№ 272
гр. *, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120205038 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. В. И. с ЕГН: **********, съдебен
адрес: гр. *, ул. „*“ *, чрез адв. * от АК-*, срещу Наказателно постановление № 21-0769-
002509/20.07.2021г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
като се представлява от адв. * от АК-*, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 25.07.2022г., а жалбата е подадена на
29.07.2022г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 30.05.2021 г., около 09:50 часа, на територията на общ. *, на разклона за с.
Съдиево, на първокласен път № I-6, км 477+700, се намирал екип на БГ-ТОЛ, в който бил и
свидетелят В. Х. Х.. На посочената дата, час и място Х. подал сигнал със стоп-палка по
образец С-8 на движещ се в посока от гр. * към гр. * лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“
с рег. № *, управляван от жалбоподателя И.. И. забелязал подадения сигнал, но не спрял на
посоченото от контролния орган място, а продължил движението си. Св. Х. подал сигнал до
1
тел. 112. На влизане в гр. *, на кръгово кръстовище АСС, водачът И. бил спрян от екип на
МЗБР СИГМА-*, сред които бил и свидетелят Г. Д.. Малко след това на място пристигнал и
св. Х., като Д. съставил на И. АУАН № 856667/30.05.2021 г. за извършено нарушение по чл.
103 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като записал, че няма
възражения.
На 20.07.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел
предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си И. е
осъществил състава на нарушението по чл. 103, поради което и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя
и свидетелят Х., които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
По делото се установява от показанията на св. Х., че мястото на нарушението
всъщност се намира на територията на общ. *, а не на общ. *, както е записано в
обжалваното постановление. Това по мнение на съда обаче не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тй като мястото на конкретното нарушение се
определя от посочването на пътя, на който е извършено- първокласен път № I-6, км 477+700.
Ясно е, че на територията на страната съществува само едно такова място, като погрешното
посочване на територията на коя община се намира, не ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Въпреки, че се касае за нарушение на територията на общ. *, наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник група, Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР-гр.*, тъй като секторът е към ОДМВР-*, т.е. компетентността на АНО е на
територията на цялата дирекция, към която влиза и общ. *. АУАН също е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – командир на отделение в МЗБР-СИГМА
към Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.*. Видно е, че се касае за звено към сектора,
поради което компетентността обхваща територията на областната дирекция на МВР, а и
самият актосъставтеил изрично посочи, че компетентността му е таква. Същият безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
2
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че са осъществени всички признаци
на визираното в разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП административно нарушение, съответно
не споделя становището на жалбоподателя, че не следва да бъде наказван. Водачът на
автомобила не е изпълнил задължението си да спре автомобила след като му е бил подаден
сигнал със стоп-палка от контролен орган. Тук следва да се отбележи, че св. Х., който е
подал сигнала за спиране е контролен орган по смисъла на чл. 103 от ЗДвП, тъй като има
правомощия по закона съгласно чл. 167а от ЗДвП. Събраните по делото доказателства
установяват, че водачът на моторното превозно средство е бил сигнализиран по
предвидения от закона ред – със стоп-палка, да спре за извършване на проверка, както и че
въпреки този ясно и своевременно подаден сигнал не се е отзовал, а вместо това е
продължил движението си, което е наложило полицейски да го спрат впоследствие. Както
бе посочено, съдът кредитира изложеното от св. Х., че е подал ясен сигнал, както и че
възприел, че водачът го е забелязал. Свидетелят посочи, че впоследствие водачът заявил, че
видял, че не бил полицай и се чудил защо му маха. Това кореспондира с изложеното в
жалбата, че жалбоподателят действително е забелязал автомобил на БГ-ТОЛ, но оборва
твърдението му, че не е имало подаден сигнал.
Изложеното до момента обуславя и извод за наличие на виновно поведение от страна
на И., тъй като последният е забелязал подаването на сигнал, но въпреки това не е спрял на
посоченото място, т.е. налице е пряк умисъл при извършване на нарушението.
В обобщение, съдът намира, че са налице всички признаци от обективна и субективна
страна на вмененото на И. административно нарушение.
Съдът обаче намира, че постановлението следва да се измени в частта относно
наложените наказания. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда,
че се налага наказание глоба в размер от 50 до 200 лева и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 1 до 6 месеца на водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. В самото постановление не са изложени мотиви за
това защо АНО е определил наказанията над минималния размер, като и в преписката не се
съдържат никакви данни за наличие на отегчаващи обстоятелства. От справката за
нарушител/водач става ясно, че И. не е системен нарушител на закона, като е бил наказван
за леки нарушения. Освен това се установи, че изцяло е съдействал при извършване на
последващата проверка. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че наложените
наказания следва да се намалят до минимума, а именно- глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец. Именно такъв размер на
санкциите по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение,
справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
В обобщение, обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, като следва
да се потвърди изцяло.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
3
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в максимален размер на 150 лв. Това е така, тъй като
по делото бяха проведени няколко съдебни заседания. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от
ЗАНН предвижда, че в производствата по ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма
в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл.84 от ЗАНН във
вр. с чл.189, ал.3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на
чл.143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично
уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл.144 от ГПК приложение намира разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК. При това положение, определеното в полза на АНО юрисконсултско
възнаграждение от 150 лева следва да бъде намалено съразмерно с изменението на
наложената глоба до размер от 75,00 /седемдесет и пет/ лева. Доколкото делото се разви на
две инстанции- настоящото производство и това по НАХД № 2860/2022 г. по описа на БРС,
то следва да се присъди общо юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Аналогично, следва да бъдат присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение и
на жалбоподателя. В случая са представени договори за правна защита (л. 28 от НАХД №
2860/2022 г. на БРС и л. 14), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение общо в размер на 700 лв. По делото е направено възражение за
прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения към датата на провеждане на НАХД № 2860/2022
г. предвиждаше минимален размер от 300 лв., но към датата на сключване на договора по
настоящото дело, този размер вече е 400 лв. В този смисъл, поисканото възнаграждение
съответства на минималния размер и следва да бъде присъдено в размер на 350 лева, като се
отчете, че постановлението бе изменено, като раземрът на наказанието глоба бе намален
наполовина. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-* да
заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-
горе.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-002509/20.07.2021г., издадено от
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, с което на В. В. И. с ЕГН:
**********, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 2 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание „глоба“ от 100 лева на 50 /петдесет/ лева и размера на наложеното наказание
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 2 месеца на 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦ.
ОСЪЖДА В. В. И. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-* сумата в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
4
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОДМВР-* да заплати в полза на В. В. И. с ЕГН: **********, сумата в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5