№ 76
гр. София , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20201110143856 по описа за 2020 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
9004885/11.09.2020 г., с която от името на Т.С. ЕАД, ЕИК ********* против
А. Б. К., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149
и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 3023506/29.03.2019 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Б. К., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 2121,17 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент – апартамент
№ 2, находящ се в гр. София, ЖИЛИЩЕН АДРЕС, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 29.03.2019 г. до окончателното й
изплащане; 2/ лихва за забава в размер на 322,48 лв. за периода от 14.09.2016
1
г. до 22.03.2019 г., върху главницата за доставена топлинна енергия; 3/ сумата
от 31,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент – апартамент № 2, находящ се в гр. София,
ЖИЛИЩЕН АДРЕС, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане; 4/ лихва за забава в
размер на 5,61 лв. за периода от 30.03.2016 г. до 22.03.2019 г., върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение. На 11.04.2019 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
12.08.2020 г. Исковата молба е подадена на 11.09.2020 г. / в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият е клиент на топлинна енергия
за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост,
в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Бруната
България ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т.
2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника,
чрез назначения му особен представител – адвокат П.В. – САК, e депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Поддържа се, че съгласно общите условия на ищцовото дружество, същото
2
може, в случай, че клиентът не изпълнява задълженията си в срок, да спре
топлоснабдяването при липса на плащане за повече от два месеца, като по
този начин ищецът е бил в състояние да предотврати възникване на
допълнителни разноски за ответника, във връзка със заведеното съдебно
производство. Оспорва се, че в процесния имот, през заявения в исковата
молба период е доставена топлинна енергия на стойността, претендирана с
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответницата с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност
възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
3
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
4
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
5
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно, че между страните по спора са съществували договорни
отношения с предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за
претендирания период, в това число и качеството потребител на топлинна
енергия на ответницата по делото, настоящият съдебен състав намира, че не е
проведено пълно и главно доказване на горепосочените обстоятелства от
страна на ищцовото дружество, върху когото тежи доказателствената тежест
за установяване на тези обстоятелства.
По делото е прието съобщение РВТ-ТД26-2028/1/11.08.2017 г. на
Столична община, район „Витоша“ до Т.С. ЕАД, в което е посочено, че с
договор от 25.01.1971 г. на Столичен народен съвет, Кирковски РНС,
общинското жилище, представляващо апартамент № 2, находящ се в гр.
София, ЖИЛИЩЕН АДРЕС, вх. Г, ет. 1, е продадено на А. Б. К..
По делото са представени Протокол от проведено на 07.08.2002 г. Общо
6
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ЖИЛИЩЕН АДРЕС,
вх. Г, на което е взето решение за сключване на договор извършване дялово
разпределение в сградата етажна собственост с дружеството Бруната
България ООД, както и Приложение № 1 към този протокол, съдържащ
списък на „собствени/възложители“, участвали на проведеното Общо
събрание. Видно от представения документ Приложение № 1, в графа
„собственици/възложители“ са посочени името и ЕГН на ответницата А. Б. К.,
като в графата „подпис /собственик/“ липсва положен от същата подпис.
Преценката на горепосочените представени по делото и приобщени към
доказателствения материал документи, налага извод, че същите не
представляват годно доказателство, чрез което да може да се установи, че
правото на собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на
ответницата, поради което само въз основа на тези документи, без да са
представени никакви други доказателства за обстоятелството, че ответницата
е била собственик или позлзвател на процесния имот през процесния период,
не може да се направи извод, че същата е имала качеството потребител на
топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване в производството, че през процесния период, между
страните в производството са съществували договорни отношения с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството потребител на
топлинна енергия на ответницата в производството. От събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че е проведено пълно и главно на
тези обстоятелства, поради което предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответницата.
От името на същата не е направено искане за присъждане на разноски в
производството, като не са представени и доказателства за извършването на
такива, респективно разноски в настоящото производство не следва да
7
бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против А. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖИЛИЩЕН АДРЕС, вх. Г, ет. 1, ап. 2
обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
А. Б. К., ЕГН ********** дължи в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ********* суми,
както следва: 1/ сумата от 2121,17 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент – апартамент № 2, находящ се
в гр. София, ЖИЛИЩЕН АДРЕС, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане;
2/ лихва за забава в размер на 322,48 лв. за периода от 14.09.2016 г. до
22.03.2019 г., върху главницата за доставена топлинна енергия; 3/ сумата от
31,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, представляващ
апартамент – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ЖИЛИЩЕН АДРЕС,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.03.2019 г.
до окончателното й изплащане; 4/ лихва за забава в размер на 5,61 лв. за
периода от 30.03.2016 г. до 22.03.2019 г., върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.04.2019 г. по гр.д. № 18305/2019 г. по описа на
СРС, 160 състав.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца – Б.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9