Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27.06.2018г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осемнадесети юни Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
П. Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №01666 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е.П.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв.П.Х., срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1218,24лв., от които сумата от 815,85лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.02.2010г.- 30.04.2013г., сумата от 227,39лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.03.2010г.- 20.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 175,00лв. за съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.02.2015г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№*** на ЧСИ С.Д.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил производството по делото като недопустимо. Алтернативно ответникът оспорва иска по основание и размер. Ответникът твърди, че по процесното изпълнително дело многократно са предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от приетите доказателства, че с изпълнителен лист от 04.02.2015г. по ч.г.д.№***. на ПРС ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 815,85лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.02.2010г.- 30.04.2013г., сумата от 227,39лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.03.2010г.- 20.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 175,00лв. за съдебни разноски.
Въз основа на същият изпълнителен лист е образувано изп.д.№*** на ЧСИ С.Д..
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207 по гр. д. № 7030/2014 г. IV г. о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК правнорелевантни в настоящето производство са само фактите, които са настъпили след 04.02.2015г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГКТ при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
С молба от ответното дружество от 13.02.2015г. е образувано производство по принудително изпълнение, като длъжникът е извършил възлагане на изпълнителни правомощия на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ. По аргумент на противното от Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГКТ редовната молба за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както и при молба с наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, се прекъсва давността. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Аргумент в подкрепа на гореизложеното и самия диспозитив на т.10 от същото ТР, съгласно който нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Следователно искането за предприемане на изпълнително действие е самостоятелно основание за прекъсване на давността отделно от самото действие. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, като искането за предприемане на изпълнително действие манифестира желанието на взискателя за принудително изпълнение, като съответния орган е длъжен да го приложи.
По настоящето дело е приложено и копие от процесното изпълнително дело, от което е видно, че по същото са предприети следните изпълнителни действия:
-със запорно съобщение от 27.11.2015г. на ЧСИ С.Д. е наложен запор върху пенсията на длъжника. Видно от приложените доказателства същото не е изпълнено към момента, тъй като получаваната пенсия е в размер под несеквестируемия доход.
-С молба от 30.12.2016г. на взискателя е поискано налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“АД, „ОББ“АД и „Банка ДСК“АД. Със запорни съобщения от 14.03.2017г.- два броя и от 15.03.2017г. на ЧСИ С.Д. е наложен запор върху вземанията на длъжника от процесните три банки.
Съгласно т.5 на Тълкувателно решение №3/2015г. ОСГТК изпълнителното действие-налагане на запор се извършва с изпращане на запорното съобщение. Изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на които зависи от насрещна престация на длъжника. Вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. Тази невъзможност обаче е обективна и се дължи на несъществуване на вземането, което не е следствие от поведението на длъжника или от извършени от него действия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесните запори, последният от които от 17.03.2017г. прекъсват давността. По изложени по- горе съображения за налагането на запорите наличността на средства в съответните сметки е ирелевантна.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че в процесния случай не е изтекла тригодишната погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Е.П.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв.П.Х., срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1218,24лв., от които сумата от 815,85лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.02.2010г.- 30.04.2013г., сумата от 227,39лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.03.2010г.- 20.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 175,00лв. за съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.02.2015г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№*** на ЧСИ С.Д., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Е.П.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв.П.Х., да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, сумата в размер на 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
Дата на обявяване
на Решението:27.06.2018г.
Съдебен деловодител: