Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр.Русе, 24.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…гражданска колегия....в закрито съдебно заседание на 24 април през две хиляди и двадесета година... в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Велкова
ЧЛЕНОВЕ: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при секретаря....... и в
присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия
Магардичиян в.гр.д.№ 191
по описа за 2020г, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
К.Р.Н.
в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20198310401250 по описа на ЧСИ с
рег № *** обжалва действията на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в
принудително изпълнение чрез насрочване на опис на недвижим имот, представляващ
апартамент № 15, находящ се на 5 етаж в бл.303,вх.Е, ул.”***, построен върху
държавна земя в комплекс”***”, находящ се в гр.Русе, състоящ се от стая,
дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 59.76кв.м., заедно с
избено помещение № 15 с площ от 3.65кв.м., заедно с 1.722% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, който имот
представлява самостоятелен обект в сградата с идентификатор *** Твърди, че
жилището срещу което е насочено изъплението е единствено и същото е
несеквестируемо по смисъла на чл.444,т.7 ГПК, поради което иска отмяната на
това изпълнително действие.
М.Б.Д. в
качеството му на взискател по изпълнителното
дело счита жалбата за неоснователна.
“Юробанк
България”АД /универсален правоприемник на “Банка пиреос България”АД/ в
качеството на ипотекарен кредитор не взема становище по жалбата.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, обсъди представените по делото и в изпълнителното
производство доказателства и писмените мотиви на ЧСИ във връзка с
обжалваното действие, приема за
установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е длъжника по изпълнително дело
№ 20198310401250 по описа на ЧСИ с рег № *** с район
на действие РОС срещу насрочване на изпълнението върху имущество, което
длъжникът смята за несеквестируемо - чл.435,ал.2 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 2/13
от 26.06.15 по т.д.№ 2/13 ОСГТК на ВКС длъжникът по изпълнително дело може да
обжалва действията на съдебният изпълнител поради насочване изпълнението върху
несеквестируем недвижим имот във всеки момент на изпълнителното дело до приключване
на публичната продан на имота и преди издаване на постановление за възлагане, т.е
до този момент подадената от длъжника жалба с оплакване, че се насочва
изпълнение върху несеквестируем имот, е
допустима.
Частният съдебен
изпълнител е извършил на 11.02.2020г опис на недвижим имот, собственост на
длъжника по изпълнителното дело К.Р.Н., представляващ апартамент № 15,находящ
се на 5 етаж, в бл.303,вх.Е, ул.”***, построен върху държавна земя, в комплекс”***”,
находящ се в гр.Русе, общ.Русе, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 59.76кв.м., заедно с избено помещение № 15, с
площ 3.65кв.м., заедно с 1.722% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, при съседи за апартамента: на изток-комплекса, на
запад-стълбище и ап.14, на север-комплекса, на юг-апартамент № 14 и комплекса,
а на избеното помещение № 15: на изток-терен, на запад-изба № 14, на
север-терен, на юг-коридор, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
От
съдържанието на изпълнителното дело е видно, че длъжникът по изпълнителното дело към момента на описа
притежава само този недвижим имот, тъй като същият на 07.02.2020г се е
разпоредил с ½ ид.ч от недвижим имот в с.Червена вода, обл.Русе,
представляващ жилищна сграда, придобита с ОПС върху държавна земя и гараж в
гр.Русе, ул.”***”. Върху останалите недвижими
имоти, с които длъжникът се е разпоредила, не са предприемани изпълнителни
действия по изпълнителното дело. Преценката, относно обстоятелството дали
длъжникът притежава и други недвижими имоти и дали имотът по отношение, на
който са предприети изпълнителни действия, е несеквестируем, се прави на база
притежаваните от дължника към момента на предприемане на изпълнителните действия,
в сручая-опис на недвижим имот. В случая
длъжникът по изпълнителното дело притежава само недвижимият имот, предмет на описа,
осъществен на 11.02.2020г, т.е същият е несеквестируем. Преценката относно
действителността на сделките, с които длъжникът се е разпоредил с останалите,
притежавани от него недвижими имоти, и дали те увреждат кредитора или не, не
може да бъде направена от съдебния изпълнител в хода на изпълнителното
производство, а от съда в производстводство по чл.135 ЗЗД. Понастоящем описаният на 11.02.2020 недвижим
имот се
явява единствено жилище на длъжника и
като такъв е несеквестируем и се ползва със закрилата по чл.444,т.7 ГПК.
Съдът не
възприема доводите на частният съдебен изпълнител, изложени в мотивите му към
жалбата, че описът на
недвижим имот е допустимо изпълнително действие и не нарушава
несеквестируемостта на имуществото.
Въпросът за
допустимостта на налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ,
както и описът върху такава вещ е предмет на разглеждане в т. 1 от ТР № 2/13
ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите и диспозитива на тази част от тълкувателното
решение, предмет на тълкуване от страна на ВКС е запор, въбрана и опис на несеквестируема
непотребима вещ. Делението на вещите
на потребими или непотребими касае само движимите
вещи, но не и недвижимите имоти. В този смисъл съдът намира, че т.1 от ТР №
2/13 касае само запор, възбрана и опис непотребима движима вещ, но не и
недвижим имот. Това е така, защото при движимите вещи едва с извършването на
описа им същите се индивидуализират, след което се пристъпва към по нататъшното
изпълнение върху тях, т.е с запора, възбраната и описа на движими вещи не се
нарушава тяхната несеквестируемост.
По
отношение на недвижимите имоти законодателят е разрешил въпроса по друг начин –
едновременно с описа на недвижимият имот се насрочва и неговата публична
продан, поради което съгласно т.1 от ТР №2/13 длъжникът може да се позове на
защитата по чл.444,т.7 ГПК и преди да му е съобщен наложеният запор или
възбрана, респ. опис на недвижимият имот и жалбата в този случай ще бъде
процесуално допустима.
Следва
да се отбележи,че този недвижим имот е ипотекиран от длъжника по изпълнителното
дело в полза на “Юробанк България”АД и по отношение на вземането на банката, с
оглед разпоредбата на чл.445,ал.1 ГПК, длъжникът не се ползва със закрилата на
чл.444,т.7 ГПК. В случая обаче изпълнението върху този имот не се извършва по
искане на ипотекарният взискател и за събиране на вземането му, а по искане на
взискателят по изпълнителното дело М.Д. за събиране на неговото вземане, а
спрямо него действа забраната на посочената разпоредба.
По тези
съображения съдът намира, че извършеният от частният съдебен изпълнител опис на
посоченият по-горе недвижим имот е незаконосъобразен и следва да се отмени.
Мотивиран така и на основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ пристъпването
към изпълнение върху несеквестируем недвижим имот, собственост на длъжника по
изпълнително дело № 20198310401250 по описа на ЧСИ с рег № *** – К.Р.Н. *** чрез извършване на 11.02.2020г на опис на недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се на 5 етаж, в
бл.303,вх.Е, ул.”***, построен върху държавна земя, в комплекс”***”, находящ се
в гр.Русе, общ.Русе, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със
застроена площ от 59.76кв.м., заедно с избено помещение № 15, с площ 3.65кв.м.,
заедно с 1.722% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж, при съседи за апартамента: на изток-комплекса, на
запад-стълбище и ап.14, на север-комплекса, на юг-апартамент № 14 и комплекса,
а на избеното помещение № 15: на изток-терен, на запад-изба № 14, на
север-терен, на юг-коридор, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като незаконосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :