№ 1014
гр. Варна, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501128 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 18612/21.03.2022г., подадена от
С. АЙШ. Б., гражданин на **********************************, срещу
решение №466/25.02.2022г., постановено по гр.д. №11183/2021г. на ВРС,
21състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, за разликата над
уважения размер от 3160,32 лева до пълно предявения размер от 9592,59 лева.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно в обжалваната част. Сочи се, че неправилно ВРС е приел, че при
настъпване на застрахователното събитие не е увреден катализаторът на
автомобила, поради което не подлежи на обезщетяване. Настоява се, че
неправилно ВРС е приел, че след осъществения ремонт, увреденото МПС е
изцяло възстановено, тъй като експертът не е правил оглед на автомобила и
не е имал такава задача. Излага се, че видно от описите на ответника, са
увредени ауспух задна и средна част, а в процесната фактура ауспух средна
част не фигурира като отремонтирана част. Навежда се оплакване, че съдът не
е приложил правилно разпоредбите на чл.386, ал.2 и чл.402 КЗ, според които
се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, съответна на
заключението на вещото лице. Отново се сочи, че в процесната фактура не са
отразени всички имуществени вреди, тъй като въззивникът не е отремонтирал
всички увредени детайли, констатирани от застрахователя, по-специално
средно гърне. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
1
присъждане на претендираната сума в пълен размер, както и на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с
който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи
се, че в решението правилно е прието, че въпреки, че тази част е описана като
увредена, вещото лице е посочило, че тази част всъщност не е увредена. Няма
и данни в сервиза тази част да е отремонтирана, тъй като не се е наложило.
Настоява се, че присъдената с първоинстанционното решение сума в цялост
обезщетява претърпените от ищеца вреди, като присъждане на по-голяма
сума би съставлявало неоснователно обогатяване. Обръща се внимание, че в
изявленията си ищецът не само е потвърдил, че автомобилът е поправен, но и
че това е цената, на която това е направено. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски.
Постъпила е и частна жалба вх. №26806/20.04.2022г. от С. АЙШ. Б.
срещу Определение №3948/07.04.2022г.по гр.д. № 11183/2021г. на ВРС, 21
състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че липсата на договор за правна
помощ не е пречка за присъждане на адвокатско възнаграждение, като е
достатъчно изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като
безвъзмездна. Цитира се съдебна практика. Излага се, че титуляр на
посочената в исковата молба банкова сметка е именно адв. М.Т.. Моли се за
отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на адвоката
адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на
частната жалба, като съдът правилно е приел, че не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение. Сочи се, че по делото няма доказателства, че има
договорка между страните, че ще се предоставя безплатна правна помощ.
Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.
Въззивната и частната жалби са подадени в изискуемите от
процесуалния закон срокове, от активно легитимирано лице, срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове, процесуално допустими са и
подлежат на разглеждане по същество.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По въззивната жалба:
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
2
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен иск с правно
осн. чл. 432, ал.1 КЗ от С.А. Б., гражданин на
**********************************, съдебен адрес
***************************, срещу Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
Г.М.Димитров №1, за осъждане на ответника да заплати сумата от 9592,59
лева (съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно
определение от о.с.з. проведено на 04.02.2022г.), представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на собственото на ищеца МПС марка
„Пежо“, модел „4008“ рег. № *********, вследствие реализирано ПТП на
11.06.2021г. в гр. Варна, при което МПС марка „Рено“, модел „Клио“, рег.
№********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, удря в задната част автомобила собственост на ищеца, при което
нанася на същия увреждания, ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2021г. до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че на така посочената дата е реализирано
ПТП, при което автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. №********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, която е обективирана
в полица № **************, вследствие на неспазване на дистанция, блъска
в задната част автомобила собственост на ищеца, като нанася имуществени
вреди. Посочва, че ищецът е уведомил ответника в качеството му на
застраховател по ГО на водача на виновния за ПТП автомобил, за което
обстоятелство е образувана застрахователна преписка № **********1. По
същата на увреденото лице е заплатено обезщетение в общ размер на 2729,46
лева, която сума не покрива общия размер на сторените разходи по
отстраняване на вредите възлизащи на сумата от 3329,46 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който
оспорва механизма на настъпване на уврежданията на собствения на ищеца
МПС. Не оспорва, че автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. №********
е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, която е
обективирана в полица № ************** при ответника в качеството му на
застраховател. Оспорва констатациите съдържащи се в КП на ПТП
№1823939, като посочва, че описаният в протокола механизъм на настъпване
на ПТП е посочен без да е бил пряко възприет от органите, които са
съставили документа. Излага възражения, като посочва, че общата изплатена
сума на ищеца по образуваната застрахователна преписка възлиза на 2733,18
лева, която сума счита, че изцяло покрива размера на причинените
имуществени вреди на собственото на ищеца МПС, поради което оспорва
предявения иск по размер. Намира за приложима методиката посочен в
Наредба №49/16.10.2014г. за определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение за причинените на автомобила имуществени
3
вреди вследствие реализирано застрахователно събитие. Излага възражения
за съпричиняване на уврежданията, които са нанесени на автомобила, като
сочи, че ищецът като водач на увреденото МПС не е съобразил пътната
обстановка при управление на л.а. Счита, че е предприето рязко спиране на
автомобила, което е довело до невъзможност на водача на движещият се зад
него автомобил, застрахован при ответника да реагира, като предприеме
действия за привеждане в покой на управляваното от него МПС с оглед
избягване на ПТП. Оспорва представените от ищеца доказателства за сторени
ремонтни дейности, така както са посочени във фактура представена от
ищеца.
Спорен във въззивното производство, с оглед наведените оплаквания
във въззивната жалба, е само размерът на дължимото от застрахователя
обезщетение, като спорът се концентрира върху въпроса подлежи ли на
присъждане посочената от вещото лице стойност на цялата ауспухова
система.
По така очертания предмет на спора по реда на чл.269, изр.2 ГПК,
съставът на въззивния съд намира следното:
В исковата молба ищецът, приспадайки заплатената му от
застрахователя сума от 2729.46лв., е заявил за заплащане сумата от още
600лв., твърдейки че заплатената му сума не отговаря на реално заплатения от
него ремонт на собственото му МПС. Посочил е и че размерът на стойността
на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането от 3329.46лв. Представил е издадена на негово име фактура от
23.07.2021г. за извършен ремонт на МПС марка „Пежо“, модел „4008“ рег. №
********* на обща стойност от 5889.78лв., в която е включен ремонт и на
„задно гърне”. В исковата молба липсва изявление, че извършеният от ищеца
ремонт на МПС е само частичен и предстои ремонтиране на още детайли.
Такива твърдения не са наведени и при разглеждане на делото в първата
инстанция в съответните процесуални срокове. Напротив, в хода на устните
състезания пред първата инстанция, процесуалният представител на ищеца е
заявил, че увредената част ауспух е сменена изцяло, като е купена втора
употреба и така е извършен ремонтът. Едва във въззивната жалба се навежда
твърдение, че във фактурата не са отразени всички имуществени щети по
процесния автомобил, които твърдения са несвоевременни с оглед
разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК и не следва да бъдат съобразени от
въззивния съд.
В описите, съставени от застрахователя, са описани като увредени
„ауспух средна част” и „ауспух задна част”.
В заключението на вещото лице по изслушаната в
първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза е
посочена пазарна стойност на материалите и труда, необходими за
възстановяването на вредите по МПС от 12322.05лв., от които 5 396.21лв. за
ауспух средна част. С оглед на това заключение, ищецът е изменил размера на
предявения иск, чрез неговото увеличаване до сумата от 9592.59лв.
При изслушване на заключението в първата инстанция вещото лице е
пояснило, че частта „ауспух средна част” е описана като увредена, има
деформация в задната си част, но понеже като детайл се предлага цялата
4
ауспухна тръба, плюс катализатора отпред, затова цената е такава. Посочило
е, че във фактурата за извършен ремонт, „ауспух средна част“ не фигурира.
Заявило е вещото лице, че в конкретния случай на снимковия материал не се
виждат увреждания в частта на катализатора. Разяснило е, че ако не е
увредена тази част, е технически допустимо да се извърши частичен ремонт
само с увредената част на ауспуха с отрязване на част от тръбите и вграждане
на нови.
При тези данни е видно, че стойността на ремонт на „задно гърне” е
включена в представената от ищеца фактура, т.е. сумата по фактурата
включва и ремонт на ауспуховата система, отразена като увредена в
съставения от застрахователя опис. Същевременно, от неоспореното
заключение на вещото лице се изяснява, че липсват увреждания в частта на
катализатора, при което липсва основание за присъждане на стойността на
този детайл, след като технически е допустимо да се извърши частичен
ремонт само на увредената част от ауспуха и именно такъв е извършен и
както беше посочено, при липса на твърдения от ищеца този ремонт да е бил
недостатъчен.
Съобразно специалната норма на чл.499, ал.2 КЗ относно определяне на
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. Съгласно чл. 400,
ал.1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество. В практиката на ВКС също последователно е
разяснено, че при съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. В случай, че пострадалият е
отстранил вредите върху вещта за своя сметка и по този начин е възстановил
предхождащото увреждането състояние на вещта, то дължимото обезщетение
следва да бъде съобразено с действително заплатената сума, когато тя не
надвишава средните пазарни цени и застрахователната сума /в този смисъл
решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год., ІІ т.о./.
Поради това, в процесния случай следва да бъде обезщетена действително
претърпяната вреда, съизмерима в случая със заплатената от ищеца сума за
ремонт, тъй като в противен случай би се нарушил принципът за недопускане
на неоснователно обогатяване.
С оглед на изложеното, в полза на въззивника, подлежи на присъждане
разликата между сумата по представената фактура за извършен ремонт
/5889.78лв./ и изплатеното извънсъдебно от застрахователя обезщетение от
2729.46лв., която възлиза в размера, присъден с първоинстанционното
решение, а именно сумата от 3160.32лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021г., до окончателното
изплащане. За разликата над 3160.32лв. до претендирания размер от
9592.59лв. искът подлежи на отхвърляне.
Налага се извод за неоснователност на въззивната жалба. Поради
съвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
5
По постъпилата частна жалба:
Изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл.38 ЗАдв
обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза по тази норма. Достатъчно за уважаването на искането за
присъждане на възнаграждение в полза на адвоката по делото по реда на
чл.38 ЗАдв е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2
ЗАдв; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК /в този
смисъл Определение №78/04.03.2022г. по гр.д. №4150/2021г. на ВКС, IV г.о.,
Определение №100/02.06.2022г. по ч.гр.д. №1154/2022г. на ВКС, II г.о./.
Мнозинството от въззивния състав споделя цитираната практика на ВКС. В
процесния случай в рамките на първоинстанционното производство с
исковата молба своевременно е отправено искане за присъждане на разноски
по банкова сметка на адв. М.Т., който е упълномощен от ищеца да извършва
всички процесуални действия от негово име. Липсват данни по делото за
заплащане на адвокатски хонорар в полза на адвоката. В представения списък
на разноски в проведеното открито съдебно заседание е посочено, че се
претендира адвокатско възнграждение, дължимо на адв. Т., осъществил
безплатна правна помощ на близък по чл.38, ал.1 ЗАдв. Преди даване ход на
устните състезания, преупълномощеният адвокат Г. е отправил и в съдебно
заседание искане за присъждане на адвокатското възнграждение по този ред.
В светлината на цитираната съдебна практика, съдът намира, че са изпълнени
всички необходими предпоставки за уважаване на искането без да се изискват
допълнителни доказателства от страната в тази връзка, доколкото е
осъществено процесуално представителство от адвокат по делото без данни
за заплащане на адвокатски хонорар в първата инстанция и е направено пред
съда заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна.
Така мотивиран, въззивният състав намира, че частната жалба е
основателна. Определението, с което е оставено без уважение искането за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което решението да се
измени в частта за разноските чрез присъждане в полза на процесуалния
представител на ищеца на адвокатско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл.38, ал.2, изр.2 ЗАдв. Съобразно материалния интерес по делото по
реда на чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, общият размер на адвокатското
възнаграждение за производството възлиза на 809.63лв. Съразмерно с
уважената част от иска, и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв,
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. М.Т.
за първоинстанционното производство сумата от 266.74лв.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора по въззивната жалба, в полза на въззивника
разноски по нея не се дължат. От въззиваемото дружество е отправено искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но липсват във
въззивното производство доказателства за сторени от дружеството разноски
6
за адвокатско възнаграждение, поради което и съдът не присъжда такива.
От частния жалбоподател е отправено искане за присъждане на
разноски в производството по частната жалба. С оглед изхода на спора по
частната жалба, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемото дружество следва да
бъде осъдено да заплати на частния жалбоподател сторените по тази жалба
разноски от 15лв., представляващи дължимата държавна такса.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №466/25.02.2022г., постановено по гр.д. №
11183/2021г. на Районен съд - Варна, 21 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от С. АЙШ. Б., гражданин на
**********************************, иск с правно основание чл.432, ал.1
КЗ срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, за разликата над уважения размер от сумата от
3160,32 лв. /три хиляди сто и шестдесет лева и тридесет и две стотинки/ до
пълно предявения размер от сумата от 9592,59 лв. /девет хиляди петстотин
деветдесет и два лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото на ищеца
моторно превозно средство марка „Пежо“, модел „4008“ рег. № *********,
причинени вследствие реализирано пътнотранспортно произшествие на
11.06.2021г. в гр. Варна, което се явява покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност” обективирана в застрахователна полица №
**************, за което обстоятелство е образувана застрахователна
преписка №**********1.
ОТМЕНЯ Определение №3948/07.04.2022г.по гр.д. № 11183/2021г. на
Районен съд - Варна, 21 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №466/25.02.2022г., постановено по гр.д. №
11183/2021г. на РС - Варна, 21състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Г.М.Димитров №1, да заплати
на адв. М.М. Т., АК – Стара Загора, с адрес гр. Казанлък, бул. „Шипченска
Епопея” №11, ет.1, оф.3, сумата от 266.74лв. /двеста шестдесет и шест лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Г.М.Димитров №1, да заплати
на С. АЙШ. Б., гражданин на **********************************, сумата
от 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за
държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8