О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Кърджали, 20.06.2023г.
Административен
съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 232/ 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 166, ал.4 от АПК.
„Пе Ме Де“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, чрез управителя, е подало жалба срещу ПАМ,
съдържащи се в Протокол за извършена проверка, № ПР2316341/ 30.05.2023 г. на
инспектори в ДИТ – Кърджали. В жалбата се съдържа особено искане – на основание
чл.166, ал.4 от АПК вр. чл.166, ал.2 АПК да се постанови
спиране изпълнението на Протокол за извършена проверка №ПР2316341 от
30.05.2023г., съставен от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” -
гр.Кърджали, в частта му, с който е наложена принудителна административна мярка
- „задължителни предписания” по т.2, т.З, т.4 и т.5, поради наличието на предпоставките
на разпоредбата на чл.166, ал.2 АПК, т.к. изпълнението й би могло да причини на
оспорващия значителна вреда.
Твърди се, че повторното заплащане на общата сума от ***
лв. за работни заплати, които дружеството жалбоподател вече е заплатило, би
довело до нанасяне на финансова вреда на ”ПЕ МЕ ДЕ” ЕООД.
По повод описаните в настоящата жалба действия на Т. К.,
"ПЕ МЕ ДЕ” ЕООД депозира Жалба с вх.№292000-13468 от 14.06.2023г. до ОД на
МВР-Кърджали, по която предстои да бъде разпоредена
проверка, което считаме за нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изреч. последно от АПК.
При условие на евентуалност и на основание чл.144 АПК, вр. чл.391, ал.1, т.2 ГПК, жалбоподателят "ПЕ МЕ
ДЕ" ЕООД изразява готовност да представи гаранция в определен от съда
размер, обезпечаваща спиране изпълнението на Протокол за извършена проверка
№ПР2316341 от 30.05.2023г., в обжалвана му част.
За да се произнесе по искането АС – Кърджали взе предвид
следното:
Съгласно приложимата норма на чл. 166, ал. 4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същата
норма, а именно в случай, че предварителното изпълнение би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда. С разпоредбата на чл. 405 от КТ е установено, че принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния
член могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс като обжалването не спира изпълнението на принудителната административна
мярка. Следователно законодателят не е предвидил изрична забрана за съдебен
контрол на допуснатото предварително изпълнение на актовете на органите на
Дирекция „Инспекция по труда“, поради което оспореният протокол, в частта му досежно дадените предписания по т.2-5 за извършена
проверка, подлежи на разглеждане от настоящата съдебна инстанция. Съдът е сезиран
от надлежна страна – адресат на предписанията по т.2-5, съдържащи се в Протокол
№ ПР2316341 от 30.05.2023г., за извършена проверка, съставен от инспектори при
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали. Ето защо, направеното особено
искане, съдържащо се в жалбата на „Пе Ме Де“ ЕООД, гр. Кърджали за спиране на оспорените
предписание е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
Дружеството излага твърдения, че изпълнението на
предписанията преди постановяване на влязъл в сила съдебен акт по същество на
спора ще нанесе значителни и практически непоправими вреди на жалбоподателя,
изразяващи се в заплащане възнаграждение на нормени
работници, които не са спазили задълженията си (нормите), приети по трудовия
договор, което ще окаже извънредно неблагоприятно психологическо въздействие
върху трудовата им мотивация, респективно дисциплина. А при условията на
евентуалност – при постановяване на окончателно съдебно решение, предвид
разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ, търговецът ще се изправи пред причинена
изцяло от ответната страна невъзможност да си възстанови средствата, които ще е
изплатил на работниците на отпаднало основание. При приключване
на съдебния спор по законосъобразността на издадените предписания, ако
резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, той може да
предприеме защита на интересите си по общия съдебен ред, при извършени
недължими плащания.
Както беше посочено по-горе предварителното изпълнение на
процесните предписания е допуснато по силата на самия
закон - чл. 405 от КТ. За тази хипотеза законът цели да защити важни държавни
или обществени интереси или да предотврати други последици в смисъла и обхвата
на приложното поле на изброените в нормата на чл. 60 от АПК критерии.
Допуснатото предварително изпълнение, съдържа в себе си
преценката на законодателя за наличие на особено важен държавен и обществен
интерес, който следва да бъде гарантиран. Колизията между този защитен интерес
и частния интерес - в случая на жалбоподателя, следва да бъде разрешена с оглед
значимостта на последния. За да спре предварителното изпълнение, съдът, следва
да установи, че е налице основание за спиране със същата степен на значимост на
предвидения от закона обществен интерес – т. е. допуснатото предварително
изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен правните интереси на
засегнатото лице.
В случая, „Пе Ме Де“ ЕООД не е
ангажирало доказателства, от които да се направи обоснован извод, че
предварителното изпълнение на оспорения акт ще му причини значителни или труднопоправими вреди, какъв приблизително е техният
размер, както и доказателства за това, че причинените от предварителното
изпълнение на акта вреди застрашават интересите му в по-висока степен от
заложения в закона обществен интерес. Оспорващият излага общи аргументи, без да
ги конкретизира и обвързва точно с дадените му предписания, в обжалваните им
части и обосноваващи искането му за спиране на предварителното изпълнение по
чл. 166, ал. 2 от АПК. Не са представени и писмени доказателства, обосноваващи,
както настъпването им, така и тяхната основателност. Следователно съдът приема,
че не се касае за действителното им настъпване, а са само в сферата на
вероятностите.
Също така не може да се обоснове от изложените твърдения
за бъдеща невъзможност от страна на дружеството да си възстанови средствата,
които би изплатил на работниците на отпаднало основание. Намаляването на
имуществото на жалбоподателя не може да бъде аргумент, противопоставим на
заложения в закона обществен интерес.
Ето защо, доводите изложени жалбоподателя относно
прилагане на разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от същата,
приложима по силата на чл. 405, изречение второ от КТ, са неоснователни и
неаргументирани и не могат да се приемат
като основателен аргумент за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на процесните предписания.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането за спиране
на допуснато по закон предварително изпълнение предписания по т.2-5, съдържащи
се в Протокол № ПР ПР2316341 от
30.05.2023г., за извършена проверка, издаден от инспектори в Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Кърджали, е неоснователно и следва да се отхвърли.
Предпоставките за допускане на обезпечение на
предявен иск са посочени в нормата на чл. 391 от ГПК. За да бъде допуснато
обезпечение на иска, следва да са налице следните условия: искът трябва да е
процесуално допустим, да е подкрепен с писмени доказателства, да се установи
наличието на обезпечителна нужда - без исканото обезпечение за ищеца да е
невъзможно или да се затрудни осъществяването правата по бъдещото решение,
което евентуално ще бъде в негова полза, както и предлаганата обезпечителна
мярка да е подходяща, т. е. да съответства на обезпечителната нужда. Поради
посоченото, че при приключване на съдебния спор по законосъобразността на
издадените предписания, ако резултатът от оспорването е благоприятен за
жалбоподателя, той може да предприеме защита на интересите си по общия съдебен
ред, при извършени недължими плащания. Също така към искането няма представени
доказателства, установяващи факти, относими към
императивните изисквания на чл. 391, ал. 1 от ГПК. На следващо място,
разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК е приложима при обезпечаване на иск, а не
подаване на жалба срещу административен акт, по която жалбоподателят разполага
с възможността по чл.166, ал.4 от АПК.
Поради изложените мотиви и на основание чл. 405 от КТ,
във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК, Административен съд – Кърджали
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля искането на „Пе Ме Де“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** за спиране на допуснатото по
закон предварително изпълнението на задължителни предписания по т.2, т.З, т.4 и
т.5 по Протокол за извършена проверка №ПР2316341 от 30.05.2023г., съставен от
инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Кърджали.
Отхвърля искането на „Пе Ме Де“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** за обезпечение на жалбата,
срещу задължителни предписания по т.2, т.З, т.4 и т.5 по Протокол за извършена
проверка №ПР2316341 от 30.05.2023г., съставен от инспектори при Дирекция
„Инспекция по труда” - гр.Кърджали, по реда на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК.
Определението може да се обжалва пред ВАС, с частна жалба, в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3
от АПК.
Съдия: