
доказателства, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушението, за
което е ангажира отговорността му, но дори липсват такива, че то въобще е
било задължено лице като такова, което е организирало или
извършило/осъществило процесния превоз, пък бил той и „незаконен“ по
смисъла на цитираните по-горе разпоредби.
И на последно място с оглед изложеното и в жалбата - наказващият
6
орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно
ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващия орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Наказващият орган не е обсъдил в НП дали са налице предпоставките
на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради съществени
нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на
материалния закон и недоказаност.
По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител жалбоподателя, което следва да бъде
уважено и се осъди ответната страна да ги заплати. Разноските са в размер на
3000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени и
съответните доказателства за извършването им – пълномощно, фактура и
преводно нареждане. Липсва искане за тяхното намаляване от ответната
страна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11 от
... г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. П.,
с което на „П.А.Б.Р.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10
000 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.150, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците за нарушение на чл.150, ал.1, вр. чл.116, ал.2, т.2 от
ЗУО, вр. чл.50, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕО) №1013/2006 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превоза на отпадъци.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите гр.
Пазарджик да заплати на „П.А.Б.Р.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Г. С. Раковски“ № 128,
сторените по делото разноски в размер на 3000 (три хиляди) лева.
7
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8