Р Е Ш Е Н И Е
№13
гр. Велико Търново, 29.1.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
При секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 319/2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Същото е образувано
по касационна жалба на С.М.Т. *** А чрез ***С.Х. *** против Решение
№368/13.11.20г. по НАХД 572/20г. по описа на Районен съд Горна Оряховица,, с
което е потвърден Електронен фиш за налагане „Глоба“ за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 3508557, издаден от ОД на МВР В.
Търново, с който на касатора за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал., т.3 от ЗДвП му е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
В жалбата
се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение
на материалния закон, касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че ЕФ е издаден след законоустановения
едногодишен срок по чл. 34, ал.1, изр. Второ от ЗАНН, считано от датата на
извършване на нарушението 13.11.2018г. Това възражение на касатора изобщо не е
било разгледано от въззивния съд. Съгласно съдебната практика сроковете по чл.
34 от ЗАНН намират приложение и в производствата по издаване на електронни
фишове, като след изтичането им се погасява възможността за осъществяване на
наказателно преследване. Сочи практика на настоящия съд по този въпрос, че след
сроковета по чл. 34, ал.1 изр.2 от ЗАНН не се образува административно-
наказателно производство. Намира, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН , приложими
към ЕФ, доколкото последния има качеството както на АУАН, така и на НП. На
следващо място намира, че в нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
в ЕФ не е посочено достатъчно ясно конкретното място на извършване на
нарушениетот.к. същото е посочено само като географско обозначение.Друг
съществен порок в съдържанието на ЕФ е липсата на установен от чл. 189, ал.4 от ЗДвП съществен реквизит, а именно да се посочи и собственика на МПС на когото е
регистрирано то. В случая в ЕФ са посочени единствено имената на касатора, но
същият не се явява собственик на заснетото МПС. Не споделя извода на ГОРС, че
се презюмира знанието от страна на касатора чия е собствеността на
управляваното от него МПС. Намира за неясна и неточна дадената с ЕФ правна
квалификация на деянието чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Тези две
норми са взаимоизключващи се и няма как
да образуват конструкция на едно нарушение. Освен това е допуснато нарушение на
правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532/12.5.2015г. на МВР , към която
препраща чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, включително относно оповестяване на местата за
контрол с АТСС. При проверка в интернет се установява , че липсва за
съответната дата не е посочено мястото за контрол, като липсват доказателства,
то да е оповестявано по друг начин чрез СМИ.
От съда се иска да отмени решението на ГОРС ведно с
оспорвания пред въззивната инстанция ЕФ. Претендира заплащане на разноските за
двете инстанции, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК , във р. с чл.144 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 изр. Второ от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно
призован касатора представя писмено становище по хода на делото и по съществото
на спора.
Ответник жалба- ОД на МВР В. Търново, редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба с оглед направените в нея възражения и цитираната практика на АСВТ. От извършването на нарушението до издаване на ЕФ по отношение на касатора е изминал срок по- голям от предвидения в чл. 34, ал.1 от ЗАНН, поради което ЕФ се явява незаконосъобразен.
Поради това предлага да се отмени решението на ГОРС и се постанови друго с което се отмени ЕФ.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение №368/13.11.20г. по НАХД 572/20г. по описа на Районен съд Горна
Оряховица,, с което е потвърден Електронен фиш за налагане „Глоба“ за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 3508557,
издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на касатора за извършено от него
нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал., т.3 от ЗДвП му е наложена административно наказание „Глоба“
в размер на 100 лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 13.11.2018г. в 9:34 часа на ПП I- 4 София- Варна , км.153+343,Община Лясковец в посока гр. Варна е заснето МПС – товарен автомобил, Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ с регистрационен номер Х 9708 със стационарно автоматизирано техническо средство тип Multa Radar със скорост на движение 85 км/ ч, при отчетен толеранс от 3%, която е с 25 км/ ч повече от разрешената такава от 60 км/ ч. Данните от автоматизираното устройство са снети под вида на снимков материал на 16.4.2018г. , според приложения протокол за преглед на фиш. Съгласно приложената по делото справка от системата на КАТ автомобилът е собственост на дружество“А.С.А.2007 ЕООД с посочен собственик на дружеството касатора. На Управителя на дружеството Б.А.Т.е съставен ЕФ № 2395547, връчен на 6.3.2020г. След подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от нея, в която е посочила, че на 13.11.2018г. МПС е било управлявано от С.М.Т. и е приложено към нея СУМПС, горепосоченият ЕФ е обезсилен и е издаден нов на касатора, предмет на въззивното дело пред ГОРС€ Същият му е връчен на 3.7.2020г. като в срок е подадена жалба до ГОРС. ОД на мВР е издал този ЕФ, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. С чл.182, ал 2, т.3 от ЗДвП при приложимата редакцияза извършено нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 100 лева. ГОРС е установил, че стационарната видео- радарна система е от одобрен тип, вписан под № 4888 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване със срок на валидност до 8.12.2020г., като същата е преминала успешно първоначална и последваща проверки, видно от приложения Протокол за проверка № 1 –С-ИСИ/16.4.2018г. АНО правилно и законосъобразно е приспаднал заложения технически толеранс от грешка в размер на 3 км/ч. По делото е представена на стр. 19 разпечатка , от която се вижда датата на издаване на ЕФ, а именно 7.4.2020г.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът е намерил подадената жалба за неоснователна и е потвърдил оспорвания пред него ЕФ по следните мотиви. ЕФ има законоустановените реквизити съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в приложимата редакция, самото нарушение е достатъчно ясно описано по време, място , начин и съставомерни признаци. ГОРС е посочил, че визиранат а правна норма е специална по отношение на чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка относно формалната законосъобразност следва да се държи сметка на спазването на намиращата приложение специална норма. Само по отношение на неуредените случаи и то единствено по отношение на АУАН и НП намират приложение общите правила съгласно чл. 189, ал.14 от ЗДвП. Въз основа на това, съдът не е констатирал формално нарушение в производството по налагане на санкция чрез ЕФ, за нарушение , установено с техническо средство, тъй като процесния такъв отговаря на всички лимитативно изброени реквизити с оглед нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В специалната норма липсва изискване за посочване на длъжностното лице, автор на материализираното изявление в ЕФ , полагането на подпис и посочване дата на неговото издаване. Това сочи, че законът предвижда особена форма на документ, който въпреки , че се отклонява от общите разпоредби на ЗАНН е годен да предизвика правни последици, като липсва изискване за посочване на възможността, срокът и начин за обжалването му. На следващо място ГОРС е приел, че неправилно е посочена правната квалификация на деянието, като такова по чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, н това не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото касаторът е разбрал вярната правна квалификация тази по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. ГОРС е приел, че нарушението е описано достатъчно ясно, включително и досежно мястото на извършване на нарушението, макар същото да е посочено като географско обозначение, и е посочена Община Лясковец. На следващо място съдът е приел, че не е изтекъл давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН,/ характерът на срока е определен в ТП 1/27.2.2015г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС Втора колегия на ВАС/. В случая се прилага давностните срокове, предвидени в НК, по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Съобразно чл. 80 от ГНК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, когато наказанието е „Глоба“, какъвто е настоящия казус. Съобразно чл. 80, ал 3 от НК давността започва да тече от датата на довършване на нарушението. Съдът е приел, че административно- наказателното производство е започнало на 13.11.2018г. със заснемане на нарушението като от тази дата е започнал да тече давностния срок по чл. 34 от ЗАНН, но същият е прекъснат с връчването на първоначалния ЕФ- 3.7.2020г. , от когато започва да тече нов срок. . А абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал.1 т. 5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН изтича на 13.5.2023 г. за нарушение извършено на 13.11.2018г. Съдът е приел, че непосочване на собственика на МПС в ЕФ не представлява съществено процесуално нарушение, което да е основание за неговата отмяна.Презюмира се, че извършителят знае кой е собственика на МПС, доколкото му е предоставен от него за ползване. ГОРС е установил, че правилно е посочена нарушената правна норма, както и санкционната такава, като определеното наказание е в абсолютен размер посочен от законодателя.
Постановеното
от Районен съд –Горна Оряховица е правилно и законосъобразно, а така подадената
касационна жалба е неоснователна.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила, такива не
се твърдят и в подадената касационна жалба.
ГОРС е формирал изводите
си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства,
всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви
по всички наведени от жалбоподателя
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина,
чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се
констатират съществени процесуални
нарушения в хода на въззивното производство.
Настоящата инстанция изцяло споделя горепосочените
мотиви на ГОРС досежно задължителните
реквизити на ЕФ визирани в специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, които
изключват приложението на изискванията за формална законосъобразност на акта по
чл. 57 от ЗАНН. Съдът правилно е посочил,
че в ЕФ не следва да се посочват органа издал акта, дата на неговото
издаване, срокът на обжалване, тъй като
същите не са предвидени в специалната норма. Правилна са изводите на съда
досежно доказаността на нарушението чрез изправно автоматизирана стационарна
радарна система, както и от изисканата от Областно пътно управление гр. В.
Търново схема на пътен участък за главен път ПП I- 4 София-
Варна , км.153+343,Община Лясковец относно хоризонталната маркировка и вертикална
сигнализация.
Правилни са изводите на съда, че нарушението е подробно описано, посочена е датата и мястото на неговото извършване, като посоченото в ЕФ - ПП I- 4 София- Варна , км.153+343,Община Лясковец, посока Варна е достатъчно, за да бъде наясно извършителят. Настоящата инстанция споделя и изводите на ГОРС досежно правната квалификация на нарушението, че допуснатата техническа грешка в допълнително изписване на ал.1 на чл. 2 ЗДвП , не променя факта, че нарушителят е наясно, че първата част посочена чл. 21, ал.2 от ЗДвП е вярната с оглед на посоченото в ЕФ превишение на скоростта над разрешената такава. Споделят се изводите на съда относно факта, че непосочването на собственика на МПС не е съществено процесуално нарушение, както в реквизитите на ЕФ, така и досежно ограничаване правото на защита на касатора. Буди недоумение това възражение, тъй като видно от направената справка в ЕИС на КАТ касаторът е едноличен собственик на капитала в ЕООД- собственик на МПС. Следователно по никакъв начин неговото право на защита не е било нарушено в конкретния случай, чрез неизписването на собственика на автомобила. От справка в ТР се установява, че Б.А.Т.е управител на А.С.А.2007 ЕООД и като такава е представляваща това дружество, съгласно чл. 141, ал. 2 от Търговския закон. Именно в това й качество същата е персонално санкционирана за извършеното нарушение на основание чл. 188, ал. 2 от ЗдвП.. Действително, в делото не се съдържа договорът за възлагане на управление между ЕООД и Управителя, но наличието на такова правоотношение е безспорно. Независимо дали възлагането на управлението е извършено чрез сключване на трудов договор /каквито случаи практиката познава/ или чрез такъв за мандат, правоотношенията между дружеството и неговия управител значително се отличават от тези по обикновен договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД. Същите в голяма степен са такива на власт и подчинение, свързани с престиране на работна сила, независимо дали се дължи единствено предоставянето на такава сила или и постигането на конкретен резултат, и като цяло предполагат постоянно или преимуществено пребиваване на управителя на определено работно място, в рамките на работно време. Следователно правилно първоначалния ЕФ е издаден на Управителя на дружеството, а след подаване от него страна на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП подадена на 18.3.2020г. се установява , че МПС е било управлявано от касатора. Настоящата инстанция не споделя и възраженията на жалбоподателя за това, че от електронния фиш не е видно дали касатора, че мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак Е24, тъй като с ДВ бр. 5 4 о т 05.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която задължава да се обозначават с пътни знаци участъците на пътя, на който се осъществява контрол по спазване правилата за движение чрез автоматизирани средства или системи. Съответно и не следва да се прилага и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121З-532 от 12.05.2015 г. като противоречаща на закона - нормативен акт с по-висок ранг.
Не се спори от страна на касатора
,че не е изтекла предвидената в НК по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН абсолютна давност по чл. 81 , ал. 3 от НК поради което не следва да бъдат
излагани съображения в тази насока. Изцяло се споделят мотивите на ГОРС в
обжалваното решение.
Според Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на I и ІІ колегия на ВАС, задължително за съдилищата в Република България, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на давността административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е 3 години за всички други наказания и както се посочи по- горе същият не е изтекъл.
Следователно спорен остава единствено въпроса досежно приложението на давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. В т.12 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС на Република България се посочва, че едно от основните условия за провеждане на административно- наказателното преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН,поради което административно-наказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това.Сочената от касатора практика на АСВТ касае въпроса относно приложимостта на чл. 34 от ЗАНН по отношение на ЕФ. Същите са приравнени към наказателните постановления по последиците след влизането им в сила съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Доколкото ЕФ съчетава в себе си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и наказателно постановление (акт, с който се налага наказанието), както е посочил и касатора, то сроковете п о чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са приложими Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на касационната инстанция изцяло да сподели аргументите на ГОРС че давностният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, в който законосъобразно може да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение не е изтекъл. По силата на чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН - не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От приложените по делото извлечения от информационната система на МВР се установява, че обжалваният в това съдебно производство електронен фиш за налагане на глоба е издаден на 07.04.2020г., а нарушителят е установен на 18.3.2020г. -датата на получаване на възражението от законния представител на А.С.А 2007 ЕООД, следователно не е изтекъл тримесечния срок за издаване на ЕФ от датата на установяване на нарушителя, като по-късното връчване на ЕФ не води до обратния извод за неспазване на чл. 34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Другото възражение е , че е изтекъл вторият срок, а именно една година от извършване на нарушението – 13.11.2018г. също не е основателно. Доколкото се касае за давностни срокове, както се посочи по- горе в ТП на ВКС и ВАС, а не за преклузивни, същите могат да бъдат спирани или прекъсвани. Настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 81, ал.1 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. В настоящият казус е бил издаден ЕФ на Управителя на дружеството след като спрямо него се е развила продължителна процедура, поради ненамиране на последния на адреса. Следователно настоящата инстанция споделя извода на ГОРС, че давността е спряла за периода от извършване на нарушението до обезсилване на ЕФ на представляващия дружеството, който е влязъл в сила на 18.3.2020г. Или посочената давност в чл. 34, ал. 1 изр.2 от ЗАНН е започнала да тече от 18.3.2020г. и към настоящия момент не е изтекла. Няма спор по делото, че именно обезсилването на първия ЕФ се явява основание за издаване на този на касатора. Това преюдициално за настоящия казус производство е следвало да приключи в влязъл в сила акт, както се явява обезсиления ЕФ. Следователно електронният фиш е издаден в рамките на сроковете в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Допълнителен аргумент за спазване на срока може да се търси в това, че ЕФ е приравнен на НП, по своето действие, макар да има характеристика на АУАН, както се посочи по- горе, поради което за него важи по – дългия срок. Цитираното от касатора решение на АСВТ се явява по 10300/2019г. се изолирано и при друга фактическа обстановка. Следва да се посочи, че е било налице шиканиращо поведение от страна на касатора, тъй като Управителят на неговото ЕООД не е получавал продължително време първоначалния ЕФ. Следователно същият се опитва да се позовава на собственото си неправомерно поведение, което в правото е недопустимо.
Предвид всичко гореизложено, съдът прие, че Решението на ГОРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №368/13.11.20г. по НАХД 572/20г. по
описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 3508557,
издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на С.М.Т. *** А за извършено от него
нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал., т.3 от ЗДвП му е наложена административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.