Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 18.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в
публично заседание на 11.11.2019г. /единадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Капка Качева
като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело №
909 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на “П.К.Б.”
ЕООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление ***, със законен
представител Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и
Ирина Харалампиева Георгиева – управители чрез пълномощник юрисконсулт К.С., с която е предявен против Г.С.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК
за установяване дължимост на вземане присъдено в заповедно производство по
частно гражданско дело № 99/2019г. по описа на Районен съд – Козлодуй, сумата
972.49 лева представляваща задължение по договор за потребителски кредит от
20.12.2017г., договорно възнаграждение в размер на 449.37 лева, възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1142.61 лева, такси за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева; лихва в размер на
7.87 лева за периода от 11.02.2018г. до датата на подаване на заявлението на
24.01.2019г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението на 24.01.2019г. до окончателното изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 52.05
лева и за юристконсулско възнаграждение в размер на 150.00 лв. Претендира и
разноските в исковия процес.
В съдебни
заседания ищецът не изпраща представител.
Ответника
редовно призован също не участва, нито изпраща представител. Не е подал и
писмен отговор на исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства
и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които преценени от съда
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват от фактическа страна следните
обстоятелства:
Претенцията на кредитора – ищец е
очертана в заповедното производство по частно гражданско дело № 99/2019г. по
описа на Районен съд - Козлодуй за парично вземане в размер на сумата 972.49
лева представляваща задължение по договор за потребителски кредит от
20.12.2017г., договорно възнаграждение в размер на 449.37 лева, възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1142.61 лева, такси за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева; лихва в размер на
7.87 лева за периода от 11.02.2018г. до датата на подаване на заявлението на
24.01.2019г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението на 24.01.2019г. до окончателното изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 52.05
лева и за юристконсулско възнаграждение в размер на 150.00 лв. Вземането
произтича от договор за потребителски кредит № ********** сключен на
20.12.2017г. между ищеца „П.К.Б. ЕООД като заемодател и ответника Г.С.М. като
заемател. Договора заедно с цялото досие по него е приложен в копие по делото.
Видно от същия договор е, че той е
сключен на 20.12.2017г. с № ********** между „П.К.Б.” ЕООД като кредитор и Г.С.М.,
като длъжник, при следните
параметри - Сума на кредита: 1000.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на
вноската: 61.82 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;Годишен лихвен
процент: 41.17%;Лихвен процент на ден: 0.11 %, или общо задължение по кредита:
1483.68 лв. С договора е закупен и пакет от допълнителни услуги с възнаграждение
1200.48 лв. и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги от 50.02
лв. Така общо задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 2684.16
лв.; при общ размер на вноска от 111.84 лв. с дата на погасяване 10-ти ден от
месеца.
Ищеца „П.К.Б.” ЕООД е изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като на 20.12.2017г. е преведена парична сума в
размер на 1000.00 лв. по посочена от длъжника Г.С.М. банкова сметка ***еренция:
067029970041209 от дата 20.12.2017г..
Ответника длъжник по договора е направил само една
пълна погасителна вноска и една непълна, последната от дата 15.02.2018г., с
което се явява неизправна страна по договора. В чл.12.3 от Общите условия към
Договора за потребителски кредит е уговорено - “В случай, че КЛ/СД просрочи
две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да
обяви предсрочна изискуемост с писмено уведолмление.“.
Договорът за потребителски кредит е обявен за
предсрочно изискуем от страна на „П.К.Б.” ЕООД на 22.05.2018г., а на
23.05.2018г. на длъжникът е изпратено уведомително писмо, с което той е
информиран, че договора с № ********** е обявен за предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.
По делото е безспорно установено и проведеното
заповедно производство по ч.гр.д. № 99/2019г. на КРС, по което съда е издал на
ищеца срещу ответника заповед по чл.410 ГПК за сумата
972.49 лева представляваща задължение по договор за потребителски кредит от
20.12.2017г., договорно възнаграждение в размер на 449.37 лева, възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1142.61 лева, такси за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева; лихва в размер на
7.87 лева за периода от 11.02.2018г. до датата на подаване на заявлението на
24.01.2019г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението на 24.01.2019г. до окончателното изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 52.05
лева и за юристконсулско възнаграждение в размер на 150.00 лв. Тъй като
длъжника в заповедното производство не е намерен и заповедта не му е връчена,
по указание на съда заявителя е предявил настоящия положителен установителен
иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на сумите присъдените му в
заповедното производство.
От заключението на приетото по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено отстраните и е обективно и
обосновано, се установява факта, че на 20.12.2017г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и Г.С.М. като
длъжник. Последния е получил сумата по кредита в размер на 1000,00 лв., ведно
със закупен пакет от допълнителни услуги с общо задължение 1200,48 лв. Договора
е сключен за връщане на задължението за 24 месечни вноски всяка от които за
61,82 лв и вноска по закупен пакет 50,02 лв. или обща погасителна вноска 111,84
лв. Ответника е преустановил плащането по този заем на 15.02.2018 год. и от
онзи момент насам няма плащания. Длъжника е внесъл еднократно на 15.02.2018г.
сумата 120,00 лв. и с тази вноска е погасена първата погасителна вноска по
кредита от 111,84 лв. и част от втората вноска с падеж на 10.03.2018г. в размер
на 7,85 лв. Кредита е в размер на /главница/ -1000,00 лв., пакет от
допълнителни услуги -1200,48 лв., лихвен процент-41,17%, годишен процентна
разходите-49,89 лв. и месечна погасителна вноска - 111,84 лв при 24 броя погасителни
вноски. Според заключението на вещото лице размера на лихвата за забава за
периода от настъпването на предсрочна изискуемост до датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 24.01.2019 г е в
размер на 145,71 лв., а размера на възнаградителната лихва за периода от
първата пропусната вноска до последната падежна дата е 449,37 лв.
С
оглед установената фактическа обстановка и доводите на страните, и като
съобрази закона, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на спора
е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск за
съществуване и дължимост на вземания с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД признати в заповедното
производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за
изпълнение на парично задължение.
Претенцията на ищцовото дружество е допустима. Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани
предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е
предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда
на чл.422, ал.1 ГПК легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е
признато в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК и е
индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а
легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение
на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително
и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК.
Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на
чл.422 ГПК, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест
/на ищеца/ е да установи основанието, от което произлиза то, а ответникът - че
е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума т.е
възраженията си срещу вземането.
Уважаването на
тази претенция предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало
валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил
поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация;
същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза
на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение
по отношение на исковите суми.
В тази връзка по делото безспорно е установено, че е
проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 99/2019г. на Районен съд -
Козлодуй, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК и в срок, по повод невъзможност заповедта да влезе в сила и да бъде
връчена на длъжника, ищецът е предявил настоящия иск.
Съда приема за безспорно доказано по делото наличието на валиден
договор за потребителски кредит с № ********** от 20.12.2017г. сключен между
страните. Безспорно се доказа факта, че
по силата на този договор, по който ищеца е изправна страна, той е предоставил
в заем на ответника сумата от 1000,00 лв., ведно със закупен пакет от
допълнителни услуги с общо задължение 1200,48 лв. По силата на договора
ответника се е задължил да върне задължението за 24 месечни вноски всяка от
които за 61,82 лв. и вноска по закупен пакет 50,02 лв., или обща погасителна
вноска 111,84 лв. По делото се доказа, че ищеца е изправна страна, като е
предоставил на ответника сумата по договора. Безспорно се доказа и, че
ответника е преустановил плащането по този заем на 15.02.2018г. и от онзи
момент насам няма плащания. Той е внесъл еднократно на 15.02.2018г. сумата
120,00 лв. и с тази вноска е погасена първата погасителна вноска по кредита от
111,84 лв. и част от втората вноска с падеж на 10.03.2018г. в размер на 7,85 лв.
и е останал задължен за сумата 972.49 лева
представляваща задължение по договор за потребителски кредит от 20.12.2017г.,
договорно възнаграждение в размер на 449.37 лева, възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги в размер на 1142.61 лева, такси за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30.00 лева; лихва в размер на 7.87 лева за
периода от 11.02.2018г. до датата на подаване на заявлението на 24.01.2019г.
Доколкото за тези суми ищеца се е снабдил със заповед по реда на чл.410 ГПК, то
съда следва да признае за установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца тези суми.
С оглед на така
изложеното, съдът намира, предявеният установителен иск за доказан и
основателен, поради което следва да признае за установено задължението на
ответника.
С оглед изхода
от спора и направеното искане в полза на дружеството ищец следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски – платена държавна такса в размер на
50.53 лева; депозит за вещото лице в размер на 100.00 лева и юристконсулско
възнаграждение в размер на 150.00 лева.
С оглед
разрешението дадено в т.12 на тълкувателно решение № 4/13г. следва да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК в отношенията между страните, че Г.С.М., ЕГН ********** с адрес ***, ДЪЛЖИ
на “П.К.Б.” ЕООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление ***,
със законен представител Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав
Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева – управители, земането присъдено в
заповедно производство по частно гражданско дело № 99/2019г. по описа на
Районен съд – Козлодуй - сумата 972.49 лева представляваща задължение по
договор за потребителски кредит от 20.12.2017г., договорно възнаграждение в
размер на 449.37 лева, възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в
размер на 1142.61 лева, такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
30.00 лева; лихва в размер на 7.87 лева за периода от 11.02.2018г. до датата на
подаване на заявлението на 24.01.2019г. и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението на 24.01.2019г. до окончателното изплащане,
както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна
такса в размер на 52.05 лева и за юристконсулско възнаграждение в размер на
150.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г.С.М., ЕГН ********** с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на “П.К.Б.” ЕООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление ***, със законен представител Светослав Николаев Николов, Ондрей
Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева – управители
съдебни разноски, както следва – платена държавна такса в размер на 50.53 лева;
депозит за вещото лице в размер на 100.00 лева и юристконсулско възнаграждение
в размер на 150.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
Районен съдия: