РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 23.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6290 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** срещу
М.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 2889.17 лева, от които: главница 2506,79 лв., възнаградителна
лихва: 200,14 лв. За периода от 14.02.2018 г. до
19.09.2018 г. и обезщетение за
забава в размер на 182,24 лв. за периода от 14.02.2018 г. до дадата не депозиране на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 4374/2019 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която
същият е възразил и по повод, на което е депозиран и настоящия иск. Излага се, че на 19.09.2018 г. е подписан индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между „***“ ЕАД, ЕИК ***и „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК ***, по силата на което вземането на „***“ ЕАД срещу ***, произтичащо от договор за
потребителски кредит № 2665646/22.03.2017 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор.
Излага се, че ОУ на „***“ ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че
длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на
вземането с Уведомително писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/2983351 от името на „***“
ЕАД, което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ ***, рег. № 756, на когото
ищецът е възложил правомощията по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. В случай, че съдът счете
за ирелевантни опитите на ищеца да уведоми длъжника за станалата цесия, то моли
той да се счита уведомен за нея с получаване копие на исковата молба, заедно с
прилежащите й документи. Твърди се, че на 24.11.2017г. М.Д. *** в качеството на
Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № 2983351 с
„***“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ, при които „***“
ЕАД предоставя потребителски кредити. Излага се, че цитираните ОУ са неразделна
част от договора за кредит. Сочи се, че с факта на подписването на Договора
кредитополучателят е удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от ОУ,
запознат е с тях и безусловно ги приема. Твърди се, че при условията на
Договора за потребителски паричен кредит кредиторът е предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 2500,00 лева, която
сума е преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка, ***.11.2017
г. Излага се, че съгласно сключения
договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на
кредита е 2719,61 лв., който представлява сборът от чистата стойност на кредита
2500,00 лв., застрахователна премия от 144,61 лева и такса за разглеждане на
кредита 75,00 лв., като таксата за разглеждане на кредита кредитополучателят се
е задължил да заплати на кредитора на 24 броя равни части, които са включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Сочи се, че подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са
посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит.
Излага се, че в посочения в погасителния план размер на всяка месечна
погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит,
лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата
и съответна част от застрахователна премия.
Твърди се, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита, като страните са договорили
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 401,11
лв. Сочи се, че общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е
в размер на 3120,72 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е
платима на 24 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
130,03 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 14.12.2017 г., а
последната е с падеж на 14.11.2019 г., съгласно погасителен план, неразделна
част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна
погасителна вноска. Излага се, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 14.11.2019 г., но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит,
съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в
пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/. Твърди се, че от
ищеца е изпратено писмо до ответника с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2983351, с което му
е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано
от 23.04.2019 г., което е връчено на последния на 26.02.2019 г. Излага се, че
съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при
забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на
кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница, на
което основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в общ размер на 182,89 лв. за периода от 14.02.2018 г. до датата на
входиране на задължението в съда. Твърди се, че до този момент ответникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като погасените до този
момент сума е в размер на 226,21 лв., с която са погасени, както следва:
възнаградителна лихва: 52,74 лв., главница: 212,82 лв., и лихва за забава 0,65
лв.Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск, да
постанови неприсъствено решение и да му присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното
си право да депозира отговор на исковата молба.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Вземанията на ищеца произтичат от
сключен между „УниКредит Консюмър
Файненсинг“ ЕАД, и „А.з.с.в.“ ЕАД, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 10.12.2016г., с който на основание чл. 99 от ЗЗД и Индивидуален
договор от 19.09.2018 г., вземането срещу длъжника от УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД е
прехвърлено в полза н. „А.с.н.в.” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Сочи се, между ответника и „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД
е сключен Договор за потребителски кредит № 2983351/24.11.2017г., по силата на който кредиторът е предоставил на
М. С. заем в размер на 2500 лева, а кредитополучателят
се е задължил да го ползва и върне сумата, което не е сторил.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 5103/04.12.2019г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер от 107.78 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 157,78 лв, от които
57,78 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от ***, сума в общ размер на 2889.17 лева, от които: главница 2506,79 лв., възнаградителна лихва: 200,14 лв. За периода от 14.02.2018 г. до
19.09.2018 г. и обезщетение за
забава в размер на 182,24 лв. за периода от 14.02.2018 г. до дадата не депозиране на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължениетона основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
представлявано от ***, сумата от 107,78
лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4374 по описа за 2019 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
представлявано от ***, сумата от 157,78
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: