№ 509
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330206217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Ж. Р., против Наказателно постановление
№ 36 – 0000578 от 26.09.2022 г. на и.д. Директор на РД "АА" – Пловдив, с
което на Т. Ж. Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок – НП е получено от
жалбоподателя на 14.10.2022г., а жалбата е подадена на 28.10.2022г. по
куриер с отразяване на тази дата. Жалбата освен това е подадена от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна
следното:
На 15.08.2022г., около 11,10ч., жалбоподателят Р. управлявал товарен
автомобил „Рено Т“ с рег. № **** в гр. Пловдив, на ул. Рогошко шосе № 1,
като извършвал международен превоз. На същия била извършена проверка от
св. И. – *** при РД „Автомобилна администрация“-Пловдив. При
извършената проверка водачът представил Заверено копие на лиценз на
Общността № ********* към лиценз № 0693 от 06.12.2011г. за извършване на
международен автомобилен превоз на товари на територията на ЕО, издадено
на превозвача „В.Д.“ ООД. След извършена проверка от св. И. се установило,
че превозното средство с рег. № **** не е вписано към списъка на лиценза,
поради което съставил АУАН № 324773 от 15.08.2022г., който бил подписан
от жалбоподателя с възражение, че не е знаел, че МПС-то не е вписано където
трябва. Впоследствие, на 16.08.2022г. превозвачът подал заявление за
отразяване на промени в настъпили обстоятелства, а именно – промяна на
превозни средства, като посоченият автомобил бил включен на 24.08.2022г.
Така описаната фактическа обстановка съдът намери за безспорно
осъществилата се в действителността въз основа на съвкупен анализ на
събраните в хода на производството доказателства – показания на св. И.,
които се кредитират като последователни, логични и кореспондиращи с
останалите събрани доказателства, както и от представените по делото
писмени доказателства – копие на разпечатка на дигитален тахограф, копие на
международна товарителница, копие на протокол от НАП, заверено копие
№ ********* за международен автомобилен превоз на товари за чужда
сметка или срещу възнаграждение, СРМПС, писмо вх. № 101905/14.12.2022г.
от ОДМВР-Пловдив, С-р Пътна полиция, писмо вх. № 8050/26.01.2023г. от
ИА „Автомобилна администрация“ и др. В посочените доказателствени
източници не се съдържат съществени противоречия по съставомерните
факти, поради което и съдът намира, че същите в пълнота служат за
доказване на така осъществилото се в действителността.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намери от
правна страна следното:
Компетентността на административнонаказващия орган произтича от т.
6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. във вр. с чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, а
2
компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал. 1 от ЗАвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 15.08.2022г., за
нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 26.09.2022г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, приета за установена от съда,
изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП,
подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми. Посочени са фактите, които позволяват на съда да
провери същите, а впоследствие да се произнесе за наличието или липсата на
нарушение от правна страна.
В случая безспорно се установява, че жалбоподателят е извършвал
международния превоз, без да има издадено за съответното моторно превозно
средство с рег. № **** заверено копие на лиценз на Общността. Видно е от
писмо с вх. № 8050/26.01.2023г., че към датата на нарушението – 15.08.2022г.,
превозното средство не е било вписано към списъка на лиценза. Безспорно се
установява и че водачът е носил и е представил заверено копие № *********,
издадено към лиценз № 0693 на превозвача „В.Д.“ ООД.
Съгласно чл. 93, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, наказание се
налага на водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му.
Следва да се посочи, че в законодателството съществува изискване за
предоставяне на данните за превозните средства, с които превозвачът ще
извършва международните превози, като такова се съдържа в чл. 8, ал. 1, т. 4
и т. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата, броят на заверените
копия на лиценза на Общността се определя от броя на моторните превозни
3
средства с българска регистрация, които са на разположение на превозвача и
за които той е доказал финансова стабилност по чл. 6, и съответства на броя
на превозните средства, вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози към лиценза на превозвача. На следващо място, в чл.
7 от ЗАвП е предвидено, че за всяко моторно превозно средство, с което
превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него
длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на
Общността, като се извършва проверка преди издаването на съответното
заверено копие дали превозното средство е с българска регистрация, дали има
документ за извършена проверка на техническата изправност и дали срокът
на валидност не е изтекъл, както и дали превозвачът е доказал финансова
стабилност.
При така посоченото, деянието се явява осъществено от обективна
страна.
Същевременно обаче, така извършеното деяние от водача се явява
несъставомерно от субективна страна. Доколкото в издаденото заверено
копие, с което превозвачът снабдява водача, липсва описание на превозното
средство, за което е издаден (тъй като няма такова изискване), то и самият
водач няма как да знае дали предоставеното му заверено копие се отнася
конкретно за товарния автомобил, с който извършва превоза, а оттам и дали
същото е вписано в специалния регистър на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. В тази връзка разпитаният св. И. също
посочва, че достъпът до системата на агенцията е ограничен и водачът няма
как да извърши проверка дали документите са валидни за управляваното от
него ППС – „Те нямат достъп до нашата система, след като му дадат
заверено копие от лиценза и е проверил, че всичките документи са при него,
по принцип няма как да знае, че не е вписано ППС-то където трябва. На
пръв поглед за шофьора всички документи са били налице“ – св. И. в о.с.з. от
02.12.2022г. След извършена служебна проверка в интернет се установи, че
действително публична се явява информацията за издадените лицензи на
Общността – видно от https://rta.government.bg/upload/9936/mt.html е, че
превозвачът „В.Д.“ ООД има регистриран лиценз на Общността номер 0693 и
12 броя издадени заверени копия на лиценза, но в регистъра не фигурират
индивидуализиращите данни на превозните средства, с които може да се
4
осъществяват превозите. Същевременно, при извършване на проверка на
конкретното предоставено на водача Р. заверено копие в интернет по
намиращия се в долната част на копието номер 223006 -
https://rta.government.bg/services/check-inspection/licence/index.html също
справката предоставя данни единствено, че копието е валидно за товарни
превози в Общността, но не и за кое превозно средство се отнася. При така
посоченото, изложеното от жалбоподателя възражение още в АУАН, че не е
знаел, че МПС-то не е вписано където трябва, се явява извинително,
доколкото същият действително не е могъл да знае, че завереното копие не е
издадено за управляваното от него МПС, след като в него липсват данни за
кое МПС е издадено, а и след извършена проверка в сайта на ИА
„Автомобилна администрация“ би удостоверил единствено, че
предоставеното му заверено копие е валидно, без да може да установи за кое
МПС се отнася. Видно е и че в чл. 7а от ЗАвП е предвидено задължение за
лицензираните превозвачи да осъществяват превоз на пътници и товари на
територията на Република България само с моторни превозни средства, за
които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или
товари, или заверено копие на лиценз на Общността, доколкото именно те
като подаващи съответните заявления са лицата, които имат данни за това кои
МПС-та са регистрирани и за кои има издадени заверени копия на лиценза на
Общността, като в същата глава от Закона за автомобилните превози липсва
сходна норма по отношение на водачите на МПС-тата.
С оглед на изложените аргументи, процесното наказателно
постановление се явява неправилно поради липса на виновно поведение от
жалбоподателя и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя от
въззиваемата страна. По делото обаче липсват доказателства за сторени
разноски, като такива не са представени в преклузивния срок до даване ход на
устните състезания, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36 – 0000578 от 26.09.2022
г. на и.д. Директор на РД "АА" – Пловдив, с което на Т. Ж. Р., ЕГН
********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6